№ 40
гр. Русе, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520202028 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ж. Т. К., депозирана против наказателно
постановление № 21-1085-002111/31.08.2021г., с което на жалбоподателя, на
основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП са наложени административно наказание
„Глоба“ в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е неправилно и незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. В подкрепа
на тези твърдения се инвокират доводи, че жалбоподателят не е осъществил
състава на нарушението, тъй като не е управлявал автомобила, а същият е бил
управляван от К. ЕМ. Н..
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез защитника си, поддържа
депозираната жалба по изложените в същата доводи за недоказаност на
нарушението.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
1
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и развити в хода
по същество фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя
е започнало със съставянето на АУАН № 21-1085-002111/28.06.2021г., (бл. №
986301) за това, че на 28.06.2021г., около 01,10 часа, в град Русе, на бул.
„Христо Ботев“ - пътен възел бул. „България“ посока град София, управлявал
МПС БМВ 318 ТДС, с рег. № Р **** РК, по пътища отворени за обществено
ползване, под въздействието на алкохол над 0,5 на хиляда, установено с
техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с рег. № ARNA 0195, което
техническо средство в 01,30 часа на 28.06.2021г. е отчело концентрация на
алкохол в кръвта, чрез измерването му в издишания въздух от 1,04 на хиляда.
Така приетите за осъществили се факти са субсумирани от страна на
актосъставителя като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, при същите фактически обстоятелства и правна
квалификация, с което наказателно постановление, на жалбоподателя, на
основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП са наложени административно наказание
„Глоба“ в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и
извършената оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства, съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. Констатираното нарушение е описано, по начин напълно
2
индивидуализиращ същото и както в акта, така и в издаденото въз основа на
него НП са намерили отражение всички приети за осъществили се от страна
на административнонаказващия орган обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така
също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите,
установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз
основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Разгледана по същество жалбата е основателна
Видно от показанията на актосъставителя Д. Т. Ч. и свидетеля по
акта ИБР. Б. ИБР., същите не са възприели жалбоподателят да е управлявал
автомобила, а когато са отишли на място в автомобила не е имало водач, а до
автомобила е бил само жалбоподателят, за когото полицейските служители са
установили, че е собственик на автомобила.
От показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел
К. ЕМ. Н. се установява, че преди произшествието, именно той е управлявал
автомобила собственост на жалбоподателя и след произшествието е уведомил
жалбоподателя, като собственик на автомобила, който е отишъл при
автомобила, където е бил установен и от полицейските служители.
Съгласно нормата на чл. 303, ал. 2 НПК, приложима на основание
чл. 84 ЗАНН, съдът признава подсъдимият за виновен, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. В конкретния случай по делото не са
ангажирани преки доказателства, които да установяват, че именно
жалбоподателят е бил водач на автомобила на посочените в АУАН и НП дата
и час.
Действително пред полицейските служители жалбоподателят е
посочил, че той е управлявал автомобила и АУАН е подписан от
жалбоподателя, като същият е отразил, че няма възражения и самият АУАН,
съгласно нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена сила до
доказване на противното, но съгласно разпоредбата на чл. 116 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, обвинението и присъдата не могат да
се основават само на самопризнанието на обвиняемия и самопризнанието на
обвиняемия не освобождава съответните органи от задължението им да
3
събират и други доказателства по делото.
Нормата на чл. 303, ал. 2 НПК, по своята същност представлява
развитие на един от основните принципи, на които се гради наказателния
процес, а именно принципа за невиновност, залегнал в чл. 16 НПК и съдът
може да признае едно лице за виновно единствено, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин.
В настоящия случай, както бе посочено не са налице преки
доказателства, в подкрепа на административнонаказателното обвинение, а
изводите на административнонаказващия орган се градят единствено и само
на предположения и доказателствата по делото не могат да обосноват
единственият възможен и лишен от всякакви съмнения извод, че именно
жалбоподателят е управлявал автомобила на инкриминираната дата. Напълно
опровергана е от показанията на свидетеля К. ЕМ. Н., придадената от
законодателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена
сила на съставения АУАН.
Изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, приложим на основание чл. 84
ЗАНН означава, че колкото и висока да е степента на вероятност едно лице да
е автор на административно нарушение, това си остава вероятност и не може
да създаде твърдо и окончателно, изключващо всяко съмнение вътрешно
убеждение на съда относно главния факт, подлежащ на установяване по
делото и да изключи, каквито и да било противни изводи, освен единственият
възможен, а именно, че наказаното лице е осъществило състава на
нарушението, за което е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност.
По изложените мотиви съдът намира,
административнонаказателното обвинение за недоказано и издаденото
наказателно постановление следва да бъде отменено като постановено в
нарушение на материалния закон.
След влизане в сила на настоящото решение следва Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Русе, в рамките на своите правомощия да извършат
преценка за ангажиране отговорността на К. ЕМ. Н., за извършени от него
нарушения по чл. 20 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, с оглед
разпоредбата на чл. 125, т. 8 ЗДвП.
Жалбоподателят не е претендирал разноски, нито с жалбата, нито в
съдебно заседание, поради и което разноски в негова полза не следва да бъдат
4
присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2 ЗАНН‚
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1085-002111/31.08.2021г., с
което на Ж. Т. К., ЕГН: **********, с адрес ****, на основание чл. 174, ал. 1,
т. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „ГЛОБА“ в размер на
1000 (хиляда) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
(дванадесет) месеца, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5