Р Е Ш Е Н И Е
№ 582, 12.06.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На 02.06.2020 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : ЕЛЕНА АНГЕЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 913 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „****“, ЕИК ****, със седалище в гр. **** и
адрес на управление – район „****“, бул. „****“ ***, представляван от ** А.Х.Р.и
Х.А.Р., заедно и поотделно, а също и от пълномощника му адвокат М.Н., твърди,
че по силата на решение № 328/12.03.2018 г. постановено по гр. д. № 1636 по
описа на Окръжен съд – **** за 2016 г., влязло в сила на 25.04.2018 г.,
придобил специален автомобил – *** марка „****“, модел „****“, ДКН *****, от
който момент било установено, че последният се намира в имот, находящ се в гр. ****,
на бул. „****“ № ** по причина, че бил предаден на **** г. от третото лице Н.Д.
като веществено доказателство по д. п. № 528 по описа на Икономическа полиция
при ОД на МВР – **** за 2016 г. Твърди се още, че тъй като бил проявен интерес
от закупуването на ****, било взето решение последният да бъде закаран до
клиента. То, обаче, не било реализирано, тъй като се установило, че К.П.К.
посредством наето от него лице нанесъл следните щети по ***, който до този
момент бил в перфектни състояние и вид и годен за работа : били свалени
ауспусите, като стойките им били отрязани от рамата; били свалени въздушните
филтри, като стойките им били отрязани от рамата; било нарязано на парчета
удължаването на стрелата; въжето на крановата уредба било свалено и нарязано на
парчета; бил свален пултът на електроуправлението в кабината на крана; били
свалени ел. датчици от ел. таблото на крана; била срязана и частта от ел.
инсталацията; била срязана и рамата в задната част на крана; бил свален и
нарязан водачът на въжето върху
основната стрела, което довело до пълното му унищожение и необходимост от
бракуване. С тези противоправни действия ответникът причинил имуществени вреди
на ищеца на стойност 70800 лева, от които 70000 лв., представляващи разликата
между стойността на автокрана преди датата на увреждането – **** г., и след
това и 800 лева, представляващи направени разходи без включен ДДС за
преместването и извозването на крана. Въз основа на така очертаната фактическа
обстановка ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати последната сума, а
също и част от сумата, съставляваща разлика между
Продължение на решение по гр. д. № 913/19 г. на ОСПд –
стр. 2/12
стойността
на автокрана преди и след датата на повреждането му в размер на 30000 лева
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
24.04.2019 г., до окончателното им изплащане. Претендира присъждане на
разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 45,
ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ответникът К.П.К. с ЕГН **********,***, представляван
от пълномощника му адвокат И.И.И., оспорва предявените искове, като твърди, че
: ищецът не е материално-правно
легитимиран по предявените искове - представените с исковата молба
доказателства не установяват правото му на собственост върху вещта, за
увреждането на която се претендира присъждане на обезщетение; автокранът е без
регистрационни номера, поради което само влязлото в сила решение постановено по
гр. д. № 1636 по описа на Окръжен съд – ****, Гражданско отделение, І състав за
2016 г. не легитимира ищеца като негов собственик; няма и доказателства дали имотът,
в който се твърди да се е намирал кранът, е идентичен с този, закупен от К. на ***
г. от третото лице „****“ ЕАД, а именно – поземлен имот с идентификатор
56784.527.54 по КККР на гр. ****, Община ****, област ****, одобрени със
Заповед № ***г. на ИД на АГКК, с адрес – гр. ****, район „***“, ***
индустриална зона ІV-та част; на крана са наложени няколко запора още преди
датата на завеждане на гр. д. № 1636 по описа на Окръжен съд – **** за 2016 г.,
а съгласно чл. 451 ГПК от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от
правото да се разпорежда с вещта; представляващите ищцовото дружество не са
добили лично впечатления за описаните в исковата молба обстоятелства;
претендираното обезщетение надхвърля многократно цената, която ищецът е
заплатил за вещта; не е извършил действия, които да са довели до намаляване на
стойността на процесния кран, тъй като към датата на твърдяното увреждане
последният е бил технически негоден за експлоатация – по неофициални данни
машината е била паркирана и изоставена още през **** г. и е заварена от него
изцяло безстопанствена, с корозия, с отворена кабина на водача, с липсващи
части по арматурното табло; тъй като автокранът бил поставен в центъра на дворното
място, поради което препятствал достъпа на товарни автомобили до сградите от
вътрешната страна на имота, той направил опит да издири собственика и така се сдобил
с телефонния номер на г-н Д. – ***на „****“ АД, последното собственик на
придобития от К. имот до *** г., като Д. му заявил, че кранът не го интересува
и че срещу дружеството се водят много дела, така че : „Да прави каквото иска.“;
било направено проучване на възможността кранът да бъде изнесен от мястото, но
предложената цена от 8000 лева без включен ДДС се оказала икономически
неизгодна; не отговаря на истината и твърдението, че той е предприел действия с
цел печалба от продажбата на чуждата вещ, още повече, че в продължение на около
една година не могъл да ползва собствения си имот; в началото на **** г. се
явил купувач на
Продължение на решение по гр. д. № 913/19 г. на ОСПд –
стр. 3/12
последния
и това е причината да предприеме крайни действия за разрешаване на проблема и в
крайна сметка да осигури някаква възможност да се ползва имотът, иначе щял да
понесе вреди от неизпълнението на сделката по продажбата му; разходите по
вдигане на крана от имота следва да се поемат от собственика му, а той не е
извършил действия, които да са довели до невъзможността автокранът да бъде
изкаран на самоход. По изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност приема следното :
Основен
принцип в правото е, че не трябва да се вреди другиму, поради което законът - чл.
45, ал. 1 ЗЗД, разпорежда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму. Или съобразно цитираната разпоредба елементите на
фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане са следните :
противоправност; действие/бездействие; вреда; причинно-следствена връзка между
деянието и последвалия вредоносен резултат; вина. Съгласно чл. 51, ал. 1 и чл.
52 ЗЗД в случаите на непозволено увреждане обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
По делото е приет като доказателство заверен препис на
препис-извлечение на решение № 328/12.03.2018 г. постановено по гр. д. № 1636
по описа на Окръжен съд – ****, І гр. с. за 2016 г. по предявен от „****“
против третото лице „****“ ЕООД иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД,
влязло в сила на 25.04.2018 г., с което е обявен за окончателен сключеният
помежду им на ***** г. в гр. **** Предварителен договор за покупко-продажба в
частта му, в която страните са се съгласили, че „****“ ЕООД ще прехвърли на „****“
правото на собственост върху специален автомобил – автокран марка „****“, модел
„****“, с ДКН *****, за цена от 14000 лева с включен ДДС.
Съобразно чл. 19, ал. 3, изр. 2 ЗЗД при предявен иск
за сключване на окончателния договор последният се счита сключен в момента, в
който решението влезе в законна сила, като поради обстоятелството, че в
процесния случай предварителният договор за покупко-продажба има за предмет прехвърляне
на право на собственост върху индивидуално определена вещ, то в съответствие с
чл. 24, ал. 1 ЗЗД следва да се приеме, че в момента на влизане в сила на
решението постановено по гр. д. № 1636 по описа на Окръжен съд – **** за 2016
г. прехвърлянето е настъпило автоматично, без да е било нужно фактическото предаване на вещта на новия
собственик.
В действителност в съответствие с твърдението на
ответника от приетата като доказателство по делото Справка УРИ ***** г. за
превозно средство с рег. номер *****, изготвена от ОД НА МВР – ****, Отдел
„Охранителна полиция“, Сектор „Пътна полиция“, се установява, че преди датата
на завеждане на гр. д. № 1636/16 г. в Окръжен съд – **** върху
Продължение на решение по гр. д. № 913/19 г. на ОСПд –
стр. 4/12
специалния
автомобил – обект на договора за продажба, е имало наложени запори, с оглед на
което по силата на чл. 451, ал. 1 ГПК продавачът е бил лишен от възможността да
се разпорежда със запорираната вещ. Законът, обаче, не установява забрана за
съда, разглеждащ иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, да обяви предварителния договор за
продажба на запорираната вещ за окончателен щом като са налице материално-правните
предпоставки за това, с оглед на което и предвид изложеното в предходния абзац
от мотивната част на решението съдът приема, че в момента на влизане в сила на
решението постановено по гр. д. № 1636 по описа на Окръжен съд – **** за 2016
г. - *** г., ищецът е придобил правото на собственост върху процесния специален
автомобил. Ето защо в следващото изложение ще бъде обсъдена и втората група
спорни въпроси по делото – тези за местонахождението и състояние на специалния автомобил
преди и след **** г., релевантни към факта на увреждането на ищеца.
За изясняването му по делото са разпитани свидетели,
назначено е вещо лице автоексперт, изискани са документи от третото неучастващо
в производството по делото лице – „******“ ЕАД, на ответника е издадено
удостоверение за снабдяване с информация от Контролно-техническа инспекция – ****
за извършвани технически прегледи на автокрана, приложено е за послужване д. п.
№ 528 по описа на Икономическа полиция – ОД на МВР – **** за 2016 г.
В съответствие с твърденията на ответника наведени в
отговора на исковата молба от приетия като доказателство заверен препис на
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том *, рег. № ***, дело № **
от 2018 г. на К. А. - ** рег. № ***на Нотариалната камара, с район на действие
– Районен съд – **** /листове 30 и 31 от делото/ се установява, че на **** г.
третото лице „****“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е ответникът
К., е придобило правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор
56784.527.54, с адрес – гр. ****, **** индустриална зона - ІV част. Собственик
на последния според представения с отговора на исковата молба заверен препис на
Постановление от **** г. на ЧСИ рег. № *** – С. Г., по изп. д. № *** г. /листове
28 и 29 от делото/ за периода *** г. – *** г. е било третото лице „*****“ ЕАД,
което го е придобило на публична продан на **** г., но то е било въведено в
имота едва на ***** г. според представения от него по реда на чл. 192,
ал.1 ГПК заверен препис на Протокол за
въвеждане в имот по чл. 498 от ГПК от **** г. съставен по изп. д. № *** по
описа на ЧСИ рег. № *** – С. Г., за 2011 г. /листове 76 – 78 от делото/, като
ответникът не оспорва, че при закупуването на поземления имот от
представляваното от него дружество в същия е „заварен“ „безстопанствен кран“,
като е налице спор дали последният е идентичен с този, за който се претендира
присъждане на обезщетение.
Според показанията на :
св. А. Д. – ***** на „******“ ЕООД за времето от ******
г. до
Продължение на решение по гр. д. № 913/19 г. на ОСПд –
стр. 5/12
*****
г. /обстоятелство, което се констатира при извършената от съда служебно справка
във воденото в електронна форма дело в търговския регистър за дружеството/ :
„Кранът беше мой, на моя стара фирма – „*****“ и след раздялата с колежката той
остана при мен. … Като казах, че кранът остана при мен имах предвид, че тогава
ние имахме доста дълготрайни материални активи, имахме едно место, което
ползвахме като база – на „*****“, стария ****. … Колежката си замина с друга
фирма. Тази колежка ми беше съдружник, разделихме се и когато се разделяхме
кранът остана в патримониума на „*****“. … И съответно този кран остана на „*****“,
в базата на ****. По този кран имаше претенции, че го няма. Имаше дела от
Икономическа полиция, намериха го на същото това място… Синът ми … Н. Д.… от
Икономическа полиция го бяха назначили за **. … Именно поради тази причина, че
кранът беше като веществено доказателство ние не го преместихме от там. Кранът
си стоеше в двора, който обитавахме тогава – на „*****“, той не е преместван.“
св. Н. Д. – ***на свидетеля А. Д. : „… автокран „***“
с рег. № **** беше собственост на строителна фирма „***“. … Имотът, където беше
кранът – на „****“, беше стопанисван от нас, от фирмата. Имотът го придоби на
публична продан … „***“, но ние останахме ползватели на имота. И по тази
причина остана и кранът при нас. … „****“ направиха въвод във владение през
месец ***** г. … Когато правиха въвод във владение аз държах ЧСИ С. Г. да
опише, че този кран остава вътре, защото аз съм назначен като **, но той не го
вписа. … В началото на **** г., не помня точно на коя дата получих обаждане,
може да е било и **** г., че същият кран се нарязва. … След това всичко
нарязано се вдигна.“
Приложеното за послужване по настоящото дело д. п. №
528 по описа на Икономическа полиция при ОД на МВР – **** за 2016 г. е образувано
на 28.10.2016 г. по сигнал от ***** г. на третото лице П. И. Г.– ***** на „****“
ЕООД от ***** г. /обстоятелство, което се установява при извършената от съда
служебно справка във воденото в Търговския регистър в електронна форма дело за
дружеството/, и се води за това, че през месец **** г. в гр. ****
противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която владеел - … специален
автомобил „****“ с рег. № ****, собственост на „*****“ ЕООД – престъпление по
чл. 206, ал. 1 НК, като в кориците на делото се съдържат
Приемателно-предавателен протокол за оставяне на съхранение и отговорно пазене
на веществени доказателства от **** г. и Протокол за оглед на веществени
доказателства от **** г., съставляващи официални свидетелстващи документи,
поради което съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК съставляват доказателства за
изявленията пред лицето, което ги е съставило и за извършените от него и пред
него действия. Видно от протоколите на **** г. специален автомобил кран марка „***“,
рег. № ****,
Продължение на решение по гр. д. № 913/19 г. на ОСПд –
стр. 6/12
цвят
– ***, е предаден като веществено доказателство на отговорно пазене на св. Н. Д.
за съхранение в открита складова площ, находяща се в гр. ****, бул. „****“ № ***
– бивш *****, площ на ****, а на **** г. е извършен оглед на крана на посочения
в предходния протокол адрес, при който е констатирано, че номерът на рамата му
е : *****, а двигателят му е марка „****“.
Според заключението на вещото лице **. С.М. по
допуснатата по делото съдебна техническа експертиза при извършен от него на ****
г., т. е. след дата на завеждане на исковата молба в съда, оглед на намерения
на **** г. от ответника в качеството му на ** и ** на капитала на „****“ ЕООД в
закупения от последното от „*****“ ЕАД недвижим имот автокран е констатирано,
че същият е марка „***“, модел „****“, рег. № ***, рама № *****, а двигателят му е марка „*****“.
Или въз основа на анализа на коментираните до тук
доказателства, които са в пълен синхрон и взаимно се допълват и признанията в
отговора на исковата молба се установява абсолютно безпротиворечиво и
категорично, че придобитият от ищеца от датата на влизане в сила на решението
на Окръжен съд – **** постановено по гр. д. № 1636/16 г. специален автомобил –
автокран марка „****“, модел „****“, рег. № ****, е този, заварен от ответника К.,
в качеството му на **** на „****“ ЕООД, в закупения от последното на **** г.
недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 56784.527.54, с адрес – гр. ****,
****индустриална зона - ІV част, като същият се е намирал в имота още от
далечната **** г., когато св. А.Д. е станал ***** на третото лице и ***** с
ищеца предварителен договор за покупко-продажба на крана – „*****“ ЕООД.
Какво, обаче, е било техническото му състояние към *****
г.
Официални
документи за него до ***** г. по делото не са събрани.
Според
представеното от ответника в последното проведено по делото открито съдебно
заседание писмо изх. № ***** г. на Министерство на земеделието, храните и
горите, Областна дирекция „Земеделие“ – **** изпратено в отговор на издаденото
му на **** г. съдебно удостоверение след направена проверка в регистъра на
техника в Областна дирекция „Земеделие“ – **** е установено, че няма
регистриран автокран „***“, модел „****“, рег. № ****. Разбира се няма как и да
има, тъй като кранът не е земеделска техника, а повдигателно съоръжение, условията и редът за експлоатация, ремонт,
техническа поддръжка, в това число за технически прегледи и проверки на каквито
съоръжения са регламентирани в Наредба за безопасната експлоатация и
техническия надзор на повдигателни съоръжения, обн. в ДВ, бр. 73/17.09.2010 г.,
в сила от 18.10.2010 г. /наричана по-долу в настоящото изложение накратко
Наредбата/. В чл. 39 от
Продължение на решение по гр. д. № 913/19 г. на ОСПд –
стр. 7/12
същата е
предвидено, че ремонтът и поддръжката на повдигателни съоръжения се извършва
само от лица, вписани в специален регистър по чл. 36, ал. 1 от Закон за
технически изисквания към продуктите, а съгласно чл. 108, ал. 1, т. 2 и ал. 9
от Наредбата тези съоръжения подлежат на периодични технически прегледи от
органите за технически надзор по чл. 97 от Наредбата /председателят
на ДАМТН чрез ГД "ИДТН"; лица и структурнообособени части на
предприятия или организации, получили лицензия от председателя на ДАМТН по реда
на Наредбата за условията и
реда за издаване на лицензии за осъществяване на технически надзор на
съоръжения с повишена опасност и за реда за водене на регистър на съоръженията, приета с Постановление № 187 на
Министерския съвет от 2000 г.;специализираният орган по § 4а от Закона за техническите
изисквания към продуктите
- за повдигателните съоръжения, монтирани на железопътен подвижен състав/,
които след всеки технически преглед
следва да поставят върху повдигателното съоръжение близо до табелката на
производителя стикер, върху който са записани регистрационният номер на органа,
извършил техническия преглед, регистрационният номер на повдигателното
съоръжение, датата на извършване на прегледа и годината, през която трябва да
се извърши следващият периодичен преглед. До датата
на приключване на съдебното дирене по делото не бе установено върху автокрана
да има подобен стикер, а запитано в открито съдебно заседание на 17.12.2019 г.
при приемане на заключението му по допуснатата по делото съдебна техническа
експертиза вещото лице **. М. е отговорило, че при извършване на огледа на
крана на **** г. не са му били представени никакви документи, касаещи Наредбата
за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения и
ревизионна книга по нея.
Пак според заключението на експерта : техническото състояние на
крана към **** г. не позволява да се извършват функционални проби на него и на
негови агрегати, като са установени следните повреди : шасито е срязано,
удължението на стрелата е нарязано, въжето липсва, пулт за управление на крана
липсва, кука с поспаст липсва, повреди по ел. инсталацията, повреди по
спирачната система, повреди по изпускателната система; автокранът е бракуван на
**** г., като към датата на изготвяне на заключението стойността на крана е
равна на стойността му при предаване за скрап – 7700 лв., а средната пазарна
стойност на годен за употреба по предназначение кран е 42003 лв.
Според
показанията на свидетелите :
св. А.О. : след закупуване на имота от „****“ ЕАД К.
го уведомил, че в същия има голям кран; опитали се да издирят собственика – от
дружеството продавач ги уведомили, че кранът е най-вероятно на предходния собственик,
срещу който се водили дела, че не ги касае и не искат да се разправят; К.
намерил телефона на собственика на „****“ АД – г-н А. Д., който на искането му
за вдигане на крана отговорил, че за него се водят дела, че е запориран и не го
интересува какво ще се случи с крана; по този повод свидетелят посетил и ЧСИ Г.
и негов помощник също го уведомил, че
Продължение на решение по гр. д. № 913/19 г. на ОСПд –
стр. 8/12
кранът
не го интересува и че нямат информация; в края на ***** г. – месец ****, ****,
отново бил повдигнат въпросът какво ще се случи с крана, тъй като имотът бил
обявен за продажба и се явил купувач; в продължение на два месеца свидетелят и
ответникът се чудели как да реагират, като последният го попитал дали е редно
да нареже крана, на което свидетелят отговорил – „… след като няма друг
вариант.“; в предходен момент те проучили и възможността да се извика друг
автомобил, който да изкара крана на улицата отвън, защото машината не работела,
не можела да завива, но цената на машиносмяната на този автомобил била 8000
лева; в началото на месец ***** г. К. му се обадил по телефона притеснен, че в
имота има полицаи; свидетелят отишъл и заварил на место служители на полицията,
както и господин, за който впоследствие разбрал, че се казва Н. Д.; последният
след дълги подканяния от свидетеля казал, че собственик на крана е „****“ и
показал на телефона копие на съдебно решение; впоследствие с господата Д.
извършили съвместен оглед на крана, при който противно на упреците, че К. е
продал скоростната кутия и че липсват части констатирали, че скоростната кутия
е там, били изрязани ауспуси, една помощна спирала на крана, но всички части
били на място; видимо кранът изглеждал по същия начин както преди една година;
св. Р.К. – ***на ответника : след като К. започнал да
стопанисва имота на **** в гр. **** се установило, че в средата на същия има
кран, гумите на който били спаднали, а той бил ръждясал, бил купчина желязо,
като никой не го бил пипал и палил.
св. Н. Д. : „…Състоянието на крана, докато съм бил там през **** г. /****
г. – бележката е на докладчика/, какво е било – той беше в добро състояние.
Движеше се, работеше се с него. … Към месец **** г. … състоянието му беше
технически добро. … В началото на **** г., не помня точно на коя дата получих
обаждане, може да е било и **** г., че същият кран се нарязва… установих, че
четири човека с оксижен режат крана. … казаха, че режат, че … собственикът К.
ги е извикал да го нарежат. Един господин … ми даде телефона на К.К., с когото
говорих по телефон и той ме попита : „Кажи какво правим?“ … Аз останах с
впечатлението, че хората са изпратени от К. да режат крана. … разбрах, че К. ги
е извикал да му нарежат крана и да му дадат пари за желязо. Това ми го каза С..
Сумата била около 6000-7000 лв. След като полицията дойде спряха да режат. …
Какво беше състоянието на крана след нарязването – това, което аз видях, беше
му срязана стрелата, срязана беше куката, нямаше я цялата ел. инсталация вътре,
рамата също му беше срязана, бутилки и маркучи за въздух. Всичко беше нарязано
на парчета до крана и подготвено за вдигане. Преди този ден всички свалени и
отрязани неща бяха на крана… Аз когато съм го оставял съм го снимал лично и се
вижда, че има регистрационни номера. След като установих, че се реже, нямаше
регистрационни номера нито отпред, нито отзад. Аз като ** не съм съхранявал
никакви документи за крана. Аз съм работил
с този
Продължение на решение по гр. д. № 913/19 г. на ОСПд –
стр. 9/12
кран през **** г., вътрешно в бившия *****.
Извършвал съм товаро-разтоварни дейности, използван е по предназначение. … Нямам правоспособност да управлявам крана и книжа
във връзка със собствеността и техническото състояние на крана предполагам, че
са предадени на новия собственик. …“
св. А. Д. : „…До *** г. кранът работеше – развалихме
един договор и го ползвахме този кран, защото имахме много кофражи и скелета и
с него товарихме и разтоварвахме. Ползвахме го с нашата, с моята строителна фирма. С нея се премествахме и с него товарихме и разтоварвахме до **** г.
края. От там нататък оставихме го на място и ако се е налагало сме ползвали
чужди услуги. При оставянето беше в перфектно състояние, защото тогава идваха
моите момчета, които го поддържат и казаха, че няма какво да го правят. … Знам
за случай през **** г., когато синът ми беше извикан в имота да види, че кранът
се уврежда. … Изпратих сина ми там, тъй като е заинтересовано лице. Той ми
каза, че има хора, които режат вътре. … Тези хора са работници, наети от новия
собственик на местото, защото му пречил кранът. Това са казали те. К.К. е
новият собственик. … Извиках веднага вещо лице, за да направи преглед на крана,
който беше обран от всякъде – беше оставен на ламарина, в кабината говоря, това
там са компютри, копчета, всичко, което управлява крана, цялото му
оперативно-базово управление и беше срязан единият от стабилизаторите, както и
беше отрязана стрелата, удължителя на крана. … След тези неща кранът повече не
можеше да се движи на собствен ход. Предполага се, че момчетата, които са там,
които са извикани от К. са направели тези увреди. … Има документи за крана, той
минава държавен технически контрол. През **** г. или ***** г. му беше
последният преглед.“
Същевременно показанията на свидетелите на ищцовата
страна – Н. Д. и А. Д., дадени пред органите на досъдебното производство
очертават коренно различна фактическа обстановка :
- в разрез с поднесеното пред съда при разпита му в
открито съдебно заседание на 17.11.2019 г., че до месец **** г. процесният кран
е бил в добро техническо състояние, движел се е и с него се е работило, както
че кранът е бил също в добро техническо състояние и през месец **** г., при
разпита му на **** г. от разследващ полицай в отдел „Икономическа полиция“ при
ОД на МВР – **** Н. Д. заявява, че откакто е на работа в дружеството **** ЕООД – месец **** г., му е
известно, че то стопанисва открити складови площи в бившия **** на адрес „****“
№ **, които се ползват основно за
ремонти на МПС-та и съхраняването им, както и че заварил там специален
автомобил – кран *** с рег. № ***, но не бил виждал някой да го ползва, нямал
ключове за него, не знаел кой го бил оставил там и чия собственост е, тъй като
не бил виждал документи за него;
- в диспут със заявеното пред съда при разпита му в
последното проведено по делото открито съдебно заседание, че до края на *** г.
кранът работел – с него се товарило и разтоварвало, като той го ползвал по договор за наем
Продължение на решение по гр. д. № 913/19 г. на ОСПд –
стр. 10/12
сключен с фирма „***“, а също и че документът от последния технически
преглед на крана от *** г. или от ***г. трябва да е при него, при разпита му на
22.12.2016 г. от полицейски орган в Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР
- **** А. Д. същият е дал следните показания /Протокол да разпит на свидетел от
22.12.2016 г. – лист 75, Том І, д. п. № 528/16 г./: след като в началото на **** г. продал „****“
ЕООД на лицето К. М. му предал наличната счетоводна
документация, както и „…наличната
транспортна техника“ – документите предал в гр. ****, а техниката била в базата на дружеството в гр. ****, на бул.
„****“ № ***, бивш ****, а в по-късен момент е дал следните Обяснения /лист
15, том ІІ, д. п. № 528/16 г./ : от датата на подписване на Договор за
покупко-продажба на дружествени дялове от
*** г. с К. М. няма
нито участие в капитала на дружеството, нито
правото да го представлява, нито какъвто
и да било досег с него и неговата дейност.
Съдържащият се в кориците на д.п. № 528/16 г. документ
наименуван „Обяснения“ е частен свидетелстващ такъв, подписан от св. А. Д.,
поради което съгласно чл. 180 ГПК съставлява доказателство, че изявленията,
които се съдържат в документа са направени от него. Протоколите за разпит на горните
двама свидетели от *** г. и от **** г. са официални свидетелстващи документи,
поради което за тях важи казаното по-горе в настоящото изложение, че съставляват
доказателство за направените от свидетелите изявления пред лицата, които са ги
съставили. Базирайки се на доказателствената сила на тези документи и
съдържащата се в тях информация, от една страна и от друга – дадените от
свидетелите Н. Д. и А. Д. показания по настоящото дело, настоящият състав
намира последните за недостоверни и заинтересовани, дадени за нуждите на
настоящия процес.
За заинтересуваността на свидетелите от благоприятен за
ищеца изход по настоящото дело, също така, се съди и от други обстоятелства,
които се установяват включително и от собствените им показания, а също и от
тези на св. О. – последният и ответникът при опитите им за издирване на
собственика на крана след месец … г., въпреки, че последният към този момент е
бил собственост на „…“ ЕООД, с която сам св. А. Д. е заявил пред органите на
досъдебното производство, че от … г. няма нищо общо, били насочени към „…“ г-н
А. Д.“, който тогава заявил, че „…не го интересува какво ще се случи с крана и
г-н К. да се оправя сам.“; малко по-късно, за обстоятелството, че кранът се
реже през месец *** г. бил уведомен именно свидетелят А. Д., а не друг;
впоследствие при организирана среща между ответника и ** на ищцовото дружество
свидетелят А. Д. също бил „повикан“ от ** Р. и присъствал на срещата като „***“
на „****“, което интересно защо „търсело“ крана от свидетеля А. Д., а не от
собственика му до датата на влизане в сила на решението постановено по гр. д. №
1636 по описа на Окръжен съд – ****, І гр. с. за 2016 г. - „***“ ЕООД; на
организиран оглед на
Продължение на решение по гр. д. № 913/19 г. на ОСПд –
стр. 11/12
крана
след **** г. присъствали не собственикът му и ищец по делото, а „…господата Д.“
/св. О./.
Предвид гореизложеното съдът не кредитира показанията
на св. Н. Д. и на св. А. Д., според които с крана се работило до месец *** г.,
а към месец **** г. същият бил в добро техническо състояние, а основавайки се
на изявленията им пред органите на досъдебното производство, обективирани в
протоколите за разпит и в обясненията коментирани по-горе в настоящото
изложение, както и на показанията на свидетелите на ответната страна събрани в
настоящото производство, на липсата на доказателства за извършвани технически
прегледи на крана за периода от *** г. – датата на влизане в сила на Наредба за
безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения до ****
г. и заключението на **. М., че стойността на крана към датата на изготвяне на
заключението е равна на стойността му при предаване за скрап – 7700 лв., приема,
че ползването на процесния кран е преустановено след месец *** г. и до *** г.
включително той се е намирал в придобития от третото лице „****“ ЕООД на ****
г. поземлен имот с идентификатор 5678.527.54, находящ се в гр. ****, ***
индустриална зона ІV-та част недвижим имот в гр. ****, използван от третото
лице „***“ ЕООД основно за ремонти на МПС-та и съхраняването им, като към ****
г. той не е бил в движение и представлявал
„купчина желязо“ /св. К./, а стойността му преди и след датата на твърдяното
увреждане е една и съща – 7700 лв. Следователно дори и да се допусне, че
ответникът лично е извършил описаните в исковата молба действия по разрязване
на посочените в исковата молба части на крана с оглед предаването му за
вторични суровини, който факт, обаче, също не бе доказан в настоящото
производство, тъй като според показанията на свидетелите на ищцовата страна
хората, които се установило, че режат крана били наети от „новия собственик на
мястото“, т. е. третото лице „****“ ЕООД, а не ответникът, който е законен
представител на това дружество, то в резултат на тези действия в имуществената
сфера на ищеца не са произтекли вреди, тъй като няма разлика в стойността на
крана преди и след извършването им.
В обобщение
съдът намира, че ищецът не доказа главно и пълно твърденията си, че е претърпял
имуществени вреди и те са резултат от противоправните действия на ответника
описани в исковата молба, поради което не са налице визираните в разпоредбата
на чл. 45, ал. 1 ЗЗД предпоставки за ангажиране на отговорността му за вреди от
непозволено увреждане и предявените искове като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените от последния разноски по
производството в размер на 1040 лева, в това число 200 лв. депозитни разноски,
10 лв. държавна такса за издаване на две съдебни удостоверения и 830 лв.
адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви съдът :
Продължение на решение по гр. д. № 913/19 г. на ОСПд –
стр. 12/12
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „****“, ЕИК ***,
със седалище в гр. **** и адрес на управление – район „****“, бул. „***“ ***,
представлявано от ** А.Х.Р.и Х.А.Р., заедно и поотделно, против К.П.К. с ЕГН **********,***,
искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за
вреди, произтекли от следните противоправни действия, извършени от К. на *** г.,
насочени към унищожаване на собствения на дружеството специален автомобил –
автокран марка „***“, модел „***“, ДКН **** : свалени ауспуси, стойките на
които са отрязани от рамата; свалени въздушните филтри, стойките на които са
отрязани от рамата; нарязано на парчета удължаване на стрелата; свалено и
нарязано на парчета въже на крановата уредба; свален пулт на електроуправлението
в кабината на крана; свалени ел. датчици от ел. таблото на крана; срязана и частта
от ел. инсталацията; срязана рамата в задната част на крана; свален и нарязан
водачът на въжето върху основната стрела, в размери както следва : 70000 лв.,
представляващи разликата между стойността на автокрана преди датата на
увреждането – *** г., и след това и 800 лева, представляващи направени разходи
без включен ДДС за преместването и извозването на крана, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „****“, ЕИК ****, със седалище в гр. **** и адрес
на управление – район „***“, бул. „***“ ***, представлявано от управителите А.Х.Р.и
Х.А.Р., заедно и поотделно, да заплати на К.П.К. с ЕГН **********,***, сумата
от 1040 лв. /хиляда и четиридесет лева/ разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано
пред Апелативен съд - **** в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК
преписи на решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ :