№ 148
гр. Велико Търново , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20204001000402 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №268 от 08.05.2020г., постановено по т.д. № 8/2019г.,
Окръжен съд-Велико Търново е осъдил Групама застраховане ЕАД-гр.София
да заплати на Г. К. К., със съдебен адрес адвокат Ц.В., САК, следната сума:
70 100 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, от настъпилото на
05.02.2018г. ПТП на главен път 1-4 гр.София-гр.Варна, заедно със законната
лихва считано от 14.01.2019г.до окончателното изплащане на обезщетението,
както и направените разноски по делото в размер на 650,00 лева. Отхвърлил е
иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от
90 100 лева, като неоснователен и недоказан. Осъдил е Групама застраховане
ЕАД-гр.София да заплати държавна такса по сметката на Великотърновския
окръжен съд в размер на сумата 2 754,00 лева. Осъдил е Групама
застраховане ЕАД-гр.София да заплати на адвокат Ц.С. В. от САК следната
сума: 2 633,00 лева – за адвокатско възнаграждение, за оказаната безплатна
1
правна помощ на Г. К. К. от гр.София. Осъдил е Г. К. К. да заплати на
Групама застраховане ЕАД-гр.София сумата 970,00 лева, направени разноски
по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
С определение от 17.07.2020г., постановено по т.д. №8/2019г., Окръжен
съд-Велико Търново по реда на чл.248 ал.1 от ГПК е оставил без уважение,
като неоснователна, молбата на Адвокатско дружество В. и Б. за изменение на
решение №268 в частта за разноските.
Против решението, в осъдителната му част с която е осъдено ответното
Застрахователно дружество да заплати на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 70 100,00 лева, заедно със законната лихва от
14.01.2019г., както и в частта, с която същото дружество е осъдено да заплати
разноски на адвокат В. и на Окръжен съд-Велико Търново, е постъпила
въззивна жалба от ответника в Първата инстанция Групама застраховане
ЕАД-гр.София, представлявано от изпълнителния директор С. Б., чрез
юрисконсулт А. К...
Въззивникът ответник моли Апелативният съд да отмени
първоинстанционното решение на Окръжен съд-Велико Търново в
обжалваната част.
Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски в
двете инстанции.
Прави оплакване, че първоинстанционното решение в обжалваната част
било неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Неправилно Първоинстанционният съд бил определил справедливо
обезщетение за неимуществени вреди вследствие получени увреждания при
процесното ПТП в размер на сумата от 100 000 лева. Същото било
определено в необосновано завишен размер. Окръжният съд трябвало, но не
бил съобразил съдебната практика, както и икономическото състояние в
страната към момента на увреждането, израз на която са и установените
лимити на отговорност на застрахователя. Счита, че това обезщетение в
размер на 29 900 лева, което е изплатил доброволно застрахователят е
необходимото, подходящо и достатъчно за случая.
2
В съдебно заседание не се явява процесуален представител на
жалбоподателя ответник, но в писмена защита, подадена от адвокат В.,
поддържа изцяло въззивната жалба.
Моли Апелативният съд да начисли върху размера на присъденото
адвокатско възнаграждение, което да бъде в полза на Адвокатско дружество
В., Б., а не на адвокат В., дължимия ДДС.
Моли Апелативният съд да му присъди направените разноски по делото
за тази инстанция, включително по реда на чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Въззивникът ищец Г. К. К. от гр.София, чрез процесуалния
представител адвокат Ц.В., от САК, в писмен отговор и в писмена защита,
моли Апелативният съд да остави без уважение въззивната жалба, като
неоснователна и да потвърди обжалваното решение в обжалваната му част,
като правилно.
Жалбоподателят ответник не бил посочил нито едно основание, което
да аргументира намаляване на присъденото обезщетение. Окръжният съд бил
съобразил всички факти и обстоятелства, относими към размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Бил съобразил вида на
причинените увреждания, продължителния лечебен и възстановителен
период, интензитета и продължителността на търпените и търпими болки и
страдания, пожизненото влошаване на здравето му, непреодолимите до края
на живота му последици, както и сериозните психически травми и най-вече
наложилото се ограничаване на социалния му живот. Обжалваното решение,
в обжалваната му част било съобразено и със съдебната практика за
аналогични случаи.
Присъденият размер обезщетение за неимуществени вреди репарирал
напълно претърпените от ищеца вреди.
Претендира за присъждане на направените разноски в тази инстанция.
Не изпраща представител в съдебно заседание.
Постъпила е частна жалба от ищеца Г.К., чрез адвокат Ц.В., против
3
определението от 17.07.2020г.
Моли Апелативният съд да го отмени и вместо него да присъди в полза
на Адвокатско дружество В. и Б., а не на адвокат Ц.В., дължимото адвокатско
възнаграждение, което да бъде определено като се прибави и дължимият
ДДС.
В писмена защита адвокат В. поддържа отговора на въззивната жалба
на ответника, както и частната жалба на ищеца.
Въззивникът ответник Групама застраховане ЕАД-гр.София, чрез
юрисконсулт Даниел Здравков, в писмен отговор, оспорва изцяло частната
жалба и моли Апелативният съд да потвърди обжалваното определение на
Великотърновския окръжен съд, като правилно.
Като разгледа направените във въззивната жалба и във въззивната
частна жалба оплаквания, възраженията в отговорите, съобрази становищата
на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение в границите на правомощията си, Апелативният съд
приема за установено следното:
Въззивната жалба и въззивната частна жалба са допустими. Подадени
са от страните по делото, при съществуващ интерес да обжалват, насочени са
против подлежащи на обжалване съдебни актове и са подадени в срок.
Ищецът Г. К. К. твърди в исковата молба и по делото, че на 05.09.2018г.
на главен път 1-4 /гр.София-гр.Варна/, в близост до разклона за с.Момин
сбор, М. Н. П. при управление на лек автомобил Н. Н., с рег.№ В 08****, с
превишена и несъобразена скорост от 84 км/ч при разрешена 60 км/ч, в
условията на ляв завой и усложнени пътни условия, губи контрол над
автомобила, напуска пътното платно и се преобръща в крайпътна канавка,
като самокатастрофира. В резултат на ПТП-то ищецът, който бил пътник на
задната седалка в автомобила получил следните сериозни телесни
увреждания, а именно: закрита коремна травма с руптура /разкъсване/ на
далака и излив на кръв от около ½ литра в коремната кухина, поради което
била извършена операция по спешност в МОБАЛ-Велико Търново,
представляваща тежка телесна повреда; закрито счупване на страничните
4
израстъци на втори Л-2 и трети Л-3 поясни прешлени, довело до трайно
затруднение движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни,
представляващо средна телесна повреда; мозъчно сътресение, довело до
временно разстройство на здравето, без опасност за живота, представляващо
лека телесна повреда; както и разкъсно-контузни рани в дясната лицева
половина, шията и дясната мишница, довели до временно разстройство на
здравето, без опасност за живота, представляващи лека телесна повреда.
Налице били и остатъчни последици, изразяващи се в груби оперативни
белези по тялото, белези от порезните рани по лицето и шията, а липсата на
оперативно премахнатия далак е довела до обективна невъзможност както за
нормалното функциониране на организма му, така и за физическо
натоварване. Посочените травми му причинили внезапно и неочаквано
увреждане на здравето, с множество болки и страдания, и изключително
негативни преживявания. Животът му се променил коренно. Наложило се да
ограничи социалните си контакти, поради затрудненото придвижване. Това го
довело до депресивни състояния. Станал лесно раздразнителен, бързо се
уморява, страхува се от моторни превозни средства. Не се е възстановил
напълно. Оперативно отстраненият му далак не подлежи на възстановяване и
води до намаляване на имунитета му. За ПТП-то бил съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, както и било образувано досъдебно
производство. С постановление от 10.12.2018г. на прокурор при Районна
прокуратура-Велико Търново наказателното производство било прекратено
по искане на пострадалия да не бъде наказвана водачката на лекия автомобил,
виновен за катастрофата. Подал заявление вх.№ от 01.10.2018г. до
застрахователя на виновния за произшествието лек автомобил – ответник по
делото – за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди. Групама застраховане ЕАД-гр.София му
определило и изплатило само 29 900 лева. Счита, че претърпените от него
неимуществени вреди надвишават доброволно изплатеното обезщетение от
застрахователя, като счита че справедливият размер е сумата от 120 000 лева.
От тази сума като се приспаднат изплатените 29 900 лева, остава исковата му
претенция от 90 100 лева.
Предвид изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което
да осъди ответното Застрахователно дружество да му заплати следните суми:
5
90 100 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените му
вследствие на ПТП-то неимуществени вреди, заедно със законната лихва от
завеждане на делото до окончателното й изплащане, и направените по делото
разноски, включително адвокатски хонорар. Посочва банкова сметка, по
която да бъдат преведени претендираните суми.
В допълнителна искова молба ищецът поддържа изцяло първоначалната
искова такава, заявява че счита за безспорни следните обстоятелства:
наличието на валидна застраховка гражданска отговорност при ответника за
процесния лек автомобил, със срок на действие от 17.08.2018г. до 17.08.2019г.
както и че застрахователят като е изплатил доброволно сумата 29 900 лева,
застрахователно обезщетение, бил признал извънсъдебно основателността на
настоящата искова претенция. Уточнява доказателствените си искания по
делото.
Ответното Застрахователно дружество Групама застраховане ЕАД-
гр.София, в писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК и по делото, оспорва
изцяло предявения иск, както по основание, така и по размер. Не спори, че е
сключена застраховка гражданска отговорност между него като застраховател
и собственикът на лекия автомобил Не спори наличието на ПТП на
05.09.2018г. с лекия автомобил, управляван от М. П.. Оспорва изложените в
исковата молба причини за настъпване на ПТП-то. Механизмът на ПТП-то не
отговарял на ищцовите твърдения. Оспорва, че ищецът е получил
травматичните увреждания вследствие на ПТП-то. Оспорва вида, характера и
интензитета на уврежданията, както и продължителността на проведените
лечения, както и че има допълнителни усложнения, както и
възстановителният период. Прави възражение за съпричиняване тъй като
ищецът пътувал без поставен обезопасителен колан. Евентуално прави
възражение за прекомерно и неоснователно завишена по размер претенция..
Оспорва ищецът да е изживял силен стрес и силни душевни страдания.
Твърди, че доброволно изплатеното от застрахователя обезщетение от 29 900
лева е справедливото и дължимото в случая.
В допълнителен отговор ответникът поддържа изцяло представения по
делото първоначален отговор. Добавя, че ако ищецът е бил с правилно
поставен предпазен колан, тялото му нямало да има свободно движение в
6
автомобилното купе и по този начин нямало да се стигне до въздействие с
твърдите тъпи предмети в автомобилното купе, както и твърдените от ищеца
увреждания щяха да бъдат предотвратени. Уточнява доказателствените си
искания по делото.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК в случая Въззивният съд
следва да се произнесе по валидността на решението, както и по
допустимостта на същото, но само в обжалваната част, тъй като по
валидността се произнася служебно, а по допустимостта в обжалваната част,
която в случая е осъдителната част, с която е уважен предявеният иск за
присъждане на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 70 100
лева, претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва считано
от 14.01.2019г.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, тъй
като е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
При извършване проверката на правилността съдът е обвързан от
посоченото във въззивните жалби, като служебно има правомощие да
провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби,
приложими към процесното правоотношение.
Предявен е иск с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането
от пострадал при ПТП против застрахователя на виновен, според ищеца, за
произшествието водач на лек автомобил, за сумата 90 100 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените и търпими
неимуществени вреди, настъпили вследствие получените телесни увреждания
при ПТП на, 05.09.2018г., като според ищеца дължимото обезщетение е в
размер на 120 000 лева, но тай като застрахователят е платил доброволно
7
29 900 лева, предявява искова претенция само за 90 100 лева, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 05.09.2018г.- датата на
увреждането до окончателното й изплащане.
Първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд е
влязло в сила поради липса на въззивна жалба в частта му, с която е
отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди в размер на сумата
20 000 лева т.е. за разликата между претендираните 90 100 лева и
присъдените 70 100 лева, както и за началният момент на присъдената
законна лихва върху уваженото обезщетение от 70 100 лева, считано от датата
14.01.2019г., определена по реда на чл.497 ал.1 т.2 във връзка чл.496 ал.1 от
КЗ, до окончателното й изплащане, а не считано от 05.09.2018г., каквото е
искането на ищеца.
Разпоредбата на чл.432 от КЗ дава право на увреденото лице при пътно
транспортно произшествие да насочи иска за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
гражданска отговорност. По този иск ищецът следва да установи, че има
вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, като фактическият
състав включва виновно и противоправно поведение на водача, настъпили
вреди от същото и причинна връзка между действието/бездействието и
вредите, както и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо
от договор за застраховка гражданска отговорност, с обект гражданската
отговорност на деликвента като автомобилист за вреди, причинени при
управление на процесното МПС.
От преценката на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, се
установява следната фактическа обстановка по спора.
На 05.09.2018г. по главен път ПП 1-4 София-Варна, около разклона за
с.Момин сбор, настъпило пътно транспортно произшествие с лек автомобил
Н. Н., с рег.№ В 08****, с водач М. Н. П., която изгубила контрол над
автомобила, същият напуснал пътното платно и се преобърнал в крайпътната
канавка. На задната седалка на автомобила пътувал ищецът, който при ПТП-
то получил увреждания – телесни и душевни.
На същата дата бил съставен от служител на МВР констативен
8
протокол за ПТП с пострадали лица – като такива са посочени Г.К. и Г. Д.,
която пътувала на предна дясна седалка, до шофиращата автомобила.
Било образувано досъдебно производство.
С постановление от 10.12.2018г., по прокурорска преписка
№2165/2018г., Районна прокуратура-Велико Търново приела въз основа на
данните от предварителната проверка, че при ПТП-то, за което носи вина
само водачката на лекия автомобил, на ищеца са причинени тежка, средна
телесна повреда и други по-леки увреждания, но прекратява наказателното
производство, тъй като пострадалите са поискали шофиралата лекия
автомобил да не бъде наказвана.
Спори се механизма на ПТП-то.
От назначената в Окръжния съд съдебно автотехническа експертиза с
вещо лице инж. Сашо И. се установява, че причината за реализираното пътно
транспортно произшествие е неправилно избраната скорост за движение от
страна на водачката на лекия автомобил в конкретната пътна ситуация или
казано по друг начин водачката на лекия автомобил се е движела с превишена
и несъобразена скорост от 85/90 км/ч, при обозначено ограничение на
скоростта от 60 км/ч с поставен пътен знак. Вещото лице посочва, че за да
избегне произшествието водачката на лекия автомобил е трябвало да се
съобрази с максимално разрешената скорост от 60 км/ч, както и със
състоянието на пътното платно, което в случая е било мокро и хлъзгаво.
Според вещото лице в момента на настъпване на ПТП-то не е имало други
пътни превозни средства, поради което е изключено влияние на такива върху
нормалното изпълнение на маневра завой наляво на конкретния пътен
участък.
Изводът на експерт И. за механизма на пътно транспортното
произшествие е, че лек автомобил Н. Н. се е движел по ГП 1-4 по посока от
гр.София към гр.Велико Търново в тъмната част на денонощието, при мокър
асфалт, не добра видимост и на осветеност от автомобилните фарове. Малко
преди разклона за с.Момин сбор, в момент на изпълнение на маневра завой
наляво, при ограничение на максимално разрешената скорост от 60 км/ч
водачката на лекия автомобил навлиза в левия завой с технически неправилна
9
и превишена скорост за движение от 85/90 км/ч. Вследствие на това задната
част на автомобила се завърта по посока обратна на часовниковата стрелка.
Инстинктивно водачката завърта волана по посока надясно и едновременно с
това задейства спирачната уредба до максимална степен, което е неправилно
управление и поради това автомобилът продължава да се движи към десния
банкет и канавката до него. Удряйки се в дясната на неговата посока на
движение канавка с предна лява част, лекият автомобил Нисан се преобръща
странично с десните си врати напред, в посока запад-изток, минава на таван и
уврежда задната си лява част. След тази ротация застава отново на четирите
си гуми и преустановява движението си извън пътното платно, тъй като
кинетичната му енергия се изчерпва до степен нула. Предната му част остава
насочена на юг.
Убедителен и категоричен е изводът на вещото лице, че причината за
настъпване на ПТП-то е несъобразената, превишена и неправилно преценена
скорост на движение на лекия автомобил.
Заключението на САТЕ е компетентно, обосновано и неоспорено от
страните, поради което Апелативният съд го приема изцяло.
Въз основа на това заключение настоящият съдебен състав стига до
извода, че единствената причина за настъпване на ПТП-то е посочената от
вещото лице, дало заключение по назначената САТЕ, а именно неспазването
от страна на водачката на лек автомобил Н. Н. на ограничението на скоростта
на движение, както и неправилният избор на тази скорост съобразно пътния
знак, сочещ максимална скорост 60 км/ч, както и неправилната преценка на
конкретната пътна обстановка, а именно мокър асфалт.
Предвид заключението на САТЕ следва да се приеме и Апелативният
съд приема, че единствената причина за настъпване на пътно транспортното
произшествие е виновното и противоправно поведение на водачката на лекия
автомобил, както и че само нейното неправилно поведение е довело до
настъпване на този пътен инцидент.
Безспорно е и от показанията на разпитаните свидетели Г. Д. и М. П. се
установява, че на предна дясна седалка е пътувала свидетелката Д., а на
задната седалка е бил ищецът Г.К., както и че Д. и К. са приятели.
10
Безспорно е и е доказано по делото, че лек автомобил Н. Н. е
застрахован валидно със сключена задължителна застраховка гражданска
отговорност при ответното застрахователно дружество, със застрахователна
полица, действаща в периода от 17.08.2018г. до 17.08.2019г. т.е. към момента
на инцидента виновният лек автомобил е бил с налична валидна застраховка
при застрахователя-ответник по делото.
Безспорно е, че ищецът е заявил писмена претенция пред ответното
Застрахователно дружество за заплащане на застрахователно обезщетение във
връзка с процесното ПТП, входирана на 10.10.2018г., като е представил
констативния протокол и медицински документи. На 15.10.2018г.
застрахователят е изискал от ищеца да посочи банкова сметка за изплащане
на застрахователно обезщетение.
Безспорно е, че в срока по чл. 497 във връзка с чл.496 от КЗ
застрахователят е определил и изплатил на ищеца по допълнително
посочената от него банкова сметка сумата 29 900 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди
вследствие получените телесни увреждания при процесното ПТП.
Видно от заключението на СМЕ на вещото лице д-р Н. Г., началник на
Съдебна медицина при МОБАЛ-Велико Търново, Г.К. е получил на
05.09.2018г.: закрита коремна травма, разкъсване на далака, излив на кръв в
коремната кухина, премахване на слезката по медицински показания, порезни
рани по главата и шията, закрито счупване на страничните израстъци на 2-ри
3-ти поясни прешлени, имобилизация на снагата с корсет, мозъчно
сътресение, притекло със зашеметяване и липса на спомен за станалото.
Според вещото лице всички травматични увреждания са получени при
процесното ПТП, с оглед изяснения механизъм на същото.
Вещото лице установява, че е било проведено следното лечение:
закритата коремна травма е лекувана хирургично чрез извършване на спешна
операция за прехване на слезката. Раните по шията и лицето са обработени
хирургично и е приложено допълнително медицинско лечение. Счупените
прешлени са имобилизирани с поясен корсет. Мозъчното сътресение е
лекувано консервативно – с медикаменти. Видно от заключението общата
11
продължителност на лечението и възстановяването е била около 30 дни, а
лечението с поясен корсет продължава нормално 2-3 месеца.
В заключението вещото лице посочва, че през първите 20-дни болките и
страданията са били със значителен интензитет и постепенно са затихнали.
Възможно е да има периоди на определена болезненост във връзка с
образуването на вътрешни сраствания вследствие оперативното премахване
на далака, както и да има болки от време на време в областта на поясния
отдел вследствие счупените прешлени.
Изводът на вещото лице е категоричен, че загубата на слезката е загуба
на орган и по смисъла на чл.128 от Наказателния кодекс и се характеризира
като тежка телесна повреда. Счупването на два поредни поясни прешлена е
довело до трайно затруднение в движението на снагата и по смисъла на
чл.129 от НК е средна телесна повреда. Мозъчното сътресение и порезните
рани в съвкупност и поотделно са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Последиците от премахването на далака са много тежки, в смисъл
същото е причинило намален имунитет при ищеца, нарушение функцията на
кръвосъсирването и депонирането на кръв и други жизнени функции, като
този анатомичен и функционален дефицит ще остане за цял живот. Вещото
лице посочва още, че счупването на израстъците на два поясни прешлена ще
се възстанови напълно, но е възможна през определени периоди, при
физическо натоварване, поява на определена по степен болезненост.
Получените порезни рани и мозъчно сътресение не се очаква в бъдеще да
окажат влияние върху здравословното състояние на ищеца.
Вещото лице д-р Г. дава заключение, че травмата на далака е в резултат
от притискане на тялото към поставения предпазен колан. Все пак вещото
лице не дава този отговор с категоричност, но категоричен е изводът му, че
при така установения механизъм на ПТП и получените по характер и тежест
травми, същите увреждания по интензитет и тежест се получават и при
правилно поставен предпазен колан.
Апелативният съд приема изцяло заключението на СМЕ, като
компетентно, обосновано и неоспорено от страните.
12
С оглед констатациите на д-р Г. настоящият съдебен състав приема, че
в случая липсва съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, тъй като и
с правилно поставен предпазен колан и без предпазен колан, при това пътно
транспортно произшествие, на ищеца ще бъдат причинени едни и същи по
тежест и интензитет телесни увреждания, а именно такива каквито са
получени.
По делото са разпитани свидетелите Г. Д., която живее с ищеца на
фактически семейни начала и М. П., която е шофирала лекия автомобил при
ПТП-то. Същите установяват, че пътуващите са били с колани, ищецът бил в
шок, блед, с много кръв по лицето, не могъл да излезе сам от колата, екипът
на Спешна помощ го извадил от нея, като го видяли в Болницата се
уплашили, тъй като целият бил бинтован, направили му спешна операция,
продължила 4-5 часа, същият търпял значителни по интензитет и
продължителност болки, сринал се психически, бил с разкъсан далак от
катастрофата, имал много и дълбоки порезни рани от счупеното стъкло на
прозореца, както и от ламарината на колата.
Съдът кредитира свидетелските показания, с оглед последователността
им и съответствието им с другите събрани по делото доказателства.
При тези приети за установени факти Въззивният съд стига до следните
правни изводи.
По делото предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди с
правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането е допустим,
основателен и доказан до размер на сумата 100 000 лева, поради което следва
да бъде уважен в този размер, като част от тази сума, а именно сумата 29 900
лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е заплатена
доброволно от Застрахователното дружество, като е преведена по посочена от
ищеца банкова сметка – това е безспорен факт по делото. В тази връзка следва
да се посочи, че е спазена разпоредбата на КЗ преди предявяване на иска
ищецът да е сезирал застрахователя с искане да му бъде изплатено
застрахователно обезщетение, поради което предявеният иск по чл.432 от КЗ
е допустим, като застрахователят доброволно е заплатил определената от него
сума като застрахователно обезщетение в размер на 29 900 лева.
13
Налице е валидна застраховка гражданска отговорност на виновния за
произшествието лек автомобил.
В случая ищецът не е съпричинил вредоносния резултат, тъй като по
делото е назначена съдебно медицинска експертиза и вещото лице, което е
изготвило заключението д-р Н. Г. е стигнало до извода, че с оглед механизма
на същото, и при поставен предпазен колан и ако ищецът е бил без такъв т.е.
и в двата случая би се стигнало до едни и същи телесни увреждания, а именно
тези, които е получил ищецът.
От заключението на САТЕ се установява по убедителен и категоричен
начин, че само и единствено виновна за настъпването на ПТП-то е водачката
на лекия автомобил Н. Н., поради това че се е движела с превишена,
несъобразена скорост с пътния знак, обозначаващ ограничение на скоростта
на 60 км/ч в този пътен участък, както и несъобразена с конкретната пътна
обстановка – мокър асфалт – скорост от 85/90 км/ч при разрешена 60 км/ч,
поради което при завой наляво е изгубила контрол над автомобила, същият се
е завъртял, излязъл от десния банкет, паднал в крайпътната канавка,
преобърнал се на таван и след това паднал обратно на гумите си
В тази връзка неоснователни и недоказани са възраженията на
Застрахователното дружество относно механизма на ПТП-то, че
застрахованият при него лек автомобил не бил виновен за инцидента, както и
че е налице съпричиняване от страна на ищеца, тъй като бил без
обезопасителен колан, както и че ищецът не бил получил при ПТП-то
твърдяните от него увреждания, както и твърдяния от него лечебен и
възстановителен период.
Според настоящия съдебен състав дължимото обезщетение за
причинените неимуществени вреди при увреждането, представляващо
застрахователен риск, при който се дължи застрахователно обезщетение, се
определя по правилата на чл.52 от ЗЗД, а именно по справедливост, но въз
основа на конкретните обстоятелства на случая.
Правно значимите обстоятелства за определяне размера на дължимото
от застрахователя на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди са
следните: вид, интензитет, продължителност на претърпените, търпяни и
14
досега болки и страдания – причинени са много тежки телесни увреждания –
тежка, средна и няколко леки телесни повреди, с претърпяна оперативна
интервенция по спешност, при която е премахнат разкъсания далак, и поради
липсата на този орган за в бъдеще ищецът ще бъде с намален имунитет, лошо
кръвосъсирване и други анатомични и функционални негативни последици до
края на живота си; средна телесна повреда, изразяваща се в затруднение
движението на снагата за повече от 30 дни и периодични болки при
определени условия до края на живота, както и много други леки телесни
повреди, включително мозъчно сътресение, продължителен възстановителен
период, причинените негативни душевни и психически преживявания,
възрастта на пострадалия – към момента на пътно транспортното
произшествие е бил едва на26 години т.е. много млад, това че същият не е
допринесъл за вредоносния резултат, житейски оправданото, присъжданите
обезщетения за аналогични случаи, както и справедливостта, като се отчитат
нивата на застрахователно покритие и обществено икономическите условия.
Въз основа на тези критерии, като преценява конкретните доказателства
в тяхната взаимна връзка и съобразява указаните в ППВС №4/1968г. и
многобройните решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 от ГПК,
общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, имащи
значение за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД
обезщетение, отчитайки нивата на застрахователно покритие и обществено
икономическите условия, настоящият състав на Апелативния съд приема, че
доколкото неимуществените вреди могат да бъдат обезщетени с паричен
еквивалент, изискването за справедливо обезщетяване на ищеца ще бъде
постигнато с присъждане на обезщетение в размер на сумата 100 000 лева за
причинените му неимуществени вреди, в хипотезата на липса на
съпричиняване.
Безспорно е, че ответното Застрахователно дружество е заплатило на
ищеца преди предявяването на настоящия иск като застрахователно
обезщетение, по негова преценка, сумата от 29 900 лева.
Предвид изложеното Апелативният съд намира предявеният иск по
чл.432 ал.1 КЗ за основателен и доказан до размер на сумата 70 100 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
15
незаплатено доброволно от застрахователя, която сума да заплати на ищеца
ответното Застрахователно дружество, като застраховател по валидна
застраховка гражданска отговорност към момента на процесното ПТП на
виновния за същото лек автомобил.
При това решение по главния иск, акцесорният иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху уважената главница
следва да се уважи като върху тази главница се присъди законната лихва,
считано от 14.01.2019г. до окончателното й изплащане. В случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл.497 във връзка с чл.496 ал.1 от КЗ и
лихвата за забава върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи от
застрахователя, след изтичането на 3-месечния срок считано от предявяване
на застрахователната претенция пред застрахователя.
Първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд е
влязло в сила, като необжалвано, в частта му, с която е отхвърлен иска за
присъждане на застрахователно обезщетение за разликата от присъдените
70 100 лева до претендираните 90 100 лева, неимуществени вреди, както и за
законната лихва върху уважената главница от 70 100 лева, за времето от
05.09.2018г. –датата на деликта – до 14.01.2019г., определена по правилото на
чл.497 във връзка с чл.496 ал.1 от КЗ.
В обжалваното решение Окръжен съд-Велико Търново е стигнал до
същия краен решаващ извод.
Поради това първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
в обжалваната му част, включително и за присъдените разноски – по–
конкретно за дължимата държавна такса, която да заплати ответникът, както
и за дължимите от К. на Групама застраховане ЕАД разноски, с изключение
на определеното адвокатско възнаграждение за защитата на ищеца.
На ищцовата страна по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във
връзка с Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и Закона за данък добавена стойност се дължи се адвокатско
възнаграждение с начислен ДДС или се дължи сумата от 3 159,60 лева, от
която 526,60 лева ДДС, като адвокатското възнаграждение се дължи на
Адвокатско дружество В. и Б., а не на адвокат Ц.В., тъй като Адвокатското
16
дружество е регистрирано по ЗДДС.
Поради това обжалваното определение от 17.07.2020г. следва да се
отмени и вместо него решение №268 следва да се измени по реда на чл.248 от
ГПК като на основание чл.38 ал.2 от ЗА, Наредба №1/2004г. и ЗДДС
ответното Застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на
Адвокатско дружество В. и Б. сумата 3 159 лева, дължимо адвокатско
възнаграждение за Първа инстанция с включен ДДС.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК въззивникът
следва да заплати на Адвокатско дружество В. и Б. сумата 3 159 лева,
дължимо адвокатско възнаграждение за тази инстанция по реда на чл.38 ал.2
ЗА, Наредба №1/2004г. и ЗДДС, тъй като въззивната жалба с обжалваем
интерес 70 100 лева е изцяло отхвърлена. Застрахователното дружество е
внесло дължимата държавна такса за тази инстанция в размер на сумата
1 402,00 лева с при образуването на въззивното дело.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №268 от 08.05.2020г., постановено по т.д.
№8/2019г. на Окръжен съд-Велико Търново В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.
РЕШЕНИЕ №268 от 08.05.2020г., постановено по т.д. №8/2019г. на
Окръжен съд-Велико Търново Е ВЛЯЗЛО В СИЛА, КАТО НЕОБЖАЛВАНО,
в частта с която Окръжен съд-Велико Търново е отхвърлил исковата
претенция за разликата над присъдените 70 100 лева до претендираните
90 100 лева, обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на процесното
ПТП, както и в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на
законната лихва върху посочената главница за времето от 05.09.2018г. –
датата на деликта- до 14.01.2019г.
ОТМЕНЯ определението от 17.07.2020г., постановено по т.д.
№8/2019г., на Окръжен съд-Велико Търново, с което е оставена без уважение
молбата по чл.248 от ГПК, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
17
ИЗМЕНЯ решение №268 от 08.05.2020г. по т.д. №8/2019г. на
Великотърновския окръжен съд САМО В ЧАСТТА МУ, с която е
постановено: „ОСЪЖДА Групама застраховане ЕАД-гр.София да заплати на
адвокат Ц.С. В. от САК следната сума: 2 633,00 лева за адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на Г. К. К. от
гр.София” ПО СЛЕДНИЯ НАЧИН:
ОСЪЖДА на основание чл.78 във връзка с чл.38 ал.2 от ЗА във връзка с
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и ЗДДС Групама застраховане ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.София 1124, *********** да заплати на Адвокатско дружество В. и Б.,
ЕИК *********, САК, представлявано от адвокат Ц.С. В., сумата от 3 159,00
лева – адвокатско възнаграждение за първа инстанция, с включен ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 във връзка с чл.38 ал.2 от ЗА във връзка
с Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и ЗДДС Групама застраховане ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.София 1124, *********** да заплати на Адвокатско дружество
В. и Б., ЕИК *********, САК, представлявано от адвокат Ц.С. В., сумата от
3 159,00 лева – адвокатско възнаграждение за втора инстанция, с включен
ДДС.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18