№ 245
гр. Сливен, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20222230104857 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание
чл. 127, ал. 2 СК и чл. 149, вр. чл. 143, ал. 1 СК от Д. С. Д. от с. *********
срещу Т. Г. С. от гр. Р.. Приет за съвместно разглеждане в производството е и
насрещен иск по чл. 127, ал. 2 СК, предявен от Т. Г. С. срещу Д. С. Д..
Ищцата твърди, че с ответника са родители на малолетното дете Д.,
родено на 12.12.2020 г. от фактическото им съжителство. От началото на м.
октомври 2022 г. страните били във фактическа раздяла като майката и детето
заживели при майката на ищцата в с. *********. Ищцата излага, че желае и
разполага с родителски капацитет да се грижи за дъщеря си, като е
подпомагана и от своята майка. Описва, че все още не е започнала работа, а
ответникът бил трудово ангажиран с месечен доход от около 2500 лв. От
момента на фактическата раздяла, ответникът не давал средства за издръжка
на детето. На изложените основания моли за уважаване на исковете и
претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с която изразява
становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Твърди, че от
началото на връзката си страните са живели в дома на родителите му в гр. Р.,
детето е родено там, свикнало е със средата на живот и с близките на
1
ответника. Оспорва твърденията на ищцата, че я е изгонил от дома им, както и
че не е давал средства за детето, като описва, че се е опитал да осъществи
среща с детето в с. *********, но ищцата извикала полиция. Излага
притеснения, че домът на ищцата в с. ********* не е подходящ за отглеждане
на малко дете. На изложените основания моли за отхвърляне на исковете и
претендира разноски.
Ответникът е предявил насрещен иск с правна квалификация чл. 127, ал.
2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете на бащата и определяне на местоживеенето му при бащата,
определяне на режим на лични контакти на детето с майката и осъждане на
майката да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 180,00 лв.
Ищецът по насрещния иск твърди, че той е по-пригодният родител за
отглеждане на малолетното дете, тъй като разполага с трудови доходи и е
осигурил отлични жилищно-битови условия.
Ответницата е подала писмен отговор на насрещната искова молба, с
който оспорва насрещния иск като неоснователен. Твърди, че именно тя е по -
пригодният родител за отглеждане на детето, като разполага с необходимия
родителски капацитет, добри жилищно-битови условия и осигурена
възможност за помощ от близки. Моли за отхвърляне на иска като
неоснователен.
С Определение № 59 от 09.01.2023 г. по делото съдът е постановил
привременни мерки, като е предоставил упражняването на родителските
права върху детето Д. Т. С. на майката, определил е местоживеенето на детето
да бъде при майката на адрес *********, определил е режим на лични
отношения на бащата с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца,
с преспиване при бащата, за времето от 10.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на
неделния ден, като бащата взема детето от дома на майката и го връща отново
в него и е осъдил бащата да заплаща на детето, чрез нейната майка и законен
представител месечна издръжка в размер на 300,00 лв., считано от датата на
постановяване на определението - 09.01.2023 г. до влизане в сила на
окончателния съдебен акт по делото.
В проведеното открито съдебно заседание по делото ищцата, редовно
призована, се явява лично и с упълномощения си представител - адвокат, чрез
който поддържа предявените искове, моли да бъдат уважени и претендира
2
направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, се явява лично и със своя пълномощник
- адвокат, чрез който оспорва предявените първоначални искове и моли да
бъде уважен предявеният от него насрещен иск. Също претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа
страна следното:
Страните не спорят, че са родители на детето Д. Т. С., ЕГН: **********,
родена от фактическото им съпружеско съжителство. Ответникът няма други
деца, а ищцата е майка и на по-голяма дъщеря, родителските права по
отношение на която се упражняват от бащата.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че
ответникът е трудово ангажиран като монтажник на подемни съоръжения с
основно месечно възнаграждение от 2577,38 лв.
Представени са фискални бонове за закупени от ответника детски
дрешки и аксесоари на 20.11.2022 г., детски дрешки и играчки на 26.12.2022 г.
и детски дрешки и аксесоари на 25.02.2023 г.
Видно от представените преводни нареждания ответникът е превел
суми за издръжка, както следва: на 23.11.2022 г. - 195,00 лв., на 16.01.2023 г. -
300,00 лв., на 15.02.2023 г. - 300,00 лв. и на 16.03.2023 г. - 300,00 лв.
От приетия по делото социален доклад от ДСП - Сливен се установява,
че между майката и детето има изградена силна емоционална връзка, майката
се грижи пълноценно за детето, разчита на помощта и на своята майка,
осигурила е подходящи жилищно-битови условия за отглеждане на детето и е
изразила желание да упражнява родителските права спрямо детето.
Видно от представения социален доклад от ДСП - Р., бащата също
изразява желание да полага грижи за дъщеря си, може да разчита на помощ
от страна на своите близки, осигурил е добри жилищно-битови условия за
отглеждане на детето.
Описаните обстоятелства в социалните доклади се потвърждават и от
показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира
изцяло като ги прецени като обективни, логични, последователни и
3
непротиворечиви както помежду си, така и на останалите събрани
доказателства.
От показанията на свидетелите П. П. и М. П. се установява, че ищцата е
грижовна и всеотдайна майка, която се грижи отлично за дъщеря си от
раждането й до настоящия момент, вкл. и сама, поради честото пътуване на
ответника в командировки. Свидетелите познават ищцата като добра
домакиня, държаща на семейството си, а свид. П. описва, че условията, в
които се отглежда детето са добри и предлагат всичко необходимо за
отглеждането му.
Видно от показанията на свид. Г. С., баща на ответника, ищцата е
потърсила от него съдействие преди раздялата между страните, с цел
запазване на семейството, но не е получила от него желаната помощ.
От показанията на свид. А. С., сестра на ответника, се установява, че
цялото семейство желае да общува с детето, да може да го вижда редовно.
Свидетелката описва, че преди постановените от съда привременни мерки не
са успели да се свържат с ищцата, за да видят детето и се е наложило да
търсят съдействие от полицията, но след постановените привременни мерки,
родителите спазват режима на лични контакти на бащата с детето, като Д. се
чувства добре в дома в гр. Р., където живеят нейните баба и дядо по бащина
линия, леля й и нейното дете, с което играят заедно. Свид. С. описва, че
детето се чувства добре и спокойно в гр. Р., ходят на разходки.
От личното изслушване на майката и бащата, съдът придоби преки
впечатления за изразената и от двамата готовност и желание да упражняват
родителските права спрямо детето. И двете страни осъзнават родителската си
отговорност, проявяват искрена загриженост за развитието на детето и
заявяват, че не биха пречили на пълноценното общуване на детето с другия
родител, на когото не са предоставени родителските права.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявени са първоначален иск с правна квалификация чл. 127, ал. 2
СК от Д. С. Д. от с. ********* срещу Т. Г. С. от гр. Р. за предоставяне
упражняването на родителските права спрямо роденото от съвместното им
съжителство малолетно дете Д. Т. С. на майката, определяне на
местоживеенето на детето при майката, определяне на режим на лични
4
отношения на детето с бащата и осъждане на бащата да заплаща на детето
издръжка в размер на 300,00 лв. месечно, както и с правно основание чл. 149,
вр. чл. 143, ал. 1 СК за осъждане на ответника да заплати на детето издръжка
за минал период от време от 08.10.2022 г. до 08.11.2022 г. също в размер на
300,00 лв.
Предявен е и насрещен иск с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете на бащата и определяне на местоживеенето му при бащата,
определяне на режим на лични контакти на детето с майката и осъждане на
майката да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 180,00 лв.
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, съдът намира предявените първоначални
искове за основателни и доказани, а предявеният насрещен иск за
неоснователен.
Производството по чл. 127, ал. 2 СК е такова по спорна съдебна
администрация. При произнасяне по сезиралата съда молба относно
упражняването на родителските права и местоживеенето на детето съдът
следва да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето, като
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата
към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети
лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК.
Съгласно Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на ВС, което макар
и постановено по отменения Семеен кодекс от 1968 г., все още не е загубило
значението си, предвид идентичността на разпоредбите както в Семейния
кодекс от 1985 г., така и в действащия Семеен кодекс от 2009 г., определянето
на родител, който еднолично ще упражнява родителските права става като се
държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на децата“ се
включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата,
създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за
общественополезен труд, така че всяко дете да стане хармонично развита
личност и добър гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси
на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на
5
имуществото и грижи за съхранението му, представителството и др.
Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от
интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. Желанието на
родителите и това на децата, а също така и мненията на близките, не са
задължителни за съда. Те обаче се обсъждат на общо основание и се вземат
предвид при оценката на събраните доказателства с оглед интересите на
децата и съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези
обстоятелства са от най-разнообразно естество като по-съществени от тях са
възпитателските качества и моралния лик на родителите.
В настоящия случай съдът намира, че с оглед ниската, наскоро
приключила кърмаческа възраст на малолетното дете от женски пол и
установения висок родителски капацитет на майката, полаганите от нея
непрестанни, пълноценни и адекватни грижи за отглеждането и развитието на
детето, то упражняването на родителските права по отношение на детето
следва да се предостави именно на нея. Установи се, че бащата често е
отсъствал по повод пътувания в командировки и макар и да заяви готовност
да промени характера на работата си и да живее в гр. Р., съдът намира, че
майката ще е по-подготвена да извършва ежедневните дейности по
отглеждане на малолетното дете, свързани с хранене, обличане, поддържане
на лична хигиена и т. н.
Неоснователни са възраженията на ответника, че майката не е
осигурила подходящи жилищно-битови условия за отглеждане на детето.
Установи се както от социалния доклад от ДСП - Сливен, така и от
показанията на свид. П., че в дома на ищцата не липсват елементарни
удобства като електричество, отопление, течаща топла вода. Следва да се
отбележи, че за правилното развитие на детето, същото следва да бъде
обградено от обич и грижа, каквито безспорно майката осигурява, като
луксозните материални условия не са от първостепенно значение при
преценката на кой от родителите да се предостави упражняването на
родителските права. След като липсват неблагоприятни фактори,
застрашаващи здравето на детето и са налице добри битови условия,
осигурени от майката, то и съдът намира, че установеното не е пречка
местоживеенето на детето да бъде определено при майката в с. *********.
Съдът намира за неоснователни и възраженията на ответника, че
6
майката пречи на осъществяването на режима на лични контакти на бащата с
детето. Действително от показанията на свид. С. се установи, че майката е
избягвала контакт с бащата, но описаният случай е еднократен и то настъпил
преди постановените от съда привременни мерки по делото. Ето защо страхът
на майката да предостави детето на бащата без определен режим е разбираем
от житейска гледна точка и би могъл да бъде оправдан. Факт е обаче,
безспорно установен от двата социални доклада по делото и от свидетелските
показания, че след постановените привременни мерки по делото и двете
страни ги спазват, като майката не е попречила на бащата да взима детето.
На следващо място, следва да бъде определен и задължителен режим на
лични отношения на бащата с детето. Съдът намира, че не е в интерес на
детето да бъде постановен личен режим без преспиване, при който срещите
на бащата с детето да се осъществяват в рамките на деня и в присъствие на
майката. Влошените отношения между родителите неминуемо ще се отразят
неблагоприятно на емоционалното състояние на детето, като съществува
опасност тези срещи да се превърнат не в пълноценно общуване на бащата с
детето, а в изясняване на отношенията между родителите. Детето е и на ниска
възраст от 2 години, поради което не е в негов интерес няколко часа да е
извън дома, без възможност за следобеден сън, за хранене с домашно
приготвена храна. Следва да се съобрази и климатичното време, което може
да е както твърде студено през зимните месеци, така и твърде горещо през
летните. Ето защо съдът намира, че въпреки ниската възраст на детето и
нежеланието на майката, срещите между бащата и детето следва да се
осъществяват с преспиване в дома на бащата, всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден.
По този начин детето ще общува пълноценно както с баща си, така и със
своите близки роднини по бащина линия, които видно от доказателствата по
делото обичат и умеят да се грижат за детето докато им гостува.
Поддържането на близка емоционална връзка с бащата и роднините по
бащина линия още от тази най-ранна детска възраст съдът намира безспорно
в интерес на детето.
Наред с това съдът намира, че детето следва да прекарва с баща си и
семейството му и част от празничните и почивни дни през годината, а именно:
Коледните празници и Великденските празници (от 10.00 ч. на първия
7
официален почивен ден до 18.00 ч. на последния официален почивен ден)
всяка четна година детето да прекарва при майката, а всяка нечетна година -
при бащата с преспиване, а Новогодишните празници (от 10.00 ч. на първия
официален почивен ден до 18.00 ч. на последния официален почивен ден) -
всяка нечетна година детето да прекарва при майката, а всяка четна година -
при бащата с преспиване. Бащата следва да може да взима детето и 10 дни
през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като
във всички случаи, с оглед различните населени места, в които живеят
родителите, бащата следва да взима детето от дома на майката в ********* и
да го връща отново в него.
Съдът намира за неоснователно искането на ответника да взима детето в
петък в 18.00 ч., вместо в събота в 10.00 ч. Безспорно взимането на детето в
петък вечер би било по-удобно за бащата, но в случая съдът следва да се
грижи и отчита най-добрия интерес на детето. Общоизвестно е
обстоятелството, че пътуването в светлата част на денонощието е по-
безопасно и крие по-малко рискове от това в тъмната част на денонощието,
поради което и съдът намира, че предвид дългия път от дома на майката до
този на бащата на разстояние от 250 км., ще бъде по-безопасно бащата да
взима детето в 10.00 ч. на съботния ден, съответно на първия официален
почивен ден по време на празниците и пътуването да се осъществява в
светлата част на деня.
Предвид предоставянето на упражняването на родителските права
спрямо детето на майката, то бащата следва да бъде осъден да заплаща на
детето чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка. Като
отчете, че от една страна нуждите на детето Д. не се отличават от тези на
всяко 2-годишно дете и са основно за храна, битови и хигиенни нужди,
дрешки, обувки, образователни книжки и пособия, а от друга страна, детето
все още не посещава учебно заведение, то съдът намира, че са необходими и
достатъчни средства за издръжката му от около 500,00 лв. месечно.
От тях, предвид обстоятелството, че и двамата родители са здрави и в
трудоспособна възраст и като отчете от една страна, че майката полага
основните грижи за детето, а от друга страна бащата получава добро трудово
възнаграждение и няма задължение да издържа и други свои деца, съдът
намира за справедливо бащата да поеме малко по-голяма част от издръжката
8
на детето, а именно 300,00 лв. месечно.
По иска с правна квалификация чл. 149, вр. чл. 143, ал. 2 СК:
В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността да се
претендира издръжка и за минал период от време. Това касае случаите при
първоначално определяне размера на дължимата издръжка, когато не е била
престирана такава, съобразно право по закон. Възможността да се търси
издръжка за минало време обхваща периода, за който такава издръжка не е
определена, като законодателят е ограничил този период до една година
преди предявяване на иска за определяне на издръжка. Издръжката е средство
за задоволяване на текущи жизнени нужди, поради което по принцип тя би
следвало да се дължи само за бъдеще време, а такава за минало време
поначало е безпредметна, тъй като нуждите са били вече задоволени.
Законодателят обаче е предвидил изключение, като е допуснал и търсене на
издръжка една година назад преди завеждане на иска, изхождайки от
съображението, че нуждата вероятно е била налице.
В хода на производството се установи, че през исковия период за
издръжка за минало време от 08.10.2022 г. до 08.11.2022 г. непосредствени
грижи за детето е полагала именно майката, поради което и издръжка за този
период следва да се дължи от бащата в определения вече месечен размер от
300,00 лв., тъй като не се установи по делото през процесния период детето да
е имало по-различни специфични нужди, налагащи по-висок, съответно да не
се е нуждаело от извършването на конкретни разходи, налагащи определяне
на по-нисък размер на дължимата издръжка.
Неоснователно е възражението на ответника, че е заплатил сумата от
195,00 лв. като издръжка на детето в този исков период.
Видно от представеното от ответника преводно нареждане сумата от
195,00 лв. е преведена на 23.11.2022 г. и не покрива исковия период за
издръжка за минало време от 08.10.2022 г. до 08.11.2022 г.
По изложените съображения предявените първоначални искове по чл.
127, ал. 2 СК и по чл. 149, вр. чл. 143, ал. 2 СК следва да бъдат уважени,
съответно предявеният насрещен иск с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно разноските:
9
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски
в размер на 1300,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер
по първоначалните искове и за защита по насрещния иск, съгласно Договор за
правна помощ и съдействие от 10.11.2022 г.
Родителят, задължен за заплащането на издръжката, следва да бъде
осъден и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се заплащат от съдилищата по ГПК и чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, да
заплати държавна такса в размер на 4 % върху сбора на тригодишните
платежи на общата месечна издръжка за детето или 432,00 лв., както и 50,00
лв. държавна такса по иска за издръжка за минал период от време по чл. 149,
вр. чл. 143, ал. 2 СК.
Така мотивиран и на основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 149, вр. чл. 143,
ал. 2 СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето Д. Т. С., ЕГН: ********** на майката Д. С. Д., ЕГН: **********, с
адрес *********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д. Т. С., ЕГН: ********** да
бъде при майката Д. С. Д., ЕГН: **********, на адрес *********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Т. Г. С. , ЕГН:
********** и детето Д. Т. С., ЕГН: **********, както следва:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване при
бащата, за времето от 10.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден;
- десет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск
на майката;
- Коледните празници и Великденските празници (от 10.00 ч. на първия
официален почивен ден до 18.00 ч. на последния официален почивен ден)
всяка четна година детето да прекарва при майката, а всяка нечетна година -
при бащата с преспиване, а Новогодишните празници (от 10.00 ч. на първия
официален почивен ден до 18.00 ч. на последния официален почивен ден) -
всяка нечетна година детето да прекарва при майката, а всяка четна година -
10
при бащата с преспиване. Във всички случаи бащата взима детето от дома на
майката в ********* и го връща отново в него.
ОСЪЖДА бащата Т. Г. С. , ЕГН: **********, с адрес ********* ДА
ЗАПЛАЩА на детето Д. Т. С., ЕГН: **********, чрез нейната майка и
законен представител Д. С. Д., ЕГН: **********, двете с адрес *********,
издръжка в размер на 300,00 лв. /триста лева/ месечно, считано от датата на
влизане в сила на решението до навършване на пълнолетие на детето или до
настъпване на друга законоустановена причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА бащата Т. Г. С. , ЕГН: **********, с адрес ********* ДА
ЗАПЛАТИ на детето Д. Т. С., ЕГН: **********, чрез нейната майка и
законен представител Д. С. Д., ЕГН: **********, двете с адрес *********, на
основание чл. 149, вр. чл. 143, ал. 2 СК, сумата от 300,00 лв. /триста лева/,
представляваща издръжка за минал период от 08.10.2022 г. до 08.11.2022 г .,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на исковата молба -
09.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск по чл. 127, ал. 2 СК от Т. Г. С. ,
ЕГН: **********, с адрес ********* срещу Д. С. Д., ЕГН: **********, с
адрес ********* за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете Д. Т. С., ЕГН: ********** на бащата,
определяне на местоживеенето на детето при бащата, определяне на режим на
лични контакти на детето с майката и осъждане на майката да заплаща
месечна издръжка на детето, чрез неговия баща и законен представител, в
размер на 180,00 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т. Г. С. , ЕГН: **********, с адрес ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Д. С. Д., ЕГН: **********, с адрес ********* на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 1300,00 лв. /хиляда и триста лева/, представляваща
направени по делото разноски - заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т. Г. С. , ЕГН: **********, с адрес ********* на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по
сметка на РС - Сливен сумата от 482,00 лв. /четиристотин осемдесет и два
лева/, представляваща държавна такса в общ размер по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски
11
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
12