№ 680
гр. Пазарджик, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:М. Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от М. Ненова Гражданско дело №
20225220103240 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът М. М. С., ЕГН ********** от гр. Стара Загора, ул. „******
твърди, че на 10.02.2021 г. ответникът „Център за психично здраве – Стара
Загора“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. ******
представлявано от управителя П. М. Г., е изпратил на 2-ро РУ Стара Загора
невярна справка с изх. № 143/10.02.2021 г., според която от 07.01.2014 г. до
09.01.2014 г. е бил настанен в ЦПЗ Стара Загора по нареждане на Районен съд
– Стара Загора за изготвяне на съдебно-психиатрична експертиза и му е била
поставена диагноза: „налудно разстойство, коморбидно с разстройство
вследствие на употреба на алкохол“. Твърди, че незаконно и насила е бил
завлечен от полицията в ЦПЗ Стара Загора, но не със съдебно решение, а с
незаконно постановление на прокурор от Районна прокуратура – Стара
Загора. За незаконните действия против него Прокуратурата на Република
България и ЦПЗ Стара Загора били осъдени с влязло в сила решение по гр.д.
№ 12629/2016 г. по описа на СГС и по г.д. № № 449/2019 г. по описа на ВКС.
В решението на ВКС по гр.д. № 449/2019 г. било посочено, че въпросната
незаконна епикриза е частен удостоверителен документ, т.е. няма стойност на
официален документ. Категорично отказал да подпише информирано
съгласие за лечение и предвид липсата на съдебно разпореждане, задържането
му било абсолютно незаконно. Отказал и каквито и да е било прегледи от
лекари, така че епикризата нямало как да се изготви, освен в нарушение на
закона. От това прави извод, че управителят на ЦПЗ Стара Загора за пореден
1
път съставил неистински документ в негова вреда, въпреки влязлото в сила
решение по гр.д. № 449/2019 г. по описа на ВКС. В резултат от този
неистински документ му били нанесени неимуществени вреди, изразяващи се
в това, че бил злепоставен и отново незаконно бил обявен за луд пред
държавна институция и му била назначена съдебнопсихиатрична експертиза,
за която трябвало да ходи до София и която доказала, че е психически здрав.
За това, че не е психично болен, представя писмени доказателства. Поради
претърпените неимуществени вреди моли да бъде осъден ответникът да му
заплати обезщетение в размер на 5 100 лв., ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 10.02.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата. Предявява и иск за обявяване на справка с изх. № 143/10.02.2021 г. за
неистински документ. Ангажира писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Център за психично здраве
– Стара Загора“ ЕООД, представляван от управителя д-р П. М. Г., намира
иска за обявяване на справка с изх. № 143/10.02.2021 г. за неистински
документ за недопустим поради липса на правен интерес за ищеца, а искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – за допустим, но
неоснователен. Намира, че в тази част исковата молба е нередовна, тъй като
ищецът не е конкретизирал действията или бездействията, които се преценят
от ищеца като противоправни и причинно-следствената им връзка между тях
и конкретен вредоносен резултат за ищеца. По същество оспорва всички
твърдения на ищеца за незаконосъобразни действия при издаване на
процесната справка. Оспорва на базата на тази справка на ищеца да е била
назначена съдебнопсихиатрична експертиза, тъй като същата била назначена
по НЧД № 2235/2018 г. (ДП № 74/2018 г.). Счита, че не е налице
противоправно поведение при издаване на справката, като същата отразява
обективни факти и обстоятелства. Справката била издадена въз основа на
писмо с изх. № УРИ 824500-2345/08.02.2021 г. на началника на 2-ро РУ Стара
Загора, като ЦПЗ Стара Загора е бил задължен да предостави исканата
информация. Ищецът сам признавал, че на 07.01.2014 г. е бил настанен в
лечебното заведение за изготвяне на стационарна съдебнопсихиатрична
експертиза в изпълнение на постановление от 20.12.2013 г. на прокурор от
Районна прокуратура – Стара Загора след извършено от ищеца нападение с
брадва на съседката му. По време на хоспитализацията на ищеца са му били
извършени необходимите прегледи, изследвания и други медицински
дейности с цел правилно диагностициране и лечение, които били отразени в
медицинската документация. На ищеца била поставена диагноза, която била
вписана в медицинската документация и била вярно отразена в издадената
справка. Поставената диагноза отразявала становището на лекуващия лекар за
състоянието на ищеца през периода на престоя му в лечебното заведение, а не
трайното психическо състояние на ищеца. Ангажира писмени доказателства.
С Определение № 83 от 10.01.2023 г. производството по делото е
прекратено по отношение на предявения иск за обявяване на неистинността
на справка с изх. № 143/10.02.2021 г.
2
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
С постановление от 20.12.2013 г. по пр.пр. № 6010/2023 г. по описа на
Районна прокуратура – Стара Загора е разпоредено на началника на Първо РУ
Полиция при ОДМВР Стара Загора да организира преглед на М. М. С., ЕГН
********** от дежурен психиатър при ЦПЗ Стара Загора.
Съгласно представената история на заболяванията М. М. С. е постъпил
в ЦПЗ Стара Загора на 07.01.2014 г. и е изписан на 09.01.2014 г. с окончателна
диагноза: „Налудно разстройство, коморбидно с Разстройство вследствие
употреба на алкохол. Вредна употреба. Параноялен синдром“. По време на
престоя в ЦПЗ Стара Загора на същия са извършени задължителните
изследвания.
С Решение № 260 от 14.02.2020 г. по гр.д. № 449/2019 г. по описа на
ВКС, IV г.о., ЦПЗ Стара Загора е осъден да заплати на М. М. С. на основание
чл. 49 от ЗЗД сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от подлагането на медицински дейности по
установяване и лечение на психично разстройство през периода от 07.01.2014
г. до 09.01.2014 г., ведно със законната лихва от 08.01.2014 г.
На 09.02.2021 г. в ЦПЗ Стара Загора е постъпило искане от Второ РУ
при ОДМВР Стара Загора за предоставяне на писмена справка във връзка с
преписка № УРИ 349000-2445/2021 г. за това настанявало ли е лицето М. М.
С., ЕГН ********** за лечение от налично психично заболяване, кога, за
какъв период от време, с каква диагноза и води ли се на учет.
В отговор на искането от ЦПЗ Стара Загора е издадена справка с изх. №
143/10.02.2021 г., според която М. М. С., ЕГН ********** е настанен в ЦПЗ
Стара Загора на 07.01.2014 г. с постановление на Районен съд – Стара Загора
за изготвяне на стационарна съдебнопсихиатрична експертиза. Изписан е на
09.01.2014 г. след изготвяне на експертизата с диагноза: „Налудно
разстройство, коморбидно с Разстройство вследствие употреба на алкохол“.
Лицето не се води на диспансерен учет.
На 09.07.2018 г. по НЧД № 2235/2018 г. (ДП № 74/2018 г.) по описа на
СО на Специализирана прокуратура, пр.пр. № 801/2018 г. по описа на
Специализирана прокуратура – София на ищеца е извършена
съдебнопсихиатрична експертиза от проф. д-р П. М., при която е установено,
че няма данни, които да потвърждават наличие на симптоми на психично
заболяване у същия. Има медицински документи, които определят
състоянието „психично здрав“ на С.. По време на изследванията не са открити
симптоми на психични разстройства, които да отговарят на реда и критериите
(интелектуален, мисловен и волеви) на чл. 89 от НК, а именно: краткотрайно
или продължително „разстройство на съзнанието“. Към периода, в който се
твърди, че С. е извършил деяние не е имал пречки от медицински характер да
разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи
постъпките си. От друга страна при него се изразяват определени акценти на
3
личността, които не го лишават от базисните психични годности да разбира и
ръководи постъпките си. По време не правните процедури С. е бил и сега е
със запазени годности да разбира свойството и значението на случващото се.
Той е бил и е годен да ръководи поведението си. Няма пречки от медицинско
естество, които да го възпрепятстват да се защитава сам.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл.
