РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Кърджали, 24.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Константина Кирева
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20235140200368 по описа за 2023 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 23- 1300- 000510 от
03.04.2023г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали при
ОДМВР- Кърджали, с което са наложени на М. О. от Г. с дата на раждане
**********г. наказанията глоба в размер на 2000.00лв., лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца на основание на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП
за извършено нарушение на 03.04.2023г. в 21.20часа в гр.Кърджали на чл.174
ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят М. О., който го обжалва чрез адвокат. Твърди, че то било
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и
административно наказателните правила, както и оспорва фактическите
констатации. Настоява, че не бил български гражданин и не владеел
български език, а при проверката от служителите на реда не му бил осигурен
преводач, което го поставило в невъзможност да разбере конкретното
нарушение като това му ограничило правото на защита. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но се
1
представлява от адвокат. В ход по същество последният пледира за отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно. Настоява за нарушено
право на защита на жалбоподателя, тъй като не владее български език, както и
поради факта, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени на една и съща дата преди да
изтече срокът за възражения.
Административно наказващият орган редовно призован за съдебно
заседание не се явява и не изпраща представител. Постъпила е молба от
юрисконсулт, с която моли съда да потвърди наказателното постановление
като претендира юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
Свидетелят С. С., който работи като автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“- Кърджали, бил на работа на 03.04.2023г. нощна смяна и се намирал
на главен път I-5 до разклона за с.К.. Около 21,20ч. на това място той спрял за
проверка лек автомобил марка „Ф. Ш.“ с регистрационен номер от Република
Г. движещ се в посока към гр.Х.. При нея се установило, че водачът миришел
на алкохол, който бил жалбоподателят М. О.. Последният бил гръцки
гражданин говорещ и разбиращ турски език. На место водачът предал за
проверка свидетелството си за управление на МПС и свидетелството за
регистрация на управлявания автомобил. След това жалбоподателят О. бил
поканен да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство,
което му било обяснено от колегата, с който свидетелят С. бил на работа, но
водачът имитирал и не духал въздуха си в апарата като прекъсвал струята на
издишания от него въздух. Поради това жалбоподателят М. О. бил поканен в
сградата на Районно управление- Кърджали за направа на необходимите
справки, където бил извикан и свидетелят С. О., който владеел български и
турски език, за да превежда на водача. Така на място в сградата на РУ-
Кърджали водачът О. бил питан на разбираем за него турски език от
свидетеля С. О. дали желае или отказва да бъде изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство. Жалбоподателят М. О. разбирал обясненията
2
и отказвал да бъде изпробван за употреба на алкохол като казал, че не е
съгласен да бъде тестван и, че ще води дело. По този повод на место
служител от сектор „Пътна полиция“- Кърджали съставил срещу
жалбоподателя О. Акт за установяване на административно нарушение по
чл.174 ал.3 от ЗДвП, който след като му бил преведен на турски език от
свидетеля С. О., отказал да подпише. Това било удостоверено по надлежния
ред от свидетеля Н. А., който присъствал и при отказа на водача О. да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство. На место същата
нощ бил издаден и Талон за изследване № 124025, който водачът О. също
отказал да подпише. На тази база на 03.04.2023г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление.
Тази безспорна фактология бе установена на база събраните гласни
доказателства от свидетелите С. С., С. О. и Н. А., от писмените- Талон за
изследване № 124025, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23- 1300- 000102 от 03.04.2023г., и Акт за
установяване на административно наказание серия GA № 932756 от
03.04.2023г., чиято доказателствена сила не бе оборена. Всички тези
доказателства са еднопосочни, безпротиворечиви и изграждат една житейски
логична обстановка. Всички гласни доказателства установяват главния факт
на доказването по делото за извършено административно нарушение, че
водачът М. О. е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство на инкриминираната дата 03.04.2023г.
От правна страна съдът установи следното: Настоящата жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна. Тази
съдебна инстанция приема, че това е сторено и в законоустановения 14-
дневен срок, тъй като не са представени доказателства за датата на връчване
на обжалваното наказателно постановление, въпреки задължението за това на
наказващия орган, а и поради факта, че то е издадено на 03.04.2023г., а
жалбата е входирана на 07.04.2023г. в сектор „Пътна полиция“- Кърджали.
Както акта за установяване на административно нарушение, така и
Наказателното постановление са надлежно оформени и връчени според
задължителните разпоредби на ЗАНН. Нарушеният текст на чл.174 ал.3 от
ЗДвП казва, че „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
3
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000лв.” Безспорно по делото се
установи, че жалбоподателят М. О. е извършил вмененото му
административно нарушение по първата алтернатива, за което правилно му е
ангажирана административнонаказателната му отговорност като му е
наложено и предвидените в закона наказания като размер, тъй като е отказал
да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство.
При определяне на наказанието наказващият орган е наложил такова в
единствено възможния вид и размер, поради което съдът няма право да го
намалява съгласно чл.27 от ЗАНН. Предвид всичко изложено до тук следва
обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и
законосъобразно, тъй като се установи безспорно извършеното нарушение от
жалбоподателя при спазване на установените процесуални правила, при което
е наложено и наказание в единствено възможния законоустановен размер при
отчитане на всички относими към деянието и дееца обстоятелства.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон в хода на административнонаказателното производство.
Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които
са били извършени, както и доказателствата, които ги подкрепят. От
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата
правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
4
нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.
Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна
норма, както и на санкционната такава. Настоящата съдебна инстанция не
споделя доводите на жалбоподателя изложени в жалбата поради следните
съображения: Разпоредбата на чл.189 ал.14 от Закона за движението по
пътищата определя като приложим реда по ЗАНН за установяване на
нарушението, издаването, обжалването и изпълнението на наказателното
постановление. В съдържанието на Закона за административните нарушения
и наказания липсва норма, задължаваща актосъставителя и наказващия орган
да назначат преводач на нарушител, който не владее български език.
Правилото на чл.84 от ЗАНН не съдържа препращане към разпоредбите на
НПК досежно изискванията за назначаване на преводач във фазата на
административно- наказателното производство предхождаща съдебното
обжалване, включваща съставяне на АУАН и издаване на наказателно
постановление. Това изключва изначално приложимостта на чл.21 ал.2 от
НПК, с което правило са транспонирана нормите на Директива 2010/64ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно
правото на устен и писмен превод в наказателното производство. В същото
време, съгласно разпоредбата на чл.1 §3 от Директивата, когато
законодателството на държава- членка предвижда налагането на санкция за
леки нарушения от страна на орган, различен от съд, с компетентност по
наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да
бъде обжалвано пред такъв съд, директивата се прилага единствено за
производството по обжалване пред този съд. Правото на справедлив съдебен
процес по чл.6 §3 б.“е“ от КЗПЧОС в контекста на правото на лицето да
ползва безплатно услугите на преводач, ако не разбира или не говори езика,
използван от съда, касае извършени криминални престъпления и е
приложимо в съдебното производство. Следователно, липсва действаща
правна норма от националното или съюзно право, която да задължава
актосъставителя или наказващия орган да назначи преводач на нарушителя,
ако същият не владее български език, на който език се води административно
наказателното производство за извършеното в Република България
административно нарушение. Въпреки това се установи безспорно по делото
от събраните гласни доказателства, че още от самото начало на
5
административно- наказателното производство е предоставен устен превод на
жалбоподателя на разбираем за него език, при което той е бил наясно през
цялото време какво се изисква от него и какво е нарушението, за което му се
съставя акт за установяване на административно нарушение. Освен това в
съдебното производство пред районния съд е представляван от адвокат, което
е проявление в пълна степен на правото на защита срещу издаденото
наказателно постановление, както и самото пълномощно с адвоката е
изготвено на български език, като няма данни да се е налагало неговия
превод. Всичко това установява факта на осигурено право на защита на дееца
още от фазата на установяване на административното нарушение, поради
което не е допуснато нарушение на процесуалните правила и правото на
защита на жалбоподателя.
Другият довод на защитата за съставяне на наказателното
постановление още на датата на нарушението без възможност за представяне
на възражения от страна на жалбоподателя О., настоящата съдебна инстанция
също намира за неоснователно. Това е така, защото нормата на чл.44 ал.4 от
ЗАНН въвежда правило за незабавно предоставяне на наказващия орган на
съставения акт за установяване на административно нарушение срещу
нарушителя без посочен адрес в Република България, като към акта се
прилагат писмени обяснения и възражения на нарушителя. По делото е
безспорно, че към АУАН липсват писмени обяснения и възражения на дееца
М. О.. Касае се обаче за уредено в закона право на нарушителя, а не негово
задължение. В случая той не се е възползвал от това право. Така също е
спазена процедурата и от наказващият орган, който съгласно чл.52 ал.1
вр.чл.44 ал.4 от ЗАНН се е произнесъл в деня на нарушението, когато му е
била предоставена преписката. Не без значение е и обстоятелството, че с
подадената жалба срещу наказателното постановление и в рамките на
съдебното производство пред районния съд чрез пълномощника нарушителят
е посочил всичките си възражения срещу издаденото наказателно
постановление и е получил максимално възможната защита. Поради това
приема, че липсва съществено нарушение на процедурата по налагане на
административно наказание по ЗАНН.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административно
наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
6
определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150лв. В
случая по делото са проведени две съдебни заседания с разпит на трима
свидетели, на което не е взел участие процесуалният представител на
наказващия орган, но същият е изготвил и депозирал и писмена защита,
поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80лв.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на ОДМВР- Кърджали, именно в полза на същата в качеството й
на юридическо лице (чл.37 ал.2 от Закона за МВР) следва да бъдат присъдени
разноските по делото. По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23- 1300- 000510
от 03.04.2023г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали
при ОДМВР- Кърджали, с което са наложени на М. О. от Г. с дата на раждане
**********г. наказанията „глоба“ в размер на 2000.00лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за 24 месеца на основание на основание чл.174 ал.3
от ЗДвП за извършено нарушение на 03.04.2023г. в 21.20часа в гр.К. на чл.174
ал.3 пр.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА М. О. от Г. с дата на раждане **********г. с адрес Р. Г.
гр.К., представляван от адвокат З. Г. Г. от АК- П. със съдебен адрес гр.П.
ул.Х. К. № *, да заплати на Областна дирекция на МВР- Кърджали сумата от
80лв. представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен
срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7