№ 14
гр. А., 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310102213 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.127а от СК.
Постъпила е искова молба от ЕР. Х. М., със съгласието на неговата майка и законен
представител ЮЛ. СЛ. Ч. против Х. Ф. М., с която твърди, че Х.М. и Ю. Ч. са негови
родители. Сключения брак между страните е бил прекратен с решение на Втори граждански
състав, постановено по гр.дело № 203/2018 г. по описа на РС А., а родителските права по
отношение на Е. са били представени за упражняване на майката. Е. е ученик в десети клас
на СУ „Свети Седмочисленици“ град П., майката работи като учител и двамата с нея живеят
в П., а бащата живее и работи в А.. От доста време Е. желае да пътува из Европа,
Македония или Турция – на екскурзия или на почивка. Но бащата категорично отказвал да
даде съгласие за издаване на паспорт на Е., както и съгласие той да пътува извън България.
Майката е имала желание да заведе Е. на екскурзия в чужбина или той да замина на
организирана екскурзия от училище с другите съученици, което е невъзможно поради
липсата на издаден задграничен паспорт и разрешение от бащата за напускане пределите на
страната. Ето защо моли да се издаде разрешение от съда заместващо съгласието на бащата
за издаване задграничен паспорт на Е. и разрешение за напускане пределите на РБългария за
посещение на страните от ЕС, Турция, Македония, за неограничен брой пътувания.
Ангажира доказателства, претендира за разноски. Моли да се допусне един свидетел при
режим на довеждане.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника Х. Ф. М., с който
заявява, че при получаване на ИМ е разбрал, че синът му Е. желае съгласието му, за да му
бъде издаден международен паспорт, както и да пътува в чужбина. Твърди, че досега Е. и
майка му не са искали от него каквото и да е било съдействие за снабдяване на Е. с паспорт
1
или декларация-съгласие да пътува в чужбина. За това прилага: пълномощно за издаване на
паспорт на Е. и декларация-съгласие за пътуване в чужбина. Моли на осн.чл.78 ал.2 от ГПК
разноските по делото да бъдат възложени върху ищеца, а в условията на евентуалност
възразява относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение, което счита че е
прекомерно и моли да бъде намалено. Ангажира доказателства: пълномощно за издаване на
паспорт на Е. и декларация-съгласие за пътуване в чужбина, нотариално заверени.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно между страните, а и от приетите писмени доказателства се установява, че
те са родители на детето: ЕР. Х. М., роден на 30.11.2005 г. С постановено решение, по гр.д.
№ 203 от 2018 г. по описа на Районен съд – А., брака между страните е бил прекратен,
местоживеене на детето е определено при майката, на която е предоставено упражняването
на родителските права, а за бащата е определен режим на лични отношения, като е осъден да
заплаща издръжка.
От представения по делото социален доклад се установява, че майката посреща по
адекватен начин потребностите на сина си, като полага необходимите ежедневни грижи за
отглеждането и възпитанието му. Момчето не поддържа контакт с баща си и членовете на
разширеното му семейство. В полза и в интерес на непълнолетния Е. е да може да излиза
извън територията на страната, със цел обогатяване на културата на момчето и натрупване
на житейски опит.
От показанията на свидетелката Ф.М.Ф. – баба на Е. по майчина линия, имаща преки
впечатление от живота на страните и детето, които съдът кредитира се установява, че
страните са разделени. В присъствието на свидетелката Е. се е обаждал по телефона на баща
си /като е бил включил високоговорител за да чува и свидетелката/ няколко пъти, за да иска
да му даде разрешение за издаване на паспорт и за да напуска България – да отиде с майка
му на почивка. Бащата е отказал, което е наложи Е. да се обади отново по телефона на дядо
си по бащина линия, за да говори и с него, но след няколко дни дядото е казал да не го
занимават повече, че бащата пълномощно няма да му издаде. Майката е ходила в чужбина
на екскурзия и почивка и е искала да вземе със себе си Е., но не е могла, тъй като бащата не
е давал разрешение той да напуска страната.
От показанията на свидетелката Ф.К.С. – майка на ответника, които съдът кредитира
се установява, че родителите на Е. са разделени от 4 години. Е. живее с майка си, Х. плаща
издръжка за детето Е., но те: баща и син не се виждат – защото не го пускат. Свидетелката
постоянно живее в чужбина, но често се връща в България. Преди 4 години тя е поскала да
се види с Е., но не са и разрешили, от тогава тя не го е търсила и виждала. Свидетелката
незнае Е. да се е обаждал на баща си и да иска декларация за издаване на документи и
пътуване в чужбина – зад граница.
След получаване на ИМ на 08.11.2021 г. ответникът Х. Ф. М. е подписал: 1.
Декларация на 10.11.2021 г., че дава изрично съгласие Е.М. да пътува неограничено в
2
чужбина, в страните в ЕС, РТурция, Македония с придружител майката Ю. С. Ч., както и
без придружител; 2. Пълномощно от 10.11.2021 г., с което упълномощава майката Ю. С. Ч.:
да представлява Е.М. пред МВР А., МВР П. и където е необходимо, като подаде заявление
за издаване на международен паспорт на Е., както и да получени издадения паспорт
Независимо от причината за отказа, бащата на детето не е дал съгласие за издаване на
паспорт и задгранични пътувания за Е., преди подаване на исковата молба. В същото време
родителят, на когото е възложено да упражнява родителските права, не може самостоятелно
да вземе тези решения, тъй като според закона е необходимо те да бъдат взети съвместно от
двамата родители. Липсата на съдействие от ответника е било пречка Е. да упражнява
правото си на свободно придвижване, докато навърши пълнолетие. Поради това тези
въпроси следва да бъдат решени от районния съд по местожителството на детето.
Установи се, че упражняването на родителските права е предоставено на майката,
която работи и сама се грижи за детето. За да може да осъществява родителските си права и
задължения е необходимо детето да може да напуска пределите на страната, за което пък е
необходимо то да притежава паспорт във всеки един момент. Възможността да пътува в
чужбина безспорно ще бъде в интерес на Е., тъй като същия ще има възможност да опознае
света, ще се обогати мирогледа на културата на момчето и същия ще натрупван житейски
опит. Неговото желание и желание на майката е било да ходят заедно на екскурзии
/организирано от училището или от майката/ или на почивка, но бащата Х. не е разрешавал,
без да посочи причина за това. Негово нежелание да даде декларация и пълномощно обаче,
не може да бъде причина, поради която да се наруши правото на избор на детето и
родителят, упражняващ родителските права относно мястото, на което да избере да отиде на
екскурзия или почивка, с което е ограничавано детето да остане в България и за период от 4
години да не отиде с майката на организирани екскурзии или почивки.
При определянето на условията, при които да се извършва пътуването извън
страната, следва да се има предвид, че родителят упражняващ родителските права има
постоянно местопребиваване в България, но същата не е могла да отиде на почивка или
екскурзия с детето, което е в негов интерес – поради отказа на бащата да издаде декларация
и пълномощно. Възможността да пътува в други държави безспорно ще бъде в интерес на
Е., тъй като същия ще може да обогати своите впечатления и емоции. Въпреки, че след
подаване на ИМ бащата е подписал: декларация и пълномощно – нотариално заверени,
съдът следва да се произнесе по предявения иск, тъй като подадените подлежат на
оттегляне. По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен, като бъде разрешено издаването на паспорт на ЕР. Х. М., което
разрешение да замести съгласието на неговия баща, както и да бъда разрешено на детето да
напуска пределите на Република България, за неограничен брой пътувания до държави в ЕС,
Македония и Турция, за период до навършване на пълнолетие, което разрешение да замести
съгласието на неговия баща.
Ответникът моли на осн.чл.78 ал.2 от ГПК разноските по делото да бъдат възложени
върху ищеца, а в условията на евентуалност възразява относно размера на претендираното
3
адвокатско възнаграждение, което счита че е прекомерно и моли да бъде намалено.
Ответникът е признал иска, но е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е дал
съгласие преди подаване на ИМ, поради което следва да бъде осъден да заплати направените
от ищеца разноски. Възражението му за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение е неоснователно.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата, направените по делото разноски в размер на 450 лева, за
заплатена ДТ и адвокатски хонорар, съгласно представени доказателства и списък.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ДАВА разрешение, заместващо съгласието на бащата Х. Ф. М., ЕГН ********** от
гр. А., кв. Д.В, ул.“К.“ № 15, да бъде издаден паспорт на детето ЕР. Х. М., ЕГН **********,
както и разрешение ЕР. Х. М., ЕГН **********, заместващо съгласието на бащата Х. Ф. М.,
ЕГН ********** от гр. А., кв. Д.В, ул.“К.“ № 19, да напуска пределите на Република
България, за неограничен брой пътувания до страни-членки на Европейския съюз,
Македония и Република Турция, за неограничен период, придружен от майка си ЮЛ. СЛ. Ч.,
ЕГН ********** или упълномощено от нея лице.
ОСЪЖДА Х. Ф. М., ЕГН ********** от гр. А., кв. Д.В, ул.“К.“ № 15, да заплати на
ЮЛ. СЛ. Ч., ЕГН ********** от гр. А., ул.“К.“ № 19, сумата от 450 лева (четиристотин и
петдесет), направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
4