№ 4122
гр. София, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110144679 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т...” ЕАД срещу ответника С. А. В. установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните
вземания: за сумата от 77.26 лв., представляваща продажна цена за потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.08.2019 г. в топлоснабден
имот, находящ се в – гр. София, ..., и за сумата от 20.91 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020
г. до 21.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.05.2023
г. до плащането. Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответника, е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички
абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати
установената покупна цена, обективирана в представените по делото
фактури.
Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл.
1
30, ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че
потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна
енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът С. А. В., е депозирал отговор на
исковата молба, в който с излага твърдения, че е изплатил изцяло
претендираните вземания и не е дал повод за образуване на производството
по настоящето дело.
„Н...” ООД, конституирано в производството като трето лице-помагач
(ТЛП) на страната на ищеца, изразява становище за основателност на
предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства, неоспорени от
ищеца, се установява, че след завеждане на исковата молба ответникът е
заплатил на ищеца претендираните с исковата молба главно и акцесорно
вземания, което обстоятелство съдът следва да вземе предвид разпоредбата на
чл. 235, ал. 3 от ГПК. Същите обстоятелства са потвърдени от процесуалния
представител на ищеца в проведеното на 08.02.2024 г. открито съдебно
заседание по делото. Ето защо така предявените искове следва да се
отхвърлят, поради извършено след завеждане на исковата молба от страна на
ответника плащане, като в полза на ищеца обаче следва да се присъди
законната лихва върху главницата от 10.05.2023 г. до датата на плащането –
27.09.2023 г.
Относно разноските по производството
На основание чл. 78. ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него разноски по делото в размер на 125.00 лв.
(държавна такса и юрисконсултско възнаграждение), тъй като ответникът е
дал повод за завеждане на делото и по аргумент на обратното на чл. 78, ал. 2
от ГПК ответникът дължи на ищеца такива. Дължимите по заповедното
производство разноски са в размер на 75.00 лв
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че С. А. В.,
2
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. .., адв. И. М., дължи на
„Т...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ..,
законната лихва върху главницата от 77.26 лв., представляваща продажна
цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.08.2019 г.
в топлоснабден имот, находящ се в – гр. София, ..., с абонатен №219151,
считано от 10.05.2023 г. до датата на плащането – 27.09.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление гр. София, .., срещу С. А. В., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. .., адв. И. М., искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД – за следните
суми – сумата от 77.26 лв., представляваща продажна цена за потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.08.2019 г. в топлоснабден
имот, находящ се в – гр. София, ..., с абонатен №219151, и за сумата от 20.91
лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
периода от 15.09.2020 г. до 21.04.2023 г.
ОСЪЖДА С. А. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
.., адв. И. М., да заплати на „Т...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.София, .., сумата от 125.00 лева – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за заповедното
производство в размер на 75.00 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Н...” ООД, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3