Р Е Ш Е Н И Е
№……....………....…....……….2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
мл. с. ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА
при секретар ПЕТЯ ПЕТРОВА,
като разгледа докладваното от мл. с. ДИМИТРОВА
въззивно гражданско дело № 996 по описа за 2020 година на ОС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК, образувано по подадена въззивна жалба вх. № 13036/29.05.2020 г. на
„Енерго-Про Продажби“ АД – гр. Варна, чрез адвокат Л.М. – ВТАК, преупълнимощена
от адвокатско дружество „Величков, Желязков и партньори“, срещу Решение № 1132
от 4.03.2020 г., постановено по гр. дело № 15928/2019 г. по описа на ВРС, XLIII състав, с което е прието за установено в отношенята между ищецa И.К.Р., ЕГН **********, с адрес: ***,
от една страна, и ответника „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, от
друга страна, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4485,72 лева,
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметка ел. енергия
за периода от 24.10.2017 г. до
23.10.2018 г. , за която е издадена
фактура № **********/27.09.2019 г., за обект на потребление, находящ се
на адрес: с. Старо Оряхово, област Варна, ул. „Роза“ № 1, клиентски № **********
и абонатен № **********, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят „Енерго-Про Продажби“ АД счита постановеното
решение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като моли за неговата
отмяна и присъждане на разноски. Сочи, че е налице правно основание за
съществуването на вземането на ответника, а именно чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл. 200,
ал. 1 ЗЗД. Излага, че са изпълнени всички предпоставки за възникване на
правопораждащия фактически състав – наличието на договорно отношение между
страните, изпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора,
надлежно извършена проверка на СТИ на ищеца и документирането й,
законосъобразно изчисляване на количеството потребена електроенергия,
остойностяването и фактурирането й. Твърди, че към момента на проверката
електромерът е бил в метрологична годност и правилно е отчел изразходваната
електрическа енергия в невизуализирания регистър 1.8.3 в размер на 23646 кВтч,
на стойност 4485,72 лева. Счита, че в случай че се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ е
неприложим, то тогава сумата се дължи на основание чл. 183 ЗЗД.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият И.К.Р.,
чрез адвокат А.К., с пълномощно по делото, депозира писмен отговор, с който
оспорва жалбата. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на
корекционната процедура. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и
за присъждане на разноски.
В молба вх. № 260190/02.07.2020 г. адвокат
А.К., процесуален представител на въззиваемия, уведомява съда, че поради
служебна заетост е възпрепятстван да се яви в насроченото за 27.07.2020 г.
съдебно заседание. Представя списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и
съдействие. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на
процесуалния представител на въззивника. Поддържа представения отговор на
въззивната жалба, оспорва въззивната жалба.
В молба вх. № 262303/22.07.2020 г.
въззивникът „Енерго-Про Продажби“ АД,
чрез адвокат Н.Г. - ВАК, преупълномощен от адвокатско дружество „Величков,
Желязков и партньори“, представя списък на разноските по чл. 80 ГПК ведно с
договор за правна защита и съдействие, фактура и отчет по сметка. Прави
възражение за прекомерност на процесуалния представител на въззиваемия.
В съдебно заседание за въззивника
„Енерго-Про Продажби“ АД, редовно призован, се явява адвокат Н.Г., с когото се
осъществява видеоконферентна връзка. Поддържа
въззивната жалба. Претендира разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание въззиваемият И.К.Р., редовно призован, не се явява,
не се представлява.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Производството е по чл.124, ал.1 от ГПК. Образувано е по иск, предявен от И.К.Р., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адвокат А.К. - ВАК, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, за
признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 4485,72 лева, представляваща начислена, в резултат на извършена корекция на
сметка, ел. енергия за периода от 24.10.2017 г. до 23.10.2018 г., за която е
издадена фактура № **********/27.09.2019
г., за обект на потребление, находящ се на адрес: с. Старо Оряхово, област
Варна, ул. „Роза“ № 1, клиентски № ********** и абонатен № **********.
Ищецът твърди, че в качеството си на
потребител на ел. енергия с клиентски № ********** и абонатен № ********** е
получил уведомление от ответното дружество за извършена контролна проверка на
СТИ на обекта му с адрес: с. Старо Оряхово, област Варна, ул. „Роза“ № 1, при
която е констатирана неотчетена електроенергия в размер на 23646 кВтч за
периода от 24.10.2017 г. до 23.10.2018 г., и сметката му за ел.енергия е
коригирана със сумата 4485,72 лева. В исковата молба се излага, че не са били налице предпоставките за
извършване на корекцията, че ищецът като абонат няма достъп до електромера,
който е заключен и пломбиран в метален шкаф и съответно няма възможност да
контролира показанията му, нито е присъствал при извършване на проверката и
замерването на електромера, не му е предоставен и констативният протокол.
Оспорва се реалното доставяне на количеството електроенергия, посочено в
корекционната справка и се твърди, че сумата не е дължима поради
незаконосъобразност на извършените корекционни процедури.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество чрез адвокат Н. Б. –
ВАК, преупълномощен от Адвокатско
дружество „Величков, Желязков и партньори“, в който се излагат подробни
доводи, че искът е неоснователен. Поддържа се, че е налице правно основание за
възникване на вземането – а именно чл. 50 ПИКЕЕ, чл. 200, ал. 1 ЗЗД, евентуално
чл. 183 ЗЗД., както и че процесната сума не представлява санкция, а цената на
реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия. Дружеството не
оспорва, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за
доставка на ел. енергия, основаващо се
на ОУ на ДПЕЕЕМ, които са задължителни за ползвателя. Заявява, че изпълнява
задълженията си по договора добросъвестно и точно. Сочи, че на 23.10.2018 г. е
извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от
служители на „Електроразпределение Север“ АД в присъствието на член на
домакинството, като изтъква, че посоченото дружество няма вменено нормативно
задължение предварително да известява потребителите за проверките, които
извършва, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване
на неправомерни въздействия върху измервателните системи и средствата за търговско измерване. Излага, че при
проверката, при замервания с еталонен калибриран уред, е установено, че в
невизуализирания регистър 1.8.3. на електромера има показания в размер на 23646
кВтч., които не са отчетени и заплатени от абоната. Твърди, че процесният
електромер е демонтиран, подменен с нов такъв и изпратен в Български институт
по метрология, Регионален отдел - Варна за експертиза, при която е установено,
че е осъществявана външна намеса в софтуера на електромера с цел част от
консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в невизуализиран регистър.
Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, купувачът на стока е
длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез
направената доставка на електрическа енергия. В случай че бъде счетено, че чл.
50 от ПИКЕЕ е неприложим към конкретната хипотеза, моли искът да бъде отхвърлен
на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно
количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по
силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел.
енергия. Настоява за допускане на съдебно-техническа експертиза по делото.
Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. Прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемия в
случай че то надхвърля минимума, определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В молба вх. № 12314/12.02.2020 г.
адвокат А.К., процесуален представител на ищеца, уведомява съда, че поради
служебна заетост е възпрепятстван да се яви в насроченото за 14.02.2020 г.
съдебно заседание. Представя списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и
съдействие. Моли на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК да му бъдат присъдени направените по
делото разноски. Излага съображения в подкрепа на иска, оспорва отговора на
исковата молба.
В съдебно заседание ищецът И.К.Р.,
редовно призован, не се явява, не се представлява. Поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът
„Енерго-Про продажби“ АД, редовно призован, се представлява от адвокат
Милослава Лечева, преупълнимощена от Адвокатско дружество „Величков, Желязков и
партньори“. Поддържа отговора на исковата молба. Представя списък по чл. 80 ГПК
ведно с договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане за
кредитен превод. Моли за присъждане на разноски.
Настоящият
съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно
по делото е обстоятелството, че страните
са обвързани от валидно договорно правоотношение, по силата на което ищецът
е потребител на електроенергия за битови нужди и клиент на ответното
дружеството за описания в исковата молба обект на потребление.
Видно от констативен протокол № 11148895, на 5.05.2016 г. на обекта на
ищеца от служители на „Енерго-Про мрежи“
АД е монтиран електромер с фабричен № 1114021666130486 и нулеви показатели
за дневна и нощна тарифа. В протокола не е отразено какви са били показанията
на електромера при неговия монтаж по отчетни регистри 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0.
От Констативен протокол № 1202441 се
установява, че на 23.10.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са
извършили техническа проверка на електромер със същия фабричен номер на обекта
на ищеца, при която са отчетени следните показания: по тарифа 1.8.1 /нощна/ – 2385
кВтч; по тарифа 1.8.2 /дневна/ – 6200 кВтч; по тарифа 1.8.3 – 23646 кВтч; по
тарифа 1.8.4 – 0000 кВтч, и по тарифа 1.8.0 – 32232 кВтч. Електромерът е
демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална
опаковка, запечатана с пломба № 507305, и
изпратен за експертиза в БИМ - Варна. Протоколът е подписан от член на
домакинството на ищеца.
От Констативен
протокол № 2202/24.09.2019 г. – АУ – Е – 000029-59717/25.10.2018 г. на БИМ –
Варна, от метрологичната експертиза на електромера, е видно че при извършените
проверки на точността на отчитане на СТИ не са констатирани грешки извън
допустимите. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на
изискванията за точност при измерването на електроенергия и до вътрешността му
не е осъществяван достъп. Посочено е, че при софтуерно четене е установена намеса
в тарифната схема на електромера, която за типа електромер ISKRA ME 162 трябва да се състои от две тарифи T1 и T2, като
действително потребената енергия се разпределя
и върху невизуализираната тарифа: Т3 - 23646,4 кВтч.
Въз
основа на горния протокол, на 26.09.2019 г. е издадено становище на „Електроразпределение Север“ АД за начисление
на електрическа енергия, с което е одобрено начисляването на допълнително
количество ел. енергия в размер на 23646 кВтч за периода 24.10.2017 г. – 23.10.2018
г. За одобреното количество ел. енергия е издадена фактура № ********** от дата
27.09.2019 г. за сумата от 4485,72 лева с вкл. ДДС.
От
заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че
електромерът с фабричен № 1114021666130486, монтиран на обекта на ищеца, е от одобрен тип - ISKRA ME 162, произведен през 2016 г. и преминал задължителна
проверка за годност в БИМ през същата година. Срокът на метрологичната му
годност е шест години и към датата на
проверката – 23.10.2018 г., уредът е бил годно техническо средство за измерване
на ел. енергия. Според констатациите в
КП № 2202 от 24.09.2019 г. на БИМ – Варна, е осъществено софтуерно претарифиране
на регистрите на електромера, като е въздействано през инфрачервения порт на
същия. Софтуерното въздействие цели да се пренасочат показания за потреблението
на ел.енергия от видимите на дисплея
тарифни зони към скрития регистър 1.8.3. Електромерът тип ISKRA ME 162 е произведен с фабрични настройки да показва
потребяваната ел. енергия по двата визуализиращи се на екрана регистри 1.8.1 и
1.8.2.; натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде
отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на
електромера. В приложеното становище за начисление на ел.енергия „Електроразпределение Север“ АД определя като
крайна дата на периода 23.10.2018 г. –
датата, на която е направена проверката и електромерът е демонтиран, а като
начална дата 24.10.2017 г., като периодът е определен на точно 1 година -
максималния според чл. 50 ПИКЕЕ. Тъй като процесният електромер не е SMART и съответно не е включен в системата за
дистанционен отчет, не е възможно да се определи началната дата на
въздействието, като едногодишният период в Становището е определен съгласно чл.
50 от ПИКЕЕ. В отговор на въпрос в откритото съдебно заседание на 14.02.2020 г., вещото лице изяснява, че ако електромерът е
монтиран с нулеви показания по основните си два видими регистъра 1.8.1 и 1.8.2,
това означава, че е бил нов, неупотребяван и по-скоро, с оглед на горното, може
да се направи заключение, че и по скрития си регистър 1.8.3 е бил с нулеви
показания към датата на монтажа.
С
оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Служебното
начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищеца е
извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013
г., изм. ДВ, бр. 15 от 14.05.2017 г. Цитираните правила имат правната характеристика на
подзаконов нормативен акт към ЗЕ, който е задължителен за страните. Нормите на
чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г.
на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. и
към момента на извършване на проверката на електромера на обекта на ищеца на
дата 23.10.2018 год. не са част от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от
ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело №
3879/2017 г., IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г., следователно към момента
на извършване на проверката на електромера са били част от действащото право.
Твърдението на жалбоподателя, че направената корекция намира правно
основание в нормата на чл. 50 ПИКЕЕ, съдът счита за неоснователно.
Съгласно чл. 50 ПИКЕЕ /публ. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г./, в случаите на установяване на несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване
на използваните от
клиента количества електрическа
енергия, операторът на
съответната мрежа коригира количествата
електрическа енергия като разлика
между отчетеното количество електрическа
енергия и преминалите количества
електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й,
но за период не по-дълъг от една година.
Натрупаното количество електроенергия в невизуализирания регистър 1.8.3
по същество се явява именно разлика между отчетената и неотчетена
електроенергия. За да бъде вменено в отговорност на ищеца обаче, то трябва
действително да е потребено от последния и то за период не по-дълъг от една
година. Според изслушаното в първа инстанция заключение на
вещото лице, което съдът в тази му част кредитира като обективно, не е възможно
да бъде установено в кой момент е започнало преминаването на ел. енергия към
невизуализирания регистър. В информационната база няма данни за датата, от
която е започнало натрупването в регистър 1.8.3, тъй като електромерът тип ISKRA
ME 162 не е с дистанционен отчет. Периодът от една година, отразен във
фактурата, е определен служебно – заради изискванията на разпоредбата. Цялото
процесно количество елекроенергия от невизуализирания регистър 1.8.3 в размер
на 23646 кВтч е начислено в рамките на този период, без да има никакви
доказателства, че реално е потребено през него. Настоящият съдебен състав
счита, че това противоречи на смисъла на разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ, публ.
ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г. Съгласно действащата към датата на проверката норма, на абоната следва да бъде начислено
само онова количество ел. енергия от невизуализирания регистър, реално
потребено от него за период не по-дълъг от 1 година преди датата на проверката. При тези обстоятелства, съдът счита, че чл.
50 ПИКЕЕ не се явява правно основание за начисляване на процесната сума.
Препращането
към общата норма на чл. 183 ЗЗД води към чл. 200 ЗЗД, относно задълженията на
купувача, и чл. 187 ЗЗД, третиращ задълженията на продавача. Взети в тяхната
съвкупност, трите норми обуславят извода, че договорът за продажба вменява
задължения на продавача и купувача, като купувачът е длъжен да плати цената
единствено ако продавачът действително му предаде вещта. В конкретния казус,
ищецът е длъжен да плати за констатираното в невизуализирания регистър 1.8.3.
на електромера количество електроенергия в размер на 23646 кВтч само ако то
действително му е доставено от ответното дружество и потребено от него.
Анализът
на доказателствата по делото по никакъв начин не сочи, че това е така. По
делото няма доказателства, че установеното количество ел. енергия в скрития
регистър 1.8.3 е натрупано след като електромерът е монтиран в обекта на ищеца.
В
информационната база няма данни за датата, от която е започнало натрупването на
електроенергия в невизуализирания регистър 1.8.3, тъй като електомерът тип
ISKRA ME 162 не е с дистанционен отчет. Съгласно изслушаното заключение на вещото лице по изготвената
пред първа инстанция СТЕ, ако при монтажа електромерът е бил с нулеви показания по основните си два
видими на дисплея регистъра – 1.8.1 и 1.8.2, това означава, че е бил нов,
неупотребяван, и по-скоро, с оглед на горното, може да се направи извод, че и
по скрития си регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания към датата на монтажа.
Съдът не кредитира горецитираната част от изготвеното заключение, доколкото то
сочи предположение, а не категоричен извод.
Няма констативен протокол или друг документ от
предшестваща проверка, който да удостоверява, че в даден момент след монтажа на
електромера на обекта на ищеца показателите за регистър 1.8.3 са били нулеви. Липсва и протокол от задължителната
проверка за годност, проведена през 2016 г., преди монтажа на електромера, в
БИМ, която да сочи нулево количество електроенергия в регистър 1.8.3. В
констативния протокол № 11148895 за
монтажа през 2016 г. са отразени нулеви показатели за дневна и нощна тарифа на
електромера, но липсват показания по отчетни регистри 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0. Видно
от констативен протокол № 1202441
от 23.10.2018 г., показанията в тези регистри е възможно да бъдат измерени от
служителите на оператора на електроразпределителната мрежа и съответно вписани
в протокола, както това е направено при монтажа на новия електромер. Липсата им
в протокола от 2016 г. оставя въпроса какви са били стойностите в тях по това
време неизяснен, а твърдението на жалбоподателя, че натрупаната електроенергия
в неактивирания за търговски отчет
регистър 1.8.3 в размер на 23646 кВтч е действително доставена
от доставчика и потребена от абоната – недоказано.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че ищецът И.К.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на ответника „Енерго-Про
продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, сумата от 4485,72 лева, представляваща начислена, в резултат на извършена корекция на
сметка, ел. енергия за периода от 24.10.2017 г. до 23.10.2018 г. , за която е
издадена фактура № **********/27.09.2019
г., за обект на потребление, находящ се на адрес: с. Старо Оряхово, област
Варна, бул. „Роза“ № 1, клиентски № ********** и абонатен № **********.
Предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде
уважен, а решението на
първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
Поради
съвпадащ резултат от разглеждането на делото по същество, въззивният съд не
може да преразглежда произнасянето по отношение на разноските.
При този
изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна
жалба, следва да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на 410,00
лева, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно
приложения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
По
възражението за прекомерност на възнаграждението:
Направеното от процесуалния предствител на въззивника възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна е неоснователно. Претендираният размер от 410,00 лева
е справедлив и адекватен на положените усилия при водене на делото. Въззивникът
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1296,00 лева с вкл. ДДС, което е повече от три пъти
по-високо от претендираното от въззиваемия. В тази хипотеза приложение намира и
практиката на ВКС, изразена в Определение № 3 от 5.01.2015 г. по ч.гр.д. №
7153/2014 г., IV гр.о. на ВКС, според което възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна е неоснователно, когато
направилата го страна сама е оценила високо фактическата и правна сложност на
делото и е поискала по-високо адвокатско възнаграждение за своя процесуален
представител.
Водим от
горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1132 от4.03.2020 г., постановено по гр. д. № 15928
по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, XLIII състав.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
10353369, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, ДА ЗАПЛАТИ на И.К.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер
на 410,00 лева,
представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи
адвокатско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.