45 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено
увреждане.
В тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и
главно доказване наличието на всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно: противоправно деяние, настъпили
неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и причинените вреди.
Противоправността е обективен елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане и представлява противоречие с императивна правна
норма или нарушаване на установената в чл. 45, ал. 1 от ЗЗД обща забрана да
не се вреди другиму, което накърнява правнозащитено имуществено или
неимуществено благо на друго лице.
От събраните по делото писмени доказателства не може да се направи
извод, че действията на ответника, свързани с издаване на процесната
справка, представляват противоправно деяние, което да е основание за
ангажиране на деликтната му отговорност.
Няма спор, а и се установява от писмените доказателства по делото, че
от ответника е издадена справка с изх. № 143/10.02.2021 г., в която е
посочено, че ищецът е бил настаняван в ЦПЗ Стара Загора на 07.01.2014 г. с
постановление на Районен съд – Стара Загора за изготвяне на стационарна
съдебнопсихиатрична експертиза и е изписан на 09.01.2014 г. след изготвяне
на експертизата с диагноза: „Налудно разстройство, коморбидно с
Разстройство вследствие употреба на алкохол“. Справката е издадена по
искане на Второ РУ при ОДМВР Стара Загора за нуждите на преписка №
УРИ 349000-2445/2021 г. Съдържанието на справката отговоря на
обективната действителност и отразява вярно обстоятелствата, които
удостоверява. По делото няма спор, че през посочения в справката период
ищецът е бил настанен в психиатричното заведение за изготвяне на
съдебнопсихиатрична експертиза. Посочената в справката диагноза също е
вярно отразена с оглед представената по делото епикриза, съдържаща
окончателната диагноза за състоянието на ищеца при престоя му в лечебното
заведение. Единственото невярно отразяване в справката е обстоятелството,
че настаняването на ищеца е извършено въз основа на постановление на съда,
вместо въз основа на постановление на прокуратурата, но това обстоятелство
само по себе си не обуславя противоправно действие на ответника, тъй като
4
същото не е било нужно за целите на справката. Фактът, че впоследствие с
влязло в сила решение по гр.д. № 449/2019 г. по описа на ВКС, IV г.о. е
прието, че на ищеца са причинени неимуществени вреди от подлагане на
медицински дейности по установяване и лечение на психично разстройство
по време на престоя му в ЦПЗ Стара Загора, не променя обективния факт на
настаняване на ищеца в ЦПЗ Стара Загора и поставената му диагноза, каквато
е била целта на исканата справка.
Не се установява също така в резултат от процесната справка ищецът да
е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди –
злепоставяне пред държавна институция чрез обявяване за луд и подлагане на
съдебнопсихиатрична експертиза при проф. д-р П. М.. Както се посочи
отразената в справката диагноза е тази, която обективно е била поставена на
ищеца при престоя му в ЦПЗ Стара Загора с оглед моментното му психично
състояние и направените към онзи момент изследвания, поради което не
може да се приеме, че с това ищецът е бил злепоставен пред държавна
институция. Злепоставяне би било налице, ако в справката съзнателно бяха
отразени обстоятелства, които не отговарят на обективните факти и то с
намерение да бъде увреден ищецът, т.е. при злоупотреба с права, но в случая
такава не се установява. Не се доказва и твърдението на ищеца в резултат от
справката да е бил подложен на съдебнопсихиатрична експертиза при проф.
д-р П. М.. От съдържанието на тази експертиза се установява, че е изготвена
по конкретно досъдебно производство и то още през 2018 г., много преди да
бъде издадена процесната справка, поради което не може да се намира в
причинно-следствена връзка със същата.
При липсата на успешно доказване на исковата претенция, същата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответникът не е претендирал разноски по делото, поради което такива
не му се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. С., ЕГН ********** от гр. Стара
Загора, ул. „****** против „Център за психично здраве – Стара Загора“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. ******
представлявано от управителя П. М. Г., иск за заплащане на сумата от 5 100
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от издаване на
справка с изх. № 143/10.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6