Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 23.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 6067 по описа за 2017г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от „А.К.“ ЕАД гр.София /с предишно наименование „И.К.“ ЕАД/ против Т.К.Г.
осъдителен иск за сумата 20 451.68 евро, частично от 84 922.19 евро,
представляваща главница по договор за кредит № 0060124/15.08.2011г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Твърденията на ищеца са за
сключен с ответника договор за кредит № 0060124/15.08.2011г., по силата на
който предоставил револвиращ кредит с общ кредитен
лимит от 80 000 евро, разделен на кредитен лимит за транзакции от 40 000
евро и кредитен лимит за разсрочване от 40 000 евро и усвояван чрез
международна кредитна карта iCard Mastercard World Signia. Била уговорена годишна
договорна лихва от 16% върху усвоените суми от кредитния лимит за транзакции,
начисляване след 15-то число на месеца следващ този на осчетоводяването, а за
кредитния лимит за разсрочване договорна лихва от 11% и ГПР от 21.60%.
Ответникът се задължил ежемесечно на 15-то число за заплаща минимална
погасителна вноска от 4% от усвоената сума от лимита за транзакции, заедно с
начислените лихви, неустойки, такси и всички падежирали
месечни анюитетни вноски от разсрочени задължения за
съответния отчетен период, посочени в месечни извлечения. В случай на
неизпълнение за съответния месец се начислява такса за невнасяне на минимална
вноска в размер на 10 евро., а в случай, че кредитния лимит бъде надвишен се
дължи такса от 10% от превишението, но не по-малко от
5 евро. На 25.11.2011г. подписали споразумение към договора, по силата на което
била уговорена горна граница на кредитния лимит от 77 000 евро и към тази
дата от лимита за разсрочване са усвоени 2083.21 евро. Съгласили се тази сума
да бъде прехвърлена към лимита за транзакции, с оглед на което последният е
усвоен до сумата 66589.60 евро с последица закриване на лимита за разсрочване.
Впоследствие на 01.01.2013г., 01.03.2014г. и
01.03.2015г. сключили последователно три анекса към договора, по силата на
които кредитния лимит е установен на 78 600 евро с предоговаряне на
условията за неговото връщане. Твърди за периода на действие на договора
ответникът да е усвоявал суми чрез предоставената му карта-извършвал
транзакции, покупки на разсрочено плащане, тегления на парични суми, като за
дължимите месечни вноски и начислените суми са му били изпращани ежемесечно
извлечения. Последната внесена погасителна вноска била на 31.07.2015г., след
която дата преустановил обслужване на кредита, поради което и на основание
чл.16 от договора настъпила предсрочна изискуемост поради неизпълнение на шест
поредни минимални погасителни вноски. В тази връзка твърди на 29.09.2015г. да е
изпратил покана за доброволно изпълнение, както и на 01.03.2016г. уведомление
за обявяване на предсрочна изискуемост на посочения в договора адрес, невръчени
с отбелязване, че не са потърсени от получателя. Навежда да е изпълнил
задължението си по уведомяване за забавата и обявяване кредита за изискуем,
като неполучаването на изявлението се дължи на недобросъвестното поведение на
ответника, поради което счита тази предсрочна изискуемост да е настъпила на 01.03.2016г.
Задължението на ответника е за главница от 84 922.19 евро и начислени
лихви от 11 210.32 евро за периода 24.02.2016г.-17.05.2017г., от които с
исковата молба претендира сумата 20 451.68 евро. Претендира разноските по
делото.
Ответникът оспорва да е
неизправна страна по договора, както и да е усвоявал суми по кредита. Отрича да
е получавал покани от ищеца и изявление за обявяване кредита за предсрочно
изискуем.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото намира следното:
От събраните по делото писмени
доказателства се установява сключен между страните договор за кредит №
0060124/15.08.2011г. /стр.12-14/, по силата на който ищецът предоставил на
ответника револвиращ кредит от 80 000 евро,
разпределен според т.5.2 на кредитен лимит за транзакции в размер на
40 000 евро, определен в чл. 1.8 от общите условия, и според т.5.3 на кредитен
лимит за разсрочване в размер на 40 000 евро, определен в т.1.9 от общите
условия. Уговорено е кредитът да се усвоява чрез международна кредитна карта iCard Mastercard World Signia, за което страните сключили отделен договор на
същата дата 15.08.2011г. /стр.15-17/, получаването на която е обективирано в т.22 от този договор.
С т.7 и т.8 от договора е
уговорена годишна възнаградителна лихва от 16% върху
усвоените и непогасени суми по лимита за транзакции, която не се дължи до 15-то
число от месеца, следващ месеца на осчетоводяване /гратисен
период/. В случай, че до 15-то число от месеца кредитополучателят не погаси
изцяло задълженията си за предходния отчетен период, от 16-то число на същия
месец тази лихва се начислява. По отношение лимита за разсрочване е уговорена
договорна лихва от 20.5%, за която не се прилага гратисен
период и се начислява от деня на осчетоводяване на усвоените суми, а годишният
процент на разходите е определен на 21.60%. Съгласно чл. 9.2 от договора,
кредитополучателят се задължил да погасява ежемесечно до 15-то число на
месеца минимална погасителна вноска,
която представлява сбора на 4% от усвоения кредит от лимита за транзакции, заедно с начислените
лихви, неустойки, такси и заедно с всички падежирали
месечни анюитетни вноски от разсрочени задължения за
съответния отчетен период. Размерът на тази вноска и сумите, от които е
формирана се посочва в месечно извлечение. Според предвиденото в т.9.3 в
случай, че до края на месеца кредитополучателят не погаси изцяло минимална
вноска, отразена в месечното извлечение, за предходния месец, той дължи такса
от 10 евро, която се отразява като усвояване на кредита. При надвишаване на
уговорения кредитен лимит според т.6.3 от договора се дължи такса за
надвишаване в размер на 10% от превишението, но не
по-малко от 5 евро, която също се отразява като усвояване на кредита.
С т.16 страните постигнали
съгласие, че при неплащане изцяло на шест поредни минимални вноски до последно
число на месеца, целият усвоен кредит, включително разсрочените задължения и
ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разноски /ако има такива/
стават незабавно предсрочно изискуеми и дължими, без договорът да се прекратява
и без необходимостта от уведомяване на кредитополучателя, считано от 1-во число
на следващия месец, а ако той е неработен-от следващия работен ден.
Представено е споразумение за
прехвърляне на кредит от 15.08.2011г. /стр.18-20/, от съдържанието на което се
установява, че ответникът има стари задължения към „И.К.“ ЕАД възникнали от
договор за кредит от 2009г., усвояван чрез издадена от „И.Ф.“ АД кредитна карта
по договор също от 2009г. /стр.333-340/, които съгласно т.1 към 14.08.2011г. са
в общ размер на 70 729.43 евро, като от лимита по картата са усвоени 40 799.31
евро, а от лимита за разсрочване усвоени 29 930.12 евро. С т.2 е
постигнато съгласие ищецът да рефинансира тези задължения със средствата отпуснати
с договора от 15.08.2011г., които се отразяват като задължения по
новоиздадената му карта, а с т.3 декларирали, че към подписването на
споразумението кредитодателят е прехвърлил от старата
към новата карта задължения в общ размер на 70 729.43 евро и по този начин
са погасени всички задължения по предходно сключените договори от 2009г. Така
според т.4 в резултат на рефинансирането кредитът по договора от 2011г. е
усвоен до посочената сума и съобразно т.4.2 подлежи на връщане по погасителен
план съгласно приложение І.
Впоследствие
между страните са подписани три анекса към договора за кредит /стр.28-30/. В
този сключен на 01.10.2013г. е посочено, че общият кредитен лимит на ответника
е 78 600 евро, като задължението към тази дата възлиза на 80 708.49 евро с
постигнато съгласие в срок до 31.03.2014г. върху него да се начислява договорна
лихва по кредитния лимит за транзакции съгласно договора. Ответникът се
задължил до 15-то число на месеца да заплаща най-малко начислената лихва за
предходния календарен месец в пълен размер, като в случай на забава от един
календарен месец цялото задължение става предсрочно изискуемо. След изтичането
на посочения период, за връщане на непогасената част от кредита ще се прилагат
условията по договора, включително правилата за определяне на размера и срока
за плащане на минимална погасителна вноска. В този сключен на 01.03.2014г. е
посочено, че общият кредитен лимит е същият 78 600 евро с натрупано
задължение към тази дата от 83 718.49 евро с постигнато съгласие в срок до
31.05.2014г. върху него да се начислява договорна лихва от 10% по кредитния
лимит за транзакции. В останалата част съдържанието е идентично с предходния
анекс. В този сключен на 01.03.2015г. е посочено, че задължението по договора
за кредит възлиза на 88 675.42 евро, но ответникът следва да заплати
78 600 евро с годишна лихва от 10% по кредитния лимит за транзакции.
Уговорено е в срок от 01.03.2015г. до 31.03.2016г. ответникът да погасява
ежемесечно до 15-то число на месеца минимална вноска от 1000 евро. В случай на
забава на вноски за два поредни месеца цялото задължение става предсрочно
изискуемо.
Всички
представени по делото договори, споразумения и анекси са съставени в писмена
форма и двустранно подписани.
За
периода на действие на договора, считано от неговото сключване ищецът и
съставял месечни извлечения, съдържащи извършените през отчетния период
транзакции, начислените суми, размера на минималната погасителна вноска и
нейния падеж /стр.137-270/.
Представени
са и разписки за теглене на суми от предоставените кредитни средства
/стр.351-365/ чрез издадената кредитна карта, носещи подписа на ответника,
както и вносни бележки за извършените плащания в погашение на задълженията по
договора /стр.406-451/.
Като
доказателство по делото е прието уведомление от 01.03.2016г. /стр.346/, обективиращо изявлението на ищеца, че целият усвоен кредит,
включително разсрочените задължения, начислени лихви и такси обявява за
предсрочно изискуеми, считано от 01.03.2016г. поради неплащане на дължими
минимални погасителни вноски. Уведомлението е изпратено на адреса на ответника
в гр.София, ул.******, ап.21, посочен в договора от 15.08.2011г. като такъв за
кореспонденция и съвпада с регистрирания постоянен и настоящ адрес /справка от
НБД стр.376/. Видно от приложената по делото обратна разписка същото не е
връчено по причина, че пратката не е потърсена от получателя стр.347/.
Представена
е и покана за изпълнение изх.№ 60124/1/29.09.2015г. /стр.343/ съдържаща
изявление от ищеца, че ответникът е в забава в плащането на две поредни
погасителни вноски и покана за незабавно плащане по посочена банкова сметка, ***ние
/стр.463-513/. Всички покани са били изпращани на същия адрес, на който и
впоследствие уведомлението за обявяване предсрочната изискуемост, като с
изключение на една /стр.463-464/, останалите не са били връчени по причина, че
не са били потърсени от получателя, отбелязано от пощенски служител. В тези
покани е визиран договор за кредит от 01.11.2009г., поради което са неотносими към отношенията между страните по процесния договор, но имат значение по въпроса свързан с
изискуемостта на вземанията по последния.
От
заключението на вещото лице по изслушаната ССч.Е,
което съдът кредитира, се установява, че дължимото салдо към 15.08.2011г. е в
размер на 40 519.60 евро, усвоените суми са 47 008.63 евро,
разсрочени суми от 14 172.75 евро, начислена годишна такса за обслужване
от 800 евро, начислени такси от 1550.10 евро, начислени лихви от 47 306.59
евро. Ответникът е внесъл суми в размер на 65 822.88 евро в периода
15.09.2011г.-15.07.2015г., като последното плащане в погашение на кредита е
15.07.2015г. Не са ангажирани доказателства впоследствие да е изпълнявал
задълженията си.
При установеното възникнало действително
облигационно правоотношение по договор за кредит от 15.08.2011г. между ищеца „А.К.“
ЕАД /с предишно наименование „И.К.“ ЕАД/ и ответника Т.Г. и усвояването на суми
по него, в тежест на последния е възникнало задължението да върне кредита при
уговорените условия и срок. По делото се установи и факта, че след 15.07.2015г.
същият е преустановил плащането на погасителни вноски, поради което се явява
неизправна страна.
Кредитодател по процесния
договор не е банка, а лице-финансова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ и
кредитът не е такъв по чл.430 ТЗ, поради което не са приложими пряко изискванията
на чл.60, ал.2 ЗКИ и разрешенията дадени в т.18 от ТР № 4/2013г., ОСГТК на ВКС,
за предсрочната изискуемост, доколкото се отнасят до банков кредит. Независимо
от това съдът намира, че кредитополучателят по такъв договор, макар и сключен с
небанкова финансова институция, не може да бъде поставян в по-неблагоприятно
положение от кредитополучател по банков кредит, обуславящо приложение по
аналогия на правилото на чл.60, ал.2 ЗКИ. Ищецът се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост и в негова доказателствена
тежест е да установи не само осъществяване на предвидените в договора
предпоставки, но и съобщаването й на кредитополучателя. С цитираната по-горе
клауза на т.16 от договора е постигнато съгласие, че при неплащане изцяло на
шест поредни минимални вноски до последно число на месеца, целият усвоен
кредит, включително разсрочените задължения и ведно с начислените лихви, такси,
комисионни и други разноски /ако има такива/ стават незабавно предсрочно
изискуеми и дължими, без договорът да се прекратява и без необходимостта от
уведомяване на кредитополучателя, считано от 1-во число на следващия месец, а
ако той е неработен-от следващия работен ден. Ответникът е в неизпълнение на
задълженията от 15.07.2015г., т.е. не е плащал повече от шест поредни минимални
месечни вноски, поради което предпоставките за предсрочната изискуемост са
налице.
Относно нейното съобщаване съдът
изхожда от съдържащите се в договора клаузи свързани с уведомленията и
конкретно т.15.1.1, според която за кредитополучателя това е адресът посочен в
договора, както и на електронен адрес, ако е посочен такъв. Съгласно т.15.2
всяка промяна на данните за контакт, включително адрес за кореспонденция,
електронен адрес и/или мобилен номер, се съобщава писмено незабавно на другата страна. Всеки последно
деклариран от кредитополучателя адрес се счита за всички цели за адреса, на
който ще се изпращат известията или ще
се извършва оповестяването на които и да е документи. До получаване от кредитодателя на писмено уведомление от кредитополучателя
за промяна на адреса за кореспонденция, всички съобщения или уведомления достигнали
до последно декларирания адрес, ще се считат за редовно получени, т.е. фингирано връчване.
Както в договора за кредит от 15.08.2011г., в договора за
издаване на международна кредитна карта от същата дата, така и във всички последващи сключени споразумения и анекси е посочен само
един адрес за кореспонденция-гр.София, ул.******, ап.21. На този адрес в
течение на изпълнение на договора веднъж ищецът е връчил покана за изпълнение през
м.11.2011г. /стр.463-464/, а всички останали приложени по делото покани за
доброволно изпълнение, както по процесния договор,
така и предходния такъв от 2009г. не са били получавани, тъй като пратката не е
била потърсена от получателя. На същия адрес ищецът е изпратил и уведомлението
за обявяване кредита за предсрочно изискуем, неполучено по същата причина. От
извършената по делото служебна справка в НБД „Население“ е видно, че този адрес
е регистриран като постоянен и настоящ на ответника от 2005г. и не е променян. На същия този адрес е изпратено
съобщение по делото във връзка с процедурата по размяна на книжа по чл.367 ГПК,
върнато с отбелязване от връчителя, че ответникът не
живее на него, а е отдаден под наем с неизвестен друг. Допълнително следва да
се посочи, че на 25.09.2018г. ответникът лично е подал молба по делото, в която
в адресната част е посочил отново същия адрес, макар и да е поискал
призоваването му да се извърши на друг, а впоследствие посочил съдебен адрес.
По делото ответникът не твърди и не е ангажирал доказателства да е променил
адреса си, да е съобщил за това на кредитора или да е посочил алтернативен
начин за връчване на уведомления във връзка с договора за кредит.
С оглед горното съдът намира уведомлението за обявяване
на предсрочната изискуемост за връчено на ответника по силата на т.15.2 от
договора и същото е произвело правен ефект, считано от 01.06.2013г. съобразно
разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ. Ищецът е направил необходимото и съобразно
предвиденото в договора да връчи лично това изявление, като е действал
добросъвестно и положил дължимата грижа, но това не е станало по причина недобросъвестното
поведение на ответника.
При установеното по делото, че ответникът е усвоявал суми
от предоставения кредит и същите са станали предсрочно изискуеми поради
неизпълнение, предявения частичен иск за главница в размер на 20 451.68 евро е основателен и следва да се
уважи, както и да се присъди законната лихва от деня на подаване на исковата
молба до изплащането.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати
направените от ищеца разноски по делото от 4676лв. съгласно представения списък
по чл.80 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Т.К.Г.,
ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, да заплати на „А.К.“ ЕАД, ЕИК ******/с
предишно наименование „И.К.“ ЕАД/, със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл.79 ЗЗД сумата от 20 451.68 евро, представляваща главница по
договор за кредит № 0060124/15.08.2011г., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба-17.05.2017г. до изплащането, както и разноски по делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК от 4676лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: