№ 1
гр. Разград, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
Членове:Пламен М. Драганов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
в присъствието на прокурора В. Як. М.
като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20213300600279 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК.
Обжалвана е Присъда № 25 от 12.07.2021 г. по НОХД № 541/2020 г. по
описа на РС Разград, с което подсъдимият М. АНГ. М. е признат за виновен в
това, че на 02/03.05.2019 г. в гр. Разград, обл. Разград, се заканил с убийство
на съпругата си Е.Р.М. с думи, като казал, че ако следващата вечер я види
пак в семейното им жилище, ще я изчисти, ще я убие, както и с думите:
„Извикай полиция, да видим какво ще направят, аз ще те изчистя, ако ще да
ме тикнат в затвора, аз пак ще изляза от там, да видим какво ще ми направи
полицията, обаче ти няма да си тук“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му. С това подсъдимият е извършил
престъплението по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК и му е наложено
наказание шест месеца „лишаване от свобода“, което е отложено с три години
изпитателен срок. Подсъдимият е осъден за разноски по досъдебното и
съдебното производства.
Делото е образувано по въззивна жалба от адв. С.Д. – като защитник на
подсъдимия М. АНГ. М.. Подадената въззивна жалба е бланкетна, като
защитникът в качеството си на самостоятелна страна – защитник, в
наказателния процес счита присъдата за незаконосъобразна, постановена в
нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални
нарушения, необоснована, а наложеното наказание е явно несправедливо.
1
Моли се за отмяна на присъдата и за оправдаване на подсъдимия или за
връщане за ново разглеждане или за изменение на присъдата в насока
намаляване размера на наложеното наказание.
На основание чл. 320, ал. 4 от НПК е постъпило и допълнително
писмено изложение за допълване на доводите, посочени в жалбата, от
защитника на подсъдимия. Навеждат се твърдения за неправилно приложение
на материалния закон поради това, че съдът неправилно е квалифицирал
деянието на подсъдимия като престъпление. Сочи се, че няма категорични
доказателства, които да установяват наличието на всички елементи от
престъпния състав. Твърди се, че няма отправена закана и няма условия за
възбуждане на основателен страх.
Алтернативно е изложено оплакване за явна несправедливост на
наложеното наказание, защото съдът е следвало да приложи чл. 55 от НК и да
определи по-лек вид наказание. Многобройните и изключително смекчаващи
вината обстоятелства са положителните характеристични данни за
подсъдимия и липсата на каквито и да било общественоопасни последици.
В съдебните прения прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград
посочва, че присъдата е правилна и в съответствие с материалния закон, като
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК. Съдът е направил
доказателствен анализ на показанията на свидетелката и на назначената
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, както и на останалия
доказателствен материал. Прокурорът счита, че съдебният акт не страда от
пороци, които да налагат евентуално връщане на делото, а наложеното
наказание е съобразено с целите по чл. 36 от НК. Моли за потвърждаване на
присъдата в нейната цялост.
Защитникът на подс. М. – адв. Димитров , смята, че постановената
присъда е неправилна. Моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова,
с която подсъдимият да бъде признат за невинен. Алтернативно прави искане
за прилагане на чл. 55 от НК и определяне на по-лек вид наказание.
Защитникът е на мнение, че инцидентът предмет на делото е една разправия,
каквато често се случва в семейството. Излагат се твърдения, че изводът на
съда, че отправената закана може да възбуди основателен страх е неправилен
и това се дължи на неправилна оценка и анализ на доказателствата. В
подкрепа на това твърдение се посочва, че лицето, срещу което е изказана
закана, не би останало да нощува в същия дом, без да потърси помощ.
Защитникът смята, че съдът е следвало да анализира показанията на
пострадалия като показания, свързани със защитата на определен личен
интерес и домогване за постигане на някакъв изгоден резултат. В същото
време сочи, че съдът не трябва да подценява значението на обясненията на
подсъдимия като доказателствено средство, а и като средство за упражняване
на правото на защита. Адв. Димитров смята, че освен твърденията на
пострадалата няма никакви други доказателства, които да подкрепят
2
твърденията на обвинителната власт, че е отправена закана за убийство. От
показанията на снахата не се установява по категоричен и безспорен начин
наличието на елементите от обективната и субективната страна на деянието.
Счита, че данните за подсъдимия са такива, че дават основание да се приеме,
че деянието е едно изолирано явление, една изолирана постъпка в неговия
досегашен живот.
В пренията подс. М. поддържа казаното от защитника му и сочи, че не
е виновен. В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
Окръжен съд – Разград, след като обсъди събрания по делото
доказателствен материал поотделно и в съвкупност, като съобрази
процесуалната им годност и взе предвид доводите и възраженията на
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, намира следното:
Съдът констатира наличието на основания по чл. 334, т. 6 във връзка с
чл. 338 от НПК за потвърждаване изцяло на първоинстанционната присъда.
Не са налице основания за нейната отмяна или изменение. Налице е деяние,
което е квалифицирано правилно от районния съд като престъпление, а
наложеното наказание е справедливо и в съответствие с разпоредбите на НК.
Въззивният съд, след преценка на доказателствения материал по
делото, възприе следната фактическа обстановка:
Подсъдимият и свид. Е.Р.М. били в граждански брак от 05.10.1986 г. до
14.10.2019 г., от който брак те имат две деца. По време на брака им са
живеели заедно с децата си в апартамент, находящ се в жк Орел, бл. 13, вх. Е,
ет. 3, ап. 9 в гр. Разград. През април 2019 г. по-големият им син свид. А.А.,
неговата съпруга свид. Г.З.А. и тяхното малолетно дете напуснали дома на
подс. М. и свид. Е.М.. През последните няколко години отношенията между
подсъдимия и свид. Е.М. се влошили поради връзка на подсъдимия с друга
жена. След употреба на алкохол от страна на подсъдимия между него и свид.
Е.М. възниквали скандали, които зачестили след преместването на сина им и
неговото семейство. При скандалите подс. М. отправял обиди към свид. Е.М.,
като искал тя да напусне жилището им.
Вечерта на 02.05.2019 г. подсъдимият употребил алкохол извън дома си.
През нощта на 02/03.05.2019 г. около 00,00 ч – 00,30 ч под. М. се върнал в
семейното жилище и започнал да крещи на свид. Е.М. да отвори вратата на
хола, където тя спяла. Свид. Е.М. била залостила с фотьойл вратата от
вътрешната страна, и казала, че няма да му отвори. При което подс. М.
блъснал вратата и тя се отворила. Влязъл в хола и започнал да крещи: „Ти
още ли си тук, защо не си събра багажа и не се махна, аз какво ти казах“. След
това започнал да маха с ръце, като казал, че ако следващата вечер я види пак
в жилището, ще я изчисти, ще я убие. Свид. Е.М. на няколко пъти му казала,
че няма да ходи никъде, при което подсъдимият тръгнал към нея, като
3
ръкомахал с ръце. Когато тя му казала, че ще звънне в полицията, подс. М.
казал: „Извикай полиция, да видим какво ще направят, аз ще те изчистя, ако
ще да ме тикнат в затвора, аз пак ще изляза от там, да видим какво ще ми
направи полицията, обаче ти няма да си тук“. Впоследствие подсъдимият
излязъл от стаята.
След случилото се свид. Е.М. отново залостила вратата на стаята. Цяла
вечер влизала и излизала на терасата, като не се обадила в полицията от
страх. Сутринта към 7,30 ч подсъдимият излязъл от апартамента, за да отиде
на работа. Веднага след излизането му свид. Е.М. позвънила на своята снаха –
свид. Гюлджан Ахмед, и поискала да отиде бързо при нея. Свид. Е.М.
обяснила на снаха си за снощните закани на подсъдимия и двете отишли в РУ
на МВР-Разград, където свид. Е.М. подала сигнал за отправената от
подсъдимия закана с убийство.
Още същия ден след подаването на сигнала свид. Е.М. си събрала
багажа и се преместила да живее при майка си в с. Прелез, общ. Завет.
Впоследствие свид. Е.М. подала иск за развод и с Решение № 460/14.10.2019
г. по гражд. дело № 901/2019 г. по описа на РС Разград, влязло в сила на
14.10.2019 г., бракът им бил разтрогнат. След прекратяване на брака свид.
Е.М. възстановила предбрачното си фамилно име – А..
Заключението по Комплексната съдебно-психиатричната и
психологическа експертиза на свид. Е.А. показва, че по време на
инкриминираното деяние агресивната реакция на подсъдимия е подбудила
силен страх и чувство на безпомощност, оскърбление и унижение у свид. А..
В съдебно заседание вещите лица посочват, че към момента на деянието свид.
А. е преживяла остра стресова ситуация, както и че свид. А. не е склонна да
преиначава или манипулира фактите.
Заключението по Комплексната съдебно-психиатричната и
психологическа експертиза на подс. М. дава сведения, че същият не страда от
психични заболявания, у него не е имало предварително намерение за увреда
на свид. А., като се посочва, че е налице ситуация на конфликт по време на
деянието, при която негативните емоции и преживявания са насочени към
търсене на средство за налагане на собствена позиция като правилна. Вещите
лица посочват, че подсъдимият вероятно е бил в състояние на обикновено
алкохолно опиване, могъл е да разбира и ръководи действията си, но това
състояние е повлияло на подсъдимия и е благоприятствало за осъществяване
на деянието.
При така установената фактическа обстановка подс. М. е извършил
престъплението по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
По доказателствата:
Посочената фактическа обстановка се установява от съвкупната
преценка на събрания по делото доказателствен материал, както следва:
гласни доказателствени средства: показанията на свид. Е.А., свид. Г.М.,
4
частично показанията на свид. Й.А.а; заключенията на вещите лица по
комплексните съдебно-психиатрични и психологически експертизи на свид.
А. и на подс. М., и писмените доказателства: справка за съдимост, сигнал и
протокол за предупреждение, както и останалите писмени доказателства,
приобщени по делото. Доказателственият материал е взаимнодопълващ се и
безпротиворечив. Обясненията на подсъдимия съдът кредитира като негова
защитна теза.
Авторството на деянието се установява по безспорен начин от
доказателствения материал по делото и най-вече от свидетелските показания
на свид. Е.А., спрямо която са отправени заканата с убийство. Подсъдимият
отрича съпричастността си в извършване на деянието, но съдът отчита тези
обяснения като защитна теза, на която не дава вяра.
Датата и мястото на извършване на деянието се установяват от
свидетелските показания на свид. Е.А. и свид. Г.М., както и от събраните по
делото писмени доказателства за подадена жалба в полицията и последващия
протокол за предупреждение до подсъдимия от 03.05.2019 г.
Съдът кредитира частично показанията на свид. Й.А.а само в частта
относно това, че свид. Е.А. се е изнесла от жилището си през май 2019 г. В
останалата си част показанията са неотносими към инкриминираното деяние.
Относно начина на извършване на престъплението съдът кредитира
изцяло свидетелските показания на свид. Е.А.. В тази връзка съдът не споделя
възраженията на защитата досежно това, че първоинстанционният съдът е
следвало да анализира показанията на пострадалия като показания, свързани
със защитата на определен личен интерес и домогване за постигане на
някакъв изгоден резултат. В мотивите на присъдата си Районен съд Разград е
направил доказателствен анализ и съпоставка на свидетелските показания на
свид. Е.А. и обясненията на подсъдимия, като изрично е посочено кои от тях
се кредитират от съда и на кои не се дава вяра. Въззивният съд счита, че това
е достатъчно подробно, като настоящият състав достига до същите
фактически изводи.
Окръжен съд Разград споделя изводите на първоинстанционния съд,
който не кредитира обясненията на подсъдимия като гласно
доказателствено средство, а ги счита за негова защитна теза. Подс. М.
посочва, че не е имало заплахи по време на деянието, както и че не се е
заканвал с убийство. Тези обяснения се опровергават от събрания по делото
доказателствен материал, който е изцяло в насока, че има извършено
престъпление.
Съдът дава вяра и на писмените доказателства, приложени по делото,
както и на заключенията на вещите лица по експертизите като компетентни,
мотивирани и обективно изготвени.
Възражението на защита за изолирана постъпка и за една разправия,
каквато често се случва в семейството, не се споделя от Окръжен съд Разград.
Това възражение е неотносимо към извършването на инкриминираното
5
деяния и няма отношение към престъплението. Тези факти не са елементи от
състава на престъплението, нито тяхното наличие ще доведе до екскулпиране
на подсъдимия за действията му.
След деянието свид. А. е останала в стаята си в общия апартамент, като
посочва, че от страх не е можела да мисли и затова не се е обадила в
полицията. Възражението на защитата в насока, че лицето, срещу което е
изказана закана с убийство, не би останало да нощува в същия дом, без да
потърси помощ, не може да бъде споделено от настоящия състав. Срещу свид.
А. е извършено деяние, което е било с висок интензитет, насочено спрямо
нейната личност и придружено с физическа сила. Непосредствените действия
на свид. А. след деянието се състоят в залостване на вратата на стаята, което
предполага поставяне на граница между подсъдимия и свидетелката.
Жилището, в което живее, се явява неин дом, който очевидно е мястото,
където човек би потърсил помощ, като в същото време това е и общото
жилище на двамата въпреки предходни скандали и неразбирателства. В
настоящия случай домът и мястото на извършване на деянието съвпадат, но
това не води до извода, че свидетелката следва непременно да напусне дома
си, за да се предпази от действията на подсъдимия. Деянието е приключило за
кратко време, след което свидетелката е стояла в стая, вратата на която е била
залостена, и по този начин се е предпазила от подсъдимия. Не може да се
търси отговорност от свид. А. защо е предприела един начин (оставане в дома
и залостване на вратата на стаята, в която спи) за съхранение след извършено
престъпление пред друг начин (напускане на семейното жилище в ранните
часове на нощта). Още повече че свид. А. в този момент се е намирала в
уязвимо положение. В същото време последващото поведение на
пострадалото лице няма отношение към елементите от състава на
престъплението закана с убийство.
Съдът не споделя възраженията на защитата и за липса на доказателства
относно отправена закана освен твърденията на пострадалата. Свид. Е.А. е
била с подсъдимия по време на деянието, други очевидци на престъплението
няма. Защитата се опитва да се домогне до извод, че става въпрос за това на
кои думи ще даде вяра съдът – на пострадалата или на подсъдимия. Като се
има предвид събрания доказателствен материал, въззивният съд смята, че не
сме изправени пред такъв случай. Свидетелските показания на свид. Е.А. се
подкрепят от останалия доказателствен материал по делото: свидетелските
показания на свид. Гюлджан Ахмед, както и писмените доказателства
относно подадения сигнал и последвалото предупреждение от полицията
дават достатъчно сведение за това, че подсъдимият е отправил вербално
закана с убийство спрямо свид. А., т.е. че е отправена закана. Тези показания
и писмени доказателства не бяха опровергани от поискания от защитата
свидетел – свид. А., която не е очевидец на събитията около деянието.
Обясненията на подсъдимия в тази връзка представляват защитна теза на
същия и не може да доведат до промяна в крайния извод на мотивите на
районния съд.
6
Първоинстанционният съд е направил правилна оценка и анализ на
доказателствата по делото, вследствие на което е достигнал до извода за
извършено престъпление. В тази връзка несъстоятелни се явяват
възраженията на защитата по отношение на неправилна оценка и анализ на
доказателствата.
С оглед на изложените съображения съдът счете, че събраните по
делото доказателства позволяват пълноценно изясняване на фактическата
основа, по която да бъдат постигнати категорични отговори по значимите
правни положения.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд
е признал подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 144,
ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК. За осъществяване на престъпление по чл. 144, ал. 3
от НК от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия
на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и
би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му.
За съставомерността на деянието не е от значение дали пострадалият се
е изплашил от заканата, а дали тя обективно може да възбуди основателен
страх от осъществяването й, като това следва да се преценява към момента на
отправянето й, а не след минаването на определено време. В тази връзка не
може да бъде споделено възражението, че свид. А. останала в дома си, който е
самото местопрестъпление. В случая става въпрос за закана, а не за реално
извършени действия по нейното изпълнение, които да са изисквали
незабавната намеса на полицейски органи. В тази връзка неоснователни са
възраженията на защитата, че липсва деяние. Самото деяние се установява от
събрания по делото доказателствен материал.
Дали заканата обективно може да възбуди основателен страх, че ще
бъде изпълнена, се преценява с оглед не само на словесните изрази, но и
предвид конкретната обстановка – време, място, начин на изразяване на
заканата, присъствието на други лица и др. В настоящия случай
заканителните изрази са били изречени в стая от семейното жилище
собственост на подсъдимия и на пострадалото лице; по време на деянието са
присъствали само двамата; преди да извърши деянието, подс. М. е използвал
сила, за да отвори вратата на залостената стая; подсъдимият се е намирал в
лека форма на пияно състояние по време на деянието. Следователно заканата,
придружена с физическа агресия, е била от такова естество, че е дала
основание да се приеме, че тя може да бъде изпълнена, т. е. обективно е била
годна да възбуди основателен страх за осъществяване на заканата с убийство.
С оглед на това, настоящият съдебен състав счита възражението на защитата,
че няма условия за възбуждане на основателен страх за недоказано.
Заканата е възприета от пострадалото лице, с което престъплението е
7
довършено. От друга страна за осъществяване състава на престъплението не
се изисква да е доказано оформено решение у извършителя действително да
извърши престъплението, като причини смърт на заплашения, нито да е
действал с годни средства и при условията, при които резултат реално може
да настъпи (по арг. от ТР № 53 от 18.09.1989 г. по н. д. № 47/89 на ОСНК на
ВС).
От субективна страна настоящият съдебен състав намира, че
подсъдимият е извършил престъплението при условията на пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и с действията
си пряко ги е целял. Подсъдимият е съзнавал значението на изречените от
него думи, както и че същите са в състояние да предизвикат основателен
страх у пострадалата, а от волева страна е целял именно това. От субективна
страна умисълът на подсъдимия е обхващал и квалифициращия признак на
деянието по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, а именно, че заканата срещу
пострадалата е била с убийство, което е било обективирано от подсъдимия
чрез отправените от него думи, подкрепени от съпътстващите му действия.
Следователно налице са категорични доказателства, които да
установяват наличието на всички елементи от престъпния състав, противно
на възраженията на защитата.
По наказанието:
Първоинстанционният съд е наложил наказание шест месеца „лишаване
от свобода“, което е отложено с три години изпитателен срок. Въззивният съд
счита за неоснователно възражението на защитата за приложение на чл. 55 от
НК. Не са налице изключително или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. В тази връзка Районен съд Разград правилно е преценил
фактите и обстоятелствата по делото и е наложил наказание в съответствие с
разпоредбите на НК. Взето е под внимание чистото съдебно минало на дееца
и общественоопасния характер на деянието. Наложено е наказание към
минимума, като изпълнението на същото е отложено с изпитателен срок.
Съдът правилно е преценил, че целите на наказанието биха могли да бъдат
изпълнени и при прилагане на чл. 66 от НК за конкретното деяние.
Изложеното дотук води до извода, че Районен съд Разград е постановил
правилна и законосъобразна присъда.
С оглед на горното и на основание чл. 334, т. 6 във връзка с чл. 338 от
НПК, Окръжен съд Разград:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 25 от 12.07.2021 г. по НОХД №
8
541/2020 г. по описа на РС Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на протестиране и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9