Определение по дело №690/2024 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И

към определение № 453/15.11.2024 г. по чнд № 690/2024 г. по о писа на СлОС

Производството е образувано по искане на прокурор от Окръжна прокуратура –
Сливен за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо Я. А. И. -
обвиняем по досъдебно производство № 530/2024 г. на РУ на МВР – Нова Загора, вх. №
1941/2024 г., пор. № 203/24 г. на Окръжна прокуратура - Сливен.
В искането се сочи, че в Окръжна прокуратура - Сливен се води досъдебно
производство № 530/24 г. по описа на РУ на МВР - Нова Загора, вх. № 1941/24 г., пор. №
203/24 г. на Окръжна прокуратура - Сливен, започнало на 14.11.2024 г., по реда на чл.212
ал.2 от НПК, за престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, като в хода на разследването, с
постановление на разследващия орган от 14.11.2024 г. е повдигнато обвинение на Я. А. И. от
г*******, за това, че на 14.11.2024 г., в жилищен имот в г*******, *******, у*******, без
надлежно разрешително държал с цел разпространение, високорискови наркотични вещества
- 5 грама метамфетамин и 6 грама хероин - престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4 алт.1
от НК. Твърди се, че от събраните към настоящия момент доказателства по делото може да
се направи обосновано предположение, че обвиняемият Я. И. е извършил престъплението, в
което е обвинен, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години и
глоба от 5 000 лв. до 20 000 лв. В тази връзка се заявява, че обвинението се подкрепя от
гласните, писмените и веществени доказателства по делото. Сочи се още, че обвиняемият И.
е осъждан за извършени тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93 т.7 от НК - по
чл.195 от НК и по чл.330 ал.1 от НК, като деянието, предмет на настоящото досъдебно
производство е извършено в изпитателния срок на осъждането му по присъда №
53/13.10.2021 г. по НОХД № 311/21 г. на Районен съд - Нова Загора, с която му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, изпълнението на което е отложено, на
основание чл.66 ал.1 от НК, за изпитателен срок от 3 години. Обосновава се извод за
наличие на реална опасност, с оглед данните за предишните осъждания на обвиняемия и
тежестта на предвиденото по закон наказание за извършеното престъпление по чл.354а ал.1
от НК, същият да се укрие и да извърши друго престъпление. Акцентира се върху
обстоятелството, че данни за наличието на опасност обвиняемия И. да се укрие се съдържат
и в докладна записка № УРИ-306р-20144/14.11.2024 г. на РУ на МВР - Нова Загора, в която
се съдържа информация за наличието на намерение у същия да напусне страната в посока
Федерална република Германия. В този смисъл се аргументира съществуването на реалната
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, във връзка с което се
обосновава извод, че са налице основанията на чл.63 ал.1 от НПК за вземане на мярка за
неотклонение "Задържане под стража" и се настоява за вземане на същата.
В съдебно заседание пред настоящия съд представителят на прокуратурата заявява,
че поддържа искането си за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“
спрямо обвиняемия и моли за уважаването му. Счита, че независимо от началната фаза на
разследването, от приобщените по делото доказателства би могло да се формира обосновано
предположение, че именно той е извършител на престъплението, а предвид квалификацията
на предявеното му обвинение и тежестта на същото съществува реална опасност той да се
укрие или да извърши ново престъпление т.е. налице са всички предпоставки за вземане на
най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Акцентира се и върху
обремененото съдебно минало на обвиняемото лице и тежестта на извършеното, като се
твърди, че то също обосновава извод за съществуване на реална опасност обвиняемият да
извърши друго престъпление или да се укрие, ако спрямо него не бъде взета най-тежката
мярка за неотклонение. Според прокурора, данните за предишните осъждания на обв. И. и
тези свързани с извършеното деяние сочат, че същият е лице с висока степен на обществена
1

опасност с оглед проявената престъпна упоритост при извършване на отделните
престъпления вкл. на деянието предмет на настоящото наказателно производство. По
отношение на опасността обвиняемото лице да се укрие се заявява, че в конкретния случай
опасността от укриване се обуславя от данните съдържащи се в докладна записка на РУ на
МВР - Нова Заора, в която се съдържа информация за наличието на намерение на обв. И. да
напусне страната. Сочи се и това, че в досъдебното производство след предявяване на
обвинението на обвиняемия И. са събрани доказателства, че деянието му е извършено в
съучастие с неговата съпруга Жана Йорданова Сашева, по отношение на която вече е
повдигнато обвинение и предстояло предявяването му за извършено деяние по чл. 354а ал. 1
от НК в съучастие с обв. И., като съизвършител. Твърди се, че от събраните доказателства се
установява, че държането на наркотичните вещества категорично е било с цел
разпространение с оглед установените случаи на поредица от действия на обв. И. и на
неговата съпруга, по разпространение на наркотични вещества срещу заплащане на
различни лица. Акцентира се върху факта, че деянията по чл.354а от НК са с висока степен
на обществена опасност, доколкото със същите сериозно се уврежда здравето на гражданите,
поради което и с оглед защита на обществения интерес и установените данни за наличие на
опасност от укриване и извършване на друго престъпление, което обосновавало
необходимостта от вземане на най-тежката мярка за неотклонение.
Защитникът на обвиняемия оспорва основателността на искането на прокуратурата
за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, като заявява, че не е налице нито една от
законовите предпоставки визирани в разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК за определяне на
тази мярка за неотклонение, тъй като от доказателствата по делото не можело да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, както и че не може да се извлече извод, че съществува реална
опасност обвиняемият да се укрие или извърши друго престъпление. По отношение на
откритите в дома му наркотични вещества се сочи, че същите за негови и са за лична
употреба и в този смисъл обосновано предположение би могло да се направи единствено, че
той е осъществил състава на престъплението по чл.354а ал.3 от НК, но не и този на ал.1 на
същата разпоредба, а при определяне на мярката за неотклонение следвало да се преценява
наличието на обосновано предположение за извършване на конкретно престъпление, за
което е повдигнато обвинение, а не изобщо за някакво престъпно деяние. Оспорват се
показанията на свидетелите, уличаващи обвиняемия, като се заявява, че в тях липсва
конкретизиране на време, място, количество, вид на наркотика и подробности за конкретната
ситуация, при която се твърди, че е закупен наркотик лично от него, което поставяло по
съмнение истинността им вкл. като се има предвид и това, че се касае за лица с
дългогодишна наркотична зависимост, която безспорно влияела върху психиката и
възможността правилно да възприемат и обективно да възпроизвеждат фактите от
действителността, водеща до лесна внушаемост и манипулируемост, липса на реална оценка
на действия и на последиците от тях. Твърди се, че сред материалите по досъдебното
производство няма такива, които да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се
укрие или да извърши друго престъпление, доколкото имал постоянен адрес и семейство и
трайно пребивава в страната. Навеждат се доводи и за това, че обвиняемият е с психично
заболяване, което поставяло под сериозно съмнение дали той изобщо е наказателно
отговорен и за настоящото деяние. В тази връзка искането за вземане на мярка за
неотклонение задържане под стража се определя като неоснователно, прекомерно и
неадекватно на личността на обвиняемия и тежестта на извършеното от него деяние, за
което му е повдигнато обвинение. Обосновава се извод, че целта по чл.57 от НПК би се
постигнала с една по-лека мярка за неотклонение и се претендира на обвиняемия да бъде
наложена такава, а именно – „Домашен арест“.
Самият обвиняем оспорва обвинението, че е разпространявал наркотични вещества
респ. че намереното у него наркотично вещество е било предназначено за разпространение и
2

в тази връзка настоява за вземане на по-лека мярка за неотклонение, различна от
претендираната от прокурора.
Въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Досъдебното производство е започнато на 14.11.2024 г. при условията на чл.212 ал.2
от НПК с първото действие по разследването – претърсване и изземване, затова, че на
14.11.2024 г. в гр.Нова Загора, в жилищен имот на у*******, без надлежно разрешително е
държано високорисково наркотично вещество с цел разпространение – метамфетамин и
хероин – престъпление по чл.354а ал.1 от НК.
С постановление на разследващия орган от 14.11.2024 г. по досъдебно производство
№ 530/2024 г. по описа на РУ на МВР – Нова Загоря, предявено на същата дата, Я. А. И. е
привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 14.11.2024 г., в жилищен имот в г*******,
*******, у*******, без надлежно разрешително държал с цел разпространение,
високорискови наркотични вещества - 5 грама метамфетамин и 6 грама хероин -
престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4 алт.1 от НК..
Разпитан в това си качество, при предявяването на обвинението обв. Я. И. е заявил,
че разбира обвинението. Депозирал е обяснения, в които твърди, че намереното у него
наркотично вещество е закупил от друго лице и то е било предназначено за негова лична
употреба. Отрича да разпространява или да е разпространявал наркотични вещества.
С разпореждане на наблюдаващия прокурор от 14.11.2024 г. обв. Я. И. е задържан
считано от момента на предявяване на обвинението на 14.11.2024 г. до довеждането му пред
Окръжен съд – Сливен за участие в съдебното производство по вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по досъдебното производство, като задържането не
може да продължи повече от 72 часа.
В хода на разследването до настоящия момент са извършени в условията на
неотложност /с последващо одобрение от съдия от СлОС/ претърсване и изземване в
обитаваното от обвиняемия жилище, при което са били намерени и иззети полиетиленова
торбичка съдържаща бяло кристалообразно вещество, което при направения полеви тест
реагирало на метамфетамин; полиетиленова торбичка съдържаща прахообразно
светлокафяво вещество, което при направения полеви тест реагирало на хероин; 10 бр.
станиолови хартийки с правоъгълна форма, в една от които имало малко количество бяло
кристалообразно вещество, което при направения полеви тест реагирало на метамфетамин.
В качеството на свидетели са разпитани лицата А.А., В.Г. и М.С., които са заявили,
че многократно са закупували от обв. Я. И. и от съпругата му наркотични вещества, като
свидетелите А. и Г. депозират твърдения, че купили лично от обвиняемия И. наркотични
вещества вкл. и на 14.11.2024 г.
По делото е приложена характеристична справка, от която се установява, че обв. Я.
И. не е трудово ангажиран, нито е регистриран в Бюрото по труда; че се движи с лица от
криминалния контингент; че е познато на органите на МВР като системно употребяващо
наркотични вещества и алкохол; че има данни, че разпространява наркотични вещества на
територията на гр.Нова Загора.
Според приложената декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, обв. Я. И. няма доходи и не притежава имущество.
Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, обв. Я. И. е осъждан
както следва:
- с присъда № 86/31.03.1998 г. постановена по нохд № 325/97 г. по описа на Районен
съд – Нова Загора, в сила от 09.07.1998 г., за деяние по чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.20 ал.2 и чл.63
ал.1 т.3 от НК – на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било
3

отложено по реда на чл.69 вр.чл.66 от НК за изпитателен срок от три години;
- с присъда № 53/13.10.2021 г. постановена по нохд № 311/21 г. по описа на Районен
съд – Нова Загора, в сила от 29.10.2021 г., за деяние по чл.330 ал.1 от НК, извършено на
13.02.2021 г. – осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено по
реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.
От представените в хода на съдебното следствие писмени доказателства от страна
на защитата на обвиняемия се установява, че през 2022 г. той е бил диагностиран и лекуван
стационарно за психично заболяване вследствие комбинирана употреба на психоактивни
вещества. С определение № 286/25.10.2022 г. постановено по чнд № 457/2022 г. по описа на
Районен съд – Нова Загора, на основание чл.431 от НПК вр.чл.89 б.“а“ от НК обв. И. е бил
наставен на принудително лечение в Държавна психиатрична болница – Кърджали.
Въз основа на така установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Искането на Окръжна прокуратура – Сливен за вземане по отношение на обв. С.С.Т.
на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по досъдебно производство № 530/2024 г.
на РУ на МВР – Нова Загора, вх. № 1941/2024 г., пор. № 203/24 г. на Окръжна прокуратура –
Сливен и във връзка с повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.354а ал.1 изр.1
предл.4 от НК е основателно и като такова следва да се уважи.
Съдът намира, че са налице всички предпоставки съдържащи се в разпоредбата на
чл.63 ал.1 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо обвиненото
лице.
Обв. Я. И. е привлечен към наказателна отговорност, като му е повдигнато и
предявено обвинение за тежко умишлено престъпление - по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4 от
НК, за което се предвиждат наказания лишаване от свобода от 2 до 8 години и глоба от 5 000
лв. до 20 000 лв.
Независимо от обстоятелството, че разследването е в съвсем начален етап,
доколкото същото е започнало на 14.11.2024 г., събраните са достатъчно доказателства, въз
основа на които може да се направи обосновано предположение за съпричастност на
обвиненото лице към престъпленията, за които това лице е привлечено към наказателна
отговорност.
В тази връзка съдът съобрази, че в хода на извършеното претърсване са намерени и
иззети вещества, които при извършения полеви тест са реагирали на метамфетамин и
хероин.
Налице са и достатъчно гласни доказателства, съдържащи се както в показанията на
разпитаните до този момент свидетели, от които може да се направи извод относно
авторството на деянието. От тези доказателствени материали може да се направи
обосновано подозрение за съпричастност на обвиняемия към намерените в обитаваното от
него жилище наркотични вещества, което самият той не оспорва.
В тази връзка е необходимо да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1
от НПК, за нуждите на производството по вземане на мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ не е необходимо доказателствата да са толкова и такива, че по категоричен
начин да установяват авторството и вината на конкретно лице в извършването на конкретно
престъпление, а е достатъчно само да може въз основа на тези доказателства да се направи
обосновано подозрение за съпричастност на обвиненото лице към деянието, за което той е
привлечено към наказателна отговорност. В конкретния случай от писмените и гласни
доказателствени материали може да се направи такова обосновано предположение.
Освен това следва да се има предвид, че разследването е едва в съвсем начален
стадий, като предстои събирането на много други и различни по своя вид доказателства.
4

Предстои да бъде разпитани и други свидетели, които биха могли да дадат сведения за
обстоятелства имащи значение по случая респ. да бъдат извършени и очни ставки. Предстои
назначаването на физико-химична експертиза за характера иззетите по време на
претърсването вещества. Предстои евентуално и привличането и на друго лице към
наказателна отговорност.
Следователно са неоснователни възраженията на защитата на обвиняемия относно
достатъчността и годността на събраните към настоящия момент предимно гласни
доказателствени материали да формират извод за наличие на обосновано предположение, че
именно обвиняемият е извършител на деянието, за което е привлечен към наказателна
отговорност. Наведените в съдебно заседание доводи и възражения по отношение на
събраните до настоящия момент предимно гласни доказателствени материали и в частност
показанията на разпитаните свидетели /които твърдят, че са купували наркотични вещества
и от обвиняемия вкл. и на 14.11.2024 г./ от гледна точка на достоверността на съдържащите
се в тях твърдения, биха имали смисъл и значение единствено в хода на производството по
същество, при което би следвало да се установи по несъмнен и категоричен начин, че
обвиняемото лице е извършило конкретното престъпление. Както вече беше посочено по-
горе, в настоящото производство е достатъчно да се констатира наличие на обосновано
подозрение за съпричастност на обвиняемия към деянието, за което той е привлечен към
наказателна отговорност, а съдържащите се в показанията на разпитаните по делото
свидетели твърдения в достатъчна степен позволяват да се направи такъв извод.
Следва да се има предвид и това, че практиката на съда в Страсбург е
последователна в разбирането, че произнасяйки се по необходимостта от задържане и по
другите въпроси от този вид преди същинския съдебен процес, съдът най-общо преценява
наличните доказателства, за да определи на пръв поглед дали подозрението има някакво
основание, без да преценява дали представените и обсъдени от страните доказателства са
достатъчни за осъдителна присъда. В този смисъл коментираните по-горе писмени и гласни
доказателства позволяват да се направи извод за евентуална съпричастност на обв. Я. И. с
осъществяваната дейност по държането и разпространението на високорискови наркотични
вещества – метамфетамин и хероин.
Несъстоятелна е версията на обвиняемото лице, че намерените при обиска и
претърсването наркотични вещества са били за негова лична употреба, доколкото в хода на
разследването има събрани гласни доказателства, че той е и разпространявал такива
вещества. Освен това следва да се посочи и това, че самото държане на наркотични вещества
/т.е. без цел разпространение/ също е тежко умишлено престъпление – такова по чл.354а ал.3
т.1 от Нк и се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.
Налице е и последната предпоставка за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение – съществуване на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление.
В конкретния случай реалната опасност обвиняемият да се укрие или извърши
престъпление се извежда от механизма и начина на извършване на деянието, както и от
естеството на намерените в дома му и иззети наркотични вещества - метамфетамин и
хероин.
Предвид установеното в хода на досъдебното производство по отношение на
естеството на деянието и механизма на извършването му, тази опасност е реална с оглед на
конкретните доказателства по делото. Несъмнено се касае за осъществявана престъпна
дейност през един по-продължителен период от време при наличието и на други лица,
съпричастни към нейното извършване /макар същите към настоящия момент все още да не
се привлечени към наказателна отговорност, но има доказателства за участието им в
извэршването на престъпното деяние/ и това само по себе си обосновава извод за висока
степен на обществена опасност както на конкретното деяние, така и на лицата, ангажирани в
5

неговото осъществяване.
Във връзка с това неоснователни са възраженията на защитата на обвиняемия за
липса на реална опасност лицето да де укрие или да извърши престъпление.
С оглед на изложените съображения относно степента на обществената опасност на
деянието и на дееца в конкретния случай, както и предвид останалите изложени по-горе
съображения, съдът стигна до извода, че единствено най-тежката мярка за неотклонение би
изпълнила целите визирани в разпоредбата на чл.57 от НПК, като при определянето й са
съобразени и обстоятелствата визирани в нормата на чл.56 ал.3 от НПК.
Опредена по-лека мярка за неотклонение вкл. и „Домашен арест“ не би изпълнила
целите в чл.57 от НПК вкл. и с оглед на възможността обвиняемият да продължи да
извършва престъпления. Последното е напълно възможно с оглед на обстоятелството, че не
става въпрос за инцидентно участие в извършване на леко престъпление, а действително се
касае за участие в извършването на тежко умишлено престъпление, което е с висока степен
на обществена опасност, обстоятелство, което се отразява и на степента на обществената
опасност на самото обвиняеми лице.
Изводът, че е налице реална опасност за извършване на престъпление в случая може
да се изведе и от обстоятелството, че наказателното производство е в началния си етап и
престои да бъдат установени и разпитани и други лица, свързани с осъщественото деяние от
обвиняемия и които до този момент не са установени и разпитани, като не е изключена
възможността на самия обвиняем да се опита да повлияе на техните показания, още повече,
че се касае за лице злоупотребяващи с наркотични вещества.
Реалната опасност от укриване на обвиняемото лице също е налична, изхождайки от
горепосочените обстоятелства, както и от размера на наказателната санкция, която може
евентуално да понесе обвиняемия за престъплението, за което е привлечен към наказателна
отговорност. Наред с това по делото са налице данни, съдържащи се в приложената
докладна записка на полицейски служител от РУ на МВР – Нова Загора, за намерение на
обвиняемото лице да напусне в скоро време пределите на страната, което освен, че би
затруднило разследването, би довело до възможност да не може да бъде реализирана
отговорността спрямо него.
Именно с оглед на тези съображения, съдът стигна до извода, че искането на
защитника на обвиняемия за вземане на по-лека мярка за неотклонение, различна от
„Задържане под стража“, а именно „Домашен арест“, за неоснователно и неподкрепено от
приложения доказателствен материал по делото. С оглед на това вземането на по-лека мярка
за неотклонение би било в противоречие и с целите, визирани в разпоредбите на чл.57 от
НПК и най-вече да попречи на обвиняемото лице да извърши престъпление и да се укрие.
Поради това съдът счита, че доводите на защитата на обвиняемия за вземане на по-
лека мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, са неоснователни.
Действително делото е в началния си етап, по него са разпитани свидетели, установяващи
обстоятелства касаещи деянието, за което е привлечен обвиняемия, като същевременно
предстои извършване на други процесуално-следствени действия, свързани с установяване
на обективната истина по делото и проверка на доказателствата.
Неоснователни са и доводите свързани с психичното състояние на обвиняемото лице
и претенциите за неговата евентуална наказателно неотговорност. Вярно е, че по делото от
страна на зашита бяха представени писмени доказателства, че през 2022 г. обвиняемият е
пребивавал в психиатрично заведение, където е бил настанен по реда на чл.431 от НПК
вр.чл.89 б.“в“ от НК с принудителна медицинска мярка „принудително лечение в
специализирана психиатрична болница“. Представените доказателства, обаче, са относими
към период от време от преди повече от две години и следователно няма как да обосноват
извод за влошено здравословно /психическо/ състояние към настоящия момент. Във всички
6

случаи в хода на предстоящото разследване би следвало да се съберат доказателства и
относно тези обстоятелства, но събраните до сега доказателства не дават основание да се
приеме, че обвиняемият е наказателно неотговорен.
Именно с оглед на тези съображения, съдът стигна до извода, че искането на
защитника на обвиняемия за вземане на по-лека мярка за неотклонение, различна от
„Задържане под стража“, а именно „Домашен арест“, за неоснователно и неподкрепено от
приложения доказателствен материал по делото. С оглед на това вземането на по-лека мярка
за неотклонение би било в противоречие и с целите, визирани в разпоредбите на чл.57 от
НПК и най-вече да попречи на обвиняемото лице да извърши престъпление и да се укрие.
Съдът, след като изследва всички факти, имащи значение за вида на мярката за
неотклонение, която следва да се определи спрямо обвиняемото лице, и предвид условията,
посочени в разпоредбата на чл.56 ал.3 от НПК, като съобрази високата степен на
обществена опасност на престъпленията, за които е привлечен обвиняемия, а също и
високата обществена опасност на самото обвиняемо лице, доказателствата, приложени по
делото срещу обвиняемия, намира, че е налице хипотезата на чл.63 ал.1 от НПК и
съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. В тази
връзка съдът съобрази и следното – негативните му характеристични данни и
обстоятелството, че обвиняемият не е трудово ангажиран, няма доходи, както и не
притежава имущества, видно от декларацията за семейно и материално положение и имотно
състояние
С оглед на изложените съображения относно степента на обществената опасност на
деянието и на дееца в конкретния случай, както и предвид останалите изложени по-горе
съображения, съдът стигна до извода, че единствено най-тежката мярка за неотклонение би
изпълнила целите визирани в разпоредбата на чл.57 от НПК, като при определянето й са
съобразени и обстоятелствата визирани в нормата на чл.56 ал.3 от НПК.
Опредена по-лека мярка за неотклонение вкл. и „Домашен арест“ не би изпълнила
целите в чл.57 от НПК вкл. и с оглед на възможността обвиняемият да продължи да
извършва престъпления или да се укрие. Последното е напълно възможно с оглед на
обстоятелството, че извършеното от него е с висока степен на обществена опасност
/коментирана по-горе/, а последното предполага и реална възможност той да направи опит
да се укрие за да избегне наказателната отговорност, за което по делото има достоверни
данни.
Предвид така направените по-горе констатации и изложените съображения, съдът
намери, че следва да бъде уважено искането на Окръжна прокуратура – Сливен и спрямо
обвиняемия Я. А. И. следва да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
досъдебно производство № 530/2024 г. на РУ на МВР – Нова Загора, вх. № 1941/2024 г., пор.
№ 203/24 г. на Окръжна прокуратура - Сливен.
Ръководен от изложеното, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
7

Номер на акта:	453
Дата:	15 ноември 2024 г. (в сила от 19 ноември 2024 г.)
Съдия:	Мартин Данчев Данчев

Дело:	20242200200690
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	15 ноември 2024 г.

Определение по дело №690/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите