Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр.
София, 28.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д
възивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и четвърти септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРАКОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от младши
съдия М. Малоселска въззивно гражданско дело № 4659 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 206501
от 30.08.2019 г., постановено по гр. д. № 83386 по описа за 2017 г. на СРС, Гражданско
отделение, 160 състав, е изнесен на публична продан, на основание чл. 348 ГПК,
следният недвижим имот: апартамент № 12, находящ се в гр. София, ж.к. „*********ет.
4, със застроена площ от 98,23 кв. м., представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.703.1284.1.12, находящ се в
сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.703.1284 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, състоящ се от две
стаи, дневна, кухня-столова, баня, тоалетна, антре и два балкона, при съседи:
от изток- стълбище, коридор, апартамент № 11, запад- калкан с жилищна сграда на
ул. „Хемус“ № 9, север - двор на сградата и юг – ул. „Хемус“, а по одобрените
кадастрална карта и кадастрални регистри, имотът е със съседни самостоятелни
обекти в сградата, както следва: на същия етаж: 68134.703.1284.1.11 под обекта: 68134.703.1284.1.9 и над обекта:
68134.703.1284.1.14, заедно с мазе № 13 с обща площ от 10,43 кв. м. при съседи:
изток- мазе № 12, запад-абонатна станция, север- коридор на мазетата и юг- ул.
„Хемус“, заедно със 7,530% идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата,
съставляващо /съгласно посоченото в документа за собственост/ имот с
планоснимачен № 77, за който е отреден УПИ I от кв. 14 по плана на гр. София, местност "Гео Милев", при
съседи на мястото: от изток-зелена площ, от запад- калкан с жилищна сграда на ул.
„Хемус“ № 9, от север- двор на сградата и от юг- ул. „Хемус“, по отношение на ½
ид. част от този имот е запазено пожизнено право на ползване на трето лице, с
нот. акт № 60, том I, рег. № 1155, дело № 56/2013 г. по описа на
нотариус С.Т., нотариус с рег. № 065 на НК, с район на действие СРС, и е
допуснат до съдебна делба между съделителите: Л. К.Н. с дял ½ идеална
част и П.Б.Н. с дял 1/2 ид. част.
Съобразно квотите
в собствеността съдът разпределил отговорността за разноски по делото, като
осъдил всеки от съделителите да заплати държавна такса по сметка на Софийски
районен съд в размер от по 3014,36 лв.
Срещу така постановеното
решение е постъпила въззивна жалба от П.Б.Н., с която последният заявява
несъгласието си имотът да бъде изнаесен на публична продан, тъй като според
жалбоподателя съществува възможност за постигане на спогодба между
съделителите.
Подаден е отговор
на въззивната жалба от ищцата в първоинстанционното производство Л.К.Н., с
който въззиваемата моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Излага съображения, че
въззивникът вече е отказал сключването на спогодба, а подаването на въззивна
жалба целяло продължаване във времето на висящността на спора.
Софийски градски съд,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така,
както е изложена от първоинстанционния съд.
С решение № 15944 от
18.01.2019 г., постановено по гр.д. № 83386 по описа за 2017 г. е допуснато
извършването на съдебна делба между съделителите по отношение на процения
апартамент № 12, находящ се в гр. София, ж.к. „********при равни квоти, а
именно по ½ идеална част за всеки от тях. Решението е влязло в сила на
15.02.2019 г.
В хода на съдебното
дирене пред първоинстанционния съд е прието заключението на допуснатата
съдебно-техническа експертиза, съгласно което процесният апартамент е
неподеляем, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 203, ал. 1 ЗУТ и чл.
110, ал. 1, Раздел III
от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии
в устройствените зони. Вещото лице е определило средната пазарна стойност на
имота, като е посочило, че същата възлиза на сумата от 200 290 лв. Изслушано е и заключението по
допълнителната съдебно-техническа експертиза по въпроса за пазарната оценка на
запазеното право на ползване върху апартамента на трето за делото лице, като
експертът-оценител е приел, че същата възлиза на 99 144 лв. След приспадането
на така оцененото право на ползване, вещото лице е посочило, че оценката на
недвижимия имот е в размер на 101 150 лв. Първоинстанционният съд при
съображения, че вещно право на ползване е запазено по отношение на ½
идеална част от имота е приел, че средната пазарна цена на делбения имот е в
размер на 150 718 лв., като в тази връзка пред въззивния съд не са заявени
оплаквания по правилността на решението.
Пред
настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл. 266 ГПК, които да променят така установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка.
При възприемане на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е
допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, която се
позовава на възможност за доброволно уреждане на правния спор. Към момента на
провеждане на устните състезания страните не са уведомили съда да са разрешили
същия извънсъдебно. Доколкото въззивната инстанция не е десезирана с подадената
от съделителя Н. въззивна жалба, същата следва да бъде разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По същество решението е
правилно, като съображенията за това са следните:
Правилно районният съд е приел, че единственият способ за
ликвидиране на съществуващата между страните съсобственост и извършването на
делбата е изнасянето на имота на публична продан по арг. от разпоредбата на чл.
348 ГПК, доколкото не е налице възможност за поставянето му в дял на никой от
съделителите. В конкретния случай съсобствеността върху имота не е възникнала
от наследяване, а всеки от съделителите е придобил идеална част от правото на
собственост по силата на правна сделка, с оглед което не е налице друг правен
способ за прекратяване на съществуващата съсобственост.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските, като с оглед липсата на оплаквания в тази връзка въззивният съд приема, че са правилно определени и възложени.
Относно разноските за въззивната инстанция:
При този изход
от спора - неоснователност на подадената въззивна жалба, правото на присъждане
на разноски принадлежи на въззиваемата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Искане
за присъждане на такива не е заявено с отговора на въззивната жалба, а в
проведеното открито съдебно съдебно заседание пред въззивния съд страната
заяви, че не претендира разноски.
По отношение на дължимата за въззивното производство
държавна такса следва да се посочи, че въззивникът е освободен от
заплащането й, като по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК същият не следва да бъде осъждан с решението за внасянето й.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 206501
от 30.08.2019 г., постановено по гр. д. № 83386 по описа за 2017 г. на СРС,
Гражданско отделение, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.