Решение по дело №50/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 171, т.1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М. И. Е. от [населено място], [община], срещу Заповед, № 23-0318-000019/ 04.02.2024 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) на *** в РУ - Кирково към ОДМВР – Кърджали. В жалбата се сочи, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и в несъответствие с неговата цел. Оспорва се твърдението в обжалваната ЗППАМ, че М. Е. като водач на МПС е управлявал същото след употреба на наркотици или техни аналози. Излагат се и доводи, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от некомпетентен орган. Иска се да се отмени оспорения административен акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище от пълномощника на жалбоподателя са изложени съображения в подкрепа на доводите си за незаконосъобразност на заповедта, идентични с тези в жалбата, като е посочено и Решение № 87/ 12.05.2022 г., постановено по н.о.х.д. № 251/ 2022 г. на ВКС, I-во н.о.

Ответникът – *** в РУ - Кирково към ОДМВР – Кърджали, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената ЗППАМ, № 24-0318-000019/ 04.02.2024 г. на *** в РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали, на М. И. Е. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Съгласно описаното в обстоятелствената част на административния акт, същият е постановен за това, че на 04.02.2024 г., около *** часа, в [населено място], [улица], до ***, управлява лек автомобил „Фолксваген ***“ с рег. №[рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство – Дрегер „Drug Test 5000” с фабричен №***. В ЗППАМ е записано, че техничествкото средство „Дрегер“ е отчело положетелен резултат - ***. Съгласно отразеното в ЗППАМ, отнето е СУМПС, № ***.

Приет е като доказателство и АУАН, серия GA № 991008/ 04.02.2024 г., съставен срещу М. И. Е., за това, че на 04.02.2024 г., около *** часа, в [населено място], [улица], до ***, управлява лек автомобил „Фолксваген ***“ с рег. №[рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство – Дрегер „Drug Test 5000” с фабричен №***, като уреда е отчел ***. На М. Е. е издаден талон за изследване № *** и 8 броя холограмни стикери ***. Прието е, че извършеното представлява нарушение по чл.5, ал.3, т.1, предл. 2-ро от ЗДвП. АУАН е връчен на лицето, което е удостоверено с подписа му.

От заверено копие на Талон за изследване, бл. № *** се установява, че при извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство – Дрегер „Drug Test 5000” с фабричен №*** е отчело положителен резултат - ***. Проверяваното лице е подписало талона за медицинско изследване, като същото не е приело показанията на техническото средство/теста. Заявило е употребата на наркотични вещества или техни аналози да бъде установена чрез медицинско и химическо изследване. В талон за изследване е вписано, че лицето може да се яви в ФСМП [населено място] до 45 минути от връчването му.

По делото е представен и приет като доказателство Протокол № 24/ТХК-82 от 25.03.2024 г. за извършена токсикохимична експертиза за изследване на пробите (кръв и урина), взети от М. Е., за съдържание на наркотични или упойващи вещества. Видно от заключението на експертизата, в предоставената за изследване кръвна проба на лицете не се установява наличие на наркотични вещества: ***. Наличие на ***, е установено при изследване на проба урина.

При така установената фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата е основателна поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На основание чл.172, ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена от компетентен орган – *** в РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали, с делегирани правомощия съгласно т.3 от Заповед, № 292з-1972/ 18.09.2023 г. на директора на ОДМВР – Кърджали, издадена на основание Заповед, № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Освен това заповедта е постановена в предвидената в закона форма, тъй като са изложени мотиви за издаването й.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност.

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.

В хипотезата на чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП може да се приложи ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Анализът на горецитираната разпоредба сочи, че в същата в условията на алтернативност са предвидени две самостоятелни възможности за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест.

Според чл. 174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. В случая това е Наредба № 1/ 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози.

С оспорената заповед, № 23-0318-000019/ 04.02.2024 г., на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, като от описаната в нея фактическа обстановка е видно, че органът е приел за доказана хипотезата, регламентирана с горната разпоредба, а именно управление на моторно превозно средство от водач, който е употребил наркотични вещества или техни аналози, което обстоятелство е установено с тест.

От друга страна обаче, от събраните по делото доказателства е безспорно установено, че оспорващият М. Е. не е приел показанията на теста, поради което опровергаване на резултатите същия е дал проби кръв и урина за изследване.

По силата на чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, когато лицето не приема показанията на теста, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.

Според чл. 23, ал. 1, изр. второ и трето от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв. От тълкуването на посочената разпоредба следва извода, че меродавен за правнорелевантния факт - употреба на наркотични вещества или техни аналози, е резултата от кръвното изследване. В този смисъл е формирана практика, както на административните съдилища – Решение № 389/ 07.12.2023 г., постановено по адм.д. № 371/ 2023 г. на АС – Сливен, така и на ВКС - Решение № 404 от 7.11.2023 г. на ВКС по н. д. № 665/2023 г., II н. о., НК., както и посоченото в становището на пълномощника Решение № 87/ 12.05.2022 г., постановено по н.о.х.д. № 251/ 2022 г. на ВКС, I-во н.о.

В случая, от надлежно учреждение по смисъла на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 1/ 19.07.2017 г. – Националния институт по криминалистика при МВР, е извършено химико-токсикологично изследване на взетите от Е. кръвна проба и проба урина, за което е съставен Протокол № 24/ТКХ-82/ 25.03.2024 г. със задължителното по чл. 24, ал. 2 от Наредбата съдържание. От заключението на същото е видно, че в кръвната проба, иззета от жалбоподателя, не е установено наличието на наркотични вещества ***. Така посочените резултати от извършената химико-токсикологично експертиза разколебават по категоричен начин приетата за установена фактическа обстановка, описана в мотивите на оспорената ЗППАМ. От изложеното следва извода, че не е осъществен състава на чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, поради което липсва основание за прилагане на правомощието на административния орган за временно отнемане на СУМПС на жалбоподателя. В тази връзка наложената ПАМ се явява незаконосъобразна, като издадена при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки.

При преценка за законосъобразността на процесната ЗППАМ на *** в РУ – Кирково при ОДМВР – Кърджали, АС – Кърджали отчита също, че от страна на нейния издател не е съобразена и нормата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/ 19.07.2017 г., където изчерпателно са изброени хипотезите, при наличието на които показанията на теста за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози са достатъчни за налагане на ПАМ: при отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая, доказателствата по делото сочат, че нито една от посочените хипотези не е била налице, поради което административния орган не е имал основание да се позове на резултата от теста (дрегер тест), установяващ употребата на ***. Като не е съобразил това, административният орган е наложил ПАМ при липса на фактическо основание.

Установено е от наличните по делото доказателства, че жалбоподателят е дал съответните проби (кръв и урина) за лабораторно изследване, след като не се е съгласил с показанията на теста. При наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него са релевантни за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, а не тестът, извършен с техническо средство, като този извод следва от регламентираното в чл. 171, т.1, б. „б“, предл. последно от ЗДвП, според което при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. С оглед спазването на посоченото правило, следвало е административния орган да изчака резултатите от химико-токсикологичното изследване и съобразно тях да предприеме действия по налагане на ПАМ от рода на процесната. Вместо това същия е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от химико-токсикологичното изследване, който както се посочи е и отрицателен. С това административния орган не е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, в противоречие с изискването на чл. 35 от АПК. Нарушението се явява съществено, тъй като ако беше изчакал и взел резултатите от лабораторното изследване, органа би достигнал до различни правни изводи.

От изложеното следва, че жалбата е основателна и следва да се уважи, като се отмени оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка на *** в РУ - Кирково към ОДМВР – Кърджали като незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон.

При този изход на спора е основателно своевременно заявеното искане на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски. Доказани са направени разходи в размер на 1210 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение по ДПЗС № **/ *** г. в размер на 1200 с включено ДДС. На основание чл.143, ал.1 от АПК ОДМВР - Кърджали следва да бъде осъдено да възстанови направените от жалбоподателя деловодни разноски в размер на 1210 лв.

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Административен съд – Кърджали

 

Р Е Ш И:

 

Отменя Заповед № 23-0318-000019/ 04.02.2024 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от *** в РУ - Кирково към ОДМВР – Кърджали.

Осъжда Областна дирекция на министерство на вътрешните работи, град Кърджали да заплати на М. И. Е. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 1210 лв. (хиляда двеста и десет лева).

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.