Р
Е Ш Е
Н И Е
№......................../05.07.2022г.,
гр. София
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 27 състав, в публично заседание, проведено на двадесети
септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при
участието на секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1712 по описа на съда за 2021 год., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от К.В.Б. против П.на Р.Б.иск
с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от поддържаното срещу него обвинение, по което е оправдан с
влязла в сила на 08.07.2019г. присъда по НОХД № 8241/2017г. на СРС, НО, 107
състав, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 08.07.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 06.10.2014г. ищецът бил привлечен в
качеството на обвиняем по ДП № 1879/2013г. по описа на 02 РУ-СДВР за извършено
престъпление по чл.198 ал.1 от НК, като му била определена мярка за
неотклонение „Подписка“. Въз основа на внесен обвинителен акт от СРП било
образувано НОХД № 23098/2014г. по описа на СРС, 6 състав. С присъда от
06.06.2016г., постановена по същото дело, ищецът бил признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и му било наложено наказание лишаване от свобода за
срок от три години, чието изтърпявано било отложено за срок от пет години. С
решение от 09.05.2017г. по ВНОХД №
65/2017г. по описа на СГС присъдата била отменена, а делото върнато на СРС за
ново разглеждане. С присъда от 26.09.2018г. по НОХД № 8241/2017г. по описа на
СРС, 107 състав, потвърдена с решение от 08.07.2019г. по ВНОХД № 1646/2019г. на
СГС, ищецът бил оправдан. Ищецът твърди, че в резултат на действията на
прокурори от СРП той е бил несправедливо обвинен в извършването на тежко престъпление,
за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. По
време на цялото наказателно производство, до приключването му с оправдателна
присъда, ищецът изпитвал страх, че ще бъде осъден без да е виновен. Психиката
му се променила – изпитвал ужас, засилили се страховете му от осъждане, особено
след постановяване на първоначалната осъдителна присъда до отмяната й и
връщането на делото за ново разглеждане. Ищецът се затворил в себе си, не
желаел да излиза. Влошили се отношенията с родителите му, които не му вярвали,
че не е извършил престъплението, за което е бил обвинен. Бил лишен от
възможността на пътува, не можел да си намери работа, тъй като навсякъде му
искали документ, че срещу него няма висящи наказателни производства. Твърди се,
че вследствие неоснователно воденото срещу него наказателно производство в
продължение на пет години ищецът претърпял неимуществени вреди, като е
направено искане за уважаване на предявения иск.
В срока по чл.
131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като я
оспорва и излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Ответникът
поддържа, че независимо от обективния характер на отговорността по ЗОДОВ, в
тежест на ищеца е да докаже наличието на твърдените вреди, непосредствената им
връзка с обвинението и техния размер, като ищецът не е ангажирал доказателства
за наличието на предпоставките, предвидени в закона, за уважаване на предявения
от него иск. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между
повдигнатото обвинение и вредите, които се твърди от ищеца, че е претърпял,
като се поддържа, че липсват доказателства за част от тях. Относно
продължителността на наказателното производство се сочи, че досъдебното
производство е приключило в рамките на не повече от два месеца, както и че по
отношение на ищеца е била взета най-леката мярка за процесуална принуда. Прави
се искане предявеният иск да бъде отхвърлен, а в случай, че съдът го счете за
доказан по основание, при присъждане размера на обезщетението, който ответникът
счита за завишен, да вземе предвид данните за съдебното минало на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след запознаване с
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че срещу ищеца е било образувано досъдебно производство/ДП/ № 1879/2013г.
по описа на 02 РУП – СДВР, пр. пр. № 27505/2013г. на СРП, като с постановление
от 08.10.2014г. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено на 08.08.2013г.
в гр. София престъпление по чл.198 ал.1 пр.1 и пр.2 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1
от НК и по отношение
на ищеца била взета мярка за неотклонение "Подписка".
Въз основа на внесен от прокурор при СРП обвинителен акт е образувано НОХД
№ 23098/2014г. по описа на СРС, НО, 6 състав, приключило с присъда от 06.06.2016г.,
с която ищецът е признат за виновен в извършването на престъплението, за което
е привлечен като обвиняем, като му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване
е отложено, на основание чл.66 ал.1 от НК, за срок от пет години. Присъдата е
отменена с решение № 552/09.05.2017г. по ВНОХД № 65/2017г. на СГС, НО, 12
въззивен състав, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
СРС от стадия на съдебното следствие.
С присъда от 26.09.2018г., постановена по НОХД № 8241/2017г. по описа на
СРС, НО, 107 състав, влязла в сила на 08.07.2019г., ищецът е признат за
невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.198
ал.1 пр.1 и пр.2 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, като присъдата е потвърдена с
решение № 610/08.07.2019г. по ВНОХД № 1646/2019г. на СГС, НО, 14 въззивен
състав.
От показанията на свид. Найденов, които съдът изцяло кредитира поради
липсата на заинтересованост, се установява, че същият познава ищеца от дете,
тъй като живеели в един квартал. През 2014г. ищецът бил обвинен за въоръжен
грабеж, какъвто не бил извършвал, като през 2016г. бил осъден с условна
присъда. Осъждането на ищеца го съсипало, бил депресиран, не искал да излиза,
скарал се с родителите си, мислел си за най-лошото, което можело да му се
случи. Ищецът не можел да си намери нормална работа, защото навсякъде му искали
свидетелство за съдимост, скарал се с приятелката си и вече не били заедно,
макар че през 2019г. го оправдали.
Видно от приложената справка за съдимост е, че ищецът е осъждан, както
следва: 1/ с влязло в сила споразумение от 18.02.2010г. по НОХД № 15133/2009г.
на СРС, НО, 108 състав за престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.4 вр.чл.194 ал.1
вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.18 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, като му е определено
наказание „лишаване от свобода“ за срок
от шест месеца, чието изпълнение е отложено за срок от три години; 2/ с влязло
в сила споразумение от 08.11.2011г. по НОХД № 6326/2011г. на СРС, НО, 20 състав
за престъпление по чл.270 ал.1 от НК, като му е определено наказание „глоба“ в
размер на 750лв.; 3/ с влязло в сила споразумение от 03.04.2012г. по НОХД №
5800/2011г. на СРС, НО, 94 състав за престъпление по чл.216 ал.1 пр.2 вр.чл.20
ал.2 вр.ал.1 от НК, като му е наложено наказание „пробация“; 4/ с влязло в сила
споразумение от 04.11.2016г. по НОХД № 532/2016г. на РС – Ботевград за
престъпление по чл.343в ал.2, като му е определено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим;
5/ с влязло в сила споразумение от 29.05.2017г. по НОХД № 22720/2016г. на СРС,
НО, 122 състав за престъпление по чл.343в ал.2 от НК като са му определени
наказания „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което да изтърпи при
първоначален „строг“ режим и „глоба“ в размер на 700лв. С определение от 29.05.2017г.
по същото дело, влязло в сила на 14.06.2017г., му е определено едно общо
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца за престъпленията, за които
е осъден по това и по предходното дело, което да изтърпи при първоначален
„строг“ режим. Със същото определение е приспадната изтърпяната част от
наказанието „лишаване от свобода“, определено му със споразумението по НОХД №
532/2016г. на РС – Ботевград, което е изтърпявано от ищеца по време на воденото
срещу него наказателно производство във връзка с ДП № 1879/2013г. по описа на
02 РУ-СДВР, приключило с постановяването на оправдателната присъда, и е
присъединено изцяло към наказанието „лишаване от свобода“ наказанието „глоба“ в
размер на 700лв., определено по НОХД № 22720/2016г. на СРС.
По делото, с отговора на исковата молба, са представени справка от СДВР за
водени досъдебни производства срещу ищеца, както и справка за водени срещу него
досъдебни производства от НСлС, но същите не следва да бъдат съобразявани, тъй
като от значение в случая е обстоятелството дали през периода, в който се е
водело наказателното производство ищецът е бил осъждан за друго престъпление и
дали единствено наказателното производство, приключило с постановяването на оправдателна
присъда, му е причинило твърдените неимуществени вреди.
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна и при
съобразяване на изложеното в исковата молба и възраженията на ответника в
отговора на същата и в съдебно заседание, намира следното:
Предпоставка за отговорността на държавата по ЗОДОВ
за вреди, причинени на граждани от правозащитни органи, е незаконността на
техните действия, а в случая, предвид постановяването на оправдателна присъда,
тази незаконност е налице.
Безспорно е установено по делото, че вследствие воденото наказателно
производство срещу ищеца, във връзка с извършени действия на длъжностни лица от
П.на Република България, която е привлякла в качеството на обвиняем ищеца по
досъдебно производство № 1879/2013г. на 02 РУ-СДВР, а впоследствие е повдигнала
обвинение за тежко умишлено престъпление – по чл.198
ал.1 пр.1 и пр.2 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, и внесла в съда обвинителен
акт, по което обвинение ищецът първоначално е бил признат за виновен, а
впоследствие – след отмяната на осъдителната присъда и връщане на НОХД №
23098/2014г. по описа на СРС, НО, 6 състав, за разглеждане от друг състав, е
бил оправдан с влязла на 08.07.2019г. присъда по НОХД № 8241/2017г. по описа на
СРС, НО, 107 състав, ищецът е претърпял неимуществени вреди, намиращи се в
причинно-следствена връзка с тези действия. Този извод се налага предвид
обстоятелството, че при образуване на наказателно производство за тежко
умишлено престъпление върху психоемоционалната сфера на лицето се въздейства
неблагоприятно, то има своите негативни преживявания на страх от осъждане,
притеснения, безпокойства, неудобства, които представляват неимуществени вреди
и подлежат на обезвреда. По повдигнатото му обвинение ищецът първоначално е бил
признат за виновен, а едва след връщането на делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд, е бил оправдан. През периода от привличането
му в качеството на обвиняем на 06.10.2014г. до влизане в сила на оправдателната
присъда – 08.07.2019г. – около пет години, период от време, необходим за изясняване
на делото от фактическа и правна страна, който не се явява неразумен, предвид
обстоятелството, че наказателното дело е водено по обвинение за тежко умишлено
престъпление, извършено в условията на съучастие, ищецът е бил депресиран,
потиснат, притеснен от изхода на делото, влошили се отношенията му с родителите
му и се разделил с приятелката си, но същевременно с това са налице
доказателства, че през този период от време с влязло в сила споразумение от
04.11.2016г. по НОХД № 532/2016г. на РС – Ботевград е бил осъден за друго
престъпление и му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
три месеца, което е следвало да изтърпи при първоначален строг режим, което
също е допринесло за негативните му преживявания, тъй като преди това не е
търпял ефективно наказание „лишаване от свобода“. Не се доказаха по делото твърденията
на ищеца, че не е могъл да си намери работа, поради изискването на
работодателите да представи документ, че срещу него няма висящи наказателни
производства, а установеното от показанията на свидетеля, че причина за
ненамирането на работа е невъзможността на ищеца да представи свидетелство за
съдимост, в което да е отразено, че не е осъждан, е във връзка с други
наказателни производства, подробно описани в справката за съдимост и по-горе в
решението на съда.
Независимо от изложеното, посредством събраните гласни доказателства се
установи по безспорен начин, че воденото срещу ищеца наказателно производство
се е отразило негативно върху емоционалното и психическото му състояние – настъпили
промени в ежедневието му, като престанал да излиза с приятели, чувствал се
потиснат, търпял е тревоги, стрес и притеснения от неоснователното наказателно
преследване, макар по отношение на него да е била взета най-леката мярка за
процесуална принуда „Подписка“. Наказателното производство за престъплението по
чл.198
ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК – тежко умишлено престъпление, за което
се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от три до десет години е продължило
пет години, като преди постановяване на оправдателната присъда е била постановена
осъдителна такава, макар впоследствие да е била отменена, което е довело до
засилване на негативните преживявания на ищеца и страховете му от осъждане за
престъпление, което не е извършил.
Доколкото по делото безспорно са доказани увреждащите действия, свързани с
незаконно повдигнатото обвинение на ищеца, по което е бил оправдан с влязла в
сила присъда, съдът намира, че предявеният иск е установен в своето основание.
Причинените на ищеца неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно
производство до оправдаването му с влязла в сила присъда, подлежат на
обезвреда, като размера на обезщетението следва да бъде определено по
справедливост от съда.
Съгласно трайно установената съдебна практика, понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да
се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността
на увреждането на ищеца. Конкретно при иска по чл.2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ такива
правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди са: тежестта на престъплението, за което ищецът е бил
привлечен в качеството на обвиняем; обстоятелството дали е бил привлечен в
качеството на обвиняем и за друго престъпление; дали по някои от обвиненията е
бил осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата
мярка за неотклонение, другите наложени ограничения в рамките на наказателното
производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца,
конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели,
професия, обществен отзвук и др. При определяне размера на паричния еквивалент на
неимуществените вреди съдът следва да вземе предвид и съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че оправдаването
по повдигнатото обвинение само по себе си също има ефект на репарация, а
размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за
пострадалия.
Преценявайки по справедливост, в съответствие с чл.52 от ЗЗД, характера и интензивността на причинените на ищеца морални болки и
страдания, от повдигнатото обвинение за извършено тежко умишлено престъпление,
за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години и за
което е бил оправдан, по отношение на които се събраха доказателства, че са в
причинно-следствена връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство,
като съобрази изложеното по-горе относно интензитета на негативните
преживявания и общата продължителност на наказателното производство, както и че
по време на цялото наказателно производство ищецът е изпитвал неудобства и
страх от осъждане, чувствал се е притеснен и несигурен, съдът намира, че
сумата, достатъчна за репариране на причинените му от незаконното обвинение
неимуществени вреди, като необходима и достатъчна за обезщетяването им възлиза
на 3000лв., поради което до тази сума предявеният иск се явява доказан по
размер, като за разликата над нея до 30 000 лв., като недоказан, искът следва
да бъде отхвърлен.
Посочената по-горе сума се дължи, ведно със законната лихва, считано от 08.07.2019г.
– датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното й
изплащане, в съответствие с разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г.
по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Предвид изхода на спора и като съобрази разпоредбата на чл.10
ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер общо на 210лв., представляваща
сбора от внесената държавна такса в размер на 10 лв. и сумата от 200лв. -
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
иска.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
П.на
Р.Б.да заплати на К.В.Б., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ,
сумата от 3000лв./три хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от поддържаното срещу него
обвинение, по което е оправдан с влязла в сила на 08.07.2019г. присъда по НОХД
№ 8241/2017г. на СРС, 107 състав, ведно със законната лихва, считано от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда – 08.07.2019г., до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над 3000лв./три хиляди лева/ до
30 000лв./тридесет хиляди лева/.
ОСЪЖДА
П.на
Р.Б.да заплати на К.В.Б., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, направените по
делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер общо на 210лв./двеста и десет лева/, съразмерно с
уважената част от иска, на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ вр.чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: