Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 26.01.2016 г. град Стара Загора
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският районен съд V граждански състав
На
дванадесети януари година две хиляди и шестнадесета
В публичното заседание в следния
състав
Председател: Стела Георгиева
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията Стела Георгиева гражданско
дело № 5009 по описа за 2015
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени иска с правно основание
чл.344, ал.1 т.1 и 3 от Кодекса на труда
/КТ/ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за
изплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Ищецът твърди в исковата си молба,
че работил по трудов договор в ответния музей на длъжност директор, като със
заповед № 84 от 06.08.2015 г. му наложили дисциплинарно наказание „уволнение” и
му прекратили трудовото правоотношение, считано от 06.08.2015 г.
Счита тази заповед за неправилна и
незаконосъобразна, тъй като била издадена без основание. Сочи, че не е извършвал
нарушения на трудовата дисциплина и винаги съвестно и точно изпълнявал
служебните си задължения. В мотивите на заповедта бил записан извода, че „след
анализ на фактическата обстановка може да се направи извода, че с действията си
г-н Д. злоупотребява с доверието на работодателя - Кмета на Община Стара Загора.
Сочи, че това било така, защото открил конкурс за заемане на академична
длъжност „доцент” по научна специалност 05.03.06 „История на България” /военна
и военнополитическа история/, без да били налице законови основания за това и
при несъобразяване с изричните указания на Заместник-министъра на образованието
и науката и Заместник-министъра на културата. С тези си действия бил
злоупотребил с доверието на работодателя и уронил доброто име на ръководената
от него институция - РИМ Стара Загора.
Счита, че с действията си не е
злоупотребил с доверието на работодателя и не е уронил доброто име на музея.
Сочи, че цялото му т.нар. нарушение на трудовата дисциплина касаело обявяване
на конкурс за заемане на академична длъжност „доцент” по посочената по-горе
специалност. За целта с писмо изх.№ 84/09.02.2015 г. до Кмета на Община Стара
Загора се описвало необходимостта от обявяване на този конкурс и назначаване на
длъжност доцент в РИМ. В писмото дори моли Кмета на Общината да постанови
съответния административен акт за откриване на процедура за конкурс. Отговорът
се получил чак на 07.05.2015 г. с писмо изх.№ 10-11-5188/04.05.2015 г., в което
го уведомявали, че кметът на община не бил сред правните субекти, в чиито
правомощия било да открива процедура за провеждане на конкурс и избор за
заемане на академична длъжност. С това късно писмо не се отправяли други
указания или забрани, нито му показвали как правилно да постъпи.
Със заповед № 33/28.04.2015 г. се
обявявал конкурса и се предоставял на Държавен вестник за публикация. Още в
първоначалното писмо до Общината бил обяснил, че конкурсът следвало да се
проведе в секция „Военноисторически изследвания и поуки от практиката” на
Военна академия „Георги Стойков Раковски” - София. Никъде не бил записвал нито
твърдял, че конкурсът щял да се провежда от РИМ Стара Загора.
С писмо изх.№ 312/19.05.2015 г. до
Началника на Академията предлагал да се сключи договор, в който да се регламентира
начина на провеждане и финансовото обезпечаване на конкурса в съответствие със
Закона за развитие на академичния състав в Република България. В двумесечния
срок не постъпили документи и със заповед № 64/22.07.2015 г. конкурсната
процедура била прекратена, за което били уведомени зам. министрите на културата
и на образованието и науката, както и Кмета на Община Стара Загора. Цялата
интрига за уволнението на ищеца се развивала в този междинен период с писане на
жалби и отговори от посочените институции.
Моли съда да приеме, че не е
извършвал нарушения на трудовата дисциплина и не е уронил доброто име на музея,
както и че заповедта била издадена в грубо нарушение на чл.189 от Кодекса на
труда, тъй като същата не била съобразена с тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които било извършено, както и неговото поведение. Длъжността,
за която бил обявен конкурсът, съществувала в щатното разписание на РИМ Стара
Загора още преди ищецът да заеме длъжността директор. Никога не било твърдяно
дори, че РИМ щял да провежда конкурса и това било заявено на кмета още през
месец февруари
Моли съда да признае уволнението за
незаконно и като такова да го отмени, като отмени заповед № 84/06.08.2015 г., да
го възстанови на предишната му работа, да присъди обезщетение по чл.225 КТ за
времето през което е останал без работа в резултат на незаконното му уволнение
за периода от датата на уволнението - 06.08.2015 г. до 31.08.2015 г. в размер
на 720 лв. за периода от 01.09.2015 г. до 09.09.2015 г. Претендира разликата
между получаваното при ответника трудово възнаграждение и това при новия
работодател в размер на 175 лв., за периода от 10.09.2015 г. до 06.02.2016 г. в
размер на 5380 лв. или общият размер на претендираното обезщетение възлизал на
6270 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. В съдебно
заседание исковата молба се поддържа от адвокат Н. П.. Подробни съображения
излага в писмена защита.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е
подал отговор, с който взема становище, че трудовото правоотношение на А.Г.Д.,
като директор на Регионален исторически музей - Стара Загора, възникнало след
провеждането на конкурс по реда на чл. 28, ал. 6 от Закона за закрила и
развитие на културата, като качеството работодател в това правоотношение бил
кмета на общината, а не Регионалният исторически музей - Стара Загора,
представляван от неговия директор. По аргумент от разпоредбата на чл. 41, ал. 1
от Закона за културното наследство държавните и общинските музей били
самостоятелни юридически лица на бюджетна издръжка, второстепенни разпоредители
с бюджет, различни като правен субект от кмета на общината, съответно от община
Стара Загора. Съгласно правилника за устройството и дейността на Регионален
исторически музей - Стара Загора - Раздел II „Устройство и управление на
музея", чл. 11, ал. 1 и 2, музеят се ръководил от директор, а
правоотношенията на директора на музея с кмета на общината възниквали въз
основа на конкурс, съгласно Кодекса на труда. В посочения смисъл трудовото
правоотношение на ищеца като директор на Регионалния исторически музей - Стара
Загора възникнало между него, като работник, и кмета на общината, като
работодател. Счита, че исковете за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа не били предявени
срещу надлежен ответник, доколкото исковете следвало да се предявят срещу
работодателя, каквото качество, предвид спецификата на конкретното трудово
правоотношение, Регионалният исторически музей - Стара Загора, представляван от
неговия директор, нямал.
Основателността на иска за
обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа, била
обусловена от основателността на иска и съответно факта на признаване на
уволнението за незаконно. Съдебното решение, с което бил уважен иск за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна по чл. 344, ал.1, т.1
от КТ, било предпоставка за предявяването на иска за обезщетение за времето,
през което работникът е останал без работа или обезщетение в размер на
разликата до по-ниския размер на трудовото възнаграждение, когато работникът бил
започнал работа. Искът по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ можел да се съединява при условията на евентуалност с иска за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, но фактът на установяването на
незаконност на уволнението и отмяната му били условие за уважаване на иска за
обезщетение.
Счита, че не били изпълнени
условията за допустимост на исковата молба. Искът бил предявен от лице с правен
интерес да оспорва заповед № 84 от 06.08.2015 на Кмета на община Стара Загора,
с която му било наложено дисциплинарно наказание уволнение и било прекратено
трудовото му правоотношение като директор на Регионален исторически музей -
Стара Загора и да иска признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна. Искът бил предявен срещу ненадлежен ответник, доколкото качеството
работодател в трудовото правоотношение, прекратено с оспорената заповед, имал
кметът на община Стара Загора, а не Регионалния исторически музей - Стара
Загора като самостоятелно юридическо лице, представлявано от директора му.
Тъй като не била установена
незаконност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,
неоснователни се явявали и обективно съединените при условията на евентуалност
искове за обезщетение за времето, през което работникът работил на трудов договор,
като получавал по-ниско възнаграждение.
Искането до съда е да се прекрати
производството по делото по отношение на Регионален исторически музей - Стара
Загора, представлявано от неговия директор, като предявено против ненадлежен
ответник; да се отхвърлят предявените срещу Регионален исторически музей -
Стара Загора претенции за заплащане на обезщетение за времето през което
работникът е получавал по-ниско трудово възнаграждение, поради уволнението,
като изцяло неоснователни и недоказани, както и да бъде осъден ищеца да заплати
на ответника направените по делото разноски. В съдебно заседание процесуалния
представител на ответника адвокат И. М.
моли съда дъ отхвърли предявените искове като неоснователни.
С протоколно определение от 12.01.2016г.
на основание чл.214, ал.1, предл.3 от ГПК съдът е допуснал изменение на
предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ по размер - от
06.08.2015г..до 31.08.2015г. – 788.20; за периода от 01.09.2015 до 09.09.2015г.
представляваща разликата между получаването от него възнаграждение от ищеца
възнаграждение и това при новия работодател – „Програмиста” ООД е 161.15; за
периода 09.09.2015г. до 06.02.2016г. е 5239.26 лева
По делото е назначена и изслушана съдебно – счетоводна
експертиза, която е депозирала заключение, което съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението се установява, че
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за шест месеца е в размер на 6188.63 лева :
от 06.08.2015г.. до 31.08.2015г. – 788.20; за периода от 01.09.2015 до
09.09.2015г. или 6 работни дни разликата
между получаването от него възнаграждение от ищеца възнаграждение и това при
новия работодател – „Програмиста” ООД е 161.15; за периода 09.09.2015г. до
06.02.2016г. е 5239.26 лева
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
По отношение на възражението на Регионален
исторически музей /РИМ/ - Стара Загора, относно материално – правната му легитимация
да отговаря по предявените спрямо него искове, съдът намира следното :
Съгласно § 1,
ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ "Работодател"
е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители
по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа
от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател;
Страните
по делото не спорят, а това се установява и от представените по делото писмени доказателства,
че ищеца е заемал длъжността „директор в РИМ – Стара Загора”, въз основа на
конкурс. При конкурса като основание за възникване на трудовото правоотношение,
чиято нормативна уредба е чл. 89 – 97 от КТ, трудовото правоотношение
възниква след провеждане на предвидената
в закона процедура и въз основа на решение на колегиален орган – конкурсна
комисия, с чието решение работодателят е длъжен да се съобрази. При проведен
конкурс по реда на чл.89 – 91 от КТ трудовото правоотношение между страните
възниква по силата на проведения конкурс. Безспорно по смисъла на § 1 от ДР на
КТ трудовото правоотношение на ищеца А.Г.Д. е възникнало между него и РИМ –
Стара Загора, в което изпълнява трудовата си функция, а не Кмета на Община
Стара Загора.
Съгласно
Тълкувателно решение № 1/2010 г. от 30.03.2010 г. на ОСГК на ВКС надлежен
ответник по исковете по чл.344, ал.1 от КТ, предявени от работник или служител,
чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61, ал.2, изр. първо от КТ работодателят, а не горестоящият
спрямо него орган. Така работодател на ищеца А.Г.Д. е Регионален исторически
музей /РИМ/ - Стара Загора, който като работодател е материално правно
легитимиран да отговаря по предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.
Страните по делото не спорят, че А.Г.Д.
е изпълнявал длъжността „Директор музей” – Стара Загора, видно от представения
по делото трудов договор № 10/31.01.2014 г. /лист 243 от ЛТД/.
Трудовият договор е прекратен със
заповед № 84/06.08.2015 г. на Кмета на Община Стара Загора на основание чл.190,
ал.1, т.4, чл.330, ал.2, т.6, във връзка с чл.126, т.9 и чл.187, т.8 и чл.188,
т.3 от КТ. Със заповедта Кметът на Община Стара Загора е наложил дисциплинарно
наказание „уволнение”, поради това, че с действията си ищецът е злоупотребил с
доверието на работодателя - Кмета на Община Стара Загора, откривайки конкурс за
заемане на академична длъжност „доцент” по научна специалност „История на
България” /Военна и военнополитическа история/ без да са налице законови
основания за това и при несъобразяване с изричните указания на зам.-министъра
на образованието и науката и Заместник-министъра на културата. С тези си
действия служителят е допуснал поведение, което противоречи на поведението му
на ръководител на институцията РИМ - Стара Загора, с което е злоупотребил с
доверието на работодателя и уронва доброто му име и това на ръководената от
него институция РИМ.
С обява в ДВ бр.36/19.05.2015 г.
стр.26, Регионален исторически музей - Стара Загора е обявил конкурс за
академичната длъжност „доцент” по научната специалност 05.03.06 „История на
България” /Военна и военнополитическа история/ от област на висшето образование
„Хуманитарни науки” по професионално направление 2.2. „История и археология” за
нуждите на РИМ - Стара Загора, със срок 2 месеца от обнародването в ДВ /лист
177,178 от ЛТД/.
С писмо изх. № 10-02665/09.02.2015
г. от А.Г.Д. в качеството му на директор на РИМ - Стара Загора до Кмета на
Община Стара Загора е поискано от последния да открие процедура за конкурс за
заемане на академична длъжност „доцент” по научна специалност 05.03.06 „История
на България” /Военна и военнополитическа история/, съгласно Закона за
развитието на академичния състав в Р. България /ЗРАСРБ/ /лист 7 от делото/.
С писмо изх. № 10-11-5188/04.05.2015
г. от Кмета на Община Стара Загора до А.Г.Д., същия е
отговорил, че кметовете на общини не са сред правните субекти с правомощия по
откриване на процедура за провеждане на конкурс и избор за заемане на
академична длъжност съгласно чл.15, ал.1 от ЗРАСРБ, както и § 1, т.1 от ДР на
ЗРАСРБ /лист 9 от делото/.
Със заповед № 33/28.04.2015 г. на
директора на РИМ - Стара Загора е обявен конкурс за заемане на академичната
длъжност „доцент” по научната специалност 05.03.06 „История на България”
/Военна и военнополитическа история/ от област на висшето образование
„Хуманитарни науки” по професионално направление 2.2. „История и археология” за
нуждите на РИМ - Стара Загора, със срок 2 месеца от обнародването в ДВ. По
сочено е, че настоящата заповед следва да се обнародва на ДВ и публикува на
сайта на РИМ – Стара Загора при спазване на всички законови изисквания /лист 10
от делото/.
С писмо изх. № 0215-136/10.07.2015
г. на Заместник-министъра на образованието и науката до Заместник-министъра на
културата с копие до Кмета на Община Стара Загора е изразено становище, че РИМ
- Стара Загора няма статут на научна организация по смисъла на § 1, т.1 от ДР
на ЗРАСРБ и няма право да обявява конкурси за заемане на академични длъжности,
поради което обявеният конкурс следва да бъде прекратен /лист 193 от ЛТД/.
С писмо от 24.07.2015 г. от
Заместник-министъра на културата до А.Г.Д.,*** и до Министерството на
образованието и науката /МОН/ относно обявяване на конкурс по реда на ЗРАСРБ е обърнато
внимание, че като директор А.Г.Д. следва да предприеме незабавни действия по
прекратяването на обявения конкурс в ДВ бр.36/19.05.2015 г. /лист 191 от ЛТД/.
С писмо № 18-359/10.06.2015 г. на
Заместник-министъра на образованието и науката до директора на РИМ - Стара
Загора А.Г.Д. е посочено, че във връзка с постъпили сигнали, в МОН относно допуснати нарушения за ЗРАСРБ
при обявяване на конкурс за заемане на академична длъжност „доцент” по научна
специалност 05.03.06 „История на България” /Военна и военнополитическа
история/, същият е уведомен, че съгласно чл.15, ал.1 от ЗРАСРБ академичните
длъжности се откриват във висши училища и в научни организации при условията и
по реда определени със закона и техните правилници. Посочено е, че РИМ - Стара
Загора няма статут на научна организация и няма право да обявява конкурси за
заемане на академични длъжности. Посочено е, че следва спешно да се предприемат
мерки за прекратяване на обявения конкурс /ДВ бр.36/19.05.2015 г./. в срок до
12.06.2015 г., за което следва да се уведоми МОН /лист 186 и 187 от ЛТД/.
С писмо изх. № 10-11-8943/30.07.2015
г. от Кмета на Община Стара Загора до А.Г.Д. са изискани на основание чл.192,
във връзка с чл.193 КТ писмени обяснения относно обстоятелствата, посочени в
писмо изх. № 04-10-93/24.07.2015 г. на Заместник-министъра на културата и писмо
вх. № 1002-4377/28.07.2015 г. Писмото е получено лично от А.Г.Д. на 31.07.2015
г.
По повод на това писмо са постъпили
писмени обяснения от А.Г.Д. *** до Кмета на Община Стара Загора /лист 128-131
от ЛТД/.
По делото са събрани и гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите В.П.Б., Н.С.П. и Д.Х.А..
От показанията на свидетелката Б. се
установява, че работи в Университета по библиотекознание и информационни
технологии. Знаела за случая с обявения конкурс „доцент” в РИМ – Стара Загора
от Държавен вестник, който следяла, тъй като е член на Акредитационния съвет
към Националната агенция за оценяване и акредитация /НАОА/. „Тази информация
създаде у мен впечатление за закононарушение, тъй като само висши училища и
научни организации имат право да обявят конкурси за висши длъжности.”. Това
наложило да напише писмо до МОН с копие до Министъра на културата, че следва да
представят становище по конкурса. Сочи, че в законния срок получила отговор от
двете институции, като в тези отговори се потвърдила нейната теза. Заявява, че
в средите сред които работи се била разпространила информация за обявения
конкурс, като колегите й „реагираха остро критично”. Сочи, че провела разговор
със заместник-началника на Военна академия, с когото работили в НАОА. „Обещали
на г-н Д. да проведат конкурса за академичната длъжност „доцент” за нуждите на
РИМ - Стара Загора”, но тъй като там се сменило ръководството, последното
оттеглило готовността си да проведе конкурса за академичната длъжност „доцент”.
Заявява, че писала писмата /сигналите/ в качеството си на учен и на гражданин,
тъй като закононарушенията в академичната област били с много силен обществен
отзвук. Знаела, че конкурсът е приключил без да бъдат подадени документи, т.е.
не е имало кандидати за участие в конкурса.
Свидетелят Н.П. е преподавател в
Историческия и Юридическия факултет и е заместник – ректор по Научно и кариерно
развитие във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Твърди, че
не познава ищеца и няма никакви отношения с него. Сочи, че имал кореспонденция
по електронната поща през лятото на миналата година с ищеца, ”т.е. питането
беше дали ще може неговата кандидатура за „доцент” да мине през нашия
университет”. Заявява, че не се ангажирал с нищо пред колегата си Д.. Заявява,
че сигнализирал за нарушението, тъй като преценил, че същото е много сериозно.
Твърди, че написал обстойно писмо до Заместник-министъра на образованието и
науката проф. Д.. Получил отговор от проф. Д., който му обяснил, че МОН е
запознато със случая, както и че е налице законово нарушение. Заявява, че не е
имал друг контакт с Д. с изключение на кореспонденцията по електронната поща,
като у него по никакъв начин не възникнало съмнение, че говори с друг, а не с Д.,
тъй като в писмата имало стил на информацията „което няма как да дойде отвън”.
Сочи, че освен Министъра на образованието и науката, бил сезиран и Министъра на
културата. Знаел, че никой не си подал документите за този конкурс.
От показанията на свидетелката Д.А.
се установява, че работи като началник отдел „Култура” в Община Стара Загора.
Знаела за конкурса, обявен от г-н Д..*** е изпратил писмо до А.Д., в което го
уведомява, че не е сред правните субекти, в чиито правомощия е да обявява такъв
конкурс. Сочи, че след като се получили писмата от Министерството на
образованието и науката /МОН/ и Министерството на културата /МК/, не знаела
конкурса да е прекратен. Твърди още, че по повод на така обявения конкурс имало
реакции, като присъствала в официалния отчет на кмета Ж.Т., на който той
поднесъл своите извинения на служителите в музея и гражданите. Не знаела да е
била извършена проверка, нито да са давани някакви предписания до РИМ – Стара
Загора. Сочи, че в писмата от МОН и МК са взели становище, че конкурсът следва
да бъде спрян.
От обясненията на страната, дадени
по реда на чл.176 ГПК, се установява, че заповед № 33/28.04.2015 г.,
представена в съдебно заседание на 12.01.2016 г., е вариант чернова, като имало
още три подобни варианта, които е подписал и подпечатал. Заявява, че
окончателният вариант е този, който се намира в деловодството на РИМ и се
намира в материалите на настоящото дело. Заявява, че тази заповед, представена
в съдебно заседание от 12.01.2016 г., не е изпращана никъде.
При така установеното от фактическа
страна се налагат следните правни изводи :
Когато се оспорва законността на
извършеното дисциплинарно уволнение, в тежест на работодателя е да установи, че
заповедта за уволнение е издадена в съответствие с чл.195, ал.1 КТ; след
спазване на изискванията на чл.193, ал.1 КТ; че наказанието е наложено в срока
по чл.194 КТ, както и че работникът или служителят е извършил дисциплинарните
простъпки, за които му е наложено дисциплинарно наказание.
Съдът намира, че в случая
съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение – заповед № 84/06.08.2015
г. на Кмета на Община Стара Загора отговаря на изискванията на чл.195 , ал.1 от КТ. Същата е издадена от
лице, носител на дисциплинарна власт /работодателя/ в срока по чл.194 КТ и след
спазване на изискванията на чл.193 от КТ.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че следва да премине към преценка дали описаното от фактическа страна в
заповедта съставлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на цитираните
от работодателя разпоредби от КТ, дали е доказано по делото, че е извършено от
работника или служителя и дали обуславя налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание – уволнение.
Съгласно Чл. 15, ал.1 от ЗРАСРБ академичните длъжности се откриват във висши училища и в научни
организации при условията и по реда, определени със закона и с техните
правилници. С правилниците на висшите училища и научните организации могат да
бъдат определени и допълнителни изисквания за заемане на академичните длъжности
"доцент" и "професор", отразяващи спецификата на отделните
професионални направления.
§ 1 от ЗРАСРБ определя, че по смисъла на този закон: "висши училища и научни организации"
включват всички висши училища, Българската академия на науките,
Селскостопанската академия, научни организации, университетски болници,
институти и други, получили акредитация от НАОА;
От дадената легална дефиниция се
установява, че РИМ – Стара Загора не е сред посочените правни субекти с
правомощие да открие процедура за заемане на академична длъжност.
В този смисъл е и писмото на Кмета
на Община – Стара Загора до ищеца Д. *** от 04.05.2015г. На 28.05.2015г. в
общинска администрация – Стара Загора е постъпила докладна записка с приложена
извадка от ДВ бр.36 от 19.05.2015г., от която е видно че РИМ – Стара Загора е
обявил конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент” по научната
специалност 05.03.06 „История на България” /Военна и военнополитическа история/
от област на висшето образование „Хуманитарни науки” по професионално
направление 2.2. „История и археология” за нуждите на РИМ - Стара Загора. С
писмата от 10.07.2015г. на Заместник-министъра на образованието и науката и
28.07.2015 на Заместник-министъра на културата горепосочените институции са взели
становище за незаконосъобразност на така обявения конкурс и са дали указания за
предприемане на действия по прекратяването му.
Съгласно чл.190, ал.1 от КТ дисциплинарно
уволнение може да се налага за злоупотреба с доверието на работодателя. При
определяне на дисциплинарното наказание
се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на работника или служителя – чл189, ал.1 от КТ.
Несъмнено злоупотреба с доверието на
работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си
положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Но
злоупотреба с доверието на работодателя и налице, и в случаите, когато без да е налице имотна
облага, работникът възползвайки се от служебното положение е извършил действия,
компрометиращи оказаното му доверие, когато с действията си е злепоставил
работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено.
Следва да има предвид, че когато
служителят е натоварен с управленски функции, то изискванията за лоялност към работника
или служителя са свързани и с проявата на поведение, което пази и укрепва престижа
на работодателя.
От длъжностната характеристика за длъжността директор РИМ – Стара Загора е
видно, че същия отговаря за законосъобразността и целесъобразността на взетите
от него решения. Посочено е, че методически
директора на РИМ – Стара Загора е подчинен на Министерство на културата /лист
238 – 241./. Следователно към ищеца А.Г.Д.
*** има по – големи изисквания за лоялност към работодателя. Когато се касае за
ръководен персонал, оказаното доверие е
по – високо.
В настоящия случай въпреки, че
ищеца А.Г.Д. е бил уведомен с писма от
10.06.2015г. на Заместник-министъра на образованието и науката и 28.07.2015 на
Заместник-министъра на културата, че обявения конкурс е незаконосъобразен и са
дадени указания за прекратяване на конкурсната процедура, същия не е предприел
действия по прекратяването на конкурса. Точно обратното вместо да прекрати
конкурса, като отмени незаконосъобразния си акт, същия е изчакал да изтече
двумесечният срок обявен за подаване на документи. С поведението си ищецът демонстрира
необяснимо упорство отказвайки да се съобрази със задължителните указания на
Министерство на културата и Министерство на образованието и науката.
Работникът или служителя на когото
са възложени управленски функции е длъжен да се въздържа от действия, които
биха злепоставили работодателя както пред външни за предприятието лица, така и
пред работниците и служителите на предприятието. В конкретния случай ищеца А.Г.Д. с действията си от една страна е
злепоставил работодателя си пред трети лица. В този смисъл са й показанията на разпитаните
по делото свидетели В.Б. и Н.П.. От техните показания се установява, че за
обявения конкурс се е разбрало сред академичната общност, като самите те са
сигнализирали за нарушението. От тук следва, че това незаконосъобразно действие
е станало достояние и е имало отзвук пред трети лица. От друга страна същия е
злоупотребил с доверието на работодателя
си, като незаконосъобразно е обявил конкурс. Нещо повече и самите служители от РИМ – Стара Загора са подали сигнали за незаконосъобразното
действие.
Следва да се има предвид, че когато
служителят, натоварен с управленски функции, възползвайки се от служебното си
положение, допуска действия в разрез със задължението си за лоялност, то
извършеното съставлява тежко дисциплинарно нарушение, за което законът
предвижда налагане на наказание дисциплинарно уволнение. Нарушаването на законноустановения
изисквания за обявяване на конкурс за академичната длъжност „доцент” е нарушение на трудовата дисциплина.
Успоредно с това обявяването на конкурса е наредено от директора на РИМ – Стара
Загора, извън неговите правомощия. След
писмата на зам. министъра на културата и зам. министъра на образованието и науката до последния, с указания, че така обявения от него конкурс е
незаконосъобразен – действие злепоставящо работодателя, както и пред външни за
предприятието лица, така и пред работниците и служителя на работодателя.
Извършените от натоварения с управленски функции служител се явява в разрез със
задължението и за лоялност към работодателя и съставлява тежка дисциплинарно
нарушение, за което законът предвижда налагане на наказание дисциплинарно
уволнение. / в този смисъл Решение №86/25.05.2011г. по гр.дело №1734/2009г.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК, ІV г.о. на ВКС, Решение №379/11.10.2011 по
гр.дело №100/2011г. постановено по реда на чл.290 от ГПК, ІV г.о. на ВКС,/
Съдът намира възражението на
процесуалния представител на ищеца, че при злоупотреба с доверието на работодателя,
лицето следва да е извлякло някаква изгода за себе се за неоснователно. Както
бе посочено по – горе преднамерените действия с цел извличане на имотна облага
несъмнено съставляват такава злоупотреба, но злоупотребата е налице и когато,
без да е извлечена имотна облага, с поведението си работникът или служителят не
оправдава оказаното от работодателя доверие
на лицето на когото е възложени управленски функции.
Съгласно чл.126, т.9 от КТ
работникът и служителят и длъжен да пази доброто име на предприятието. Уронването
на доброто име на предприятието се изразява
в нелоялно отношение към работодателя, злепоставящи го пред третите
лица. Нарушението е формално, тъй като не се изисква настъпването на някакъв
неблагоприятен резултат и е съставомерно независимо от формата на вината - умисъл или небрежност. С незаконосъобразните
си действия обявяване на конкурс за академичната длъжност „доцент”, извън
своите правомощия, ищецът Д. е злепоставил работодателя си пред третите лица. С действията си А.Д. е уронил името на
Регионален исторически музей – Стара Загора, чийто ръководител е, за което
свидетелства сигналите до Министерство на културата и Министерство но
образованието и науката, както и двете писма от зам. министъра на културата и
зам. министъра на образованието и
науката, както и от събраните и обсъдени
по – горе гласни доказателства. /в този
смисъл Решение №1379/04.11.1999г. по гр.дело №238/1999г., ІІІ г.о. на ВКС/. Нарушението
е тежко и обосновава прекратяването на трудовото правоотношение.
При определяне тежестта на
наложеното дисциплинарно наказание съдът
приема, че правилно е отчетено тежестта на извършените нарушения –
злоупотреба с доверието на работодателя и уронването на доброто име на
работодателя, обстоятелствата, при които са извършени, както и поведението на служителя.
Поради това съдът намира уволнението
на ищеца със заповед №84/06.08.20154г. за законно, поради което предявения иск
по чл.344, ал.1,т.1 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съединяването на искове по чл. 344,
ал. 1, точки 1 и 3 от КТ е обективно и кумулативно, тъй като от съда се иска да
разгледа всеки един от съединените искове и да се произнесе по всеки с решение.
Кумулативното обективно съединяване на искове е допустимо и когато претенциите
са в съотношение на главна към акцесорни, т.е когато уважаването на единия иск
обуславя уважаването на другите искове. В такова съотношение са исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1, и т.3 от КТ. Водещ е
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване незаконността на уволнението
и за неговата отмяна, а другия – по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е акцесорен, защото неговото
уважаване е възможно само ако заповедта за уволнение бъде призната за незаконна
и уволнението бъде отменено. Отхвърлянето на иска за признаване уволнението за
незаконно и неговата отмяна като неоснователен обуславя и отхвърлянето като
неоснователен и на акцесорния иск - за
заплащане на сумата от 5 329.26
представляваща обезщетение по чл.
225, ал. 1 от КТ за времето през което е
останала без работа от за периода 09.09.2015г. до 06.02.2016г. Искът за признаване незаконността на
уволнението и неговата отмяна има преюдициален характер по отношение на другия обективно съединен иск /Решение №625/1992
г. на III г.о. на ВКС/.
И двете страни са направили искане
за заплащане на разноските по делото и са представили списък, съгласно чл.80 от ГПК.
Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ищецът
следва да заплати на ответника направените разноски за възнаграждение за
адвокат в размер на 600 лева, съразмерно отхвърлената част от иска,
представляващи възнаграждение за един адвокат.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Г.Д., ЕГН **********
*** съдебен адрес ***, чрез адвокат Н. П. против Регионален исторически музей –
Стара Загора, булевард „Руски” №42, представляван от директора Петър Тодоров
Калчев иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ за признаване уволнението със Заповед №84/06.08.2015г. на Кмета
на Община Стара Загора за незаконно и неговата отмяна, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.Г.Д., ЕГН ********** *** съдебен адрес ***, чрез адвокат Н. П. против
Регионален исторически музей – Стара Загора, булевард „Руски” №42,
представляван от директора Петър Тодоров Калчев
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на
обезщетение за оставане шест месеца без
работа поради уволнението в размер на 6188.61 лева : за периода от 01.09.2015
до 09.09.2015г. представляваща разликата между получаването от него
възнаграждение и това при новия работодател – „Програмиста” ООД - 161.15; за периода 09.09.2015г. до 06.02.2016г. - 5 239.26; за периода от 06.08.2015г.. до
31.08.2015г. – 788.20;, заедно със законната лихва от 02.10.2015г. до
окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Г.Д., ЕГН ********** *** съдебен адрес ***, чрез
адвокат Н. П. да заплати на Регионален исторически музей – Стара Загора,
булевард „Руски” №42, представляван от директора Петър Тодоров Калчев сумата от
600 лева представляващи направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок пред Окръжен съд – Стара Загора, от обявената съобразно
чл.315, ал.2 от ГПК дата 26.01.2016 г.
Районен съдия :