Решение по дело №1230/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

30.01.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

16 януари

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Валентин Спасов

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Диана Георгиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

АН

дело номер

1230

по описа за

2019

година.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 29-0000166/22.08.2019 г., издадено от Началник ОО „АА” гр.Кърджали, с което на основание чл.96г, ал.1 предл.2 от ЗАвП е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. на „МЕТО ТРАНС“ ЕООД гр. Кърджали, ЕИК ***, за извършено нарушение по чл.7а, ал.2 предл.3 от ЗАвП.

Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че наказващия орган не спазил изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН, визиращи задължителните реквизити, които следва да съдържа всяко наказателно постановление. Не било извършено констатираното от контролните органи нарушение.  Моли съдът да отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.     

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Сочи, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушени били правата на жалбоподателя да узнае в какво извършено нарушение е обвинен. Не били спазени разпоредбите на ЗАНН, които указвали какви реквизити трябва да съдържа всеки акт и наказателно постановление. Такива реквизити били датата и мястото на извършване на нарушението. В случая в АУАН и атакуваното постановление не било отразено на коя дата и къде евентуално е извършено нарушението от страна на жалбоподателя като превозвач. Тези нарушения на процесуалните правила били съществени и накърнявали правата на жалбоподателя. Представя заверено копие от Удостоверение за психологическа годност, издадено на 22.05.2019г., предвид на което счита, че се касае за маловажен случай. Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Намира за установено водачът нямал удостоверение за психологическа годност. Доказано било извършеното от жалбоподателя нарушение, за което бил санкциониран с административно наказание.  

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.08.2019 г. свидетелите М. И. и С.И. - инспектори в ОО „АА“ гр.Кърджали, започнали комплексна проверка на превозвача „МЕТО ТРАНС“ ЕООД. Посоченото дружеството притежавало лиценз за извършване на  превоз на товари на територията на Р.България- № 08714. Свидетелите при проверката установили, че дружеството превозвач е допуснало да се осъществи обществен превоз на товари на 03.12.2018г. по маршрут- Теклас- Изкопи, с товарен автомобил „Мерцедес 33236 Актрос“ с рег.№ К 3646 ВС от категория N3 с водач М. Е., който не отговарял на изискванията за психологическа годност, видно от пътен лист № 101997 от 03.12.2018г. Последното било видно от  справка  от регистъра на психологическите изследвания на водачите. По повод така установеното нарушение, на 01.08.2019 г. срещу дружеството бил съставен АУАН по чл.7а, ал.2 предл.3 от ЗАвП. Актът бил връчен на управителя на дружеството, който го подписал без възражения. На 22.08.2019 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.96г, ал.1 предл.2 от ЗАвП наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. за извършено нарушение по чл.7а, ал.2 предл.3 от ЗАвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите М. И. и С.И.; Акт за установяване на административно нарушение; Справка в Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване, както и другите приети по делото писмени доказателства.   

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.  

Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение чл.7а, ал.2 предл.3 от ЗАвП, съгласно която лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата. Приложената наказваща норма на чл.96г, ал.1 от ЗАвП предвижда да се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер на 3 000 лв., който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.

Съдът, след запознаване с доказателствата по делото констатира, че при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения. В акта, а впоследствие и в наказателното постановление, е посочено, че дружеството превозвач е допуснало да се осъществи обществен превоз на товари на 03.12.2018г. по маршрут- Теклас- Изкопи, с товарен автомобил „Мерцедес 33236 Актрос“ с рег.№ К 3646 ВС от категория N3 с водач М. Е., който не отговарял на изискванията за психологическа годност, видно от пътен лист № 101997 от 03.12.2018г. Не е описано обаче къде е извършено нарушението от превозвача. Датата и мястото на нарушението са задължителни реквизити на акта и наказателното постановление и липсата им представлява съществено нарушение на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Посочването на мястото на нарушението е от значение за определяне на компетентния орган да състави АУАН и издаде наказателното постановление, определящ е и за местната подсъдност и съда, компетентен да разгледа жалбата срещу атакуваното постановление. При тези доказателства съдът може само да гадае къде е осъществено нарушението, още повече, че това обстоятелство не е описано нито от актосъставителя, нито от наказващия орган. Още в хода на административнонаказателното производство контролните органи е следвало да установят и опишат надлежно кога и къде превозвача е допуснал да се осъществява превози на товари от водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност.  Най вероятно това е станало в офиса на дружеството или на мястото, за което има сключен договор за наем, но това са само догадки, поради липсата на конкретизиране на мястото на извършване на нарушението. Посочване на правилното място, където е извършено нарушението, така, както изискват разпоредбите на чл. 42 т.3 и чл. 57 т.5 от ЗАНН, е част от главния факт в административно- наказателното производство и се включва в предмета на доказване по делото, тъй като мястото индивидуализира административното нарушение в пространството. Липсата на място в съдържанието на АУАН и НП е съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на издаденото НП. Нормите на чл. 42 ал.1 т.3 и на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН безусловно са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво и къде административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. Неспазването им води до издаване на един незаконосъобразен административен акт. Допуснатото нарушение на процесуалните правила са съществени, не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на производството и са винаги причина за цялостна отмяна на атакуваното НП.

По същество, според настоящата инстанция, има извършено нарушение на чл.7а, ал.2 предл.3 от ЗАвП, осъществено от жалбоподателя. Същият е лицензиран превозвач, който е допуснал водач да извършва превози на товари, без да отговаря на изискванията за психологическа годност. Видно от приложената справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване, водачът М. Е. не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. Срокът на валидност на удостоверението му бил изтекъл още на 26.09.2015г., но  водачът е извършвал  превози на товари, макар да нямал валиден документ за психологическа годност. Въпреки това и събраните доказателства за нарушението, съставения АУАН и издаденото наказателно постановление не отговарят на изискванията на ЗАНН относно задължителните реквизити, които трябва да съдържат.

Освен гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН.

На първо място, видно от приетото от съда заверено копие от Удостоверение за психологическа годност, издадено на 22.05.2019г. /повече от три месеца преди проверката/ на М. Е.,  обосновава извод, че в случая, по време на проверката, водачът отговаря на изискванията за психологическа годност и се касае само и единствено за пропуск от страна на същия да се яви в срок за проверка, а не, че не отговаря на изискванията за издаването на такова. Т.е., конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, е отстранено много преди извършената проверка.

Преценени в съвкупност всички тези обстоятелства сочат на значително по-ниска степен на обществена опасност на деянието от предвидената от законодателя и се касае за изолирана и инцидентна проява на дружеството във връзка със задълженията му при извършваната от него транспортна дейност и доколкото до момента по отношение на превозвача не са прилагани никакви форми на административнонаказателна принуда, следва извод, че целите на наказанието по отношение на това лице биха могли да бъдат постигнати, ако бъде предупреден, че при повторно нарушение, ще му бъде наложено наказание, както предписва и самата разпоредба на чл. 28 ЗАНН.

Всички тези обстоятелства, обосновават извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид.

По изложените мотиви, съдът намира, че административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, при наличието на визираните в закона предпоставки за нейното приложение, поради и което наказателното постановление следва да бъде отменено.

 

Предвид изложеното и с оглед констатираните съществени процесуални нарушения, атакуваното постановление следва да бъде отменено. 

Така мотивиран, Съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 29-0000166/22.08.2019 г., издадено от Началник ОО „АА” гр.Кърджали, с което на основание чл.96г, ал.1 предл.2 от ЗАвП е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. на „МЕТО ТРАНС“ ЕООД гр. Кърджали, ЕИК ***, за извършено нарушение по чл.7а, ал.2 предл.3 от ЗАвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.   

                        

 

                                            

 

 

 

                                                           Районен съдия: