РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2170
гр. Пловдив, 02.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХV с., в
закрито заседание на втори ноември, през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Председател: Любомира Несторова
като
разгледа АД №2784 по описа за 2017 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „М.Б.17“ ЕООД с ЕИК ***,
представлявано от управителя К.Д., с посочен адрес: *** против Разпореждане и
задължително предписание, обективирани в Констативен протокол №К-0247432 от
18.05.2017г. на Р.Д.на длъжност главен инспектор в Комисията за защита на
потребителите/КЗП/ Регионална дирекция /РД/-Пловдив.
В изпълнение на Разпореждане на Съда от
05.10.2017г. процесуалният представител на РД КЗП-Пловдив представя становище с
вх. № 17190 от 12.10.2017г., в което се сочи, че жалбата на „М.Б.17“ ЕООД
против Констативен протокол №К-0247432 от 18.05.2017г. на Р.Д.на длъжност
главен инспектор в Комисията за защита на потребителите Регионална
дирекция-Пловдив е недопустима, тъй като няма характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Приложен към становището е и
препис от Констативен протокол№К-0247432 от 18.05.2017г. на Р.Д.на длъжност
главен инспектор в Комисията за защита на потребителите Регионална
дирекция-Пловдив.
Съдът, след проверка на административната
преписка, установи, че оспореният акт е издаден на основание чл.192 от ЗЗП в
частта, с която е наредено да се представят документи /оригинали и копия/ в
сградата на КЗП, на изрично изписания адрес.
Следователно
оспореният акт, в тази част, за
представяне на документи, е акт по движение на производството по издаване на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, а не
самостоятелен акт, който подлежи на оспорване. Освен това по този начин се
осигуряват необходимите на компетентния орган доказателства, за да може той
обосновано и при спазване на принципа за истинност, да установи действителните
факти от значения за случая, ето защо разпореждането в този смисъл е в полза на
жалбоподателя.
При това положение жалбата, в описаната
по-горе част, като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството -прекратено.
Жалбата срещу задължително предписание,
обективирано в Констативен протокол № К-0247432 от 18.05.2017г. на Р.Д.на
длъжност главен инспектор в КЗП-РД Пловдив, с което е предписано временно
спиране доставянето на пазара на стоките-детски легла до издаване на заповед за
временно спиране, също е процесуално недопустима,
поради следните съображения:
Дадените
задължителни предписания не са принудителна административна мярка по смисъла на
чл. 22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. В
Констативния протокол №К-0247432 от 18.05.2017г длъжностното лице, на основание
чл. 88, ал.1,т.1 от ЗЗП е дало задължителни предписания за временно спиране
доставянето на пазара на стоките- детски легла до издаването на заповед за
временно спиране. Съгласно чл. 88, ал.1, т.1 от ЗЗП, когато контролен орган
установи, че определена стока, услуга или партида стоки, пусната на пазара,
представлява или е вероятно да представлява опасност за здравето и
безопасността на потребителите, той е длъжен, като вземе предвид условията за
производство или търговия на стоката или услугата, да предприеме следните
мерки: 1. да разпореди временно спиране
доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара за периода,
необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й; в
срок до 24 часа от доказване безопасността на стоката контролният орган се
произнася по наложената мярка за временно спиране доставянето на стоката или
предоставянето на услугата на пазара;
Съгласно чл.
193, т.2 от ЗЗП, длъжностните лица на съответните контролни органи имат право
да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения
на закона. Но тези предписания не представляват принудителна административна
мярка или наказание по смисъла на Глава единадесет от ЗЗП. Съгласно чл. 22 и
чл. 23 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административни
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредни последици от тях
могат да се прилагат принудителни административни мерки, като техният вид,
органите, които ги прилагат, начинът за тяхното приложение, както и редът за
тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В ЗЗП задължителните
предписания не са уредени като принудителна административна мярка. След като не
са принудителна административна мярка, поради непрогласяването им за такива със
ЗЗП, жалбоподателят не може да се защити срещу предписанията по реда на АПК. В
този смисъл е Определение № 9027 от 02.10.2007 г. по адм. дело № 6024 / 2007 г.
по описа на Върховен административен съд на Република България, Трето
отделение.
При това положение жалбата на „М.Б.17“ ЕООД,
представлявано от управителя К.Д., против Разпореждане и задължително
предписание, обективирани в Констативен протокол № К-0247432 от 18.05.2017г. на
Р.Д.на длъжност главен инспектор в КЗП РД-Пловдив като недопустима, следва да
бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.
С оглед на гореизложените мотиви и на основание чл. 159, т.1 от АПК Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „М.Б.17“
ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от управителя К.Д., с посочен адрес: ***,
против Разпореждане и задължително предписание, обективирани в Констативен
протокол № К-0247432 от 18.05.2017г. на Р.Д.на длъжност главен инспектор в
Комисията за защита на потребителите Регионална дирекция -Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 2784 по описа за
2017г. на Административен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВАС с частна жалба в 7- дневен срок от получаване на съобщението.
Да се
изпрати препис от определението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/