Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260146 08.07.2021
год. гр.Д.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Д.кият
окръжен съд
гражданско отделение
На девети
юни 2021
год.
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:
Павлина Пенева
като разгледа докладваното от председателя
въззивно гражданско
дело № 895 по описа
за 2020 год.
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от
ГПК въз основа на жалба рег.№2432/17.07.2020 год. ,подадена от “РОТА ИНЖЕНЕРИНГ“
ООД,ЕИК115035307, със седалище и адрес
на управление: гр. П., бул. „А.С.**срещу решение № 83/26.06.2020 год. по гр. д.
№ 277/2018 год. на Районен съд Б., с което спрямо дружеството е признато за установено, че
С.Т.Д. ,ЕГН ********** *** е носител на правото на собственост върху недвижими имоти:342 кв.м. – реална част от ПИ
с идентификатор 02508.5.70 по КККР на гр.Б.; 1 817 кв.м. – реална част от ПИ с
идентификатор 02508.5.12 по КККР на гр.Б. и 838 кв.м. – реална част от ПИ с
идентификатор 02508.5.64 по КККР на гр. Б., съобразно комбинирана скица,
приложение 1 на вещото лице инж. Х.К., подписана от съда и представляваща неразделна
част съдебното решение, както и е
осъдено да предаде владението върху имотите.
С доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт и
постановяването му в отклонение от материалния и процесуалния закон се настоява
за отмяната му ,като спора бъде решен по същество от въззивния съд ,който
следва да отхвърли в цялост,заявената срещу дружеството вещна претенция.
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на
дата 08.07.2020 год., жалба рег.№2432/17.07.2020 год. е подадена в срока по чл.
259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна С.Т.Д. ,ЕГН ********** *** счита жалбата
за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.
Спорни между страните са въпросите за собственическата
легитимация на страните ,основана на реституционен ефект на административен акт
на орган на поземлената собственост,придобивни сделки и
давност;действителността и материалната законосъобразност на административен
акт за възстановяване право на собственост върху земеделска земя с оглед
наличието,респ. липсата на предпоставките на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по причина осъществено
комплексно застрояване –изградени в
процесните имоти почивни бази на АПК
“Д.“, “А.“ и“Д.“,както и липсата на надлежна индивидуализация на имотите ,направена по неодобрени
планове,вместо съобразно кадастралната карта на урбанизираната територия и въз основа
предостави на административния орган удостоверения и скици от
техническите служби на общината,доколкото само в нейните правомощия е
определянето на застроената и незастроената част на реституиращите се имоти.
Обжалваното решение е постановено по обективно кумулативно
съединени искове по чл.108 от ЗС ,предявени
от С.Т.Д., ЕГН ********** *** срещу “РОТА ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД,ЕИК115035307, със седалище и адрес на управление гр. П.,
бул. „А.С.**по реда на чл.210 от ГПК с една искова молба рег.№ 1041/13.02.2018
год.,уточнена с молба рег.№1607/08.03.2018 год.,вписана в Службата по
вписванията гр.Б. с вх.рег.№ 368/07.03.2018 год.,АКТ № 65 т.І . Първоначално образуваното по исковата молба
гр.д.№ 61/2018 год. на Окръжен съд Д. е
било прекратено с определение № 151/19.03.2018 год. и делото изпратено по подсъдност на Районен
съд Б., образувал гр. д. № 277/2018 год.
Исковете са основани на твърдения,че с решение №4054/18.02.2013 год. на ОСЗГ
(раздел ІІ т.2-7) на ищеца са реституирани части от имоти съгласно влязло в
сила съдебно решение по гр.д.№63/2003 год. на Районен съд Б.,както следва:
1./с решението на ОСЗГ по раздел ІІ-3 ,част от имот 3021 по
кадастралния план от 1995 год.,попадащ в имот 50018 по кадастралната карта гр.Б.,а
по кадастралната карта на гр.Б.,одобрена със заповед № 300-5-5/04.02.2004 год.
на ИД на АГКК С. ,реална част с площ от 737 кв.м. от ПИ с идентификатор 02508.5.70,очертана
в червено на приложена към исковата молба скица/л.40 от гр.д.№61/2018 год. на
ДОС).
2./с решението на ОСЗГ по раздел ІІ-4,част от имот 3025 по
кадастралния план от 1995 год., попадащ в имот 50012 по кадастралната карта на
гр.Б.,а по кадастралната карта на гр.Б.,одобрена със заповед №
300-5-5/04.02.2004 год. на ИД на АГКК С. ,реална част с площ от 1 817 кв.м. от
ПИ с идентификатор 02508.5.12,очертана в червено на приложена към исковата
молба скица/л.38 от гр.д.№61/2018 год. на ДОС).
3./ с решението на ОСЗГ по раздел ІІ-5, част от имот 3026 по
кадастралния план от 1995 год., попадащ в имот 50027 по кадастралната карта на
гр.Б.,а по кадастралната карта на гр.Б.,одобрена със заповед № 300-5-5/04.02.2004
год. на ИД на АГКК С. ,реална част с площ от 500 кв.м. от ПИ с идентификатор 02508.5.27
,очертана в червено на приложена към исковата молба скица/л.41 от гр.д.№61/2018
год. на ДОС).
4./с решението на
ОСЗГ по раздел ІІ-6, част от имот 3027 по кадастралния план от 1995 год.,
попадащ в имот 50011 по кадастралната карта на гр.Б.,а по кадастралната карта
на гр.Б.,одобрена със заповед № 300-5-5/04.02.2004 год. на ИД на АГКК С.
,реална част с площ от 838 кв.м. от ПИ с
идентификатор 02508.5.64 ,очертана в червено на приложена към исковата молба
скица/л.39 от гр.д.№61/2018 год. на ДОС).
Имотите се владеели без правно основание от ответното
дружество,тъй като не е техен собственик и не притежава противопоставими на
ищеца права.
Отправено е искане за
признаване правата на собственост на С.Т.Д., ЕГН ********** *** и
осъждане на “РОТА ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД ,ЕИК115035307, със седалище и адрес на управление гр. П.,
бул. „А.С.**да предаде владението върху реални части от поземлени имоти, находящи
се в местността “О.п.“, гр. Б. както следва: 1./реална част с площ от 737 кв.м.
от ПИ с идентификатор 02508.5.70;2./ реална част с площ от 1 817 кв.м. от ПИ с
идентификатор 02508.5.12;3./ реална част с площ от 500 кв.м. от ПИ с
идентификатор 02508.5.27 и 4./ реална част с площ от 838 кв.м. от ПИ с идентификатор 02508.5.64.,които
реални части са показани на скиците,приложени към исковата молба.
Ответникът “РОТА ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД ,ЕИК115035307, със седалище и адрес на управление гр. П.,
бул. „А.С.**е оспорил основателността на исковете с отговор
рег.№2430/22.06.2018 год. Решенията на Районен съд Б. и ОСЗГ Б. били порочни и постановени в производства без участие на
дружеството,поради което не им били непротивопоставими.В диспозитива на
съдебното решение,недвижимите имоти не били индивидуализирани по площи,номера и
граници, а била посочена бланкетно обща площ на земеделската земя и без да бъде
отразено,че е постановено възстановяване в стари възстановими граници.Същото се
базирало на експертизи по неодобрявана
кадастрална карта от 1995 год.Счита административния акт за възстановяване на
собствеността за нищожен,недопустим и
незаконосъобразен.Предмет на решението били притежавани от дружеството
застроени имоти,което изключвало тяхната
реституция в съществуващи реални граници по реда на чл.10а ал.1 от ЗСПЗЗ,вън от
горното налице била пречката по чл. 10б от ЗСПЗЗ.
Дружеството било собственик на процесните имоти, придобити
по силата на правни сделки в периода 1998 год.-2004 год. от вида продажби и замени,както и по възлагане по силата на
договор за доброволна делба за ликвидиране на съсобственост,по които праводателите
му се легитимирали като техни собственици въз основа на надлежни документи.От
момента на придобиването им и в продължение на 15-20 години,дружеството трайно,непрекъснато
и необезпокоявано упражнявало правата си
на собственик без да му бъдат предявявани каквито и да е претенции,поради което
и в условията на евентуалност заявява възражение за придобиването на процесните
имоти по давност.
С решение № 83/26.06.2020 год. по гр. д. № 277/2018 год. на
Районен съд Б. исковете по чл. 108 от
ЗС на С.Т.Д. срещу “РОТА ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД с предмет реална част с площ от 500 кв.м. от ПИ с
идентификатор 02508.5.27 и реална част от ПИ с идентификатор 02508.5.70 за
горницата над 342 кв.м. и до пълния размер на заявяването от 737 кв.м.,са били отхвърлени.Тъй като срещу
тази част от решението не е била подадена въззивна жалба,същото е влязло в сила
по правилото на чл. 296 т.2 от ГПК.
Въззивната жалба е основателна, а предявените искове по чл.
108 от ЗС - неоснователни,въз основа на фактически констатации и правни изводи
както следва:
Ищецът по
делото е наследник по закон-низходящ от първа степен на починалия на дата 22.11.1974
год. Т. Д. С..
С решение №
3000/10.02.2003 год. по
заявление вх.№БВ14/24.02.1992 год. (л.129 от приложеното гр.д.№ 311/2006 год.
на БРС),Общинска Служба по Земеделие гр.Б. е 1./ признала правото на собственост на наследниците на Т. Д.
С. в съществуващи стари реални граници върху следните имоти:лозе от 1.656
дка,намиращо се в землището на гр.Б.,местността“О.п.“,кв.1,парцел ХХV и парцел
ХХVІ по кадастралния план от 1985 год. и
овощна градина от 8.00 дка, намираща се в землището на гр.Б.,местността“О.п.“,представляваща
имот № 3021 по кадастралния план от 1992 год.;2./възстановила е правото на
собственост на наследниците на Т. Д. С. в съществуващи стари реални граници
върху следните имоти:лозе от 1.656 дка,намиращо се в землището на гр.Б.,местността“О.п.“,кв.1,парцел
ХХV и парцел ХХVІ по кадастралния план от 1985 год. и 3./ отказала е да възстанови правото на
собственост в съществуващи стари реални граници
на овощна градина от 8.00 дка, намираща
се в землището на гр.Б.,местността“О.п.“,представляваща имот № 3021 по
кадастралния план от 1992 год.Отказът е постановен поради проведени мероприятия:почивни бази на „***“ гр.П.;“**“АД,гр.С.,“Д.“,гр.Д.,“А.“,
гр.Д. и „***“,гр.Д..
С решение №
112/18.07.2005 год. по адм.д.№ 63/2003 год. на Районен съд Б. е отменено
решение № 3000/10.02.2003 год. на Общинска служба Земеделие и гори Б., с което
на наследниците на Т. Д. С., б.ж. на гр. Б. е отказано възстановяване правата
на собственост върху 4.315 дка в землището на гр.Б., местността “О.п.“ ,като е
възстановено правото на собственост на наследниците на Т. Д. С.,б.ж. на гр.Б.
върху 4.315 дка в землището на гр.Б.,местността
“О.п.“,съобразно приложена към решението скица (л.60 от в.гр.д.№
895/2020 год.).Съдът е приел,че Т. Д. С. е притежавал
8 дка земеделска земя по силата на договор за покупко-продажба от 14.06.1923 год.,вписан под № 128/1923 год.
в Секретариата на Румънския окръжен съд.Земеделските земи били станали държавна
собственост с влизане в сила на ЗСГ съобразно постановките на тълкувателно
решение № 75а/1981 год. на ОСГК на ВС и съобразно чл. 10 от ЗСПЗЗ подлежат на
възстановяване.Съдът е посочил,че върху земеделските имоти е осъществено строителство и мероприятия по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ и §1в ал.1 от
ДР на ППЗСПЗЗ,които не позволяват възстановяване на собствеността в пълен обем,
но разпоредбите не изключват възможността за възстановяването й ,изключая
частта,която не е прилежаща такава към сградите-чл.11 ал.4 и чл.13 ал.5 от
ППЗСПЗЗ.
С решение №
166/15.12.2006 год. по к.н.а.х.д.№ 486/2005 год. (л.77 от в.гр.д.№ 895/2020
год.) , Окръжен съд Д. е постановил цялостна отмяна на решение № 112/18.07.2005 год. по адм.д.№
63/2003 год. на Районен съд Б. и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на БРС.В мотивите е възпроизведено съдържанието на атакуваното решение № 3000/10.02.2003 год. на Общинска
служба Земеделие и гори Б.,като е посочено,че С.Т.Д. е имал правен интерес от частичното обжалване на административния акт,БРС
е следвало да прекрати частично производството по делото,а диспозитива на съдебния
акт е неясен и непрецизен.
При новото разглеждане на делото Районен съд Б. е постановил
решение № 109/29.07.2010 год. по а.п.д.№
2/2007 год. (л.57 от в.гр.д.№ 895/2020 год.).,с което е
отменено протоколно решение №
3000/10.02.2003 год. на Общинска служба Земеделие и гори Б., в частта относно отказа на наследниците на Т. Д. С., б.ж. на гр. Б. е
да бъде признато правото на възстановяване
собствеността в стари възстановими
граници върху 8 000 кв.м. в с.К. ,като вместо това е постановено възстановяване на наследниците на Т. Д. С.,
б.ж. на гр. Б. правото на собственост върху 1 883 кв.м. в съществуващи на
терена стари реални граници ,попадащи
сега в поземлен имот 02508.5.9 по плана на местността „О.п.“ гр.Б..Решението е
било оставено в сила с решение № 377/02.11.2010 год. по адм.д.№ 673/2010 год. на Административен
съд Д..
С решение №4054/18.02.2013 год. по заявление вх.№БВ14/24.02.1992 год. (л.17
от гр.д.№61/2018 год.),Общинска Служба по Земеделие гр.Б. е признала и възстановила правото на собственост на наследниците на Т. Д.
С. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имоти,както следва :
1./по т.ІІ.3 –други
от 1.079 дка,находящ се в землището на гр.Б. в местността “О.п.“ ,имот № 3021
парцел 04 от кадастралния план ,изработен 1995 год. ,при граници (съседи)-Почивна
база **,№ 01,№03 и № 05,установен със съдебно решение № 112/18.07.2005 год.;
2./по т.ІІ.4-други от 1.817 дка, находящ се в землището на
гр.Б. в местността “О.п.“ ,имот № 3025 парцел 05 от кадастралния план
,изработен 1995 год. ,при граници (съседи)-Почивни бази “Д. Д.“,“А.“ Д. и № 06,установен
със съдебно решение № 112/18.07.2005 год.;
3./по т.ІІ.5.-други от 0.500 дка, находящ се в землището на
гр. Б. в местността “О.п.“ ,имот № 3026 парцел 07
от кадастралния план ,изработен 1995 год. ,при
граници (съседи)-№06,Почивна база “А.“Д. и № 02,установен със съдебно решение №
112/18.07.2005 год.;
4./по т.ІІ.6-други от 0.893 дка, находящ се в землището на
гр.Б. в местността “О.п.“ ,имот № 3027 парцел 03 от кадастралния план
,изработен 1995 год. ,при граници (съседи)-Почивна база АПК,№ 01,№04 и № 05,установен
със съдебно решение № 112/18.07.2005 год..
Съгласно заключение рег.№
695/17.02.2020 год. на вещото лице инж.Х.К.,
изготвил назначената по делото съдебно-техническа експертиза (л.141 от гр.д.№
277/2018 год.) не е налице идентичност между реституираните имоти с решение на
ОСЗГ Б. и тези с решение № 112/2005 год. по гр.д.№ 63/2003 год. на БРС и решение № 109/2010 год. по а.п.
№2/2007 год. на БРС,тъй като с експертизата по първото дело,земеделската земя,притежавана от
наследодател на ищеца е била
идентифицирана по план от 1995 год. и
аерофотоснимка от 1947 год.,като съответно имотът е бил разделян на
части,попадащи в отделни кадастрални единици към действащата към онзи момент
кадастрална карта,които впоследствие са частично променени и
преномерирани.Налице е разлика в площите,тъй като заключението се дава
съобразно предвижданията на актуалната към момента на изготвянето му
кадастрална карта и отчита промяната н кадастралните граници.Не е възможно
еднозначното определяне размера на
частите,тъй като нито в експертизата по гр.д.№ 63/2005 год.,нито в решението на
ОСЗ Б. са били прилагани координати на гранични точки,както и по причина,че
прилежащите площи към застрояването в имотите
е определяно по делото графично
от хартиен носител, а инж.К. определя размера им директно в цифровия модел на
действащата кадастрална карта. Съобразно поясненията на вещото лице в съдебното
заседание от 25.02.2020 год.,решението на ОСЗ Б. не е приложено в кадастъра,горното
е видно и от приложените от ищеца скици към исковата му молба за
индивидуализиране на реалните части от имотите,които претендира да са негова
собственост.Съгласно даденото от същото вещо лице заключение рег.№
262716/28.05.2021 год. ,сградите в
района на вилна зона“О.п.-юг “ са строени 70-те и 80-те години на миналия век
,като почивни станции на предприятия,обществени организации др.,обикновено въз
основа на постановления на Министерския съвет или на Окръжен съвет гр.Д..Самите
строежи представляват комплексни мероприятия,изградени като почивни станции ,в
случая на бившето АПК) ,състоящи се от сгради,обединени от обща
инфраструктура-водопровод,канализация ,улично осветление,алеи,зелени площи, зони
за отдих и спорт.Имотите са терасирани на различни нива,изградени са подпорни
стени поради денивилацията, изградени са лятна кухня-летен бар,заведение за
обществено хранене.Сградата в ПИ 02508.5.64 е строена като комплекс със
сградата в съседен имот,който не предмет на спора-ПИ 02508.5.63.1,свързани са с
общ плочник, през който се осъществява
достъпа и до двата имота.До един от процесните имоти (5.70) даже няма самостоятелен достъп от улица,което
сочи комплексния характер на мероприятието.В съдебното заседание от дата
09.06.2021 год. вещото лице е дало пояснения,онагледени със сателитна снимка от
Гугъл и нанесени контурите на спорните имоти 5.64,5.12 и 5.70.,съобразно които
застрояванията в имоти 5.64 и 5.12 са
били едно мероприятие,достъпа до леките сгради и една масивна,заведение за хранене
–шатра в 5.70 е само през 5.12.
Ответното търговско дружество представя
договори за продажба на общински имоти;за замяна на недвижими имоти с
държавата;доброволна делба на бившия терен на “О.п.“;за осъществена продажби и
замяни,в резултат на които е придобило почивната база на „А.“,както и Почивна
база“Изток“ ведно с припадащите се
части от общите комуникации на цялата почивна база ,разположена върху терен
,образуван от няколко имота,като и тази на
„Д.“- дървени бунгала,панелно бунгало и шатра .
Константна е практиката
на ВКС- решение №44/03.08.2020 год. по гр.д.№ 2499/2019 год. на ВКС ,І г.о. и
решение № 1084/12.11.2008 год. по гр.д.№ 4506/2007 год. на ВКС,ІІ г.о., според
която при наличие на възражение за нищожност или за материална
незаконосъобразност на решение на ОСЗ въззивният съд е длъжен да упражни косвен
съдебен контрол, ако тази преценка има значение за съществуването или
несъществуването на спорното право. Когато по иск за собственост ищецът
основава претендираното право на успешно проведена административна процедура по
възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, приключила с постановяване на позитивно
решение по чл. 14 ал. 1 ЗСПЗЗ, защитата на ответника,
който не е бил страна в административното производство, срещу реституционния
ефект на решението е по пътя на косвения съдебен контрол. Да се откаже
упражняването на такъв контрол по възражение, наведени своевременно с отговора
на исковата молба, би означавало, ответникът да се обвърже от резултата на
административното производство по реституцията, в което не е могъл да участва и
да се защити. Когато възстановяването
на собствеността се извършва по административен ред (каквато именно е
реституцията на земеделските земи), при последващ спор за собственост лицата, в
чиято полза е издаден административният акт, следва да докажат наличието на
материалните предпоставки, обуславящи законосъобразното възникване на реституционния
ефект в тяхна полза.
Горното ищецът по делото не е сторил,а
направените в тази връзка оспорвания и възражения от ответното търговско
дружество са основателни.
Представеното Решение №4054/18.02.2013 год. на Общинска
Служба по Земеделие гр.Б. не удостоверява надлежно
проведена и приключила процедура по възстановяване собствеността на земеделски
земи в съществуващи (възстановими ) стари реални граници.
Решение № 112/18.07.2005 год. по адм.д.№ 63/2003 год. на Районен съд Б. за
отмяна отказа на Общинска служба Земеделие и гори да възстанови правата на
собственост върху 4.315 дка в землището на гр.Б., местността “О.п.“ и с което
това право е възстановено ,е
отменено изцяло с решение № 166/15.12.2006 год. по к.н.а.х.д.№ 486/2005 год. на Окръжен съд Д. .С оглед на горното,въз
основа на това решение на БРС,Общинска
Служба по Земеделие гр.Б. не е следвало
да признава и възстановява правото на собственост на наследниците на Т. Д.
С. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имоти със свое решение
№4054/18.02.2013 год. по заявление
вх.№БВ14/24.02.1992 год.,поради установяването им с отмененото съдебно решение,вписано като основание за
издаване на административния акт.
Съгласно
разпоредбите на чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ и чл.18 ж на ППЗСПЗЗ , Общинската служба по
земеделие се произнася с решение за възстановяване на правото на собственост
върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. В
решението се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение
(граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията
за това. Към решението се прилага скица на имота. Влязлото в сила решение,
придружено със скица, освен случаите по чл. 10 ал. 7, удостоверява правото
на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху
имота. От разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗСПЗЗ, която повелява, че възстановяването
на собствеността става в реални граници там, където те съществуват или могат да
бъдат установени, следва, че тези граници следва да бъдат описани. Приложима е
процедурата по чл. 45д и чл.45 е от ППЗСПЗЗ, като
в случай,че за землището са одобрени
кадастрална карта и кадастрални регистри, установяването на границите на
земеделските имоти се извършва на място от лицето по чл. 45д, ал. 2 по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър,като Службата по
геодезия, картография и кадастър издава скица-проект в цифров вид и на хартиен
носител.
Решение №4054/18.02.2013 год. на Общинска
Служба по Земеделие гр.Б. не е придружено със скица,респективно реституираните в същото имоти не се
идентифицирани по кадастралната карта и
кадастрален регистър на гр.Б.,одобрени
със заповед № 300-5-5/04.02.2004 год. на ИД на АГКК С.,т.е. не са
индивидуализирани в достатъчна степен като обекти на правото на
собственост.Горното е изтъкнато и от вещото лице,респ. заявена е
претенцията не за самостоятелни
поземлени имоти, а за реални части от поземлени
имоти.
Безспорно се
установява по делото,че върху притежавания от наследодателя на ищеца земеделски
имот от 8 дка са били проведени
мероприятия –извършено е строителство на почивни бази на
„***“ гр.П. ; “**“АД, гр.С., “Д.“,гр.Д.,“А.“, гр.Д. и „***“,гр.Д.-така
констатациите в първоначалното постановеното
решение № 3000/10.02.2003 год. по заявление вх.№БВ14/24.02.1992 год. на Общинска Служба по
Земеделие гр.Б.,послужило като основание за отказ за възстановяване правото на
собственост.Такива констатации се съдържат и в решение №
112/18.07.2005 год. по адм.д.№ 63/2003 год. на Районен съд Б.,заключенията на
вещото лице ,документите, представени от ответното търговско дружество за
установяване собственическата му легитимация
за придобиване на посочените
почивни бази,респ.части от тях.Установено
от заключение на вещо лице и описание по нотариални актове,че
застрояването е курортно, извършено и функциониращо преди приемане на ЗСПЗЗ и е с комплексен
характер. Почивната база е
комплексно мероприятие, което включва освен сгради и трайно прикрепените към земята дървени
бунгала, но и напълно изградена в инфраструктурна мрежа-електроснабдяване,
водопровод и канализация, вътрешни алеи, площадки ,огради,тераси и с общ достъп ,изградена е на терен от
няколко имота . Осъществяването
на комплексно мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ е пречка за
възстановяване на собствеността на земеделските земи, като в тези случаи за
разлика от хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, законодателят не е
предвидил изискване за законност на извършеното строителство. Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ регламентира фактическо състояние,не съдържа
изискване да са били спазени процедурите по отреждане на терена за строителство
или за друго мероприятие на държавата, нито за законност на строителството, нито
за площта на сградите,вида на конструкцията ,начина на прикрепване,както и за
предоставяне на сградите или другите съоръжения за стопанисване от определена
държавна организация. Достатъчен е обективният факт на извършено строителство
или на осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността
за възстановяване на собствеността върху реални граници по реда на ЗСПЗЗ-така
Решение № 277 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2010
г., II г. о., Решение № 57 от
4.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 692/2011 г., I г. о,Решение № 89 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6440/2007
г., I г. о., Решение № 108 от 25.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1291/2010
г., I г. о., Решение № 496
от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1011/2009 г., I г. о.,Решение №
1026/06.11.2008 год. по гр.д.№ 6075/2007 год. на ВКС ІІІ г.о.;Решение №
373/26.07.2012 год. по гр.д.№ 1309/2010 год. на ВКС,І г.,Решение № 565 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4522/2008
г., III г. о.
Горното води до извод,че по силата на Решение №4054/18.02.2013 год. на Общинска
Служба по Земеделие гр.Б.,постановено въз основа на отменен съдебен акт решение №
112/18.07.2005 год. по адм.д.№ 63/2003 год. на Районен съд Б.,непридружено със
скица и несъдържащо описание на
имотите,достатъчно да ги индивидуализира като обекти на правото на собственост
и постановено в отклонение от правилото на чл.10б от ЗСПЗЗ ,ищецът не притежава защитимо
с исковете по чл.108 от ЗС вещно право.
Следователно
и доколкото от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че е била налице пречка за реституиране правото на собственост на ищеца,като наследник на неговия собственик
към момента на обобществяването на земеделската земя, административният акт не
е бил в състояние да произведе конститутивния си ефект и твърдяното в исковата
молба възстановяване правата на лице по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ
не е настъпило.
Ищецът не е придобил собствеността върху процесните недвижими имоти на
релевираното основание (реституция по реда на ЗСПЗЗ) предвид липсата на
предвидените в реституционния закон предпоставки.На това основание предявените
собственически искове се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне, като за
изхода на делото е без значение дали спорното право принадлежи на ответното
търговско дружество.
Обжалваното
решение е незаконосъобразно постановено и следва да бъде отменено по реда на
чл.271 ал.1 от ГПК,като спора бъде решен съобразно настоящото изложение.
С оглед изхода по спора ,основателно е
отправеното искане от ответника по реда на чл. 78 ал.3 от ГПК да му бъдат присъдени сторените
съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.Такива от него са били
сторени както следва:в производството пред БРС:
3500 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение и 400 лв.-възнаграждение на
вещо лице,т.е. общо 3 900 лв.;в производството пред ДОС: ДТ за въззивното
обжалване-83 лв.;50 лв. –възнаграждение за преразпит на вещо лице;200
лв.-възнаграждение на вещо лице и 2000 лв.-заплатено адвокатско
възнаграждение,т.е. общо 2 333 лв.,или като краен резултат 6 233 лв. за двете инстанции.
С определение № 260311/16.11.2020
год.,съдът е задължил ищеца да внесе сумата от 50 лв.-депозит за преразпит на вещото
лице.До момента сумата не постъпила по сметка на съда,поради което на основание
чл.77 от ГПК следва да бъде постановено принудителното й събиране.
По изложените съображения,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 83/26.06.2020 год. по гр. д. №
277/2018 год. на Районен съд Б. в частта на уважаване на исковете по чл. 108 от
ЗС относно поземлени имоти с
идентификатори 02508.5.70; 02508.5.12 и 02508.5.64 по КККР
на гр. Б.,като вместо това
п о с т
а н о в я в а :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.Т.Д. ,ЕГН ********** ***
искове по чл.108 от ЗС за
установяване по отношение на “РОТА
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД,ЕИК115035307, със
седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „А.С.**,че е собственик на 1./реална
част с площ от 342 кв.м. от ПИ с идентификатор 02508.5.70 по КККР на гр.Б.,одобрени със заповед №
300-5-5/04.02.2004 год. на ИД на АГКК;2./
реална част с площ от 1 817 кв.м. от ПИ с идентификатор 02508.5.12 по КККР на гр.Б.,одобрени със заповед №
300-5-5/04.02.2004 год. на ИД на АГКК и 3./
реална част с площ от 838 кв.м. от ПИ с
идентификатор 02508.5.64 по КККР на гр.Б.,одобрени
със заповед № 300-5-5/04.02.2004 год. на
ИД на АГКК,както и да му бъде предадено
владението на 1./реална част
с площ от 342 кв.м. от ПИ с идентификатор 02508.5.70 по КККР на гр.Б.,одобрени със заповед №
300-5-5/04.02.2004 год. на ИД на
АГКК;2./ реална част с площ от 1 817 кв.м. от ПИ с идентификатор 02508.5.12 по
КККР на гр.Б.,одобрени със заповед №
300-5-5/04.02.2004 год. на ИД на АГКК и
3./ реална част с площ от 838 кв.м. от
ПИ с идентификатор 02508.5.64 по КККР на
гр.Б.,одобрени със заповед № 300-5-5/04.02.2004 год. на ИД на АГКК.
ОСЪЖДА С.Т.Д.
,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “РОТА ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД,ЕИК115035307, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
бул. „А.С.**сумата от 6 233 лв.,съставляваща
сторени съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.
ОСЪЖДА С.Т.Д.
,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.77 от ГПК по сметка на Окръжен
съд Д. сумата от 50 лв.
Решението
подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.