Р Е Ш Е Н И Е №181
гр.
Враца, 14.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и шести юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар Виолета Вълкова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Младенова в.гр.дело № 198 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1046/03.12.2019 г., постановено по гр.
дело № 3318/2019 г., Районен съд – Враца е признал за установено по отношение
на ответника „ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, че ищецът Т.В.И.,
ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, не дължи на „ЧЕЗ Разпределение България”
АД, ЕИК: *********, сумата 3 109,64 лв., представляваща
едностранна корекция на сметка при неточно измерване на ел. енергия за периода
16.04.2019 г. – 16.07.2019 г., обективирана във фактура № **********/25.07.2019
г. за аб. № **********, кл. № 530000920583 на обект: с. ***, ул. „***“ № 5.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от ответника „ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, Бенч
Марк Бизнес център, в която се излагат съображения за незаконосъобразност, неправилност
и необоснованост на същото. Навеждат се доводи, че районният съд неправилно е
приел, че ЗЕ не предвижда възможност за извършване на едностранна промяна от
доставчика на сметката за вече доставена на потребителя ел. енергия за минал
период, като се е позовал на неотносима практика на ВКС и не е съобразил
актуалната такава. Посочва се, че ЗЕ регламентира законова делегация на КЕВР да
приеме Правила за измерване количеството електрическа енергия, уреждащи
обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно
измерена електрическа енергия, като дружеството-ответник е извършило корекцията
на сметка въз основа на нормативен акт – ПИКЕЕ, а не въз основа на клаузи в
обвързващите потребителите Общи условия. На следващо място се излагат съображения,
че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 98а, ал.
2, т. 6, б. „а“ ЗЕ, тъй като дружеството-ответник не е краен снабдител и не е
адресат на последната, като се твърди, че независимо от това, че ако в Общите
условия в противоречие с цитираната разпоредба не е предвиден ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е
пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да
заплати корекцията, но не може да послужи за основание да се отрече дължимостта
на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Навеждат се и
доводи за погрешност на изводите на съда относно противоречие на извършената
корекция с чл. 82 ЗЗД, който предвижда виновен характер на договорната
отговорност, тъй като в чл. 48-51 ПИКЕЕ от 2013 г. е нормативно предвидена
специална обективна отговорност, при която крайният снабдител на електрическа
енергия не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно
отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му.
Сочи се, че тази отговорност е основана само на обективния факт на констатирано
неточно измерване или неизмерване. Изтъква се и че в доклада на
първоинстанционния съд е било указано на ответника да докаже
законосъобразността на начина на извършване на едностранна корекция на сметката
на ищеца и нейната стойност, които обстоятелства са доказани със свидетелски
показания и СТЕ, а в съдебното решение е прието, че на доказване подлежат други
обстоятелства, което представлява съществен порок на последното. Твърди се още
и че районният съд е цитирал разпоредби на ЗЗП, който е общ закон спрямо
специалния – ЗЕ, които се отнасят до договори с потребители, и не са относими
към преизчислението на сметката, извършено на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
и чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, като последните представляват административен акт, а не
договор. На последно място се изтъква, че първоинстанционният съд не е приложил
общия правен принцип, че не следва да се допуска неоснователно обогатяване на
един субект за сметка на друг, като се излагат съображения, че енергията, която
ищецът е ползвал, без да заплати, е платена от дружеството-жалбоподател като
енергия за технологичен разход, която то е длъжно да закупува за компенсиране на
последния.
Иска
се от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго,
с което да отхвърли изцяло предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
жалбата от насрещната страна Т.В.И., ЕГН: **********,
чрез адв. Д.Д., в който се навеждат доводи за неоснователност на същата.
Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че отговорността на
потребителя е виновна, тъй като в отговора на исковата молба ответникът твърди
договорно неизпълнение на потребителя, следователно отговорността на последния
е в границите на чл. 82 ЗЗД. Изтъква се, че в ЗЕ няма специална норма, която да
изключва общата норма на чл. 82 ЗЗД, като обективната отговорност може да бъде
установена само с изрична законова разпоредба. Твърди се, че по делото не са
събрани доказателства за виновно поведение на ищеца и ответникът не е доказал
авторството на осъществената манипулация на електромера. Навеждат се доводи, че
посочените от жалбоподателя решения на ВКС нямат задължителен характер,
постановени са при различна фактическа обстановка и са ирелевантни, тъй като
активно легитимирана страна по тях е доставчикът на ел. енергия, а не
разпределителното дружество. Твърди се, че правилно районният съд е приел, че
не съществува законово основание ответникът да коригира едностранно сметката на
потребителя въз основа на клауза, съдържаща се в Общите условия на дружеството,
доколкото подобни клаузи са неравноправни и поради това нищожни. На следващо
място се излагат и съображения, че въззивникът не е изпълнил условията на чл.
98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ, като предвиждането на ред за уведомяване на
клиента в Общите условия на дружеството е задължително условие за упражняване
правото му на корекция, а представените с отговора на исковата молба нови Общи
условия са неотносими към настоящия казус, тъй като не са влезли в сила и не
обвързват потребителите. Посочва се, че в действащите Общи условия няма клауза,
която да съдържа конкретна процедура за уведомяване на потребителя при корекция
на сметката му. Навеждат се и доводи, че институтът на неоснователно
обогатяване е неприложим в настоящия случай, като за да е налице такова, следва
да се докаже в процеса обогатяването на едната и обедняването на другата
страна, техният размер и причинно-следствената връзка между тях, което не е
извършено от жалбоподателя.
Иска се от въззивния съд да потвърди
първоинстанционното решение. Претендират се и разноски. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е
процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената
служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че
обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по
правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе
предвид следното:
Районен съд – Враца е
сезиран от Т.В.И., ЕГН: **********, с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК против „ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК:
*********, че не дължи на ответното дружество сумата от 3 109,64 лв., представляваща
едностранна корекция на сметка при неточно измерване на ел. енергия за периода
16.04.2019 г. – 16.07.2019 г., обективирана във фактура № **********/25.07.2019
г. за аб. № **********, кл. № 530000920583 на обект: с. ***, ул. „***“ № 5.
В исковата молба се сочи,
че ищецът е абонат на ответното дружество за имот с адрес с. ***, ул. „***“ № 5
и титуляр на партида с кл. № 530000920583. При проверка относно текущите си
задължения ищецът установил, че била издадена фактура № **********/25.07.2019 г.
на стойност 3 109,64 лв., която сума била начислена за периода 16.04.2019
г. – 16.07.2019 г. При извършена справка в център за обслужване на клиенти на
ответното дружество негови служители му обяснили, че била извършена проверка на
електромера му, при която било установено, че същият не измервал точно. При
проверката бил съставен констативен протокол, въз основа на който едностранно
била коригирана сметката за ел. енергия за минал период и била съставена
процесната фактура.
Ищецът намира, че не дължи сумата по
фактурата. Сочи, че ответното дружество не притежава пасивна материалноправна
легитимация да претендира сумите по процесната фактура, тъй като не е носител
на оспореното вземане, защото дейността по продажба на електрическа енергия е
извън кръга на предоставената му лицензия. Твърди, че не е потребил ел. енергия
на посочената във фактурата стойност, като на основание чл. 200, ал. 2 ЗЗД не
дължал плащане на недоставена и непотребена ел. енергия. Не дължал начислените
с фактурата такси „задължение към обществото“, пренос и достъп до
електропреносната и електроразпределителната мрежа, тъй като те се дължали за
реално извършване на услугите и доставяне на ел. енергия и дължимостта им не
следва от разпоредбите на ПИКЕЕ. Изтъква, че констатациите на ответното
дружество не го обвързват, тъй като не е присъствал на извършената проверка и
не е бил уведомен за процедурата по извършване на корекция. Сочи, че ответникът
не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да предвиди в Общите
си условия ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка,
като в чл. 25, ал. 1 от ОУ е предвидено задължение за уведомяване, но не и ред,
по който да се извършва то. Навеждат се доводи, че процесният електромер е
метрологично негодно средство за измерване и че проверката по ПИКЕЕ е извършена
с метрологично негоден еталонен уред.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „ЧЕЗ
Разпределение България” АД, ЕИК: *********, в който се оспорва основателността
на предявения иск. Посочва се, че в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. са обнародвани
нови ПИКЕЕ на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, като процесната корекция е
извършена по реда на новите ПИКЕЕ, тъй като проверката на обекта е осъществена
на 16.07.2019 г. Поддържа се, че съобразно чл. 56 ПИКЕЕ се предвижда фактурата
за преизчисление на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия
да се издава от оператора на електроразпределителната мрежа. Твърди се, че
ищецът не оспорва, че е потребител на електрическа енергия и е в облигационна
връзка с „ЧЕЗ Електро България“ АД и съответно със собственика на електроразпределителната
мрежа – „ЧЕЗ Разпределение България” АД. Твърди се, че при съставяне на
констативния протокол са спазени всички изисквания на ПИКЕЕ и е спазена
процедурата за извършване на корекция на сметка. Оспорва се твърдението на
ищеца, че ответното дружество няма право да претендира сумите по процесната
фактура, като се сочи, че при предпоставките на чл. 56 ПИКЕЕ именно
електроразпределителното дружество следва да издаде фактурата и справката за
преизчислените количества ел. енергия, както и че преизчисляването на
количествата ел. енергия по ПИКЕЕ се извършва по цена на ел. енергията за
покриване на технологичния разход, определена от КЕВР на съответния мрежови
оператор съобразно чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ и снабдителят „ЧЕЗ Електро България“ АД
няма отношение към събирането на процесните суми. Изтъква се, че в новите ПИКЕЕ
не е посочено размерът на корекцията да се определя според реално потребеното
количество енергия, след като именно промяната в схемата на свързване е
препятствала измерването на енергията в пълен размер. Поддържа се, че
процедурата за корекция на сметка въвежда обективни правила за измерване на
доставената, но неизмерена или неточно измерена ел. енергия, като освобождава
доставчика от задължението да докаже периода на неточно измерване и реално потребеното
количество ел. енергия. Оспорва се твърдението на ищеца, че процесният
електромер е метрологично негодно средство за измерване. Цитира се и практика
на ВКС, относима към процесния случай.
Съобразявайки
твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както
и оплакванията във въззивната жалба и съображенията в отговора на същата,
настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща
изцяло повдигнатия спор, свързан с дължимостта от ищеца на сумата от 3 109,64 лв., която сума ответникът претендира за едностранна
корекция на сметка при неточно измерване на ел. енергия за периода 16.04.2019 г.
– 16.07.2019 г., обективирана във фактура № **********/25.07.2019 г. за аб. №
**********, кл. № 530000920583 на обект: с. ***, ул. „***“ № 5.
За да се произнесе по
основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в
първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства и заключението
на изслушаната съдебно-техническа експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност,
при което приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че
ищецът е потребител на доставяна от „ЧЕЗ Електро България“ АД електрическа
енергия и абонат с кл. № 530000920583 при ответното дружество, за обект,
находящ се в с. ***, ул. „***“ № 5, и дължи заплащане на стойността на
потребената такава.
По делото е
представено заверено копие от констативен протокол № 1022950/16.07.2019 г. за проверка
на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, в който е
отразено, че на посочената дата е извършена проверка от служители на „ЧЕЗ
Разпределение България” АД на средството за търговско измерване на
електрическата енергия, потребявана в имот, находящ се в с. ***, ул. „***“ № 5.
При проверката е констатирано, че е нарушена пломбата на щита на ел. таблото и
са поставени 3 бр. медни пластини /шунтове/ между входящите и изходящите фазови
линии на фази „R“, „S“ и „I“ /първа, втора
и трета/. Посочено е, че е установена промяна в схемата на свързване на
средството за търговско измерване. Отразено е, че след премахване на
допълнителните проводници /шунтове/ електромерът измерва в класа си на точност,
зададен от производителя. Проверката е извършена в присъствието на свидетел – Й.М.Г.
от Федерацията на потребителите. Протоколът не е подписан от потребителя.
По делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на И. И. – служител на „ЧЕЗ Електро България” АД,
който е извършил проверката. От показанията му се установява, че при
извършената проверка той и колегата му са констатирали, че е нарушена пломбата на
щита на ел. таблото, като са били поставени три броя медни пластини между
входящите и изходящите фазови линии на трите фази на електромера и е била променена
схемата на свързване на СТИ. Свидетелят посочва, че с оглед констатираното от
проверяващите, същите се обадили на тел. 112, но служители на МВР не дошли и не
присъствали на проверката, като по новите правила те не били длъжни да
присъстват. Сочи и че веднага потърсили собственика на имота, като дошъл човек,
който се представил като абонат на адреса, пред който било показано какво е
нарушението и какво е записано в констативния протокол, но той отказал да
подпише последния.
В съдебно заседание е
разпитан и свидетелят Й.Г. – член на Федерацията на потребителите, от
показанията на който се установява, че е присъствал по време на проверката,
възприел е, че липсва пломба на щита и е нарушена пломбата на щита на ел.
таблото, възприел е и промяната в схемата на свързване, осъществена чрез
поставяне на три броя медни пластини между входящите и изходящите фазови линии.
Същият посочва, че за нарушението били уведомени органите на МВР на тел. 112,
но служители на МВР не дошли и не присъствали на проверката. Свидетелят си
спомня, че на проверката присъствал мъж, който се представил като абонат и
потребител на ел. енергия на адреса, като му било разяснено какво нарушение е
констатирано, но той отказал да подпише констативния протокол. Посочва и че
проверяващите премахнали моста и запечатали електромера.
От приложеното
заверено копие от справка за преизчислени количества електрическа енергия се
установява, че във връзка с горецитирания констативен протокол на „ЧЕЗ
Разпределение България” АД и въз основа на раздел ІХ от ПИКЕЕ – чл. 50, ал. 2,
за периода от 16.04.2019 г. до 16.07.2019 г. на Т.В.И. са доначислени 16062 kWh
за електроенергия.
От представените по
делото писма и обратни разписки се установява, че до Т.В.И. са били изпратени
съобщения за всички извършени действия по проверка на СТИ и корекция на
сметката му. От обратните разписки е видно, че писмата са получени лично от
него.
Представена е фактура
№ **********/25.07.2019 г., от която е видно, че е издадена за дължима от Т.В.И.
на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ /ДВ, бр. 35 от 2019
г./ сума по констативен протокол в размер на 3 109,64 лв. с ДДС.
В заключението на
изслушаната пред районния съд съдебно-техническа експертиза е отразено, че от констатацията,
записана в КП № 10229950/16.07.2019г., изготвен от служители на НТЗ на
ответното дружество, може да се направи извод, че констатираното представлява
осъществяване на нерегламентиран достъп, респективно промяна на схемата на
свързване на ел. измервателната система и води до непълно отчитане на
потребената ел. енергия. Преизчисляването на консумираната електрическа енергия
е извършено правилно при спазване на методиката по реда на чл. 50, ал. 2 от
ПИКЕЕ. Преизчисляването на сметката е извършено по действащите за периода цени
на ел. енергия, утвърдени от КЕВР. Няма данни за извършена друга техническа
проверка на СТИ с фабр. № ********** и/или за смяна на електромера, обслужващ
процесния имот за период до 90 дни преди 16.07.2019 г. Количеството ел.енергия,
определено в справката за корекция може да бъде доставено до абоната,
съобразявайки пропускателната способност на присъединените съоръжения. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че в процесния случай електромерът е
годен и не е необходимо да се осъществява последваща метрологична проверка, тъй
като е извършена първоначална, която важи до края на 2019 г.
При така възприетата
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна
страна:
С предявяването на
отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване
недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана
сметка от страна на ответното дружество, ищецът отрича претендираното от
ответника материално право и в тежест на последния е при условията на пълно и
главно доказване да установи съществуването на това право. Ищецът носи
доказателствена тежест единствено да установи факти, изключващи, унищожаващи
или погасяващи правото.
По делото е установено,
че страните са в облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е ползвател
на електроразпределителната мрежа, като лице, чийто обект е присъединен към
тази мрежа по реда на действащото законодателство, и дължи заплащането на цена
за електрическата енергия, пренесена през разпределителната мрежа. Ищецът е бил
в договорни отношения с ответника и е имал качеството на потребител в периода 16.04.2019
г. – 16.07.2019 г.
За установяване
съществуващо в полза на ответника материално право за извършване на едностранна
корекция на дължимите суми за електроенергия той се позовава на предвидена в
нормативната уредба обективна отговорност и поддържа, че не е необходимо
доказване на вина на потребителя.
Съгласно разпоредбата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване
на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база
данни. С приетата с § 83, т. 1, б. „г” от
ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., норма на чл. 98а,
ал. 2, т. 6 от ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при които крайният
снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ.
По приложението на
посочените правни норми е създадена константна практика на ВКС, обективирана в
множество решения – напр. Решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г.
на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 115/20.05.2015 г. по т. дело № 4907/2014 г. на
ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 164/24.11.2015 г. по т. д. № 2446/2014 г. на ВКС,
ТК, II т. о., Решение № 166/11.05.2016 г. по т. д. № 1797/2014 г. на ВКС, ТК,
II т. о. и други съдебни актове. В посочените решения е прието, че със ЗИД на
ЗЕ, обн. ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил
задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане
в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
и за извършване на сметките за предоставената електрическа енергия. Създаването
на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ и ОУ на
договорите с крайния потребител със съответното съдържание, предвидено в
посочените правни норми, е вменено от законодателя изрично като задължение на
електроразпределителното дружество, а приемането на предложените от енергийните
предприятия правила е задължение на ДКЕВР, понастоящем КЕВР.
Предвидените в чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия са
приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. /ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. /. В
раздел IХ, чл. 47 - чл. 51 от ПИКЕЕ /редакция от 12.11.2013 г./ са
регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството
електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, регламентирани са т.
нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. ПИКЕЕ влизат в сила на 16.11.2013
г., като не им е придадено обратно действие нито със ЗИД на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012
г., в сила от 17.07.2012 г./, нито със самите ПИКЕЕ /ДВ, бр. 98/2013 г./. При
това положение за периода до приемането на предвидените в разпоредбите на чл.
98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ правила за установяване на
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
за извършването на корекция на сметките и уведомяването на клиентите се
прилагат действащите подзаконови нормативни актове и създадената за тяхното
прилагане постоянна практика на ВКС.
С Решение № 115 от
20.05.2015 г. по т. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и Решение №
166/11.05.2016 г. по т. д. № 1797/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. е създадена
практика на ВКС, съгласно която през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в
сила изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /обн. в ДВ, бр.
54/2012 г./, до 16.11.2013 г., когато влизат в сила ПИКЕЕ /обн. в ДВ бр.
98/2013 г./, не съществува законово основание за доставчика на електрическа
енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия, без да е доказан периода на същото и без да е доказано
неправомерно виновно поведение от страна на потребителя. За този период от
време 17.07.2012 г. - 16.11.2013 г. остава актуална постоянната практика на
ВКС, обективирана в множество решения - напр. Решение № 165/19.11.2009 г. по т.
д. № 103/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. №
39/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 79/11.05.2011 г. по т. д. № 582/2010 г.
на ВКС, II т. о. и др., съгласно
която корекцията е допустима, когато отклоненията в показателите на
консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна
на потребителя, доставчикът е установил периода на грешното измерване или
неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия
период.
В обобщение на
извършеното от касационната инстанция тълкуване, се приема, че по силата на чл.
83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ /редакция след ЗИДЗЕ, обн. в ДВ,
бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ след влизане в сила на ПИКЕЕ е
предвидено законово основание крайният снабдител /доставчикът/ едностранно да
коригира сметката на клиента /потребителя/ само поради обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа
енергия.
Разпоредбите на раздел
IХ, от чл. 47 до чл. 51 ПИКЕЕ/редакция от 12.11.2013 г./ уреждат различните
случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от операторите на съответните мрежи: при липса на средство за търговско
измерване /чл. 48, ал. 1/; случаите, при които при метрологичната проверка се
установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка
извън допустимата /чл. 48, ал. 1/; случаите, при които при проверка на
измервателната система се установи промяна на схемата за свързване /чл. 48, ал.
2/; при повреда или неточна работа на тарифния превключвател, поради която
използваната електрическа енергия се измерва, но не се регистрира точно по
съответните тарифи, избрани от клиента /чл. 49/.
Следователно със ЗИДЗЕ
/обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и приетите въз основа на
законовата делегация по чл. 83, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 6 от ЗЕ ПИКЕЕ
/обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./ е предвидена възможност за
крайния снабдител /доставчика/ на електрическа енергия да коригира едностранно
сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена
доставена електрическа енергия. Начините за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия са уредени в зависимост от конкретните
причини за неизмерване или неточно измерване на доставената електрическа
енергия. В предвидената в раздел IХ от ПИКЕЕ корекционна процедура са
регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но неотчетена или
неточно отчетена електрическа енергия, като целта на изменената и допълнена
законова и подзаконова правна уредба е да се възстанови настъпилото без
основание имуществено разместване. Поради това и с оглед уредените начини за
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия, отчитащи и
обективната невъзможност в определени случаи за реално измерване на потребеното
количество електрическа енергия, съдебната практика приема, че при действието
на ПИКЕЕ/редакция от 12.11.2013 г./ крайният снабдител /доставчик/ е освободен
от задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия.
Потребителят има право да оспори установените по предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред
данни и да ангажира доказателства за установяване на по-малко потребено
количество електрическа енергия с оглед на намиращите се в съответния обект
електроуреди, тяхната енергийна ефективност и режима на ползването им. Приема
се също, че правото на крайния снабдител /доставчика/ на електрическа енергия
да извърши едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или
неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно
поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на
електрическата енергия, поради това, че целта на корекционната процедура е да
възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за неговото виновно поведение. Друг аргумент за
този извод е обстоятелството, че не всяка от причините за неизмерване или
неточно измерване на електрическата енергия се дължи на виновно поведение на
потребителя. За извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от крайния снабдител по един от предвидените в раздел IХ от ПИКЕЕ
начини е достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или
неточно измерване на електрическата енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и
ПИКЕЕ процедура.
С Решение №
1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на петчленен състав на ВАС ПИКЕЕ
са отменени, с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51. Подзаконовият
нормативен акт се смята отменен занапред - т.е. от деня на влизане в сила на
съдебното решение и няма обратно действие, като за периода от приемането му до
неговата отмяна, актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни
последици. При това положение се поражда въпросът може ли след тази частична
отмяна да бъде извършвана едностранна корекция от доставчика и при какви
условия.
Както бе посочено,
след отмяната остават да действат разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ. В тези
разпоредби са предвидени случаите, в които може да бъде извършено преизчисление
на количеството ел. енергия и начините, по които се извършва корекцията. След
като разпоредбите от Раздел ІХ на ПИКЕЕ продължават да действат, то според
цитираната по-горе практика на ВКС за извършване на корекцията е достатъчно да
бъде установен обективният факт на неотчитане или неточно отчитане на
доставената ел. енергия. Това право съществува до 23.11.2018 г., когато е
извършена окончателна отмяна на чл. 48-51 ПИКЕЕ с Решение № 2315 от 2018 г. на
ВАС на РБ, обн. ДВ, бр. 97 от 2018 г. След тази отмяна и до приемане на нови Правила за
измерване на количеството електрическа енергия следва да намери приложение предходната съдебна практика, която е
обоснована с липсата на законово основание за доставчика на електрическа
енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия, без да е доказан периода на същото и без да е доказано
неправомерно виновно поведение от страна на потребителя.
Нови Правила за
измерване на количеството електрическа енергия са приети от КЕВР и са обнародвани в Държавен
вестник, бр. 35 от 30.04.2019 г. Процесната проверка е извършена на 16.07.2019 г., поради
което горепосочените ПИКЕЕ са приложими към отношенията между страните по повод
извършените от ответника действия по установяване на неточно измерена ел. енергия и начисляване на цена за електрическа енергия за процесния
период.
Съгласно чл. 49, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ
/ДВ,
бр. 35 от 30.04.2019 г./ при извършване
на проверки по реда на тези правила, операторът на съответната мрежа съставя
констативен протокол, който се подписва от представител на оператора на
съответната мрежа и от ползвателя или негов представител. Според чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ при отсъствие на ползвателя или
на негов представител при съставянето на констативен протокол или при отказ от
тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от представител на оператора
на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. На основание
чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ в случаите по ал. 3 в седемдневен срок от датата на
съставянето на констативния протокол операторът на съответната мрежа го изпраща
на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в
съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт.
Настоящият съдебен състав намира, че са
спазени изискванията на чл. 49, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ПИКЕЕ, тъй като е
съставен протокол за извършената проверка, който е подписан от присъстващите
лица. Спазено е изискването протоколът да се подпише от свидетел, тъй като в
случая ищецът е отказал да подпише същия. Изпълнено е и изискването констативният протокол да се изпрати с
препоръчано писмо с обратна разписка.
Съгласно чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ при промяна в схемата на
свързване, водеща до неизмерване на количествата електрическа енергия,
операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на
констатацията до последната извършена проверка и периода от три месеца,
предхождащи датата на констатиране на неизмерването. Преизчисляването се
извършва на базата на половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения /кабели,
проводници/, свързващи инсталацията на
клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. В процесния случай е приложима разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, тъй като от заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че констатираното при
извършената проверка състояние на СТИ на потребяваната от ищеца ел. енергия
представлява осъществяване на промяна на схемата на свързване, което води до непълно
отчитане на потребената ел. енергия. С оглед изложения по-горе анализ на
съдебната практика, настоящият съдебен състав приема, че при така установения
обективен факт на промяна в схемата на свързване, довел до непълно отчитане на
ел. енергия, в полза на оператора на електроразпределителната мрежа е
възникнало право да извърши едностранна корекция на сметката на потребителя за
минал период, като ищецът не установява факти, изключващи, унищожаващи или
погасяващи това право. Няма основание да се отстъпи от константната съдебна
практика, приемаща, че след влизане в сила на ПИКЕЕ е предвидено законово
основание крайният снабдител /доставчикът/ едностранно да коригира сметката на
клиента /потребителя/ само поради обективния факт на констатирано неточно
отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия. Не може да бъде
споделен доводът на въззиваемата страна, че тя е неприложима в случая, тъй като
активно легитимирана страна по делата е бил доставчикът на ел. енергия, а не
разпределителното дружество. Към момента на извършване на процесната проверка
са били в сила нови ПИКЕЕ, като съгласно чл. 56, ал. 1 от същите в случаите на преизчисляване на количества
електрическа енергия по реда на този раздел операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и
справка за преизчислените количества електрическа енергия. Съгласно чл. 56, ал.
2 ПИКЕЕ ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа
дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1. Съобразно
разпоредбата на чл. 56 ПИКЕЕ правоимащо лице
да извърши корекцията на сметка и да получи сумата за доначислена ел. енергия е операторът на
електроразпределителната мрежа, който в случая е „ЧЕЗ Разпределение България“ АД – арг. чл.
34б, б. "а" от ДР към ЗЕ и лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. за
разпределение на електрическа енергия. Предвид
гореизложеното неоснователно е и твърдението на ищеца в исковата молба, че ответното
дружество не притежава пасивна материалноправна легитимация да претендира
сумите по процесната фактура, тъй като не е носител на оспореното вземане,
защото дейността по продажба на електрическа енергия е извън кръга на
предоставената му лицензия.
Неоснователен е доводът
на въззиваемата страна в отговора на въззивната жалба, че въззивникът не е
изпълнил условията на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ, като предвиждането на
ред за уведомяване на клиента в Общите условия на дружеството е задължително
условие за упражняване правото му на корекция. Следва да се отбележи, че макар
адресат на тази разпоредба да е крайният снабдител, а не разпределителното
дружество, ако в общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ не е предвиден
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това
нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението
си да заплати корекцията, но нарушението не може да
послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред
/в този смисъл Решение № 124 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 2991/2018 г., III г. о., ГК/.
Ето защо въззивният
съд приема, че по делото е доказано наличието на предпоставките за извършване
на едностранна корекция от страна на ответното дружество. Предвид това, следва
да се установи и дали правилно е извършено преизчисляването на дължимата от
потребителя сума. От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява правнорелевантният факт, че преизчисляването на консумираната
електрическа енергия е извършено правилно при спазване на методиката по реда на
чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, по действащите за периода цени на ел. енергия, утвърдени
от КЕВР, като няма данни за извършена друга техническа проверка на СТИ с фабр.
№ ********** и/или за смяна на електромера, обслужващ процесния имот за период
до 90 дни преди 16.07.2019 г.
Съдът приема, че при така
установените причини за неотчитане на електрическата енергия, при действащата
към момента на корекцията законова и подзаконова регламентация, ответникът разполага с
право на корекция, като не е длъжен да доказва
виновно поведение на абоната. Коригирането
на сметката на потребителя се явява редовно извършено и при наличието на
нормативно основание за това, поради което се налага изводът, че ищецът дължи на ответника сумата от 3 109,64 лв. по фактура № **********/25.07.2019 г., издадена въз
основа на извършена корекция на сметка, вследствие на
установеното неточно измерване на потребената от ищеца ел. енергия за периода 16.04.2019 г. – 16.07.2019 г. С оглед на обстоятелството, че правният
извод, до който въззивната инстанция е достигнала, не съответства на правните
съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение трябва изцяло да бъде
отменено, а отрицателният установителен иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника „ЧЕЗ Разпределение България” АД разноски за производството пред
първата съдебна инстанция в размер на общо 480,00 лв., включващи 200,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП, 30,00 лв. – внесен депозит за призоваване на
свидетел и 250,00 лв. – внесен депозит на съдебно-техническа експертиза. За
производството пред въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с
чл. 273 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника „ЧЕЗ Разпределение
България” АД разноски в размер на общо 262,19 лв., включващи 200,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП, и 62,19 лв. – заплатена държавна такса. Процесуалният представител на въззиваемата страна е
направил възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция. Настоящият съдебен състав намира това
възражение за неоснователно, тъй като възнаграждението за защита от юрисконсулт по
чл. 78, ал. 8 ГПК се определя от
съда съобразно нормата на чл.
37 ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП и съобразно фактическата и правна сложност
на делото и не зависи от наличието или липсата на възражение от противната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното,
Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 1046/03.12.2019 г., постановено по гр. дело № 3318/2019 г. по описа на
Районен съд – Враца, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.В.И., ЕГН: **********, с настоящ адрес:
***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
против „ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, за признаване за установено,
че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 3 109,64 лв., представляваща едностранна корекция на
сметка при неточно измерване на ел. енергия за периода 16.04.2019 г. – 16.07.2019
г., обективирана във фактура № **********/25.07.2019 г. за аб. № **********,
кл. № 530000920583 на обект: с. ***, ул. „***“ № 5.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т.В.И., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, да
заплати на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, сумата от 480,00 лв., представляваща разноски,
направени в първоинстанционното производство, и на основание чл. 78, ал. 3, във
вр. с чл. 273 ГПК, сумата от 262,19 лв.,
представляваща разноски, направени в производството пред въззивната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.