№ 17574
гр. София, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110123499 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от П. П. Т., ЕГН **********, срещу
*******, ЕИК *******, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване недължимост на следните суми: 4502,30 лв. – остатък от непогасена
главница, представляваща стойност на топлинна енергия без посочен в
изпълнителното основание период, ведно със законната лихва от 03.11.2011 г., за която
е издаден изпълнителен лист на 03.05.2012 г. по ч.гр.д. № 16341/2011 г. по описа на
СРС, 83 състав, въз основа на който е образувано изп. дело № ******* по описа на
ЧСИ *******, поради погасяване на правото на принудително изпълнение на
вземането с изтичане на предвидения в закона давностен срок.
Ищецът твърди, че на 03.05.2012 г. е издаден изпълнителен лист срещу нея в
полза на ******* за сумите, посочени в исковата молба. Твърди, че въз основа на
издадения изпълнителен лист по искане на ответното дружество е образувано изп.
дело № ******* по описа на ЧСИ *******. Навежда доводи, че не дължи сумите по
издадения изпълнителен лист, доколкото по изпълнителното дело не са извършвани
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността за вземанията. Поддържа, че
дружеството е бездействало да събере вземането си, с оглед което и се е погасило
правото на принудително изпълнение. Изрично заявява, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила. Моли за уважаване на иска и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
исковата претенция като недопустима, а в условията на евентуалност неоснователна.
Посочва, че не е налице висящо изпълнително производство, по което ищецът да има
качеството длъжник, тъй като делото е било прекратено през м.април 2024 г. Отделно
излага съображения за неоснователност на претенцията. Поддържа, че приложим в
случая е петгодишен давностен срок, доколкото вземането е установено с влязла в
законна сила заповед за изпълнение. Твърди давностният срок да е бил прекъсван
1
многократно след образуване на изпълнителното дело, а в периода от 13.03.2020 г. до
отмяна на извънредното положение по силата на ЗМДВИП давност не е текла. Моли за
отхвърляне на иска, прави доказателствени искания, претендира разноски.
Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в
хода на производството доказателства и във връзка с доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът е
указал на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти по отношение на главните искове, а именно: че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили факти, от които длъжникът черпи права,
изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на принудително
изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес от
провеждане на исковете.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти,
на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения
и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства,
довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.
Отвода за недопустимост на производството, заявен от ответника с отговора на
исковата молба, настоящият съдебен състав намира за неоснователен. Съгласно
актуалната съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 439 ГПК, длъжникът
винаги има правен интерес да оспори правото на принудително изпълнение за
конкретно вземане, когато кредиторът разполага с изпълнителен титул за същото,
независимо дали е налице висящо изпълнително дело. В този смисъл са напр.:
Решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС, III г. о., Решение №
50041 от 10.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 20/2022 г., I т. о., ТК, Определение №
513/24.11.2016 г. по ч. гр. д. № 1660/2020 г. на ВКС, I т. о. и др. Следователно и спорът
следва да бъде разгледан по същество.
По делото за послужване е приобщено ч.гр.д. № 16341/2011 г. по описа на СРС,
по което е издаден процесният изпълнителен лист след влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Приети като доказателства са материалите по изп.дело № 2028/2012 г. по описа
на ЧСИ *******.
Не е спорно между страните, а и това се установява от приетите доказателства
по делото, че по изпълнителното дело са извършвани погасявания на вземанията,
предмет на принудителното изпълнение, в периода 24.08.2012 г. – 30.01.2017 г. въз
основа на наложен запор върху вземания на длъжника към *******. Ищецът не спори,
че давността за вземанията е била прекъсвана по силата на регулярните плащания и
приложението на този изпълнителен способ.
Спорните в настоящото производство въпроси са дали правото на принудително
изпълнение за главното вземане, за което в полза на ответника е бил издаден
процесният изпълнителен лист, е погасено с изтичането на петгодишна погасителна
давност, в какъвто смисъл е изобилната съдебна практика, споделяна и от настоящия
състав, която е започнала да тече след като плащанията по изпълнителното дело са
били преустановени през м.01.2017 г.
Установява се от приетото в препис изпълнително дело, че на 23.01.2017 г.
взискателят е подал молба до съдебния изпълнител, с която е поискал извършването
на конкретни изпълнителни действия.
2
С молба от 02.02.2017 г. длъжникът е поискала да бъде вдигнат запора върху
банковата й сметка в *******, тъй като по същата получава пенсията си, върху която, с
оглед нейния размер, е било недопустимо насочването на принудително изпълнение.
След като запорът е бил вдигнат не са извършвани други изпълнителни действия,
насочени към принудително събиране на остатъка от сумата по листа.
С молба от 27.02.2019 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да
предприеме изпълнителни действия, които вече са били предприети по делото – а
именно да наложи запори върху вземания на длъжника.
При така очертаното развитие на изпълнителното дело и предвид доводите на
страните, ангажирани в производството, съдът приема следното:
Както се посочи и по-напред, между страните не е формиран спор относно
влизането в сила на заповедта за изпълнение.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Независимо, че
изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, а не въз основа на влязло в сила решение, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е
приложима. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в
преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, както е в настоящия случай, заповедта за
изпълнение влиза в сила. По същността си правните последици на влязлата в сила
заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно
решение, доколкото последната има установително действие в отношенията между
страните. Съгласно сега действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване
на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно
разрешен правен спор относно съществуването на вземането (в този смисъл
определение № 480/19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, ІV г. о.,
определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о.,
определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о.,
решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на IV г. о. на ВКС и мн.
др.).
Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или
възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за прекъсната.
Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия -
чл. 116, б. "в" ЗЗД, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде
прекъсвана многократно /ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК- т. 10/. Давността се
прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя
да се приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от
този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху
определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за събиране
или вместо плащане, извършването на опис, оценка на вещта, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия до
постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени лица.
Не са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност,
образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за
доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне
непогасен остатък от дълга, извършването на разпределение /ТР № 2/26.06.2015 г. на
ВКС, ОСГТК- т. 10/.
3
В актуалната съдебна практика на ВКС по въпросите за значението на
перемпцията и давността в изпълнителното производство /напр. Решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 3/04.02.2022 г. по
гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., Решение № 126/28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г., III
г. о., Решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г., III г. о. е възприето
разрешението, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя
е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на
Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е
започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и
всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не
се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват
по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен
да приложи искания от взискателя изпълнителен способ, докато изпълнителният лист
все още се намира у него.
В конкретния случай давността е прекъснала последно най-късно с подадената
на 27.02.2019 г. молба за налагане на запори върху вземания на длъжника, въз основа
на която съдебния изпълнител не е предприел никакви изпълнителни действия.
Следва да се посочи, че след тази дата в продължение на срок от повече от 2
години по изпълнителното дело по отношение на длъжника нито е извършвано, нито е
било поискано извършването на изпълнителни действия, с оглед което и съдът приема,
че изпълнителното производство се е прекратило. След прекратяването на
изпълнителното производство и предвид липсата на активност от страна на взискателя,
който съобразно възприетото с Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., IV г. о., ГК, не е поискал от съдебния изпълнител след настъпилата
перемпция да извърши изпълнителни действия, то и следва да се приеме, че давността
за вземанията по листа срещу този длъжник във всички случаи /дори и при
съобразяване на разпоредбите на ЗМДВИП/ е била изтекла още преди подаването на
отговор на исковата молба от страна на ответника.
По изложените съображения предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква за ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Сторените разноски са за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на сумата 580 лева. Ответникът е заявил
своевременно възражение срещу разноските на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото
обаче съдът намира за неоснователно.
4
В тежест на ответника следва да се възложи сума в общ размер на 760,09 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. П. Т., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *******, партер, срещу *******, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: *******, иск с правно основание чл. 439 ГПК, че П. П. Т. не
дължи на ******* сумата 4502,30 лв., представляваща стойност на топлинна енергия
без посочен в изпълнителното основание период, ведно със законната лихва от
03.11.2011 г., за която сума е издаден изпълнителен лист на 03.05.2012 г. по ч.гр.д. №
16341/2011 г. по описа на СРС, 83 състав, поради погасяване на правото на
принудително изпълнение за вземането с изтичане петгодишен давностен срок.
ОСЪЖДА *******, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
*******, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на П. П. Т., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *******, партер сумата от 760,09 лева – разноски в
първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5