Р Е Ш Е Н И Е
№ 1575 22.10.2021г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на четвърти октомври
две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 1915 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във връзка с
чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Административното дело е
образувано по жалба от П.Г.Д., ЕГН ********** с адрес:
***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0769-000731/09.04.2021г., издадена от В.Н.С., на длъжност полицейски
инспектор към ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен със заповед №
251з-209/18.01.2017г., с която на П.Г.Д., ЕГН ********** с адрес: ***, на основание чл.171, т.2а, бук.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на
регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 1 ГОДИНА, СЧИТАНО ОТ 08.04.2021г.
Иска се отмяната на оспорената
заповед като незаконосъобразна, тъй като не е мотивирана и е издадена от лице,
което не е посочено в чл.172, ал.1 от ЗДвП. Алтернативно се иска намаляване
срока на наложената мярка до минимално предвидения в закона.
В съдебно заседание
жалбоподателят П.Г.Д., се явява лично и с процесуален представител адв. Н., който
поддържа жалбата по изложените в нея съображения относно незаконосъобразността
на оспорената заповед, като оттегля искането си за обявяване на нищожността й,
поради липса на компетентност на издателя й. Завява, че не претендира разноски.
Ответната страна - В.Н.С., на
длъжност полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“,
редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.
Представя административната преписка по издаване на оспорената заповед, като
изразява становище за неоснователност на жалбата. Не претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
На 08.04.2021г.
около 21.55 часа в гр.Бургас, ж.к.”Изгрев” до бл.148, жалбоподателят П.Г.Д. бил
спрян за проверка докато управлявал по посока на движение към бл.38 собствения
си л.а. автомобил “Фолксваген Пасат” с рег.№ А 7826 ВА, след като е употребил алкохол.
За установяване на този факт водачът Д. бил изпробван с техническо средство „Алкотест
Дрегер
За
извършеното административно нарушение на П.Г.Д. бил съставен АУАН серия АА № 788138/08.04.2021г.
от А. Р. Р., на длъжност мл. автоконтрольор към ОД МВР Бургас, Сектор ПП. АУАН му бил връчен
незабавно, като Стоянов го подписал без възражения. При връчването му били
иззети регистрационните табели на управлявания от него автомобил, контролен
талон № 5608172 и свидетелство за регистрация част II № *********.
На
основание съставения АУАН серия АА № 788138/08.04.2021г. и в съответствие със
заповед № 251з-209 от 18.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас В.Н.С.,
на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“,
издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0769-000731/09.04.2021г., с която на жалбоподателя П.Г.Д., ЕГН ********** с
адрес: ***, на основание чл.171, т.2а, бук.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 1
ГОДИНА, СЧИТАНО ОТ 08.04.2021г.
Заповедта
била връчена лично срещу подпис на Стоянов на 19.07.2021г., който я оспорил
директно пред Административен съд – Бургас с жалба вх.№ 8253/27.07.2021г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква
„а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОД
на МВР гр.Бургас издадена на основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на
министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. и заемащите
длъжност полицейски инспектор в сектор „Пътна
полиция“, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от
компетентен орган в рамките на неговата правомощия.
С оглед съдържанието на акта
съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и
чл.59, ал.2 от АПК. Административният орган е изложил подробно и изчерпателно
фактическите и правните основания за издаване на заповедта. В производството по
издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, които да са довели до нарушаване
правото на защита на санкционираното лице. Обжалваният акт е съобразен и с
целта на закона, която най-общо е да се гарантира безопасността на движението
по пътищата.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл.171,
т.2а, бук.”б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.
Нарушението на водача следва да е
констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните
длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена
сила до доказване на противното. В конкретния случай констатациите в акта за
установяване на нарушението не са опровергани от жалбоподателя въпреки дадените
му указания и възможност да направи това в рамките на съдебното производство.
Принудителната
административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети
възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно
наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от
административния акт, с който се установява нарушение и се налага
административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага
превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание
с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция /НП/. Всеки от
тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, ПАМ са
форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от
закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания
са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено
административно нарушение.
С
налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма
и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност.
Релевантният
за приложението на чл.171, т.2а от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато
административно нарушение, което следва да е установено и подведено под
приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната
отговорност на жалбоподателя.
В
конкретния случай органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства,
които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал
относимата правна уредба.
По делото не е спорно, че
управляваният от Д. автомобил е негов. Установи се по безспорен начин, че
същият го е управлявал, след употреба на 2.51 промила алкохол в издишания от
него въздух , установен с техническо средство „Алкотест Дрегер
В
конкретния случай с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на
правоотношението е приложена съответната ПАМ по чл.171, т.2а, бук.“б“ от ЗДвП.
Тя се определя в посочени от законодателя срокове – за срок от 6 месеца до една
година и за разлика от мерките по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, не се прилага под
прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача. Дори
когато въпросът за отговорността се реши в полза на водача – както е в случая с
прекратеното впоследствие наказателно производство, това не води до незаконосъобразност
на наложената ПАМ, нито до отпадането й. В тези случаи наложената мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП не загубва своето правно действие, защото съгласно тази норма
административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Това
означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата
на правната норма, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да
наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана
компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона
съдържание.
При
издаването на оспорената заповед административният орган е изпълнил
задължението си, в рамките на неговата оперативна самостоятелност, да посочи
съображенията си за определения от него период на действие на наложената ПАМ – ЗА СРОК ОТ 1 ГОДИНА,
който е максимално предвидения в закона. Изрично е посочено, че определеният в
заповедта срок е съобразен с характера на
извършеното деяние, което се отличава с висока степен на обществена
опасност. Настоящият съдебен състав намира, че за постигане целта на
приложената спрямо жалбоподателя ПАМ и
спазвайки принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6, ал.2 от АПК,
определеният едногодишен срок за действие на наложената ПАМ, действително
съответства на степента на обществена опасност на извършеното нарушение с оглед
употребата на голямо количество алкохол, предвид степента на концентрация,
установена при проверката с техническото средство.
Предвид горното настоящия съдебен
състав приема, че са били налице предпоставките за издаване на обжалваната
заповед, поради което налагането на ПАМ „ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ППС
ЗА СРОК ОТ 1 ГОДИНА“ е било законосъобразно, с оглед установеното от фактическа
страна и няма основание за намаляване на определения от
административнонаказващия орган срок.
Съобразно изложеното съдът намира, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
правомощията му, при липса на съществени нарушения на
административно-производствените правила, в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона, поради
което жалбата против него с искане за отмяната му се явява неоснователна и не
следва да бъде уважавана.
При този
изход на делото разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като няма искане за
това от страна ответника.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Г.Д., ЕГН ********** с адрес: ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0769-000731/09.04.2021г., издадена от В.Н.С., на длъжност полицейски
инспектор към ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен със заповед №
251з-209/18.01.2017г., с която на П.Г.Д., ЕГН ********** с адрес: ***, на
основание чл.171, т.2а, бук.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна
мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 1 ГОДИНА, СЧИТАНО ОТ
08.04.2021г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.172,
ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: