и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 48/09.10.2006 г., постановено по гр. д. № 460/2006 г., Кърджалийският районен съд е признал за недоказанооспорването истинността на договор за възлагане на управление на „Хидрострой- Арда" ЕООД гр. Кърджали, сключен на 23.04.2001 г. между „Хидрострой- Арда 2000" АД гр. Кърджали и Мариана Василева Василева-Димитрова, в частта относно съдържанието му и автентичността на положените подписи за доверител и довереник. Със същото решение съдът е осъдил„Хидрострой- Арда" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали ул. "Републиканска" № 25 да заплати на Мариана Василева Василева- Димитрова от гр.Кърджали, ул. "Георги Кондолов" № 10 сумата в размер на 2705.52 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за управление от 23.04.2001 г. за периода от м. декември 2005 г. до м. февруари 2006 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на исковата молба- 25.04.2006 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 1528.26 лв., представляваща обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по договор за управление от 23.04.2001 г. , ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на исковата молба- 25.04.2006 г. до окончателното й изплащане. Присъдени са и разноски по делото. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят „Хидрострой- Арда” ЕООД гр. Кърджали, който го обжалва изцяло. Поддържа се в жалбата, че решението е неправилно- незаконосъобразно, необосновано, постановено при непълно изследване на доказателствата по делото и постановено по недопустим иск. Съдът неправилно приел, че от представения по делото договор, ищеца може да черпи претендираните в исковата молба права. Представения по делото договор за възлагане на управление касаел възлагане управлението на друг правен субект- ”Хидрострой- Арда 2000” АД гр. Кърджали , а не ответника по делото ”Хидрострой- Арда” ЕООД гр. Кърджали. Подробни съображения за неправилността и необосноваността на постановеното решение излага в писмена защита. Поддържа се, че иска е недопустим, а договора за управление от 23.04.2001 г.- нищожен. Моли да се отмени изцяло атакуваното решение и се постанови друго такова, с което се отхвърли предявения иск като недопустим. Претендира направените по делото разноски пред двете инстанции. Сочи доказателства. Ответницата по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорва и моли да се остави в сила атакуваното решение. Претендира разноски. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда за това са следните: Предявен е иск по чл. 280 и сл. от ЗЗД- за неизплатено възнаграждение и обезщетение за неизползван отпуск по договор за управление на ЕООД. В исковата си молба ищцата твърди, че на 23.04.2001 г. сключила договор за управление на ”Хидрострой- Арда” ЕООД гр. Кърджали. Управлението й било възложено от едноличния собственик на капитала на Дружеството- ”Хидрострой- Арда- 2000" АД гр. Кърджали. Съгласно сключения договор за управление, ежемесечното й възнагражедние като управител било определено в размер на петкратната средна работна заплата в РБ, което да се изплаща ежемесечно, до края на следващия месец. Твърди, че на 15.02.2006 г. Съветът на директорите на „Хидрострой Арда- 2000" АД гр. Кърджали- едноличен собственик на капитала на ответното дружество, взел решение за освобождаването й като управител на „Хидрострой- Арда" ЕООД, гр. Кърджали, което решение било вписано на 22.02.2006 г. в търговския регистър. Твърди още, че за календарната 2005 г., както и за 2006 г. до момента на прекратяване на договора за управление, не е ползвала платен годишен отпуск. Размерът на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск съгласно договора за управление се определял на база средно дневно брутно възнаграждение за годината и броя на обезщетяваните дни. До завеждане на иска дружеството- ответник не й било изплатило полагащото й се възнаграждение за месеците декември 2005 г. до м. февруари 2006 г. включително общо в размер на 2747 лв., както и дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1700 лв. за 35 дни. В съдебно заседание на основание чл. 116 ал.1 от ГПК е допуснато изменение на иска досежно неизплатеното трудово възнаграждение от 2747 на 2705.52 лв. и обезщетението за неползван платен годишен отпуск от 1700 лв. на 1528.26 лв. От фактическа страна се установява следното: На 23.04.2001 г. в гр. Кърджали бил сключен договор между „Хидрострой- Арда 2000” АД- Кърджали и ищцата по делото Мариана Василева Василева- Димитрова за възлагане управлението на „Хидрострой- Арда" ЕООД гр. Кърджали, която приела да управлява и представлява дружеството. Договорът бил в сила от 01.05.2001 г. В т. 3.7 от договора било уговорено възнаграждение за довереника /управителя/ в размер на петкратната средна работна заплата за страната, платимо съгласно т. 3.9 ежемесечно, до края на следващия месец. В т. 3.6 от същия договор било определено обезщетение на управителя за неизползван платен годишен отпуск на базата на среднодневното брутно възнаграждение за годината на полагащото се обезщетение и броя на ползваните или обезщетявани дни. Било договорено също, че управителят /т. 3.4/ има право на платен годишен отпуск в размер на 30 дни за една календарна година. Представени са фишове на името на ищцата за начислените й доходи като управител за месеците декември 2005 г., януари 2006 г. и февруари 2006 г. с посочени суми за получаване. Като доказателство по делото е представено удостоверение за актуално състояние на ответното дружество, от което се установява че едноличен собственик на същото е „Хидрострой- Арда- 2000" АД гр. Кърджали. От протокол за проведено на 15.02.2006 г. заседание на Съвета на директорите на „Хидрострой Арда- 2000" АД гр. Кърджали, се установява, че е било взето решение за освобождаването на ищцата като управител на „Хидрострой- Арда" ЕООД гр. Кърджали, за прекратяването на договора й за управление на същото и за избор на нов управител. От заключението на вещото лице по назначената съдебно- счетоводна експретиза и допълнителна такава, които съдът приема, се установява, че неизплатеното на ищцата възнаграждение като управител за претендирания период възлиза на 2705.52 лв., а обезщетението й за неизползван платен годишен отпуск за 2005 и 2006 г. е в размер на 1528.26 лв. При тези данни въззивният съд намира предявеният иск за заплащане на възнаграждение и неизползван платен годишен отпуск по договор за управление за основателен и доказан, поради следното: Между страните по делото е налице валидно сключен договор за възлагане на управление по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 147 от ТЗ, по силата на който едноличният собственик на капитала на ответното дружество е възложил управлението му на ищцата. Съгласно така сключения договор, ищцата като довереник се е задължила да извършва за сметка на ответното дружество възложените й действия срещу определено възнаграждение. Ноторно е, че договора за възлагане на управление на ЕООД е двустранен, възмезден и консесуален и произтича от договора за поръчка /мандат/, уреден от гражданското законодателство в разпоредбите на чл. 280 и сл. от ЗЗД. Поради това в случая се касае до отговорност от неизпълнение на договорно задължение по управление на дружество от страна на ответното „Хидрострой Арда” ЕООД- Кърджали, за което безспорно по делото се установява, че не е изплатило на ищцата претендираното възнаграждение за посочения период от време и че дължи на същата обезщетение за неползван платен годишен отпуск. В тази връзка следва да се посочи, че направените доводи от ответната страна, поддържани пред тази инстанция, че искът бил недопустим против ответника „Хидрострой Арда”- ЕООД, който не бил пасивно легитимиран да отговаря по него и, че договора за възлагане на управление бил нищожен, поради липса на съгласие на едноличния собственик, са несъстоятелни. Безспорно е, че договора е сключен между ищцата и едноличния собственик на капитала на едноличното дружество- „Хидрострой- Арда 2000” АД. Така сключен договора, отговаря на изискванията на ТЗ, касаещи отношенията между дружеството и управителя, които се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството, чрез лице, което е оправомощено, или от едноличния собственик. В случая, именно едноличния собственик на капитала- акционерното дружество /за което пред тази инстанция са представени като доказателства заверени ксерокопия на решения по ф. д. № 439/1993 г. по описа на КОС/, от името на едноличното дружество с ограничена отговорност, е сключил договора за управление с ищцата, но за управлението на едноличното дружество с ограничена отговорност. Тълкувайки волята на страните по договора, изхождайки и от заглавната част на същия, както и от последващите действия на едноличния собственик на капитала на едноличното дружество, който със свое решение от заседание на съвета на директорите от 15.02.2006 г., вписано в търговския регистър на съда, е освободило от длъжност досегашния управител на едноличното дружество с ограничена отговорност- ищцата по делото, следва да се приеме, че договора е сключен от името на едноличното дружество с ограничена отговорност и за неговото управление, респ. за последното възниква и задължението да заплаща на управителя- ищцата по делото, договореното възнаграждение, както и обезщетение за неползван платен отпуск. А по делото безспорно се установява, че ищцата е изпълнявала задълженията си като управител на ответното дружество, вкл. и за процесния период и, че не е получила дължимото й месечно възнаграждение, както и че същата е освободена като управител с решение на компетентния за това орган от 15.02.2006 г. Установено е и това, че ищцата не е ползвала платен годишен отпуск за претендирания в исковата молба период. Или, следва да се приеме, че ответното дружество е неизправната страна по договора за възлагане на управление и поради това дължи на исцата претендираното възнаграждение по договора и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. Следва поради изложеното ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата претендираните суми до размера на направеното изменение на исковете на основание чл. 116 от ГПК. Що се касае до откритото на основание чл. 154 от ГПК производство по оспорване истинността на договора за управление от 23.04.2001 г. като се оспорва съдържанието на документа и автентичността на положените върху същия подписи, следва да се посочи, че доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което следва да се приеме, че оспорването е недоказано. Следва да се посочи и това, че факта, че договорът за управление на ищцата не е приложен по фирменото дело на ответното дружество, не опровергава истинността му, като е достатъчно вписването на управителя във фирмения регистър на съда. Законът изисква единствено представяне на нотариално заверено съгласие с образец от подписа на управителя, но не и самия договор за управление. Довода за липса на съгласие, поради липса на решение на Съвета на директорите на акционерното дружество за възлагане на управлението на едноличното дружество с ограничена отговорност на ищцата, респ. за нищожност на договора на това основание, също е несъстоятелен. И това е така, тъй като видно от представеното пред настоящата инстанция решение № 1098/01.12.1999 г. по ф. д. № 724/1999 г. по описа на КОС се установява, че Съвета на директорите на акционерното дружество е бил в състав: Мариана Василева Василева- Димитрова- изпълнителен директор, Юксел Азис Халим- председател на Съвета на директорите и Валерия Николова Бъбарова- заместник председател на Съвета на директорите. Няма данни по делото този състав на Съвета на директорите да е бил променен към момента на подписване на договора за възлагане на управлението на едноличното дружество с ограничена отговорност. И именно в този си състав Съвета на директорите на акционерното дружество е подписал договора за възлагане на управлението на едноличното ООД на ищцата, и поради това съдът приема, че по този начин е материализирано решението на Съвета на директорите на акционерното дружество. Видно и от приложената протоколна книга на Съвета на директорите на акционерното дружество, в прецесния период същият е заседавал и е приемал решения именно в този си състав. Впрочем, първоинстанционният съд като е стигнал до направените по- горе изводи, е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Представените пред тази инстанция доказателства не водят до изводи, различни от направените от първоинстанционния съд и настоящата инстанция. Разноски за ответницата по жалбата за тази инстанция не се следват, тъй като такива не са направени. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. 1 от ГПК въззивният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 48/09.10.2006 г., постановено по гр. д. № 460/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1/ 2/ |