№ 1131
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИАНА Б. РАШКОВА
ЦЕКОВСКА
при участието на секретаря Л.Ч
като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА
Административно наказателно дело № 20241110212823 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "АДМ Разград" ЕАД, ЕИК: ***, против
наказателно постановление /НП/ № 778065-F766019/08.07.2024г., издадено от
СС.К.Д - Началник на отдел "Оперативни дейности"-София, Дирекция
"Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 278б, ал. 3 от ДОПК, е наложена
имуществена санкция в размер на сумата от 11800 (единадесет хиляди и
осемстотин) лева за нарушение на чл. 127и, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 9, ал. 1 от
Наредба №5/29.09.2023 г. на МФ за условията и реда за осъществяване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на
територията на Република България.
Жалбоподателят оспорва процесното наказателно постановление,
намирайки същото за неправилно и незаконосъобразно, издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение
на материалния закон. В жалбата се твърди, че административнонаказателното
производство е проведено в нарушение на чл. 21 и чл. 134 от НПК и чл. 14, ал.
1
3 от АПК, доколкото като доказателства са били използвани документи на
чужд език. Твърди се, че проверката е била извършена в присъствието на
водач, който не владее български език и не е разбирал действията на
административните органи. На следващо място се твърди, че не ставало ясно
как е било установено, че стоката е с висок фискален риск, като не било
посочено и с какъв акт стоката е била определена като такава, а
публикуваният на интернет страницата на НАП списък към заповед № ЗМФ -
1295/28.12.2023г. за утвърждаване на Списък на стоки с висок фискален риск с
кодове по Комбинираната номенклатура бил нищожен, тъй като не ставало
ясно към кой нормативен акт се отнася, кой е неговият автор, нито били
спазени изискванията за обнародване на нормативен административен акт в
Държавен вестник съгласно изискванията на чл. 78, ал. 2 от АПК и не е било
проведено обществено обсъждане съгласно чл. 77 от АПК и чл. 26, ал. 2 от
ЗНА . Сочи се и че в АУАН и в НП не били ясно посочени датата и мястото на
извършване на нарушението, както и нарушените законови разпоредби.
Поддържа се, че наложената имуществена санкция не отговоря на
предвидения в разпоредбата на чл. 2786, ал. 3 от ДОПК размер. Излагат се и
доводи за наличието на предпоставки за квалифициране на нарушението като
маловажно и прилагането на чл. 28 от ЗАНН. В тази насока се поддържа, че
нарушението не е общественоопасно, тъй като НАП и Агенция „Митници“
разполагали с информация относно вида, фискалната стойност и
местоназначението на стоките, посредством декларирането на доставки по
ЗДДС и декларирането при митнически внос и износ. Сочи се и че
недекларирането на СВФР не води до вреди за ощетяване на фиска чрез
укриване на приходи, както и че предвидената за нарушението санкция не
съответства на неговата обществена опасност. По изложените съображения се
иска отмяна на НП и присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява
се от адв. Д., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Прави и възражение за непропорционалност на предвидената санкция за
нарушението, позовавайки се на Решение на СЕС по съединени дела С497,
С498/2015г.
Въззиваемата страна - началник на отдел "Оперативни дейности"-
София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", при ЦУ
2
на НАП, редовно призована, се представлява от юрк. Пенчева, която оспорва
жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като намира, че при издаването му не
са допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея съображения и като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
"АДМ Разград" ЕАД, ЕИК: ***, е юридическо лице, регистрирано на
територията на Република България, със седалище и адрес на управление в гр.
Разград, Северна индустриална зона, представлявано съвместно от поне двама
от членовете на управителния съвет - А.Н.С,Н.Д.Ц,С.У.М,Ц.К.Ц,Д.А.К
На 11.04.2024г. в 04:04 ч. при извършена проверка на ГКПП "Русе
Дунав мост" на МПС - влекач марка "RENAUT", рег. № B130MAU и ремарке с
регистрационен № ***, с водач: Dragos Iulian Tobos, било установено, че се
превозва стока, включена в списъка на стоки с висок фискален риск /СВФР/ -
Глюкоза и сироп от глюкоза, несъдържащи фруктоза или съдържащи тегловно
в сухо състояние по-малко от 20% фруктоза: Изоглюкоза, с код на стоката по
Комбинираната номенклатура на ЕС: 17023090, в количество: 23760 кг.
Органите по приходите съставили "Протокол за извършена проверка на СВФР
при ВОД" № 180603026776_1/11.04.2024 г. Изпращач на стоката бил "АДМ
Разград" ЕАД, ЕИК: ***, получател - "URATOS PROD SRL" с дан. №
R06865257 и превозвач "NEXTDEL SERV SRL" с дан. № R034366856.
Превозът на стоката бил от България до Румъния. Водачът на транспортното
средство не представил уникален номер за превоз /УНП/ на стоката с висок
фискален риск.
Във връзка с гореизложеното, на 15.04.2024г., в 14:00 ч. органите по
приходи извършили документална проверка в офис на "АДМ Разград" ЕАД,
намиращ се на адрес гр. Разград, Северна индустриална зона. Проверката била
извършена в присъствието на Йорданка Минкова на длъжност ръководител
отдел Логистика и за извършената проверка бил съставен Протокол за
извършена проверка № 0145159 от 15.04.2020г.
При извършената проверка задълженото лице представило следните
документи - ЧМР № 2665721/10.04.2024 г., Сертификат за анализ на стоката от
3
10.04.2024г., Ticket Nbr 1161, фактура № **********/10.04.2024г., разпечатка
на предварително декларирани данни с вх. №2900И0494842/11.04.2024 г.
Видно от представените документи фирмата доставчик е била "АДМ Разград"
ЕАД и получател на стоката е бил - "PURATOS PROD SRL" с дан. №
R06865257. Превозваната в провереното МПС стока е била описана в
представената фактура № **********/10.04.2024г. с наименование:
GLUCOSE SYRUP /код 17023090 /- 23 760 кг. на обща стойност 15087.60 евро,
съотв. 29508,78 лева.
От представените предварително декларирани данни с вх.№
2900И0494842/11.04.2024 год. е видно, че същите са подадени на 11.04.2024
год. в 06:40 часа т.е. след натоварване на транспортното средство, на което е
направена проверка на ГКПП-Дунав мост 1 гр. Русе на 11.04.2024 год. в 04:04
часа при излизане от страната.
Въз основа на гореизложеното е било прието, че дружеството-
жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 127и, ал. 2 ДОПК, като не е
декларирало предварително данни за превоз, който започва от територията на
страната и завършва на територията на друга държава - членка на
Европейския съюз, преди започване на натоварването на транспортно
средство марка RENAUT, влекач с регистрационен № B130MAU, ремарке с
регистрационен № *** и водач Dragos Iulian Tobos. Прието било също, че
нарушението е извършено в гр. София, съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗАНН, на дата
10.04.2024 г., датата на натоварване на стоките съгласно ЧМР.
Въз основа на посочените констатации свид. Е. Р. съставила срещу
дружеството-жалбоподател АУАН cep. AN F766019/30.04.2024 г. за нарушение
по чл. 127и, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба №5/29.09.2023г. на МФ.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното НП, с
което на жалбоподателя на основание чл. 278б, ал. 3 от ДОПК, е наложена
имуществена санкция в размер на сумата от 11800 (единадесет хиляди и
осемстотин) лева за нарушение на чл. 127и, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 9, ал. 1 от
Наредба №5/29.09.2023 г. на МФ.
Установената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на
производството гласни доказателства – показанията на свидетеля Е. Р., както и
писмените доказателства – Заповед №ЗМФ-1295/28.12.2023 г.; Протокол за
извършена проверка № 0145159 от 15.04.2020г.; Протокол за извършена
4
проверка на СВФР при ВОД № 180603026776_1/11.04.2024 г.; ЧМР №
2665721/10.04.2024 г.; Сертификат за анализ на стоката от 10.04.2024г.; Ticket
Nbr 1161; фактура № **********/10.04.2024г.; разпечатка на предварително
декларирани данни с вх. №2900И0494842/11.04.2024 г.; Заповед №ЗЦУ-
384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, както и останалите
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Приетата за установена фактическа обстановка се установява по един
категоричен и несъмнен начин от гореописаната доказателствена съвкупност,
като между отделните доказателствени източници не са налице каквито и да е
противоречия, които да налагат подробен анализ на доказателствата и
излагане на съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.
При кредитиране на всички доказателства, които са събрани в производството
и неоспорени от страните и на осн. чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, съдът счита, че
не се налага по-задълбочен анализ на доказателствата. В жалбата се
претендира, че са били използвани негодни писмени доказателства и
документи на чужд език, без да държи сметка, че това са писмените
доказателства, които са издадени и представени от дружеството-жалбоподател
във връзка с проверения превоз, а това, че същите са на чужд език, не ги прави
негодни. Касае се за документи, които съпровождат товара, представени са от
самото дружество и тяхното съдържание следва да му е известно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В производството по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по
5
спазване на процесуалните правила, намира, че процесният АУАН и
обжалваното НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от
закона писмена форма и съдържание (чл. 42 и 57 от ЗАНН), при спазване на
установените срокове и ред. НП отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН – съдържа описание на нарушението, мястото и датата на извършването
му, посочени са нарушените законни разпоредби, като оплакванията на
жалбоподателя в обратен смисъл са неоснователни. Съдът не констатира
наличието на непълнота при излагане на фактите и обстоятелствата по случая.
Обстоятелствата, които очертават извършването на нарушението, са ясно и
точно конкретизирани и позволяват да се разбере в какво се изразява то.
Наред с това е налице и съответствие между фактическото описание на
нарушението и правната му квалификация.
Действително, както се претендира от жалбоподателя в АУАН не са
точно и конкретно посочени дата и място на извършване на нарушението, но
датата на нарушението несъмнено се извежда от описаните обстоятелства по
извършване на същото. При това положение не е вярно твърдението, че датата
на извършване на нарушението е останала неясна за жалбоподателя, с което се
претендира, че е ограничено правото му на защита. Мястото на нарушението
действително не е посочено в АУАН, но то също е изводимо от описаните в
него обстоятелства по извършване на нарушението и в частност от описаното
изпълнително деяние на същото, а именно: недеклариране на данни за
превоза, което деклариране очевидно е следвало да се извърши пред органа по
приходите – НАП, чието седалище е в гр. София. Именно това място на
извършване на нарушението е посочено в издаденото впоследствие НП и
настоящият съдебен състав приема, че това е станало на осн. чл. 53, ал. 2
ЗАНН и непосочването изрично в АУАН на гр. София, като място на
извършване на нарушението по никакъв начин не е довело до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя, доколкото неговата защита в нито един
момент не е била насочена към оборване или опровергаване на мястото на
извършване на деянието. Такава защита освен това обичайно не се упражнява
когато се касае за нарушения, извършвани чрез бездействие, какъвто е
настоящият случай, доколкото е ясно, че такова нарушение се извършва на
мястото, на което е било дължимо действието. Защита с оглед твърдяното
място на извършване на нарушението се упражнява при нарушение,
извършено с действие, като форма на изпълнително деяние, какъвто
6
настоящият случай не е. С оглед на това, съдът намира, че с начина на
оформяна на процесуалните документи /АУАН и НП/ и тяхното съдържание,
не е ограничено правото на защита на жалбоподателя, доколкото в тях
нарушението и обстоятелствата по извършването му са достатъчно ясно
описани така, че за нарушителя да стане ясно за какво нарушение е
ангажирана отговорността му.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че при
извършената проверка на ГКПП-Дунав мост 1 гр. Русе, е присъствал водачът
на превозното средство, който не владеел български език и не е разбирал
действията на контролните органи. В тази връзка следва да се посочи, че тази
проверка е била само повод за извършване на проверката в офис на "АДМ
Разград" ЕАД и именно при последната е установено процесното нарушение.
С оглед на гореизложеното настоящият състав на съда приема, че в хода
на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Отговорността на дружеството жалбоподател е ангажирана за това, че за
процесния превоз преди натоварване на транспортното средство със СВФР –
глюкозен сироп, не е подал декларация по електронен път до НАП.
Изпълнителното деяние се изразява в неподаване на процесната
декларация, като меродавният момент до който това законосъобразно следва
да бъде извършено е преди започване на натоварването на превозното
средство. В конкретния случай се установява, че такава декларация е била
подадена на 11.04.2024 год. в 06:40 часа т.е. след натоварване на
транспортното средство на 10.04.2024 г. и след като на транспортното
средство е направена проверка на ГКПП-Дунав мост 1 гр. Русе на 11.04.2024
год. в 04:04 часа при излизане от страната.
Процесната стока представлява СВФР с код: 1702 30 90, доколкото е
включена в списъка на стоки с висок фискален риск с кодове по
Комбинираната номенклатура, утвърден с действащата към процесния период
Заповед №ЗМФ1295/28.12.2023 г. на министъра на финансите, с която е
отменена Заповед №ЗМФ-543/03.08.2023 г.
В конкретния случай деянието е извършено на 10.04.2024 г., както е
посочено в АУАН и НП, доколкото на тази дата е било натоварено превозното
средство със СВФР и е следвало преди натоварването да се подаде
7
декларацията до НАП. След като това не е сторено, нарушението е извършено
на посочената дата – 10.04.2024 г.
Към този момент е била в сила именно горепосочената Заповед
№ЗМФ1295/28.12.2023 г. на министъра на финансите, издадена на осн. чл.
127а, ал. 7 ДОПК. В утвърдения с нея списък на СВФР с код: 1702 30 90 са
включени: Други видове захар, вкл. лактоза, малтоза, глюкоза и фруктоза
(левулоза), химически чисти, в твърдо състояние, захарни сиропи без
ароматизиращи или оцветяващи добавки; заместители на мед, дори смесени с
естествен мед; карамелизирана захар или карамелизирани меласи; Глюкоза и
сироп от глюкоза, несъдържащи фруктоза или съдържащи тегловно в сухо
състояние по-малко от 20% фруктоза: Други.
Нито Заповедта на МФ, издадена на осн. чл. 127а, ал. 7 ДОПК, нито
утвърдения с нея списък на СВФР представляват нищожни административни
актове, както се поддържа от жалбоподателя. Те не попадат под дефиницията
на нормативни административни актове по смисъла на чл. 75 АПК, както се
поддържа в жалбата, тъй като не съдържат административноправни норми,
отнасящи се за неопределен и неограничен брой адресати и имащи
многократно правно действие. Касае се само за списък на стоки, утвърден по
реда, предвиден в чл. 127а, ал. 7 ДОПК и на основание посочената разпоредба,
от министъра на финансите по предложение на изпълнителния директор на
НАП. В цитираната разпоредба е предвиден и редът, по който заповедта и
списъкът на СВФР се публикуват, а именно на интернет страницата на МФ и
на НАП. Видно от публикуваните на интернет страницата на МФ Заповед
№ЗМФ1295/28.12.2023 г. на министъра на финансите, с която е утвърден
списък на СВФР се касае за сканирани копия на документи, от които не могат
да се направят изводите, направени в жалбата, че същите не са подписани от
лицето, което по закон е предвидено да ги подписва. Същите са публикувани
на официалната интернет страница на МФ и е посочено, че са подписани от
министъра на финансите, при което положение не следва да има каквото и да
е съмнение относно тяхното авторство. По отношение на списъка, следва да се
посочи, че липсва изискване същият да бъде подписан от министъра на
финансите, както се претендира в жалбата, а такова изискване е предвидено
само по отношение на заповедта, с която този списък се утвърждава, видно от
разпоредбата на чл. 127а, ал. 7 ДОПК.
8
Деянието на дружеството-жалбоподател, изразило се в недеклариране
пред НАП на данни за превоза на СВФР преди започване на натоварването на
транспортното средство правилно е квалифицирано като нарушение на чл.
127и, ал. 2 ДОПК. Правилно е определена и датата на нарушението –
04.12.2023 г., доколкото същата е удостоверена в транспортния документ –
ЧМР. При приложение на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН правилно е
определено и мястото на извършване на нарушението, като гр. София,
доколкото необходимата информация е следвало да постъпи по електронен
път в сървъра на НАП, намиращ се в гр. София, на осн. чл. 8, ал. 1, изр. 2 от
Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на
територията на Република България.
За правилно квалифицираното нарушение, законосъобразно е
приложена санкционната разпоредба на чл. 278б, ал. 3 ДОПК, която
предвижда, че лице, което не изпълни задължение по чл. 127и, ал. 1 – 5, да се
наказва с глоба – за физическите лица, или с имуществена санкция – за
юридическите лица и едноличните търговци в размер на 40 на сто от
данъчната основа на превозваната стока по смисъла на Закона за данък върху
добавената стойност, но не по-малко от 5000 лв. В случая данъчната основа на
превозваната стока, видно от приложената фактура е 29508,78 лева, като 40%
от нея се равнява на 11 803,51 лева, като с обжалваното НП на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 11 800 лева, която
е правилно изчислена. С определянето на санкцията с 3,51 лева по-малко не се
достига до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, а отклонението
от абсолютно определената санкция не е съществено, поради което и тези
възражения на жалбоподателя са неоснователни.
За процесния случай, според настоящия съдебен състав не може да се
приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 4
ЗАНН: " Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид." В случая не би могло да се говори за липса
9
или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е
формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и
третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно "други
смекчаващи обстоятелства", които да редуцират степента на обществена
вредност на неизпълненото правно задължение, съпоставима с нарушенията
от същия вид, с оглед наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства –
високата стойност на превозваната стока. Следва да се има предвид и високата
обществена опасност на деянието, доколкото с недекларирането
предварително на превоза на СВФР се възпрепятства възможността за
осъществяване на фискален контрол от органите по приходите върху
движението на такива стоки на територията на страната при условията на
Глава Петнадесета "а" от ДОПК. С оглед на последното е неоснователно
твърдението на жалбоподателя, че предвиденото в чл. 127и, ал. 2 ДОПК
деклариране представлява подаване на информация, която така или иначе е
известна на НАП посредством декларирането на доставки по ЗДДС и
декларирането при митнически внос или износ, доколкото декларирането по
чл. 127и, ал. 2 ДОПК е предварително и дава възможност за текущ физически
фискален контрол на стоката, а проверката на верността на декларираните
доставки по ЗДДС и декларирането при митнически внос или износ е
последващо и не дава възможност за физически контрол на стоката. Според
настоящия съдебен състав и санкцията, предвидена в разпоредбата на чл.
278б, ал. 3 ДОПК за извършеното нарушение, бидейки определена като
процент от данъчната основа на превозваната стока, която е определяща за
обществената опасност на деянието, с оглед на възможността за евентуално
ощетяване на фиска, се явява със справедлив размер, поради което липсват
основания да се приеме, че същата е непропорционална на обществената
опасност на извършеното нарушение.
С оглед на така изложените съображения, обжалваното НП следва да
бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно.
При този изход на делото и изрично направеното искане за това от
надлежно упълномощен юрисконсулт, който представлява наказващия орган в
хода на производството, в полза на въззиваемата страна следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева, на осн.
10
чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, който размер съдът счита, че съответства на
фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5,
вр. ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 778065-
F766019/08.07.2024г., издадено от СС.К.Д - Началник на отдел "Оперативни
дейности"-София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален
контрол", при ЦУ на НАП, с което на "АДМ Разград" ЕАД, ЕИК: ***, на
основание чл. 278б, ал. 3 от ДОПК, е наложена имуществена санкция в размер
на сумата от 11800 (единадесет хиляди и осемстотин) лева за нарушение на чл.
127и, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба №5/29.09.2023 г. на МФ за
условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на
стоки с висок фискален риск на територията на Република България.
ОСЪЖДА "АДМ Разград" ЕАД, ЕИК: ***, да заплати на Националната
агенция за приходите, сумата от 100,00 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11