Р Е
Ш Е Н
И Е
Казанлък 10.05.2019 год.
Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти
състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети април, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
председател:
Михаил Михайлов,
при участието на
секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело
№369/ 2019 год. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обжалвано е наказателно постановление №НЯСС-55/ 21.02.2019
год., издадено от заместник-председателя на ДАМТН. С.з.н. „П.Т.“*** останало недоволно
от наложеното му наказание и моли съда да отмени цитираното наказателно
постановление, което намира за незаконосъобразно и неправилно. Същото не се
представлява в с.з., но такъв е депозирал писмено становище, в което излага
аргументи в подкрепа на изложените в жалбата
твърдения.
Въззиваемата страна също не се представлява в
с.з., но от нейно име е депозирано
писмено становище, в което се изразява становище за неоснователност на
жалбата и аргументи в подкрепа на същото.
Съдът, след като извърши цялостна проверка на
констативния акт/АУАН/, наказателното постановление и като прецени поотделно и
в тяхната съвкупност приобщените към делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо право на
такава, поради което съгласно чл.59 ал.2 от ЗАНН съдът приема, че същата е
допустима.
Административно-наказващият орган, позовавайки се
на АУАН №07-229/10.12.2018г., приел за установена следната фактическа
обстановка: „На 08.11.2018г. на основание чл.190,ал.4, т.2 от Закона за водите
е извършена проверка на язовир „В.“, находящ се в поземлени имоти № 55021.6.838
и № 10954.2.225 в землището на гр.П. Б. и с.В., община П. б., собственост на С.з.н.
„П.Т.“ видно от приемо- предавателен протокол от 26.09.2017г., за което е
съставен констативен протокол №07-06-132/ 08.11.2018г. Вследствие на
проверката, чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и
преглед на документацията от експлоатацията е установено: че дясната част на
короната е непроходима, тъй като е обрасла с блатна растителност, която
затруднява огледа и; водния откос е обрасъл с висока и гъста блатна
растителност, която затруднява огледа му; въздушния откос е обрасъл с гъста
блатна, храстовидна и дървесна растителност, която затруднява огледа му, т.е.
че не са изпълнени от собственика на язовир „Виден“ задължителните предписания,
дадени в констативен протокол № 07-06-21/22.03.2018г. на Главна дирекция
„Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: 1.Да се премахне
блатната растителност от короната и водния откос, със срок на изпълнение
04.06.2018г.; 2.Да се премахне храстовидната и дървесна растителност от
въздушния откос, със срок на изпълнение 04.06.2018г.
В срока по чл.44,ал.1
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не са постъпили
писмени възражения и обяснения.“
Заместник-председателят на ДАМТН е приел, че с
горните действия жалбоподателя е осъществил фактическия състав на две
нарушения- на разпоредбите на чл.200,ал.1,т.39 за неизпълнение на предписание,
дадено на основание чл.190а,ал.1, т.3 от Закона за водите и тъй като
извършеното не представлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН, на основание чл.83 от ЗАНН, във връзка с
чл.201,ал.12 и чл.200,ал.1,т.39 от Закона за водите, му наложил две имуществени
санкции по 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, т.е. общо в размер на 5000/пет
хиляди/ лева.
Настоящият съдебен състав намира, че в
хода на административно-наказателното производство бе доказано по безспорен и
категоричен начин, че санкционираното дружество е осъществило вменените му, с
АУАН и с издаденото, въз основа на него, наказателно постановление, нарушения
на Закона
за водите. Доказателства за обратното не бяха наведени.
В изпълнение на
задължението си служебно да следи за наличието на допуснати процесуални
нарушения в хода на административно-наказателното производство съдът констатира,
че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно по следните
съображения:
От наличните по делото материали по безспорен
начин се установява, че актът, въз основа на който е издадено наказателното
постановление, не е връчен на нарушителя. Връчването се удостоверява с
полагането подпис или друг разрешен от закона знак в нарочно обособено
пространство- графата „подпис на нарушителя“, като в конкретния случай е
положило подпис лицето А. М. Д., което обаче видно от писмена справка в
регистър БУЛСТАТ, приложена по делото, не е представител на
сдружението-жалбоподател. Такъв, отново според справката, е председателя му- Т.М.Б.,
който е заменил предишния такъв- А. М. Д. на 17.03.2011г. В разпоредбата на
чл.43,ал.1 от ЗАНН по императивен начин е регламентирано, че след съставянето
АУАН следва да бъде предявен на нарушителя за подпис или да му бъде изпратен за
връчване по реда на чл.43,ал.4 от ЗАНН за „предявяване и подписване“. В случая
безспорно процесният акт е съставен в отсъствието на представител на
сдружението-нарушител, но липсват каквито и да са писмени данни АУАН да е
изпращан за предявяване и връчване на председателя на С.з.н. „П.Т.“ Т.М.Б.,
т.е. на санкционираното лице, по реда на чл.43,ал.4 от ЗАНН. Предвид това и с
оглед разпоредбата на чл.52,ал.2 от ЗАНН АНО е следвало да констатира, че акта
не е предявен на нарушителя и да го върне на актосъставителя за надлежно изпълнение
на процедурата по неговото връчване.
Невръчването на акта за
установяване на административно нарушение е от категорията нарушения, които не
могат да бъдат санирани по реда на чл.53,ал.2 от ЗАНН. То представлява
съществено процесуално такова, накърняващо процесуалните права и в частност
правото на защита на санкционираното лице. Смисълът на нормативно установените
изисквания за съставяне и връчване на АУАН е да гарантират и обезпечат правото
на защита на лицето, спрямо което е образувано административно-наказателното
производство, в т.ч. правото да се запознае със съдържанието на АУАН и
повдигнатото и предявеното с него административно обвинение; да направи
възражения и да даде обяснения към момента на съставяне на АУАН, които
обяснения да бъдат включени като част от съдържанието на акта съгласно
чл.42,т.8 от ЗАНН; да поиска събирането и/или да представи доказателства и
писмени възражения по реда на чл.44,ал.1 от ЗАНН и т.н. На практика в случая
цялото административно-наказателно производство в досъдебната фаза е проведено
без участието на нарушителя, което безспорно е довело до ограничаване правото
му на защита.
На следващо място и отделно от горното, в
нарушение разпоредбата на чл.42,т.5 от
ЗАНН, в АУАН №07-229/10.12.2018г. липсва конкретизиране на нарушената законова
разпоредба.
Както в акта, така и в
наказателното постановление, следва да се съдържа описание на нарушението, като
следва да бъдат посочени и законовите разпоредби, които са били нарушени
виновно. Законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква
пълно съответствие между деянието, вменено на нарушителя, така, както е описано
в акта и наказателното постановление, и посочените като нарушени правни норми,
т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна
норма,съдържаща състав на административно нарушение. Като е посочил неправилно,
че жалбоподателя е нарушил чл.200, ал.1,т.39 от Закона за водите, за
неизпълнение на предписание, дадено на основание чл.190а,ал.1,т.3 от същия
закон, тъй като наказание по посочената разпоредба се налага само при
установено неизпълнение на предписание, дадено на основание чл.190а,ал.2 от
Закона за водите, по същество АНО не е конкретизирал нарушената правна норма. При
това положение възможността за упражняване на съдебен контрол върху
материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление е
ограничена, доколкото в случая е невъзможно описаното в акта и в наказателното
постановление поведение на наказаното лице да се подведе под точно определена
правна норма, чието съдържание нарушава. Непосочването в НП на правна норма,
съдържаща изискване за конкретно поведение, ограничава правото на защита на
наказаното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере кое
конкретно законово изискване е нарушило.Осъществяваният от съда контрол е за
законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като всички други
документи могат да бъдат единствено доказателства в подкрепа на съдържащите се
в наказателното постановление констатации. Разпоредбата на чл.57,ал.1 от ЗАНН
безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения
към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е
извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.
Санкционираното деяние
следва да е ясно, конкретно и точно
описано,като това е необходимо за гарантиране правото на защита на наказаното
лице. Констатираната в случая неяснота относно вмененото деяние освен, че не
позволява на санкционираното лице да разбере в пълнота обвинението, за да се
защитава адекватно срещу него, влече и незаконосъобразност на цялата
административно-наказателна процедура, водеща до отмяна на финализиращия
я санкционен акт.
Поради изложените съображения съдът счита
обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и издадено при
допуснати от АНО съществени процесуални нарушения, поради което намира, че същото
следва да бъде отменено на посочените основания.
С оглед на горното и на основание чл.63,ал.1,пр.III от
ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление №НЯСС-55/ 21.02.2019 год., издадено от заместник-председателя на
ДАМТН, с което на С.з.н. „П.Т.“, ЕИК ****, със седалище и адрес: ***,
представлявано от А. М. Д.- председател, е наложена имуществена санкция общо в
размер на 5000/пет хиляди/ лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че самото то и
мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: