№ 99
гр. Ловеч , 17.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500019 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази:
Производство по чл.274, ал.1, чл.69,ал.1,т.4 и т.5 от ГПК и ЗАЗ.
Подадена е частна жалба от земеделският производител Д. П. С. от с.**********,
против Определение с № 197/17.11.2020г.,пост.по гр.д.№432/2020г. по описа на РС-Луковит.
Счита обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Не се съгласява с Разпореждане
№849/17.11.2020г. по делото, където са му дадени указания за допълване на държавната
такса,като съдът е приел, че цената на предявения иск се определя по правилото на
чл.69,ал.1,т.4 от ГПК, а именно от стойността на договора. По правилата на тази разпоредба
цената на иска е 35 825лв., а дължимата държавна такса общо 1433лв. Възражението му
срещу този начин на определяне на държавната такса не се съобразено от съда. Твърди,че е
предявил иск за установяване съществуването на правоотношение по договор за аренда и
цената му се определя по правилото на чл.69,ал.1,т.5 от ГПК. Позовава се на съдебна
практика на ВКС. Сочи,че уговорената между страните годишна цена на договора за аренда
е била 1433лв.и това е цената на иска, като държавната такса от 4% е в размер на 57.32лв.
Счита,че като е определил 25 пъти по-висока такса съдът незаконосъобразно е ограничил
достъпа му до правосъдие.
Моли да се отмени обжалваният акт и делото се върне на първоинстанционния
съд с указания за изчисляване на държавната такса по правилото на чл.69,ал.1,т.5 от ГПК.
1
По допустимостта.
За обжалваното определение жалбоподателят е бил уведомен на 21.12.2020г., а
жалбата е подадена на 29.12.2020г.-който е следващият присъствен ден по правилото на
чл.60,ал.6,вр.с ал.4 от ГПК. Подадена е срещу обжалваем акт и от надлежна страна,поради
което съставът приема,че е допустима.
По основателността.
Съставът счита,че частната жалба е основателна.
Земеделският производител Д. П. С. от с.******* е подал пред РС-Луковит иск с
посочено правно основание чл.124 от ГПК. Като петитум е заявил - „..да се признае за
установено по отношение на ответника Община Луковит, че Договор за аренда на
земеделска земя от 15.12.2010г., вписан в АВп.-СВп.при РС-Луковит под
№1808/15.12.2010г. и Анекс към него от ,вписан с №1077,вх.рег.1078/21.07.2017г., сключен
със земеделския производител Д. П. С., не е прекратен и облигационното отношение е
валидно, както и да бъде заличено вписването на извънсъдебното прекратяване на този
договор. Към исковата молба е приложен Договорът за аренда от 15.12.2010г., в който в т.5
страните са се споразумели,че арендното плащане ще е в размер на 5.01лв. за
предоставените общо 285.974 дка земя, или общо 1433лв. за реално ползваните площи. С
Анекса от 21.07.2017г. арендното плащане е изменено на 4 лв. на дка или общо за 211.800
дка е в размер на 847.20лв. Към исковата молба е приложена вносна бележка за внесена
държавна такса в размер на 25лв.
С Разпореждане №849/05.10.2020г., по реда на чл.129,ал.2,вр.с чл.128,т.2 от ГПК,
РС-Луковит е приел,че внесената такса не е достатъчна,тъй като цената на иска се определя
по правилото на чл.69,ал.1,т.4 от ГПК-от стойността на договора,която при уговорените
годишни вноски от 1433лв., за 25г., е в общ размер на 35 825лв. Съдът е определил,че
дължимата държавна такса е 1433лв. и е дал указания за довнасяне на сумата 1408лв.
Ищецът е предупреден за последиците по чл.129,ал.3 от ГПК.
Ищецът е уведомен за разпореждането на 13.10.2020г. по телефона и не го е
изпълнил в указания срок. Затова с обжалваното Определение №197/17.11.2020г. РС-
Луковит е приел,че не са отстранени нередовностите на исковата молба и я е върнал обратно
на Стойков.
Съставът на ОС-Ловеч намира,че неправилно РС-Луковит е приел,че цената на
предявения иск следва да се определи по правилото на чл.69,ал.1, т.4 от ГПК, а именно по
стойността на договора.
Макар да е предявен иск за признаване съществуването на договор, следва да се
съобрази,че се касае за специфичен договор,а именно такъв за аренда. Известно е, че
договорът за аренда на земеделска земя е разновидност на договора за наем. Съгласно
2
чл.8,ал.2,т.2 и т.4 от ЗАЗ размерът на арендното плащане се договаря въз основа на "наема,
който включва годишни амортизации и лихви върху капитала, вложен в арендуваните
движими и недвижими вещи". С оглед на това искът за съществуване на аренден договор се
определя като оценяем и за определяне на цената му се прилага правилото на чл.69,ал.1,т.5
от ГПК,а именно цената му е наемът за една година. По въпроса е налице единна и
категорична съдебна практика,която се споделя от състава- Опр.№ 25/18.02.2011г. по т.д. №
493/2010 г., I ТО на ВКС, Опр.№ 56/25.02.2013г., по т.д.№ 331/2012г., II ТО на ВКС, Опр. №
56/25.02.2013г., по т.д.№331/2012г., II ТО на ВКС, Опр.№ 167/19.03.2015г.,по ч.т.д.
№403/2015г., I ТО на ВКС, Опр.№ 167/18.05.2017г.,по ч.гр.д.№ 1708/2017г., III ГО но ВКС,
Опр.№ 713/ 13.10.2017г., по гр.д.№1298/2017г., III ГО на ВКС, Опр.№ 221/25.05.2018г., по
ч.гр.д.№ 863/2018г., III ГО на ВКС.
В случая в Договора страните са уговорили годишна цена от 1433лв. На тази сума
се позовава и жалбоподателят. Така, съгласно чл.1 от Тарифа ГПК дължимата държавна
такса е в размер на 57.32лв. (4% от 1433лв.). Ищецът е внесъл сумата 25 лв. ,с оглед на
което правилният размер за довнасяне е 32.32лв.,а не определените от първоинстанционния
съд 1408лв.
По изложените съображения обжалваното Определение №197/17.11.2020г.,
пост.по гр.д.№432/2020г. от РС-Луковит, с което е върната обратно подадената от
земеделския производител Д. П. С. искова молба срещу Община Луковит, с посочено
правно основание чл.124 от ГПК, следва да се отмени, като неправилно и делото се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения ОС-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №197/17.11.2020г. РС-Луковит, пост.по гр.д.
№432/2020г.,с което е върната обратно подадената от земеделския производител Д. П. С. от
с.*******,Ловешка област, искова молба срещу Община Луковит, с посочено правно
основание чл.124 от ГПК, като неправилно и ВРЪЩА делото на РС-Луковит за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3