РЕШЕНИЕ
№ 452
гр.
Враца, 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 24.11.2020г.
/двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря
МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа
докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 426 по описа на АдмС – Враца за
2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на И.П.В. ***, против Решение № 198
от 18.06.2020 г., постановено по АНД № 212/2020 г. по описа на Районен съд –
Враца. С оспореното решение е потвърдено НП № 26-0000009 от 23.01.2020
г., издадено от Началник ОО „АА“ - Враца, в
частта, с която на касатора на основание чл. 93, ал. 2 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвПр)
е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500.00 лева
за нарушение по чл.
34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) №
165/2014 г.
В необжалвана част, с
която на касатора на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наказателното постановление е влязло в законна сила.
В касационната жалба
са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на
материалния закон и процесуалните правила при постановяването му, касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от ЗАНН. Иска се отмяна на решението на първата съдебна
инстанция, както и по същество отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Ответникът - Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Враца, редовно призован, не се представлява
в съдебно заседание. От законния му представител е депозиран писмен отговор по
касационната жалба, в който развива доводи за неоснователност на жалбата и
правилност на съдебния акт.
Участващият по делото
прокурор от ОП – Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба
и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав,
след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните
намира, че касационната жалба е подадена в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима. Разгледана
по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд – Враца е НП № 26-0000009
от 23.01.2020 г., издадено от Началник ОО „АА“ - Враца, в частта, с която на касатора е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 500.00 лева на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр за нарушение по чл.
34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) №
165/2014 г.
В
обстоятелствената част на НП административнонаказващият орган е приел за
установено, че И.П.В., като водач на товарен автомобил марка „Волво“с рег. № *******
с прикачено към него полуремарке с рег. № *******, не е въвел ръчно,
автоматично или по друг начин необходимите данни /управление, почивка,
прекъсвания/, когато е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да
използва дигиталния тахограф за периода от 15:03 часа на 19.12.2019г. до 11:02
часа на 13.01.2020г., което било установено по време на проверката, осъществена
на 13.01.2020г., след справка в програма „TDCS3“.
При осъществен
контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените писмени и гласни
доказателства, районният съд е приел, че при реализиране на
административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила по ЗАНН, които в своята цялост да водят до опорочаване
на производството по налагане на административно наказание. Приел е за безспорно установено описаното в НП нарушение и
извършването му от санкционираното лице, като нарушението е квалифицирано
правилно и наказанието е определено в законово регламентирания фиксиран размер.
Обсъдени са възраженията на жалбоподателя, като същите са приети за
неоснователни.
При тези констатации
въззивният съд е направил извод за законосъобразност на издаденото НП и го е
потвърдил.
Решението е
неправилно.
Касаторът е
санкциониран по чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр, според която санкционна
разпоредба водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на
проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв. (100 лв. след
изм. ДВ, бр. 17 от 2011 г., бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.).
Съгласно
приетата за нарушена норма на чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., когато в резултат на отсъствие от превозното средство
водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е
оборудвано, периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii) „друга работа“, iii) „период на разположение“ и iv) „почивки“, се вписват в картата на водача,
като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за
тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф.
Настоящият състав на
Административен съд – Враца намира, че в НП неправилно е посочена и приложена
санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр, която е неотносима към
извършеното нарушение. Описаното в АУАН и в НП нарушение съответства на
административнонаказателния състав на чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр, предвиждащ административно наказание „глоба“ в
размер на 1500 лв. (500 лв. след изм. ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от
7.07.2020 г.) за водач, който не е въвел
данните относно периодите на "друга работа", "време на
разположение", "прекъсване" или "дневна почивка",
когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф,
поради това че е извън превозното средство.
Нарушението,
допуснато от АНО е съществено и води до незаконосъобразност на НП. То се изразява в
неправилно посочена съответстваща на нарушението санкционна норма, въз основа
на която е ангажирана административнонаказателната отговорност и обосновава
извода, че съществено е нарушено правото на защита на
санкционираното лице.
Като не е констатирал
допуснатото нарушение на административнонаказателната процедура и е потвърдил издаденото НП,
въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт.
По изложените по-горе
съображения касационната инстанция намира, че
обжалваното решение следва да бъде отменено, а с постановеното от
касационния състав решение същият следва
да се произнесе по съществото на спора, тъй като не се констатираха съществени
процесуални нарушения и не се налага установяване на факти, за които писмените
доказателства не са достатъчни. По изложените по-горе съображения оспореното НП
следва да бъде отменено.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 198 от 18.06.2020 г., постановено по АНД № 212/2020 г.
по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП № 26-0000009
от 23.01.2020 г., издадено от Началник Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Враца и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ НП № 26-0000009 от 23.01.2020
г., издадено от Началник Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Враца, с което на И.П.В. ***, на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните
превози е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500.00 лева за нарушение по чл.
34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) №
165/2014 г.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.