Р Е Ш Е Н И Е
№192/4.4.2017 г. 04.04.2017
година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV-ти граждански състав
На 07.03 2017 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Марина Христова
при секретаря Ст. М.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 1833
по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от Т.Г.К. и Д.Д.К.
против М.Й.К., Т.Г.К. и Д.Г.К. - Б. иск за признаване на установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на 305 кв.ч. от имот,
подробно описан в молба – уточнение от 26.09.2016 г, както и за отмяна на КНА
от 07.07.2006 г.
В исковата
молба се твърди, че с НА от 2004 год., наследодателят на ответниците, в
качеството на техен представител е закупил ид.ч от недвижим имот за тях и за
себе си , в лично качество. Отделно от това с НА Г. Х.К. е закупил лично и в
качеството си на представител на ищците ид.ч. от съседен недвижим имот. В
последствие с договор за замяна, обективиран в НА от 2008 год., съсобствеността
между страните е ликвидирана и всеки от тях станал изключителен собственик на
съответните ПИ. Оказало се, че графичното отразяване на имотите по издадените
скици било неправилно , не граничели непосредствено един с друг, а между тях
бил разположен терен с площ 305 кв.м., който бил отразен като самостоятелен Пи,
по скиците при извършване на сделките се включвал в имота на ищците.
Междувременно влязла в сила кадастралната карта от 2005 год., където имотът на
ответниците бил неправилно заснет с площ 1420 кв.м., вместо действителната му
площ от 1115 кв.м. Ищците твърдят , че са завладели спорните ид.ч. от имота още
с придобиването му през 2004 год. и до настоящия момент упражняват фактическа
власт върху него, като дори са изградили оранжерия. Наследодателят на
ответниците от своя страна през 2006 год. се снабдил с КНА за спорните 305
кв.м., които не били описани и като предмет на замяната. Между страните
възникнал спор за собствеността, който обуславял правния интерес от завеждането
на иска. Иска се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който предявеният иск е оспорен като недопустим и неоснователен. Посочва се, че
имота не съществува, така както е описан в исковата молба.Между страните имало
образувано дело от 2013 год., по което бил предявен отрицателен установителен
иск, по който ищците не твърдели да са собственици на имота. Отразеното в ИМ не
отговаряло на обективната истина. Ищците никога не били владели спорните части,
т.к. били и в чужбина. От 2004 год. същите се владеели от първата ответницата и
общия на тримата наследодател. Прехвърлянето на спорните части се твърдяло,
както в исковата молба, така и в НА за замяна, което водело и до противоречие в
твърденията на самите ищци.Ищците само държали част от имота на границата между
двата имота, но без съгласието и против волята на ответниците. Имало изготвени
два проекта за промяна на кадастралното заснемане, в следствие на което
следвало да се отразят и новите граници на имотите, включително депозирано от
страна на М. К. жалба до главния архитект , по която била образувана преписка.
Развиват се подробни съображения за неоснователност на иска. Иска се отхвърляне на предявения иск, както и
присъждане на разноските по делото.
В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на
ищците.
Ответниците оспорват иска чрез
процесуалния си представител.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и се
установява от приложените писмени доказателства, че по силата на покупко – продажба, обективирана
в НА от 31.05.2004 год. , наследодателят на ответниците К. – в лично качество и
в качеството си на пълномощник на ищцата К. е придобил дворно място с площ 1115 кв.м., представляващо ПИ *** по
КП, извън границите на гр. Я., от които 500/1115 ид.ч. за К. и 615/1115 ид.ч.
за К..
На същата дата, отново по силата на
покупко – продажба, обективирана в НА , наследодателят на ответниците К. – в
лично качество и в качеството си на пълномощник на ищцата К. е придобил нива от
5, 359 дка, съставляваща имот *** по плана за земеразделяне на гр. Я., от които 500/5359 ид.ч. за К. и
4859/5359 ид.ч. за К..
С НА за замяна на недвижим имот от
08.02.2008 год. Т. и Д. К. са прехвърлили на М. и Г. К.и 615/1115 ид.ч. от ПИ с
идентификатор ***, стар идентификатор 4.572.0, целия с площ 1115 кв.м., а по
кадастрална скица 1420 кв.м. В замяна М. и Г. К.и са прехвърлили на Т. и Д. К.
500/5359 ид.ч. от от земя за земеделско ползване с идентификатор 87374.36.84,
стар идентификатор 36.84.0.
На 07.07.2006 год. Г. К. се е сдобил
с НА за собственост на недвижим имот придобит по давност, по силата на който е
признат за собственик на 305/1420 ид.ч. от имот, целия с площ 1420 кв.м.,
представляващ ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Я..
Видно от приложеното удостоверение
за граждански брак, ищците са съпрузи, сключили брак на ***.1974 год.
Към отговора на ИМ ответниците са
приложили два броя преписки за промяна на КК по обекти *** и ***. В същите се намира споразумение от юли
2008 год., подписано от страните и неоспорено от ищците, по силата на което
страните са се споразумели съседните им имоти да добият изменение, което ще
доведе и до промяна на границите между двата имота. С протокол от 14.09.2015
год. правоспособно лице е извършило трасиране на границата между двата съседни
имота, като са присъствали Д.К. и М.К..
Видно от приложеното удостоверение
за наследници, след смъртта си Г. К., поч. на 25.03.2015 год. е оставил
наследници – ответниците.
Приложено е още разрешение за строеж
от 12.11.2008 год., по силата на което на Г. и М. К.и е разрешено да построят
ограда от колове и мрежа, както и жалба на М.К. от 28.09.2011 год. до Главния
Архитект на Община Я., в която е посочено, че собствениците на съседния имот/
ищци в настоящото производство/ са монтирали без разрешение фургон и изградили
оранжерия от 300 кв.м. , половината от която е в нейния имот.
В отговор на жалбата с писмо Община
Я. е уведомила Т. и Д. К., както и М.К., че след извършена проверка било
установено, че е изградена оранжерия, за която следва да представят в тридневен
срок съответното разрешение за строеж и документ за собственост на имота.
Представено е и копие от молба –
заявление от Т.К. *** за спиране на принудителното изпълнение по заповед от
14.07.2015 год., т.к. в момента течала процедура по споразумение за промяна на
границите на двете съседни ПИ, на която в момента е изградена оранжерията-
обект на посочената заповед.
По искане на страните по делото е
приложено в цялост гр.дело №*** год. по описа на ЯРС. Същото е било образувано
по искова молба на ищците срещу ответниците К.и, с която е предявен отрицателен
установителен иск, да бъде признато за установено, че ответниците не са
собственици на 305 кв.м. от ПИ с идентификатор №***. Производството по делото е
било прекратено с определение на ЯРС от 22.11.2013 год., поради недопустимост
на иска. Определението е потвърдено с определение на СлОС от 26.03.2014 год.,
последното недопуснато до касационно обжалване.
По делото е назначена и изслушано
заключението на СТЕ, вещото лице по която е посочило, че преди създаването на
КВС и КК имот №*** с площ 1115 кв.м. и се намира извън строителните граници на
града. С влязъл в сила на 09.03.1995 год. КВС имотът с същия номер е с площ
1420 кв.м. и с неустановен собственик. През 2005 год. е изработена и одобрена
КК на града, в която имотът от 1115 кв.м. е отразен, като останалите 305 кв.м.
също са отразени, като ПИ №*** на Община Я.. По късно по заявление на Г. К. за
изменение в КК имотът от 1420 кв.м. се вписва като съсобствен на К. и К., но
като съсобственик остава и Община Я.. Имотът с номер *** на Община Я. по КВС от
1995 год. не съставлява самостоятелен имот, т.к. е с неустановен собственик и
изцяло включен в квадратурата от 1420 кв.м.След като е регистрирана извършената
покупка с НА от 31.05.2004 год., имотът от 305 кв.м. става самостоятелен имот
по КВС и изработената КК от 2005 год., с номер ***.Изработена е комбинирана
скица въз основа на проверките извършени от вещото лице. По отношение на
построената оранжерия е посочено, че същата е с площ 224 кв.м. от които 42
кв.м. попадат в ПИ *** , а останалите 182 кв.м. са в ПИ ***
Освен това на скицата са отразени
проектните нови граници между двата имота при съобразяване с проектите за
промяна на кадастралното заснемане, като и е посочено на какъв етап се намират
процедурите по изграждане на огради между имотите.
По делото са събрани и гласни
доказателства.
В показанията си св. В. посочва, че
познава страните и мястото, т.к. живее в съседна кооперация. През 1984 год.,
тези места не били оградени, а се ползвали за „конфута“- места, където
собствениците на апартаменти в кооперациите си засаждали зеленчуци. Св. В. също
обработвал конфу там. Посочва , че видял когато страните оглеждали местата, за
да ги купят – големия парцел бил 5,5 дка, другия около декар, а между тях се
обособявало едно място от около 300 кв.м. Оранжерията на К. съществувала от
2007 год., защото до тогава св. Г. продължил да обработва това място, което
било в дясно от оранжерията. Първата ограда свидетелят мисли, че е изградена
през 2009 год. , не от К., а от ответниците.През 2016 год. била изградена втора
ограда, но не знаел от кого. Посочва, че през 2009 год. спорното място се
ползвало от св.Г., който нямал възможност да го засява в пълния му обем.
Оранжерията била построена от ищците. Позволение да ползва мястото Г. имал от
собствениците, които били в чужбина.Първата ограда била плътно до границата с
оранжерията и не знаел кой я е съборил.
Св. Г. посочва, че още преди 2004
год. работил спорното място.И до ден днешен си работел едно парче място
там.Оранжерията била построена 2007 или
2008 год., когато ищцата се върнала от чужбина, за което дори й помогнал г-н К..К.
и К. заедно разрешили на свидетеля да си сее мястото.През 2009 год. К. сложил
оградата, оранжерията била оградена от двете страни и даже й бил скъсан найлона.Бараката
се падала в имота на ответниците.През 2009 год. не можели да влязат.Свидетелят
не знаел чие е спорното място, но го работил, защото мислел, че са
съпрузи.Поставянето на оградата наложило да откачат мрежа от оградата откъм
улицата и така да влизат.от 2009 год. свидетелят посочва, че не може да влезе в спорното място, където е
оранжерията, защото К. си го оградил.
Св. К. посочва, че познава страните.
Знаел, че имат съседни имоти и ищците били в чужбина.Върнали се 2007 год.Той и
приятели оградили целия имот откъм улицата общо 6 дка и нещо. Знаел за
споразумение между страните, кой колко да има от имота.Имало и идея за
споразумение да променят лицето на имотите, във връзка с което ищците изградили
оранжерия до оградата.Г. К. им посочил след като го питали къде да сложат
оранжерията. Нещо не се споразумели за размяната. Тогава била направена първата
ограда между дворовете.Тя отивала до вратата на оранжерията и малка част от
оранжерията била в Ж. място. След смъртта му по идея на ищците отново имало
идея и приятелите на Ж. преместили оградата. Виждал бил свидетелят Г., но не го
познавал лично.
Св. Д. посочва, че познава страните
по повод на закупения през 2004 год. двор.Разчистили го и го заградили. Тогава
ищците ги нямало в Б..Върнали се от Г. през 2007 год.2008 год. К. им казал да
сложат оранжерията където си е и сега.След 2004 год. свидетелят , св. Й. и Т.
си разделили мястото и започнали да го работят Ж. място- засявали си
зеленчуци.Останалите още си сеели разни неща там. Към оранжерията спорното
място го обработвал Т., ищците също знаели, че го работи. Ищците влизали откъм
улицата. Спорното място си го сеел Т., с разрешението на собственика Ж.
На осн. чл. 174 от ГПК по искане на
ищцовата страна е проведена очна ставка между свидетелите Г. и Д., при която
всеки от тях е поддържал показанията си в частта относно това кой е засявал със
зеленчуци спорните 305 кв.м за периода 2004 год. – 2016 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, както искане по чл. 537,ал.2 от ГПК.
Така
предявения иск съдът намира за допустими, предвид следното: Съгласно
съществуващата към настоящия момент задължителна съдебна практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Допустимостта на установителните искове за
собственост като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на
правен интерес. Той се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на
възникналия между страните извънсъдебен правен спор. Такъв интерес ще е налице
винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, и ответникът оспорва
или смущава правото му на собственост. За допустимостта на производството съдът
изхожда от заявените от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения, на които основава претенцията си, а не от дйствителното
правно положение по спора, което може да е различно от тези твърдения и е
относимо към основателността на иска. С оглед на изложеното и предвид оспорване
собственическите права на ищците от страна на ответниците, съдът счита, че за същите
съществува правен интерес от предявяването на установителен иск за собственост.
По съществото на иска, съдът намира следното:В
исковата молба ищците твърдят да са собственици на процесните 305 кв.м. на
основание придобивна давност текла за периода от 31.05.2004 год. – закупуване
на части от съседните имоти.
Видно от съвкупната преценка на приложените по делото
доказателства, спорните 305 кв.м. не са били предмет на нито една от
извършените сделки /покупко – продажби от 2004 год. и замяна от 2008 год./ От
изготвената СТЕ се установява, че имотът първоначално е бил с неустановен
собственик, а в последствие като собственик е вписана Община Я.. През 2006 год.
с КНА относно спорните 305 кв.м. се е сдобил наследодателят на ответниците.
Безспорно е още, че 42 кв.м. от построена от ищците оранжерия са разположени в
спорните части, като останалата част от същата се намира в собствения на ищците
имот.Тук съдът намира за необходимо да посочи, че от показанията на всички
разпитани свидетели се установява, че оранжерията е построена през 2007 год. до
когато и ищците са се намирали в чужбина.
Законодателят е уредил придобивната давност като
способ за придобиване на вещни права в чл. 79 ЗС. Нормата регламентира
фактическия състав на придобивната давност при добросъвестно и недобросъвестно
владение, включващ като елементи – изтичането на определен в закона период от
време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 СЗ, в хипотезата на чл. 79,ал.1 ЗС
и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.
79,ал.2 ЗС.
Необходимо е владението да съдържа признаците, установени в чл.68
от ЗС и да е непрекъснато. Владението има няколко основни признака: На първо
място е обективния признак – упражняване на фактическа власт върху вещ -
владелецът държи вещта, служи си с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна
власт върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат върху
същата вещ. Фактическата власт може да се упражнява не само лично от владелеца,
но и „чрез другиго“, т.е. от друго лице, но владелецът трябва да има
намерението да държи вещта чрез това лице, както и другото лице да има
намерение да държи вещта не за себе си, а за владелеца. Вторият субективен
признак на владението е намерението на владелеца, да държи вещта като своя.
Освен това владението трябва да отговоря и на следните признаци: да е постоянно, непрекъснато, несъмнено,
спокойно и явно.
Ищците твърдят да са владели имота за периода от закупуването на
съседния, т.е. от 2004 год. На първо място всички доказателства по делото
сочат, че до 2007 год., когато е построена оранжерията ищците са били в
чужбина, т.е. липсват доказателства същите , така като се твърди в исковата
молба да са завладяли имота и да са упражнявали непрекъсната фактическа власт
върху него, включително да са изградили в целия му обем от 305 кв.м. оранжерия.
Установява се, както от свидетелските показания, така и от приложените писмени
доказателства, че споровете относно имота датират още от 2009 год., когато е
изградена първа ограда, както и страните са запознали да подават жалби до
компетентни органи. Наличието на тези спорове изключва и друг елемент –
владението да е спокойно.
Действително владението може да бъде осъществявано освен лично и чрез
друго лице, така както се твърди в допълнителна уточнение на ищците. Тук следва
да се посочи, че освен, че ищците не сочат изрично да са имали намерение да
владеят имота чрез трето лице, нито посочват кое е това трето лице, всеки от
разпитаните свидетели, които през годините твърдят да са ползвали част от
имотите на страните за засяване на зеленчуци, твърди да е ползвал и част от
спорните 305 кв.м. Никой от свидетелите не сочи, да са имали намерение да
владеят за ищците. Дори и да се приеме, че свидетелите са имали намерение да
владеят за някого, следва да се има предвид, че до 2008 год. имотите са били
съсобствени между страните и за никой от свидетелите очевидно не е било ясно до
къде се простират границите им и чия част точно на коя от страните по делото е.
Св. Г. посочва, че мислел, че ищцата К. и наследодателят на ответниците К. са
съпрузи и не знаел чие е мястото и от 2009 год. не е влизал там. Свидетелят К.
посочва, че цялото място е било оградено от К. и негови приятели, както и че
последния казал на ищците къде да изградят оранжерията.
В обобщение на горното, предвид обстоятеството, че предмет на
настоящото дело е доказване твърдението на ищците, че те са собственици на имота,
и т.к. по делото не се доказа кумулативното наличие на предпоставките на чл. 79
ЗС, иска като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Предвид
отхвърляне на иска по чл. 124 ГПК, и т.к. не се доказаха собственически права
на ищците искането с правно основание
чл. 537,ал.2 ГПК също следва да бъде отхвърлено.
По разноските:
Предвид отхвърляне на иска и съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.3 от ЗС ответниците
имат право на разноски в производството в размер на 450 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.Г.К., ЕГН ********** и Д.Д.К., ЕГН **********
против М.Й.К., ЕГН **********, Т.Г.К., ЕГН ********** и Д.Г.К. – Б., ЕГН **********
иск да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на ПИ №*** по КВС на землището на гр. Я., с площ 305
кв.м., който имот по действащата кадастрална карта на гр. Я. е включен като
305/1420 ид.ч. от имот с идентификатор №***, при граници: улица:
имот №***,нива ПИ *** и ПИ №***
Отхвърля
искането за отмяна по реда на чл. 537,ал.2 от ГПК на нотариален акт №*** год.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал. 3 от ГПК Т.Г.К., ЕГН **********
и Д.Д.К., ЕГН ********** да заплатят на М.Й.К., ЕГН **********, Т.Г.К., ЕГН **********
и Д.Г.К. – Б., ЕГН ********** сумата от 450
лв. -разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: