Решение по дело №47882/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2378
Дата: 12 февруари 2024 г.
Съдия: Елена Николова Динева Илиева
Дело: 20231110147882
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 2378
гр. София, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20231110147882 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен Н. Д. Б., ЕГН:**********, действащa чрез своя законен
представител А. Л. А., ЕГН:********** срещу иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК срещу
Д. Г. Б., ЕГН:********** за увеличаване на месечна издръжка, дължима от родител на
ненавършило пълнолетие дете, от 60,00 лв. на 400 лв., считано от 28.08.2023г./датата на
подаване на исковата молба.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата, като същият е осъден с
решение №III-91-117-157/29.06.2012 г. по гр.д. № 10297/2012г., по описа на 117 състав, да
заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 60,00 лв. Сочат се увеличени
нужди на детето с оглед изминалия период от определяне предишния размер на издръжката
и израстването на детето. Посочва, че бащата не се интересува от детето, не изпълнява
определения от съда режим, както и не заплаща издръжка. Твърди, че са се увеличили
нуждите от средства за образование, спорт и извънкласни занимания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на искова молба, с който оспорва
исковата молба до размера от 200 лв. Твърди, че получава заплата в минимално определения
за страната размер. Възразява, че не може да заплаща претендираната издръжка, тъй като
има и задължения по сключен потребителски кредит. Ето защо иска от съда да отхвърли
иска за горницата над 200 лв.
1
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Н. Д. Б. е дъщеря на ответника Д. Г. Б., като с решение №III-91-117-157/29.06.2012 г. по
гр.д. № 10297/2012г. по описа на 117 състав, същият е осъден да заплаща на своята дъщеря
месечна издръжка в размер на 60,00 лв. /л.8 и 9 от делото/.
По делото е представен Договор за обучение по чужд език №443 от 26.06.2023г., от който е
видно, че Н. посещава курс по немски език с годишна такса 1752 лв.,както и такса за
учебници в размер на 72 лв.
От справка от НОИ се установява, че А. Л. А. декларира месечен доход около 2800 лв. Д. Г.
Б. декларира доход от 789 лв.
Ответникът работи на длъжност „м. ш.“ в ЕТ „Б. Б. Б. С.“.
По делото е изготвен социален доклад от ДСП Възраждане, от който се установява, че
детето живее заедно със своята майка. Ученик в седми клас на СУ „А. Ко.“. Посещава
курсове по немски език и спортни занимания. Посочено е, че детето не контактува с баща
си. Заплаща издръжка от 90 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е
обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (в този смисъл е и т. 2 от ППВС
№ 5 от 16.11.1970 г.). Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между
нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. И тъй
като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при
промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице.
В конкретния случай се установи, че ищецът не е навършил пълнолетие.Установи се, че Н.
е ученичка в шести клас и посещава допълнителни дейности. Посещава курсове по немски
език и тренира спорт. От определяне размера на присъдената издръжка по съдебен ред на
детето са изминали почти дванадесет години. Съдът намира, че израстването на детето в
периода от определяне предишния размер на тяхната издръжка само по себе си води до
увеличаване на необходимите средства за издръжката им. Издръжка се дължи от двамата
родители независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител следва да поеме по
принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които
2
са в полза и на детето. Оттук следва, че ответникът трябва да поеме по-голям дял на
паричната издръжка на ищеца. Детето има нужда от средства за храна, дрехи, лекарства,
образование и спорт. Майката единствено отглежда и се грижи за детето. Бащата не полага
грижи за Н.. Не спазва и определения режим на лични контакти.
Ответникът е в трудоспособна възраст и няма данни да е нетрудоспособен по здравословни
причини, т. е. да не може да се приеме, че той е в невъзможност да дава издръжка (ППВС №
5/1970 г., т. 11).
Доходът, който декларира ответникът е под определената за страната минимална заплата.
Предвид характера на длъжността, която заема Д. Б., като международен шофьор, то той
освен заплата следва да получава и пари при командироване , съгласно законодателството
на Република България и правото на ЕС.
Възражението, че не може да заплаща издръжка в претендирания размер, тъй като е
длъжник по договор за потребителски кредит, е неоснователно. Ответникът доброволно е
влязъл в договорни отношения с кредитора и е сключил договор, докато задължението за
издръжка е алиментно и следва от самия закон.
Предвид изложеното съдът намира, че искът с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК
е изцяло основателен и следва да бъде уважен, като издръжката бъде увеличена от размера
от 60,00 лв. на 400 лв. Издръжката се дължи от датата на предявяване на исковата молба
28.08.2023 г., до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението: Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ищеца.
Същият претендира сторени такива в размер на 800 лв. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие, от който се установява, че ищцата е заплатила сумата от 800 лв.
, в брой, в полза на адв. Я. Апостолова.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от ответника.
Съдът намира, за основателно възражението до размера от 500 лв.
Съдът не е обвързан от уговореното от страните. Не е обвързан и от уреденото в Наредба на
Висшия адвокатски съвет. /Виж Решение от 24.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС/.
Отделно, делото не се характеризира с особена правна и фактическа сложност, проведено е
едно съдебно заседание.
Няма задължение между страните по договора да уговорят възнаграждение в минимален
размер, но не следва и по-високият размер да остава в тежест на другата страна.

3
На основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответникът дължи държавна такса върху увеличението на
размера на издръжката в размер на 489,60 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна издръжка
от Д. Г. Б., ЕГН:**********, определена с решение №III-91-117-157/29.06.2012 г. по гр.д. №
10297/2012г. по описа на 117 състав в полза на Н. Д. Б., ЕГН:**********, действащ чрез
своя законен представител А. Л. А., ЕГН:**********,като:

ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Д. Г. Б., ЕГН:********** да заплаща на
Н. Д. Б., ЕГН:**********, действащ чрез своя законен представител А. Л. А.,
ЕГН:**********, месечна издръжка в размер на 400,00лв., считано от 28.08.2023г., до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката ведно със
законната лихва от момента на забавата върху всяка просрочена вноска до окончателното й
заплащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Г. Б., ЕГН:********** да заплати на Н. Д. Б.,
ЕГН:**********, действащ чрез своя законен представител А. Л. А., ЕГН:**********
сумата от 500 лв., представляваща разноски пред първата съдебна инстанция.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Д. Г. Б., ЕГН:**********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд сума в размер на 489,60 лв., представляваща държавна такса върху
присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок, считано от 13.02.2024г.
Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4