О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ________
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в закрито заседание на втори
февруари
две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията Алексиева гр. дело № 8841 по
описа
за 2017 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на Н.М.Н., чрез процесуалния му
представител адвокат М., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към
исковата молба против П. на РБ и ОД на МВР-гр.Шумен.
С разпореждане от 20.09.2017 г.,
редовно връчено на ищеца на 14.10.2017 г. на посочения в исковата молба съдебен
адрес, съдът е дал подробни указания за отстраняване на нередовности по
подадената искова молба, като е указал на ищеца, че при неизпълнение в
определения едноседмичен срок, производството по делото ще бъде прекратено.
В законоустановения срок, на 23.10.2017
г.-първият работен ден след изтичане на срока в неприсъствен ден, ищецът е
депозирал молба, с която обаче съдът приема, че не отстранява нередовностите на
исковата молба, доколкото отново в нея не се сочи конкретно наказателно дело.
Ищецът заявява, че предявява
искове по ЗОДОВ с правно основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3, но в същото време всячески
избягва да посочи пред съда конкретен номер на дело, конкретно наказателно
производство, съответно по това дело повдигнато ли му е обвинение, за какво
престъпление, прекратено ли е и с какъв акт, оправдан ли е. Тези обстоятелства
не се отнасят до основателност и доказаност на исковите претенция, а са условие
за редовността на исковата молба.
На основание чл.127, ал.1, т.4 от ГПК ищецът следва да изложи обстоятелствата, на които се основава иска. Касае
се за конкретни обстоятелства, а не общи твърдения. Ищецът е длъжен да посочи
конкретно наказателно производство, а не е достатъчно да твърди само
наказателно производство което е прекратено. И това е така, тъй като между
същите страни /ищец-Н.М.Н. и ответници - П. на РБ и ОД на МВР-гр.Шумен/ и със
същите общи твърдения, са на производство три идентични дела, съответно гр.дело
№ 8841/17 г., І-12 състав, гр.дело № 8644/17 г., І-3 състав и гр.дело № 8860/17
г., І-12 състав, които след отводи са на производство пред настоящия съдебен
състав. След сравнителен анализ е видно, че и трите искови молби в
обстоятелствената им част са с идентично съдържание.
Като не сочи конкретни факти
ищецът лишава съдът от възможността да определи правната квалификация на
предявените искове, доколкото и с оглед общите, идентични твърдения за деликт,
може да сочи на искове с правно основание чл.49 ЗЗД, съответно искове с правно
основание чл.2 ЗОДОВ. Оттук съдът не е във възможност да събере дължимата
държавна такса, разликата в която е очевидна-по едните искове е в размер на 4%
от цената на иска, т.е. 22 800 лв., по другите 10 лв. В този случай се
поставя въпроса не е ли налице злоупотреба с права от страна на ищеца с цел да
избегне внасянето на дължимата държавна такса.
При това положение,
съдията-докладчик приема, че не са изпълнени указанията на съда, за което и на
основание чл.129, ал.3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова
молба на Н.М.Н. и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 8841/2017
г. по описа на СГС, І-6 състав.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: