Решение по дело №79/2020 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 60
Дата: 3 юли 2020 г. (в сила от 21 юли 2020 г.)
Съдия: Гергана Николаева Божилова
Дело: 20204230200079
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

        № 60

            гр. Севлиево,  03.07.2020 год.

 

          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Севлиевският районен съд, в публично заседание

на трети юни

през две хиляди  и  двадесета година в състав:

 

Председател: Гергана Божилова

              

при секретаря         Силвия  Георгиева

и в присъствието на прокурора……   като разгледа докладваното  от

съдията Божилова А.Н.Дело № 79  по описа за 2020  година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

            Жалбоподателят И.П.К. *** е обжалвал наказателно постановление № 19-0341-000679 от 01.10.2019 година на Началник Сектор към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево Г.А., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178Д от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че наказателното постановление следва да се отмени, тъй като жалбоподателят счита, че не е осъществил състава на нарушение от обективна и субективна страна поради факта, че е инвалид и като такъв има право да паркира автомобила си на място, предназначено за паркиране на хора с увреждания.

За ответника по жалбата – РУ на МВР - Севлиево, редовно призован, не се явява представител при разглеждане на делото. В писмото, придружаващо преписката, се прави искане за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на  10.02.2020 година. Видно от регистрационния индекс на жалбата, тя е постъпила в РУ на МВР - Севлиево на същата дата, тоест в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за установено следното:

На 30.08.2019 година в 12:50 часа жалбоподателят паркирал автомобила на съпругата си М.Я. – „Фолксваген Джета“ с рег. № ЕВ ****АВ на паркинг на хотел „Севлиево плаза“, намиращ се на площад „Свобода“ в гр. Севлиево, на място за паркиране на хора с увреждания. Свидетелите С.Ц. и Е.Т. констатирали това обстоятелство и поставили на предното стъкло на автомобила фиш за глоба за неправилно паркиране..

По  – късно през деня на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 737/19 от 30.08.2019 година от свидетеля С.Ц. за това, че на 30.08.2019 година в 12:50 часа в гр. Севлиево, на площад „Свобода“, на паркинга на хотел „Севлиево  Плаза“, е паркирал на инвалидно място л.а. „Фолксваген Джета“ с рег. № ЕВ ****АВ, собственост на М.С.Я..

Актосъставителят квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише възраженията си, ако има такива. Видно от така приложения по делото АУАН, жалбоподателят К. е вписал в акта за установяване на административно нарушение, че има възражения. Такива не са депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН..

Въз основа на този акт е издадено обжалваното наказателно постановление на Началник Сектор при ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, в което наказващият орган се е съгласил напълно с отразените в акта фактически обстоятелства, преповторил ги е изцяло в обжалваното наказателно постановление, квалифицирал е описаното от него деяние като нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за което и на основание чл. 178Д от ЗДвП му е наложил наказания глоба в размер на 200,00 лева.

По делото бяха разпитани двамата полицейски служители, констатирали нарушението – свидетелите С.Ц. и Е.Т.. Същите обясниха, че автомобилът е бил паркиран на място за хора с увреждания и че на стъклото му не била поставена карта за паркиране на хора с трайни увреждания.

Това обстоятелство на практика не се оспорва и от жалбоподателя. Същият е обяснил преди съставянето на АУАН, че и той и съпругата му имат карти за инвалид, които им дават право да паркират на определените за това места, но в моментат на проверката и двамата не са били в автомобила, тъй като били отишли до близкия клон на «Банка ДСК». Не отрече обстоятелството, че не е бил поставил карта за инвалид, която му дава право да паркира на отредените  за инвалиди места. В съдебно заседание същият представи две карти за паркиране на хора с трайни увреждания  - на негово име и на името на съпругата му М.Я., както и Експертно решение на ТЕЛК, от което е видно, че същият е инвалид със 71% трайно намалена работоспособност.

При преценка на описаните по – горе фактически обстоятелства съдът достига до следните правни изводи: В обжалваното наказателно постановление наказващият орган твърди, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, според която паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания. Безспорно установено в случая е, че жалбоподателят е паркирал автомобила на инкриминираната дата точно на такова място. Видно обаче от представеното от него Експертно решение на ТЕЛК и два броя карти за паркиране на хора с трайни увреждания, същият е  с трайно увреждане и му е дадено право да паркира на определените за това места.

Следователно К. е  имал право да паркира управлявания от него автомобил на парко място, определено за обслужване на ППС на хора с трайни увреждания, което дава основание да се приеме, че не е осъществен от обективна страна състава на административното нарушение по  чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДП. Нещо повече, следва да се отбележи, че изхождайки от текста на приложената норма, законодателят не е възвел изискване за поставяне на видно място на картата за паркиране на хора с трайни увреждания, напротив посочено е, че се забранява паркирането на места, предназначени за хора с трайни увреждания, като в конкретния случай, както се посочи, жалбоподателят е притежавал право да паркира на такива места, поради което следва да се приеме, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността му за такова нарушение

Това налага обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Предвид изхода на делото ОД на МВР – Габрово следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на сумата от 100,00 лева.

            Водим от гореизложеното съдът

 

                                                 Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0341-000679 от 04.10.2019 година на Началник сектор към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на И.П.К.  на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178Д от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200,00лв. /двеста/  лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Габрово да заплати на И.П.К. направените от него разноски по делото в размер на сумата от 100,00лв. /сто/ лева.        

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Габрово в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

           

                                                                               

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: