РЕШЕНИЕ
№4125/17.10.2018г.
Гр.Варна, 17.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ –ри състав, в
публично съдебно заседание, проведено на пети октомври, през две хиляди осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3988 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с
регистрационен вх.№19 151/20.03.2018
год., депозирана от ищцата Ц.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, * - чрез
адвокат В. Д.от АК Варна.С исковата молба ищцата Цв.А.
*** в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове против
ответното дружество „Т.С.Г.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Т. Н. Т.. Отправените до съда искания ( заявени със сезиращата съда молба ) са следните: Да бъде постановено Решение по силата на което
ответното дружество „Т.с.г." ООД, да бъде осъдено да заплати на ищцата, както следва:
1). На основание по чл. 128, т. 2 от КТ и чл.
86 от ЗЗД сума от 420,17
лева представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за
м.08.2017 г., ведно със законната лихва
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.03.2018г. до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 20,47 лева, начислена за периода от
26.09.2017г. до 19.03.2018г.; сумата от
273,98 лева, представляваща
дължимото нетно трудово възнаграждение за м. 09.2017 г., ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 20.03.2018 г. до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 11,06 лева, начислена за периода от
26.10.2017 г. до 19.03.2018г.; сумата от
114,16 лева, представляваща
дължимото нетно трудово възнаграждение за м. 10.2017 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда -20.03.2018г.
до окончателното й изплащане, както и лихва
за забава в размер на 3,62 лева, начислена за периода от 26.11.2017 г. до
19.03.2018г.;
2). На основание по чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 230,00 лева,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от
работника или служителя без предизвестие по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.03.2018г. до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 7,30 лева, начислена за периода от
26.11.2017 г. до 19.03.2018г.;
3). На
основание по чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 137,46 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.03.2018г. до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 4,36 лева, начислена за периода от 26.11.2017 г. до
19.03.2018г.;
Обективирано е и искане ответникът да
бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото съдебно - деловодни
разноски и адвокатски хонорар.На основание чл.127, ал.4 от ГПК ищцата още с
исковата си молба е посочила начин на плащане: плащане
по банкова сметка, ***окат В. Д., на основание чл.39 от Закон за адвокатурата:*BIC
*** „*".
Така предявената искова
молба е изменена в проведеното първо и единствено открито съдебно заседание,
чрез намаляване размерите на осъдителните претенции с правно осн.чл.221;чл. 224 КТ и чл.86,ал.1 ЗЗД , като за разликите
от първоначално предявените размери до изменените е извършено частично
оттегляне. Предвид изложеното по-горе ( видно и от протокола от
проведеното открито съдебно заседание ) е допуснато изменение съгласно чл.214, ал.1 ГПК на предявените от Ц.И.А.,
ЕГН ********** против ответника - „Т.С.Г.” ООД, ЕИК * искове с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 230,00 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие по чл.327,
ал.1, т.2 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.03.2018г. до
окончателното й изплащане, както и лихва
за забава в размер на 7,30 лева,
начислена за периода от 26.11.2017 г. до 19.03.2018г.; и чл. 224, ал. 1 от КТ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 137,46
лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 20.03.2018г. до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 4,36 лева, начислена за периода от
26.11.2017 г. до 19.03.2018г., като същите се считат за предявени от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 20.03.2018 г., както следва:
на основание чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от 179,39 лева, представляваща
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или
служителя без предизвестие по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.03.2018г. до окончателното й
изплащане, както и лихва за забава в
размер на 5,69 лева,
начислена за периода от 26.11.2017 г. до 19.03.2018г.;
на основание чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 100,00 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.03.2018г. до окончателното й
изплащане, както и лихва за забава в
размер на 3,19 лева,
начислена за периода от 26.11.2017 г. до 19.03.2018г., на основание чл. 214, ал. 1
от ГПК.
Производството по делото е частично прекратено досежно исковете с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата от 230,00
лева до 179,39 лв., и за
разликата от 7,30 лева до 5,69 лв., както и досежно
исковете с правно основание чл. 224, ал.
1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за разликата от 137,46 лева до 100,00 лв. и за разликата от 4,36 лева до 3,19
лева, поради оттегляне и на основание чл. 232 от ГПК.
Ищцата основава исковата си молба на следните фактически
твърдения:
Сочи, че на дата 19.06.2017г.
сключила трудов договор № 179/19.06.2017
г., с ответника „Т.с.г." ООД, ЕИК *, за изпълнение на длъжността
„Оператор, охрана", при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 230,00 лева, при непълно работно време с 4 часа работен ден, с място
на работа Офис - *. Съгласно сключения трудов договор било уговорено трудовото
възнаграждение на ищцата да се изплащало ежемесечно до 25-то число на месеца,
следващ този, за който било възникнало задължението на работодателя за плащане
на трудово възнаграждение.На следващо място ищцата твърди, че със Заповед от 20.10.2017 г., работодателят й –
ответното дружество „Т.с.г." ООД прекратило трудовото правоотношение, на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ /прекратяване без предизвестие при
забавяне на изплащането на трудовите възнаграждения/, считано от 20.10.2017г.
Заповедта била издадена въз основа на депозирана от ищцата молба вх. №
014/20.10.2017г. до работодателя й да бъде прекратен трудовия договор на основание
чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.По същество е посочено още, че на дата 27.10.2017г.
ищцата и нейни колеги подали сигнал в Дирекция „Инспекция по труда" Варна
за нарушения на трудовото законодателството с искане за съдействие да им се
изплатят дължимите трудови възнаграждения и обезщетения. С писмо от Дирекция „ИТ" Варна,ищцата и колегите й
били уведомени, че работодателят не бил представил доказателства за изплащане
на дължимите трудови възнаграждения а за установените нарушения били дадени
предписания потърсена административно - наказателна отговорност на ответника –
работодател. По този повод и въпреки дадените предписания, ищцата твърди,че
не била получила дължимите й се възнаграждения и обезщетения. Сочи се още, че с
искане вх. № 002/10.01.2018г. поискала от
работодателя, на основание чл. 5, ал. 7, т. 2 от КСО и чл. 128а, ал. 1 и
ал. 2 от КТ да й бъдат издадени
документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото й правоотношение с „Т.с.г."
ООД, в т.ч. извлечение от ведомостите за заплати за начислените, изплатените и
неизплатените на ищцата трудови възнаграждения и обезщетения за всяка месечна
ведомост за заплата за периода от 01.01.2017г. до
31.12.2017г. вкл.От издадените извлечения от платежни ведомости се установявало
/според ищцата/, че нетният размер
на трудовото й възнаграждение за м. 08.2017 г.бил в размер на 420.17 лв.; за м.
09.2017 г. в размер на 273,98 лв. и за м. 10.2017г. в размер на 114,16 лв. В
платежна ведомост за м. 10.2017г. в графа „Други" била начислена сума в
размер на 367,46 лева, която била сбор от обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в
размер на 230,00 лева и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 137,46
лева. Срещу нито една от сумите в
платежните ведомости- категорично заявява ищцата не бил положен нейн подпис.Ищцата се позовава на нормата на чл. 128 КТ, за да изведе извод, че като насрещна престация за
предоставената и ползвана от него работна сила работодателят дължи на работника
заплащане на уговореното трудово възнаграждение. До момента на предявяване на исковата молба, обобщава ищцата ответникът
– работодател не й бил изплатил дължимите трудови възнаграждения за м. 08.2017
г. в размер на 420,17 лв., за м.
09.2017 г. в размер на 273,98 лв. и м.
10.2017г. в размер на 114,16 лв.; обезщетение
на осн. чл.221, ал.1 от КТ в размер на 230,00 лв.
и обезщетение на осн.
224, ал.1 от КТ в размер на 137,46 лв. / Съгласно уговореното с
работодателя трудовото възнаграждение на ищцата се изплащало в брой срещу подпис в платежна ведомост./Отделно от
горното ищцата конкретизира, че след като работодателят й не й е платил сумите,
представляващи дължимо трудово възнаграждение от м.08.2017г. до м.10.2017г. и
обезщетение на основание чл.221, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ, предвид
забавата в заплащането им, дължал и лихва за просрочието
(арг. чл. 245, ал. 2 от КТ), която течала от датата,
на която е било изискуемо /всяко главно задължение/ до датата, предхождаща
предявяване на иска. Доколкото трудовото възнаграждение се дължало до 25-то
число на месеца, следващ отработения месец, обезщетение за забава ,твърди
ищцата било в размер на 20,47 лева върху неплатеното нетно трудово
възнаграждение за м.08.2017г., начислено за периода от 26.09.2017г. до
19.03.2018г., сумата от 11,06 лева - дължимо обезщетение за забава върху сумата
на дължимото нетно трудово възнаграждение за м.09.2017г., начислено за периода
от 26.10.2017г. до 19.03.2018г., както и сумата от 3,62 лева - дължимо
обезщетение за забава върху сумата на дължимото нетно трудово възнаграждение за
м.10.2017г.С оглед изложеното ищцата желае вземането да бъде присъдено ведно и
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
20.03.2018 г. до окончателното й изплащане.При тези ясни фактически твърдения
ищцата е обосновала правният си интерес от водената искова защитна, отправяйки
и съответните искания до съда по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК и направила и доказателствени
искания.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът е изразил становище по иска,като отговорът е подаден от управителят
на дружеството работодател, но изрично е посочен съдебен адрес за връчване на
книжа /страница 1-ва от отговора/. С отговора на искова молба ответникът не
оспорва твърденията на ищцата за възникнало ТПО по силата на цитирания трудов
договор и заеманата от ищцата длъжност при работодателя. Твърди се обаче, че на
дата 20.10.2017 г. на ищцата било връчено предизвестие с изходящ номер
049/20.10.2017 г. на осн. чл. 326 КТ във връзка с чл.
328 ал.1 т.2 КТ, което обаче ищцата отказала да получи. Отказът, сочи ответната
страна, бил удостоверен с подпис на 2-ма свидетели, положили подписите си.На
същата дата, заявява ответникът ищцата била входирала
в деловодството на ответното дружество Молба за прекратяване на ТПО на
основание чл. 327, ал.1 т.2 КТ а със Заповед № 055/20.10.2017 г. трудовият договор
с Ц.А. бил прекратен. Същата според ответника не отишла в деловодството на
ответника за връчване на Заповедта,поради което й била изплатена покана за
явяване в офиса на „Т. С. Г.“ ООД за оформяне на документацията по прекратяване
на договора.Относно исковете, с които ищцата претендирала неизплатена заплата
за м.август 2017, за месец септември 2017 г. и за месец октомври 2017 г.,
обезщетение за неползван платен годишен отпуск и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ – ответникът счита исковете за допустими и основателни, но ги оспорва
по размер. Аргументите, които ответната страна навежда са следните: Ответникът
се спира на отразяванията по платежни ведомости съотнесено
към платежните документи удостоверяващи според същата страна плащания и заявява,
че признава претенциите на ищцата до размери както следва:За неизплатено
трудово възнаграждение за процесния период за
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, за обезщетение за неползван платен годишен
отпуск: 1 108,31 лв. – 750 лв. = 358,31 лв. неизплатено възнаграждение.
Т.е.исковите претенции над посочените размери според ответника са неоснователни
и се желае да бъдат отхвърлени.При така извършеното частично признание
на исковете и оспорването им само по размер ответникът няма доказателствени
искания.В подкрепа на твърденията си ответникът представя и желае да бъдат
приети по делото: заверени копия на ведомости за запрати за месец август,
септември, октомври 2017 г., два броя РКО 692/3.11.2017г. и 11/12.1.2018 г,.
заверени копия на Платежни фишове за м.август 2017 г. и за м. септември 2017 г.
и за м.октомври 2017 г. и заверено копие на трудовото досие на ищцата.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание от 05.10.2018 г. ищцата по делото Цв.А.,
чрез процесуалният й представител адвокат Д.желае съдът да уважи исковете
съобразно допуснатите изменения като намира исковете за основателни и доказани
позовавайки се и на констатациите по приетата по делото и неоспорена от
ответната страна съдебно –счетоводна експертиза.Обективирано
е и искане за присъждане на разноските по делото.
В същото съдебно заседание
ответната страна не изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА И
ПРАВНА СТРАНА:
Не е спорно между страните и с
предварителния доклад по делото, обявен и за окончателен съдът е обявил на
страните на основание чл.146, ал.1 т. 4 и т.5 ГПК за безспорно
и не нуждаещо се от доказване, че :1). страните по спора са се намирали в
исковия период от време в трудово правни отношения, съгласно сключен трудов
договор № 179 от 19.06.2017 г. ;
2) по силата на този договор ищцата е приела и изпълнявала при ответника
работодател длъжността „оператор охрана „ и 3).ТПО между страните е било
прекратено.По същество и с доклада си по делото съдът е обявил на ищцата и на
ответната страна ,че спорът се свежда до това какъв е размера на дължимите се
трудови възнаграждения и обезщетения на ищцата за целия исков период, като
ответникът признава исковете до сумата от 358,31 лв.-неплатено трудово
възнаграждение.
С
оглед отделените за безспорни факти съдът намира, че е безспорно по делото, че
ищцата и ответното дружество са се намирали във валидни трудови правоотношения
в исковия период. За този факт свидетелстват и представените по делото писмени
доказателства ангажирани и от ищцата и от ответното дружество, които съдът
намира за необходимо само да цитира (представени с исковата молба са :заверени копия на Трудов договор № 179/19.06.2017 г.; длъжностна
характеристика за длъжността „Диспечер, транспортни средства”; молба вх. № 014/20.10.2017 г. до
Управителя на „Т.С.Г.” ООД; трудова
книжка (стр. 8 и 9) серия 3, № 211413; искане
по чл. 128а от Кодекса на труда с вх. № 002/10.01.2018 г.; платежна ведомост за м. август 2017 г.;
платежна ведомост за м. септември 2017 г.; платежна
ведомост за м. октомври 2017 г.; писмо изх. № 17266461 от 29.11.2017 г. от
Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна; искане по чл. 128а от Кодекса на
труда с вх. № 005/10.01.2018 г. (оригинал);
искане по чл. 128а от Кодекса на труда
с вх. № 004/10.01.2018 г. (оригинал) а с отговора на исковата молба са
представени заверени копия на : покана от Т. Т., в качеството му на Управител
на „Т.С.Г.” ООД до Ц.А. от дата 31.10.2017 г.; Заповед № 055-183-2017/20.10.2017 г. на осн.
чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда; справка
изх. № 03388173176359/24.10.2017 г. от НАП за приети и отхвърлени уведомления
по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда; молба от Ц.А. до Управителя на „Т.С.Г.”
ООД; предизвестие изх. №
049/20.10.2017 г. до Ц.А.; Трудов
договор № 179/19.06.2017 г.; справка
изх. № 03388173091047/19.06.2017 г. от НАП за приети и отхвърлени уведомления
по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда; диплома за висше образование на Ц. Ж.; заявление от Ц.А. до Управителя на „Т.С.Г.”
ООД от дата 19.06.2017 г.; декларация
от Ц.А. от дата 19.06.2017 г.; служебна
бележка № 139/19.06.2017 г.; декларация
от Ц.А. до Управителя на „Т.С.Г.” ООД от дата 19.06.2017 г.; длъжностна
характеристика за длъжността „Диспечер, транспортни средства”; свидетелство за
съдимост рег. № 31360/05.07.2017 г. от Бюро „Съдимост” при Районен съд – Варна;
заключение от „*” ООД от 03.07.2017 г.;
карта за предварителен медицински
преглед от 03.07.2017 г.; платежен
фиш за м. октомври 2017 г.; платежен фиш за м. септември 2017 г.; платежен фиш за м. август 2017 г.; Разходен касов ордер № 691/03.11.2017
г. и Разходен касов ордер № 12/12.01.2018 г.; платежна
ведомост за м. октомври 2017 г.; платежна
ведомост за м. септември 2017 г.; платежна
ведомост за м. август 2017 г.)
Въз
основа на приобщените по делото писмени доказателства се налага извода, че на
дата 19.06.2017 г. ищцата Ц.А. е приела да изпълнява при работодателя „Т.С.“ Г.
ООД длъжността „Оператор охрана , КИД 2008 8010 , НКПД 54143013 с място на
работа - * ,с договорено трудово възнаграждение от 230 лева при условията на 4
часа работно време платимо ежемесечно до 25 –то число на месеца, следващ този
за който е възникнало задължението (л. 7 – ми от делото ) . Установява се още, че ТПО между ищцата
и ответното дружество е било прекратено, като
работодателят е изготвил писмена Заповед № 055 – 183 – 2017 / 20.10.2017
г. на основание чл. 327, ал.1 т.2 от КТ .Видно от
приложената към отговора на искова молба заповед от 20.10.2017 г. в самата
заповед работодателят е вписал, че се
прекратява ТПО без предизвестие,без върху заповедта да има подпис на работник,
макар и да се съдържа дата на връчване на същия акт на работника – 20.10.2017
г. – т.е. датата на която е съставена Заповедта. От вписаното в цитираната вече
Заповед, издадена от ответника се установява , че самият работодател е посочил,че на ищцата
се дължи обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на 230 лева а съгласно чл. 224 , а.1 КТ в размер на 111,77
лева. Посочено е още, че : „ сумите се изплащат по ведомост след
приспадане на осигурителните и данъчни удръжки „ ( л.28 – ми ) .
Т.е. от изложеното по –горе се налага извода от правна страна, че
в исковия период ищцата е била във ТПО с ответника , респективно спорът се свежда
до въпроса има ли неплатени на ищцата трудови възнаграждения за месеците
август, септември и октомври 2017 г. и ако „ да „ в какви размери, респ. дължи
ли се на ищцата обезщетение по чл. 221 и чл.224 КТ и ако „ да „ в какви размери
.При установяване на дължимост на посочените парични
вземания, съдът ще следва да се произнесе и по въпроса основателни ли са акцосорните искания на ищцата за присъждане и на лихви за
забавено изпълнение и законната лихва върху главните вземания.
За да бъде даден правилен отговор на правно релевантните по
същество на спора въпроси, по делото е допусната и изготвена ССчЕ от в.л.Д.П.. Установява
се от заключението на в.л.П., че ищцата е била назначена по трудов договор №
179/ 19.6.2017г., считано от 19.6.2017 г. на длъжност „ Оператор охрана „ при
ответника, на непълно работно време 4 часа , при основно месечно трудово
възнаграждение от 230 лева , плюс 6 % ДВПР
и платен годишен отпуск от 20 работни дни. Трудовото възнаграждение,
установява и експерта –счетоводител е следвало да се изплаща ежемесечно до 25 –то
число на месеца, следващ този за който е възникнало задължението, като със
заповед от 20.10.2017 г. същото това ТПО е прекратено считано от 20.10.2017 г. на осн. чл. 327, ал.1 т.2 КТ.Тази част от заключението на
вещото лице напълно съответства на твърденията на двете страни и на писмените
доказателства по делото, поради което и съдът кредитира заключението на вещото
лице в тази точно част .На следващо място вещото лице е отразило в ССчЕ, че въз основа на допълнително Споразумение от 29.07.2016
трудовото възнаграждение и работното време се променят на 420 лева и 8 часа,
считано от 23.8.2016 . (страница
2 –ра раздел IV от ССчЕ ).Тази част от ССчЕ
обаче не кореспондира нито на твърденията на страните нито на писмените
доказателства по делото а вероятно е пренесена на принципа copy paste , поради което и съдът не кредитира ССчЕ в частта в която се твърди,че имало допълнително
споразумение между страните , тъй като
нито ищцата нито ответника твърдят това а и е нелогично една година преди да
възникне трудово правоотношение да бъде изменяно.Ето защо и в тази част съдът
намира, че заключението на вещото лице Д.П., макар и да не оспорено от никоя от
страните не следва въобще да се кредитира, доколкото не почива на данните дори
събрани само по делото .
При тези данни по делото и след
запознаване със счетоводните документи съхранявани при ответника – работодател,
вещото лице Д.П. в заключението си по ССчЕ достига до
следните изводи: 1. Размерът на дължимото се нетно трудово възнаграждение на
ищцата за м. 08,09,10. 2017 г. възлизал
на общо 823,22 лева – в това число за м. 08.2017 – 420,17 лева ; за м. 09.2017
г. -273,98 лева и за м. 10.2017 г. – 134,18 лева . Размерът на лихвата за
забава, вещото лице сочи че е : върху 420,17 лева от 26.9. 2017 г. до
19.03.2018 г. – 20,47 лева ; върху 273,98 лева от 26.10.2017 г. до
19.03.2018 г. – 11,06 лева и върху 134,18 лева от 26.11.2017 г. до 19.03.2018
г. -4,26 лева. На второ място вещото лице дава отговор и на въпроса :
Какъв е точният размер на обезщетението на основание чл.221, ал.1 КТ , което е
останало дължимо от работодателя, както и какъв е размера на лихвата за забава
върху това обезщетение, считано от датата на която е било изискуемо до
датата предхождаща предявяването на иска?.Според
в.л.Д.П. размера на обезщетението по чл.221,ал.1 КТ възлиза на 179,39
лева а лихвата за забава
на 5,69 лева определена от
дата 26.11.2017 г. до 19.03.2018 г. На трето място в ССчЕ
в.л. дава отговор и на въпроса : Какъв е
точният размер и на обезщетението на основание чл.224 , ал.1 КТ което е
останало дължимо от работодателя , както и размера на лихвата за забава върху същото, считано от
датата на изискуемостта до деня предхождащ датата на сезиране на ВРС? Отговорът
на в.л.Д.П. на този въпрос е, че на ищцата се дължи обезщетение от 100,59
лева ведно със сумата от 3,19
лева – лихва за забава начислена върху 100,59 лева за периода от 26.11.2017
г. до 19.03.2018 г. При така изложеното заключението на вещото лице Д.П. е че
на ищцата Ц.И.А. работодателят – ответник дължи суми за неплатени трудови възнаграждения и обезщетения по чл.221 и чл.224 КТ – нетни
суми от общо 1 103,31 лева – сбора от 828,33 лева +179,39 лева
+ 100,59 лева .
В обстоятелствената си част вещото лице
също така е посочило, че работодателят е издал и два разходни касови ордера
както следва : РКО № 691/3.11.2017 г. изплатена сума от 450 лева с основание „ заплата м. 08“
с подпис за получил сумата и РКО № 12/12.1.2018 г.
изплатена сума 300 лева с основание заплата м. 09 – с подпис за получил сумата
– общо изплатена по тези два ордера сума от 750,00 лева или при приспадане на
750 лева от общо дължимото се възнаграждение за престиран
труд вещото лице получава сума от 358,31 лева като неплатен остатък за трудово възнаграждение
на ищцата. При тези констатации вещото лице изготвя и заключителната част на
експертизата .
При така установеното по делото съдът прави следните изводи от
правна страна: Предявените от ищцата обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.128, т.2 КТ и
чл. 86, ал.1 ЗЗД са заявени при наличие на ясен правен интерес а именно: заплащане
на претендирано от ищцата трудово възнаграждение от
ответника – работодател за времето, през което ищцата е била в трудово
правоотношение с ответното дружество. Констатирайки допустимостта на иска,
съдът дължи произнасяне по същество на спора. За да се произнесе по същество
по основателността и доказаността на иска за
неплатени трудови възнаграждения съдът намира за необходимо да посочи,че с доклада
по делото е разпределил доказателствената тежест
между страните , като и в тази връзка е допусната и необходимата ССчЕ . Факт е по делото а и не се спори, че от дата
19.06.2017г.ищцата е започнала работа при ответника с договорено основно
месечно трудово възнаграждение от 230 лева като е било договорено и 0,6 % ДВПР
за всяка година прослужено време. ТПО е прекратено със Заповед от 20.10.2017 г.
като изрично в заповедта по чл. 327, ал.1 т.2 КТ на работодателя е вписано, че
на Ц.А. се дължат сумите от 230 лева - обезщетение по чл.221, ал.1 КТ и 111,77 лева съгласно
чл.224,ал.1 КТ ( видно и от ЛТД на ищцата, представено от ответника – л. 28 и 32
от делото ) . При така вписаното от
работодателя при започване на ТПО и прекратяването му, съдът прави извод, че в
действителност основното месечно трудово възнаграждение на ищцата за периода от
19.06.2017 г. до 20.10.2017 г.е било от 230,00 лева. В тази връзка и в
заповедта за прекратяване на ТПО сам работодателят е признал неизгодни за него
факти и обстоятелства а именно ,че дължи на ищцата обезщетенията по чл. 221 и
чл.224 КТ . Размерите които работодателят е вписал в Заповед № 005 – 183-
2017/20.10.2017 г. от 230 лева и 111,77 лева са дори в по- висок размер от
определения от вещото лице – съответно 179,39 лв. – главница и 5,60 лв. лихва
за забава и 100,59 лева -главница и 3,19 лева лихва за забава.
Въпросът обаче за трудовите възнаграждения, които се държат на
ищцата е въпрос, който следва да бъде решен въз основа на всички данни по
делото а не само на заключението по допуснатата и неоспорена ССчЕ.
В тази връзка следва да бъде отчетено на първо място че ищцата е
приела да получава месечно трудово основно възнаграждение от 230 лева като още в трудовия договор е вписано,че
трудовото възнаграждение ще се плаща до 25 -то число.Как и по какъв път е
следвало да се плати възнаграждението е въпрос, който стои открит за съда.Ищцата
е твърдяла в исковата си молба, че заплащането на дължимите й се възнаграждения
е следвало да бъде извършвано „ срещу подпис в платежна ведомост „ / л.3 –ти от
делото –стр.2 –ра от исковата молба /. Твърдението на
ищцата следва да се приеме за вярно и доказано , т.к. в самата Заповед от
20.10.2017 г. ( л.28 –ми от делото) с която работодателят е
прекратил ТПО е вписано „ Сумите се изплащат по ведомост след приспадане на
осигурителни и данъчни удръжки „ . Нещо повече, за
настоящия състав приложените към ЛТД заверени за вярност с оригинала копия на
документи: платежен фиш за месец октомври 2017 г.( с
вписана сума за получаване 414,16 лева и основна заплата 230 лв. – л.46 ); платежен фиш за месец
септември 2017 г. ( с вписана сума за получаване 273,98 лева и основна заплата 230 лв.
– л.47 );
платежен фиш за месец август 2017 г. ( с
вписана сума за получаване 420,17
лева и основна заплата 460 лв. – л.48 ) не установяват по никакъв
начин ищцата да е получила сумите вписани в същите.
Видно от л. 50–ти,51 – ви и 52-ри от делото според ведомостта за
заплати за м. октомври 2017 г. Ц.А. следвало
да получи 414,16 лева ; за месец септември 2017 г. – 273,98 лева а за м. август 2017 г. 420,17 лева. Прави впечатление че трите ведомости за заплати са изготвени
на дати : 7.11.2017 г.; 25.10.2017 г. и 12.09.2017 г. , като на нито една от
тях няма подпис на ищцата, т.е. тези ведомости не доказват по никакъв начин
ищцата да е получила трудовите си възнаграждение .Отделно от горното следва да
бъде подчертано,че и трите ведомости за заплати имат различни реквизити : първата има само един подпис - вероятно на
работодател,на втората се съдържа подпис и печат на работодател а на третата няма
нито подпис нито печат на работодателя.
От друга страна за да удостовери твърденията си работодателят,че
бил изплатил трудовите възнаграждения на ищцата ( което
ищцата твърди ,че не е сторено още с подаването на исковата си молба на дата
20.03.2018 г.)е представил 2 броя РКО. Първият РКО има номер 691 и носи дата
3.11.2017 г. с вписано основание „ заплата за м.8 – 450 лева „ а вторият
РКО има № 12 , носи дата 12.1.18 и в него е вписано : „заплата за м.9. 17 –
300 лева“. И двата ордера имат само подписи на съставил и получил, без печат на
ответника нито на счетоводител .
Т.е. и без специални знания съдът извежда извод, че по ведомости
за заплати и по фишове за заплати е вписано,че ищцата следва да получи сумите :
месец октомври 2017 г- 414,16 лева
месец септември 2017 г. -273,98 лева
месец август 2017 г. - 420,17 лева а с ордерите съставени на дати
3.11.2017 г. и 12.1.2018 г.се цели да се докаже, че ищцата е получила
сумата от 450 лева заплата за месец август
сумата от 300 лева заплата за месец септември 2017 г.– или суми
които не съответстват на посочените по –горе .
В обобщение, запознавайки се изцяло с приложеното копие на лично
трудово досие на ищцата , заключението по ССчЕ (некредитирано от съда в
частта която се твърди,че е имало допълнително споразумение към трудовия
договор от около година преди възникване на ТПО )и описаните
констатации в сигнала подаден до ИА Главна
инспекция по труда – Варна от друг работник / л.17 -18/ се налага от
правна страна извода,че счетоводната отчетност водена от ответника не може да
послужи като доказателство за плащане на сумите от 450 лева и 300 лева на
ищцата .
С оглед и изложеното по –горе и на база на заключението на вещото
лице в частта в която вещото лице констатира че на ищцата по ведомости за
заплати й се дължат трудови възнаграждения и в частта в която вещото лице
определя размерите на обезщетенията по чл.221 и чл.224 КТ , но без частите които
не кореспондират с делото и без частта в която в.л. приема,че с РКО са платени
сумите от 300 + 450 лева, съдът извежда извода,че исковите претенции на ищцата
с правни осн. чл.128 т.2 КТ , чл.221 и чл.224 КТ и акцесрните по чл. 86, ал.1 ЗЗД са доказани и по основание и
по размери , така както са изменени по реда на чл.214 ГПК .
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага
извод за основателност и доказаност на
предявените искове с правно основание
чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 179,39 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от
работника или служителя без предизвестие по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 20.03.2018г.
до окончателното й изплащане, както и лихва
за забава в размер на 5,69 лева,
начислена за периода от 26.11.2017 г. до 19.03.2018г.;с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за сумата от 100,00 лева,
представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 20.03.2018г.
до окончателното й изплащане, както и лихва
за забава в размер на 3,19 лева,
начислена за периода от 26.11.2017 г. до 19.03.2018г., на основание чл. 214, ал. 1
от ГПК.
Тези размери на обезщетенията са и в по-ниски дори размери от
признатите от ответника а основателността им е безспорно доказана, т.к.е налице
фактическия състав на чл.221 ,ал.1 , чл. 224 ал. 1 КТ и чл. 86 , ал.1 ЗЗД.Основателността
на претенциите за главници по чл.221 КТ и чл.224 КТ , липсата на доказателства
за заплащането на тези обезщетения обуславя и извода на съда затова,че ответникът
работодател е бил изпаднал в забава ,респ. и до приключване на съдебното дирене
пред настоящата инстанция се намира в забава, поради което и дължи на ищцата
както мораторните лихви за забавено изпълнение за
посочените по-горе периоди , кака и
законните лихви върху всяко от двете главни задължения, начиная
от датата на сезиране на ВРС до окончателното изплащане на вземанията . И на
последно място съдът намира,че исковите претенции по чл.128 т.2 КТ и акцесорните такива за мораторни
лихви и законни лихви върху всяко от трите претендирани
трудови възнаграждения също са основателни и доказани ,поради което следва да
бъдат уважени в пълнота , така както са заявени а именно : На
основание по чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД , съдът приема,че ответното дружество
дължи на ищцата : сума от 420,17 лева представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за м.08.2017
г., ведно със законната лихва
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.03.2018г. до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 20,47 лева, начислена за периода
от 26.09.2017г. до 19.03.2018г.; сумата от
273,98 лева, представляваща
дължимото нетно трудово възнаграждение за м. 09.2017 г., ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 20.03.2018 г. до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 11,06 лева,
начислена за периода от 26.10.2017 г. до 19.03.2018г.; сумата от 114,16 лева,
представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за м. 10.2017 г., ведно със законната лихва считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда -20.03.2018г. до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 3,62 лева,
начислена за периода от 26.11.2017 г. до 19.03.2018г.;Тези размери за м. 08 и
09.2018 г. са точно установени от вещото лице по ССчЕ,
като за м.10.2018 г. вещото лице е установило и по-голям размер на главницата и
лихвата /главница не 114,16 лв. а 273,98 лв. , респ. и лихва не от 3,62 лв. а
4,26 лева /. Макар и размерите на дължимите се трудови възнаграждения на ищцата
за м. 08, м. 09 и м. 10.2017 г. да са установени в т.1 от заключението на
в.л.Д.П. , то съдът следва да изложи мотиви защо не приема заключението на
същото вещо лице в т.3 – „ общо изплатена сума на ищцата по РКО 691/3.11.2017
г. и РКО № 12/12.1.2018 г – 750 лева „ за да изведе
извода от правна страна ,че трудовите възнаграждения на ищцата за трите месеца
следва да бъдат заплатени от ответника ведно с акцесорните
вземания за лихви за забавено изпълнение и ведно със законната лихва .
Правният въпрос, който настоящият
състав следва да реши е каква е доказателствената
стойност на представените от ответника писмени доказателства и в частност
доказват ли плащане на трудови възнаграждения двата касови ордера .Отговорът на
този въпрос е даден в Определение №
1248/10.11.2015 г., постановено по гр.д. № 3661/2015 г. на ВКС , IV г.о.,
ГК . Точно в
цитираното определение съставът на Четвърто гражданско отделение е препратил
към вече създадената съдебна практика , която е напълно относима
към спора по същество а именно : В Решение №57 от
29.04.2013 г. по гр. дело №354/2012 г. на ВКС, IV г.о. е прието, че редовно водените
счетоводни книги на търговеца могат да служат като доказателство, но
те не се ползват със задължителна доказателствена
сила. Вписванията в тях следва да бъдат ценени
с оглед всички доказателства по делото – чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ,
в т.ч. с представени по делото първични счетоводни документи, заключения на
икономически експертизи, вкл. и по
въпроса за редовността на воденето на счетоводните книги. С Решение №108 от 16.05.2011 г. по гр. дело
№1814/2009 г. на ВКС, IV г.о. по въпросите за това следва ли съдът да
допусне изслушване на експертиза, когато за изясняване на спора са необходими
специални знания; да обсъди експертизата наред с всички доказателства по делото
и да изложи мотиви защо възприема експертното заключение е постановено, че съдът може както по молба на страните, така
и по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои
възникнали по делото въпроси из областта на науките, изкуството, занаятите и
др. са нужни специални знания, които
съдът няма – чл. 195 ГПК, аналогичен на чл. 157 ГПК отм. Това
се налага,сочи съставът на Четвърто Г.О. ГК , поради необходимост от
съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се
до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на
решението. Вещото лице,се сочи в същото
определение, подпомага съдията, който сам би извършил тази дейност по
доказването, ако притежаваше необходимите специални знания. Не само
формулирането на задачата на експертизата, но и назначаването и може да бъде
осъществено по преценка на съда и без да има искане от заинтересованата страна,
на която обаче трябва да се възложат разноските за възнаграждение на вещото
лице. Заключението на вещото лице, като
всяко доказателствено средство, е подчертано в Определение
№ 1248/10.11.2015 г.,трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по
делото, като изрично е записано че: „ Съдът не е длъжен да възприеме
заключението, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – 202
ГПК (чл. 157, ал.4 ГПК отм., а да прецени доказателствената
му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не
експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му
за годността на експертизата.“
Споделяйки напълно мотивите
на касационната инстанция, настоящият първоинстационен
състав обобщава, че нередовно водената счетоводна отчетност от страна на
ответника: неподписани ведомости за заплати, неподписани фишове за заплати
и 2 –та броя РКО - неизвестно от кого
съставени и за суми различни от вписаните дори във ведомостите за заплати , не
могат да се ценят по друг начин освен като доказателства които не удостоверяват
твърденията на ответника – юридическо лице – за редовно водена счетоводна отчетност която да
кореспондира с нормата на чл.55 ТЗ. От друга страна настоящият състав приема, че дори и житейски не е
логично работодателят да плаща по-високо трудово възнаграждение на работника си
извън рамките на дължимото се за насрещно престиран
труд. И на трето, но не последно по степен на важност място,
съобразявайки заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ
(с изключение на частта която съдът не кредитира като неотносима
към спора-за наличие на допълнително споразумение към трудов договор и частта в
която вещото лице е приело, че двата ордера могат да удостоверят плащане на
трудови възнаграждения), представените от страните писмени доказателства съдът приема, че
исковете с правно осн. чл.128, т.2 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД са доказани и по основание и размер, тъй като съгласно чл.55, ал.2 ТЗ –
Търговските книги, водени в нарушения на изискванията на търговския закон и
Закона за счетоводството , не могат да служат като доказателство в полза на
тези, които са задължени да ги водят .Крайният си извод за нередовно водена
счетоводна отчетност от страна на ответника и невъзможността РКО да удостоверят
и докажат плащане ,съдът извежда въз основа на представените с отговора на
искова молба платежни ведомости, фишове за заплати, РКО, категоричното
заключение на вещото лице ,че във ведомостите за заплати няма подписи на ищцата
и заключението на Инспекцията по труда че работодателят е извършил нарушения
във връзка с редовното водене на счетоводна отчетност .
С оглед на всичко изложено
и по-горе и поради липсата на несъмнени,годни,доказателства които да са
ангажирани от ответника за да се изведе извод в обратния на горния смисъл от
вече изложения, съдът уважава изцяло исковите претенции по чл.128, т.2 КТ така
както са заявени и претенциите по чл.221 и чл.224 КТ във вр.
с чл. 86, ал.1 ЗЗД – така, както са изменени, в пълнота .
На
основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на съдебното решение за сумите на дължимите трудови
възнаграждения.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на бюджета на съдебната
власт държавна такса по предявените искове в размер на по 50 лева за 1
иск – или при предявените общо 6 иска –
таксата възлиза на 300 лева.Ответникът
следва да бъде осъден да заплати и сумата от 100 лева, представляваща
заплатен от бюджета на съда депозит за вещо лице по проведената ССчЕ, както и 5 лева
за служебно издаване на изпълнителен лист .
С оглед изхода на спора и съгласно нормата на чл.78,ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 310,00 лева –
договорен и платен в брой адвокатски хонорар от ищцата към адв.Д..
Съгласно императивната разпоредба на чл. 242, ал.1 ГПК съдът
следва да допусне и предварително изпълнение на Решението за присъдените
възнаграждения и обезщетения .
Водим от изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Т.С.Г.” ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Т. Н. Т. ДА ЗАПЛАТИ на Ц.И.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
* - чрез адвокат В. Д.от АК Варна СУМАТА
от 420,17 лева (четиристотин и двадесет лева и седемнадесет стотинки ) представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за
м.08.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.03.2018г. до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в
размер на 20,47 лева (двадесет лева и четридесет и седем стотинки), начислена за периода от
26.09.2017г. до 19.03.2018г.; СУМАТА от
273,98 лева (двеста
седемдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки ), представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за м.
09.2017 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.03.2018 г. до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 11,06 (eдинадесет лева и шест стотинки )лева, начислена за периода от
26.10.2017 г. до 19.03.2018г.; СУМАТА от
114,16 лева ( сто и
четиринадесет лева и шестнадесет стотинки), представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за м.
10.2017 г., ведно със законната лихва считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда -20.03.2018г. до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 3,62 лева ( три лева и
шестдесет и две стотинки),
начислена за периода от 26.11.2017 г. до 19.03.2018г.; на основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Т.С.Г.” ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Т. Н. Т. ДА ЗАПЛАТИ на Ц.И.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
* - чрез адвокат В. Д.от АК Варна
СУМАТА от 179,39 лева (сто
седемдесет и девет лева и тридесет и девет стотинки ) представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника или служителя без предизвестие по чл.327, ал.1, т.2
от КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.03.2018г. до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 5,69 лева (пет лева и шестдесет и
девет стотинки ) начислена за периода от
26.11.2017 г. до 19.03.2018г., на
основание чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
ОСЪЖДА „Т.С.Г.” ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Т. Н. Т. ДА ЗАПЛАТИ на Ц.И.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
* - чрез адвокат В. Д.от АК Варна СУМАТА
от 100,00 лева (сто лева ) представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 20.03.2018г.
до окончателното й изплащане, както и лихва
за забава в размер на 3,19 лева (три лева и
деветнадесет стотинки) начислена за периода от
26.11.2017 г. до 19.03.2018г., на
основание чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД .
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на Решението в частите за присъдените
трудови възнаграждения и обезщетения, на
основание чл.242, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.Г.” ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Т. Н. Т. ДА ЗАПЛАТИ на Ц.И.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
* - чрез адвокат В. Д.от АК Варна СУМАТА от общо 310,00 лева ( триста
и десет лева ) -
сторените от ищцата съдебно - деловодни разноски пред настоящата инстанция за
защита от един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.Г.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Т. Н. Т.
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебна
на съдебната власт по
сметка на ВРС сумата от общо 300,00 лева (триста лева ) – дължима държавна такса по всички уважени искови претенции ; СУМАТА от общо 100.00 лева ( сто лева) представляваща депозит за вещо лице по допуснатата съдебно - счетоводна експретиза( изплатен от бюджета
на съда), включително и СУМАТА от 5.00 лева ( пет лева ) за служебно
издаване на изпълнителен
лист, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване с Въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на
получаване на преписа от страните .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: