Решение по дело №1218/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260165
Дата: 14 декември 2020 г. (в сила от 5 януари 2021 г.)
Съдия: Йовка Пудова
Дело: 20205510101218
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №.......

                                              гр.., ……..2020 год.

 

                               В     И   М   Е   Т   О     Н   А      Н  А  Р  О  Д  А

 

           К. районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на девети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.

при секретаря......................Х.К.……...…................................................като разгледа докладваното от съдията.................................гр.д.№1218 по описа за 2020 год.  за да се произнесе взе предвид следното:

             Предявеният иск е с правно основание чл.127, ал.2 от СК.

             Ищецът твърди, че живели с ответницата на семейни начала от месец декември 2012г. и в началото на 2013г. заминали за В.. На 01.11.2013г. се родила дъщеря им М. М. Ю.. Докато били в А. и двамата се грижели за дъщеря си, но след навършване на 9 месечна възраст на детето, решили да го оставят при баба му по бащина линия. През времето на престоя им в А., единствено той  полагал труд. След завръщането им от Великобритания закупил жилище в гр.К., ж.к.“***“ бл.** вх.*, ет.* ап.*, в което заживели, но не след дълго ответницата напуснала жилището, като оставила на него грижите за дъщеря им. След известно време тя отново се върнала в дома му на М., но стояла не повече от една седмица. Тези нейни действия повтаряли няколкократно през 5-6 месеца. Твърди, че от раждането на детето до настоящия момент, той и неговата майка, единствено се грижели за детето, поради непрекъснатите отсъствия на ответницата. От  2016г. до настоящия момент Тя е имала три връзки, като с всеки от мъжете е заживявала на семейни начала и след всяка раздяла се връщала при него. Това нейно поведение не се отразявало добре на дъщеря им. Въпреки тези им отношения, той водил детето при ответницата в с.Д., за да не се изгуби контакта майка- дете като М.не пожелавала да остава да спи при ответницата. Твърди, че в дома й нямало условия за живеене- нямало баня и тоалетна, нямало мивка в къщата и стая за детето. Той и детето имали много силна връзка помежду си. М.постоянно търсила присъствието му на баща, тъй като той бил този, който се грижел за нея- готвел, чистел, водил я на детска градина, а в почивните дни и на разходка. Съдебната практика приемала, че децата на ниска възраст следва да се отглеждат от майката, но в настоящия случай, а и според съвременната практиката, ролята на мъжа и на жената, на майката и на бащата не бивало да се абсолютизира, и всеки случай трябвало да се преценява конкретно, а в настоящия случай, най-добрият интерес на детето бил защитен, ако той като баща продължи да полага грижи и детето живее в дома му, в който е израснало. Моли съда да постанови решение, с което да бъде определено детето М. М. Ю., с ЕГН-**********, да живее при бащата М.Ю.Ю., с ЕГН-********** ***, както и да предостави на него упражняването на родителските права, а ответницата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на детето М.в размер на ***лв. месечно, считано от датата на съдебното решение и да й бъде определен режим на контакта с детето М.всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, без преспиване между дните, от 10.00 - до 17.00 часа, както и 20 дни през лятото, когато не съвпада с платения му годишен отпуск, всяка нечетна година на Коледни празници от 23 декември до  29 декември; всяка четна година на Новогодишни празници  от 30 декември до 03 януари, всяка нечетна година на Великденски празници, първите пет дни на пролетна ваканция. Претендира съдебни разноски.

   В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответницата счита иска за основателен, но не по изложените от ищеца твърдения.  Твърди, че била принудена да напуща често дома, поради системния тормоз от страна на ищеца, но след време се връщала единствено заради детето. Тези действия били извършвани от него още докато са били във В., което наложило тя и детето да бъдат настанени в кризисен център в Г.. Така продължило докато накрая загубила вяра, че нещо ще се промени и го напуснала окончателно. Твърди, че в интерес на детето било отношенията между нея и ищеца, да са в рамките на нормалното като по никакъв начин не трябвало единият от тях да злепоставя другия. Счита, че може с ищеца да постигнат съгласие, което ще бъде преди всичко в интерес на детето. 

    В откритото заседание страните се явяват лично, представят писмено споразумение, което заявяват че поддържат и молят съда да го одобри, тъй като е в интерес на дъщеря им.

               От събраните по делото доказателства, становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

               Видно от представеното заверено копие на удостоверение за раждане, ищецът М.Ю.Ю., с ЕГН-********** и ответницата Д.Д.А., с ЕГН-********** са родители на детето М. М. Ю., с ЕГН-**********, родена на *** г. Страните не спорят, че са живели на семейни начала и се разделили през 2016 г. Безспорно е и, че след раздялата детето М.живее при ищеца, който полага преките и непосредствени грижи за неговото отглеждане, възпитание и издръжка.

              По делото е представен социален доклад, съгласно който грижи за детето М.са поети изцяло от бащата, който среща подкрепата на своята майка М. Ю.. Детето е ученичка в първи клас при ОУ „Е. А. П.“ в гр.К.. За детето е осигурен дом с достатъчно жизнено пространство, лични вещи, консумативи, играчки, дрехи, храна и подслон. Ищецът е осигурил подходящи битови условия и полага адекватни грижи за детето М..

              При решаването на въпросите свързани с местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката, съдът следва да изхожда  преди всичко от интересите на детето и от принципа, залегнал в чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето и в чл.123, ал.1, изр.1, чл.124, чл.125, чл.143, ал.2 от СК. Задължение  на двамата родители е да осигурят в пълен обем грижите, вниманието и обичта, от които детето се нуждае, същевременно да отговорят на  потребностите му от контакти, както с майката, така и с бащата.

             При доказана раздяла между родителите релевантни за решаване въпроса за упражняването на родителските права са, както родителските и възпитателски качества, които притежават родителите,  така и конкретните им възможности за осигуряване на благоприятна среда за отглеждане на детето. 

             Като взе предвид, че в хода на производството страните като родители на малолетната  М.са постигнали съгласие относно местоживеенето,  родителските права, режима на лични контакти и издръжката на детето, изявленията им за одобрявани на постигнатото между тях споразумение, и това, че последното не противоречи на закона, морала и е в интерес на малолетното дете съдът намира, че следва да го утвърди.

           На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Казанлък *** лв. държавна такса за постановената издръжка.

            Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                Р   Е   Ш   И  :

 

              УТВЪРЖДАВА постигнатото между М.Ю.Ю., с ЕГН-********** *** и Д.Д.А., с ЕГН-********** *** споразумение по чл.127, ал.1 от СК, като:

             МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето М. М. Ю., с ЕГН-********** ще бъде при бащата М.Ю.Ю., с ЕГН-********** ***.

              УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права спрямо детето М. М. Ю., с ЕГН-********** се предоставят на бащата М.Ю.Ю., с ЕГН-********** ***

              РЕЖИМЪТ на лични отношения между майката Д.Д.А., с ЕГН-********** *** и детето М. М. Ю., с ЕГН-********** ще се осъществява: Всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца,  без преспиване, от 10:00 часа до 17:00 часа, до 31.12.2020 г., а от м.01.2021 г. с преспиване между дните; Тридесет дни през лятната ваканция, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата М.Ю.Ю.; Всяка нечетна година на Коледни празници от 23-ти декември до  29-ти декември включително; Всяка четна година на Новогодишни празници от 30-ти декември до 03-ти януари включително; Всяка нечетна година на Великденските празници; Първите пет дни на пролетна ваканция; На рождения ден на детето на 01-ви ноември, с двамата родители.

               ОСЪЖДА Д.Д.А., с ЕГН-********** *** да заплаща на детето М. М. Ю., с ЕГН-********** чрез М.Ю.Ю., с ЕГН-********** *** като баща и законен представител, месечна издръжка в размер на *** лв., от 20-то до 30-то число на текущия месец, считано от влизане на решението в сила, до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.                

              Присъдената на детето М. М. Ю., с ЕГН-********** издръжка следва да бъде заплащана от майката Д.Д.А., по банкова сметка: ***, BIC:*** „О.б.  банка“ АД, с титуляр М.Ю.Ю..

 

               ОСЪЖДА Д.Д.А., с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК, държавна такса в размер на *** лв.

 

               Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-С., в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                   Районен съдия: