Решение по дело №1658/2008 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 292
Дата: 12 май 2009 г.
Съдия: Нейко Нейков
Дело: 20085510101658
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е    №

 

гр. Казанлък, 12.05.2009 година

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 12.05.2009 година, в състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н.Н.

 

при секретаря Р.А., с участието на прокурор К.К., като разгледа докладваното от съдията  гражданско дело № 1658 по описа за 2008 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове за лишаване от родителски права и издръжка с правно основание чл.75 ал.1 т.2 и чл.82 ал.1 вр.с чл.87 от СК.

В исковата си молба ищецът твърди, че с ответницата няма сключен граждански брак, но от съвместното им съжителстване имат родено дете- С. К. А., ЕГН **********. Сочи, че ответницата е изоставила детето на седем месеца и от десет години не е потърсила същото. Твърди, че цялата отговорност за отглеждането, издръжката и възпитанието на детето се извършва от него. Сочи за неизпълнение на родителските задължения от страна на ответницата, което се изразява в продължително твърдо установено дезинтересиране от детето. Твърди, че като майка тя безотговорно се е самоосвободила от родителските функции, поради което формалното им притежаване е неоправдано, безпредметно и най- вече- безполезно за детето. Твърде, че детето С. е ученик в ОУ „ С.С.К.М.”, гр. Н.. Сочи, че към настоящия момент е безработен, като средномесечния му доход е в размер на 100лв., поради което трудно издържа и отглежда сина си. Твърди, че живее освен със сина си С., с дъщеря си Е. и жена си А., както и с родителите му, в къщата на последните в с. Н. м., общ. Н..

Моли съда да постанови лишаване от родителски права на майката спрямо детето С., като определи мерки относно личните отношения между майката и детето, които да бъдат в интерес на последното. Моли съда да осъди ответницата да плаща месечна издръжка на малолетния си син С. в размер на 70лв., считано от м. Юли 2007г. до настъпване на законови основания за промяната или прекратяването й.

В постъпилия писмен отговор по чл. 131 от ГПК назначения особен представител на ответницата- адв. Т.М., взема становище, че предявените искове са допустими и основателни. Счита, че предявения иск по чл. 75 от СК следва да бъде уважен, тъй като поведението на ответницата, описано в исковата молба, е укоримо. Възразява относно петитума на исковата молба в частта му за издръжката. Сочи, че съгласно чл. 87 от СК издръжка за минало време може да се търси най- много за една година преди завеждане на иска, т.е. издръжката би трябвало да се търси от 06.10.2007г., а не от м. юли 2007г. Моли искът в частта за издръжката да бъде отхвърлен, тъй като липсват доказателства, че детето е ученик и редовно посещава учебни занятия.

 

             

               Районна прокуратура-К. изпраща представител и взема становище исковете да бъдат уважени.

               Дирекция ”Социално подпомагане”, гр.Г.- редовно призовани, не изпращат представител.

 

                От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено следното:

                Детето С. К. А., с ЕГН ********** е роден на г. в гр. К. и е с родители: майка: Р.С.Я., ЕГН ********** и баща: К.А.А., ЕГН **********/ удостоверение за раждане от г., издадено въз основа на акт за раждане № /г./

    От показанията на св. А. се установява, че познава ищеца и ответницата. Същата твърди, че когато детето С. е бил на 6-7 месеца, го оставила майка му Р.. От тогава баща му К. го гледал с помощта на неговите родители. Свидетелката сочи, че Р. не е виждала детето и не е давала издръжка за него, вече десетина- единадесет години не била идвала да го види.Твърди, че С. ходи на училище, посещавал училището в селото до четвърти клас, а сега учил в Н.. Свидетелката А. сочи, че ищеца е търсил ответницата и е искал тя да се върне при него, но тя не желаела. Същата твърди, че бащата много обичал детето си.

   От показанията на св. И. е видно, че майката на С. го напуснала когато бил на шест- седем месеца. Баща му го гледал с помощта на неговите родители. Свидетелят сочи, че в момента същия е на работа в чужбина. Майката, откакто оставила детето не е идвала да го види и не е давала издръжка. Твърди, че К. ходил до С. да я търси, но не могъл да я намери. Родителите на К. помагали за отглеждането на детето. К. също се грижил детето. Откакто ответницата е изоставила сина си не е идвала да го потърси.

            Съгласно социален доклад на Дирекция ”Социално подпомагане”, гр.Г., детето С. А. се отглежда от ищеца при добри битови условия. Той е ученик в седми клас на ОУ “С.С.К.М.” гр. Н., посещава редовно учебните занятия, като развитието му отговаря на календарната му възраст. Бащата задоволява потребностите на детето С., който не познава майка си, не знае къде е и не е получавал издръжка от нея.  Считат предявеният иск в интерес на детето.

                С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявеният иск за лишаване от родителски права, с правно основание чл.75 ал.1 т.2 от СК за основателен. Разпоредбата на чл.68 ал.1 от СК възлага едно от основните задължения на родителите- да се грижат за децата си и да ги подготвят за общественополезна дейност. Установи се, че седем месеца след раждането на детето през  г. ответницата не живее и не поддържа връзка с ищеца. В продължение на повече от десет години тя не е осъществявала лични контакти с детето С., не се интересувала от нуждите и потребностите му, не е осигурявала средства за издръжката му, като между нея и детето няма изградена емоционална връзка. Следователно ответницата се е самоосвободила от родителските си задължения на майка като без основателна причина виновно и трайно не изпълнява родителските си задължения- да полага непосредствени грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката на С. Поведението й е показател за пълната й дезинтересованост и безотговорност към живота и съдбата на сина й, поради което формалното притежание на родителските функции е безпредметно и нецелесъобразно за детето, което не я приема и познава. С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан и следва да бъде уважен.

                Съгласно чл.75 ал.3 от СК съдът служебно е задължен при заведено дело за лишаване от родителски права да изслуша този родител. В настоящият случай съдът не може да изпълни това си задължение, тъй като всички събрани доказателства сочат, че ответницата, чието лишаване от родителски права се иска е с последен постоянен и настоящ адрес на територията на Република България в гр. С. Съдът е изпълнил разпоредбата на чл. 47, ал.6 от ГПК, като съобщението и приложенията към него, адресирани до ответницата се считат за връчени и са приложени към делото, поради което не е възможно да изрази становище по искането за лишаване от родителски права.

                Относно режима на лични контакти:

                Съгласно чл.76 от СК съдът е длъжен да определи и мерки за лични отношения между майката и детето. По делото се събраха категорични доказателства, че ответницата трайно се е дезинтересирала от детето, но въпреки това не следва да се прекъсва биологичната и социална връзка “дете-родител”. С оглед изложеното и в интерес на детето е да се даде възможност на майката да осъществява контакти с малолетния С. всяка първа събота от месеца от 10 часа до 16 часа.

                 Предявеният иск с правно основание чл.82 ал.1 вр. с чл.87 от СК е основателен. Съгласно чл.82 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от трудоспособността и дохода им. Следователно налице е безусловно задължение за осигуряване на издръжка на децата от страна на родителите. Нормата на чл.87 от СК дава възможност такава издръжка да се търси за период от една година назад, преди завеждане на исковата молба- т.е в настоящия случай от м.10.2007 г. и занапред. От събраните по делото доказателства се установи, че от раждането на С. грижи за отглеждането и издръжката му се осигуряват единствено и изцяло от бащата. Понастоящем детето е на 14 години, ученик е в седми клас на ОУ “С.С.К.М.” гр. Н. и редовно посещава учебните занятия. Следователно през претендирания период детето е израснало, а с това са се увеличили нуждите му. Съгласно декларация от името на ищеца средномесечния му доход възлиза на 100 лв. Той отглежда и друго малолетно дете. Предвид обстоятелството, че ответницата не е намерена на посочените постоянен и настоящ адрес на територията на Р. България не могат да се съберат доказателства за доходите й. В този смисъл съдът следва да приеме, че ответницата е трудоспособна и получава месечен доход в размер на минималната работна заплата за страната/ 260.00лв./, предвид което същата може да отделя за детето С. месечна издръжка в размер на 70.00лв., считано от 16.10.2007 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска и до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката. Получаваните от ищеца 100.00лв. месечен доход и ангажираността му към друго дете/ малолетно/ потвърждава доводите на съда, че ответницата е тази, която следва да осигурява по- големия размер на издръжка.

                Ответницата следва да заплати по сметка на Районен съд гр.Казанлък 100.80лв.  държавна такса за определената издръжка.

                Водим от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

                ЛИШАВА от родителски права Р.С.Я., с ЕГН **********, родена на  г. от гр. С. по отношение на детето С. К. А., с ЕГН **********.

 

                ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакт на майката Р.С.Я., с ЕГН ********** и детето С. К. А., с ЕГН ********** всяка първа събота от месеца от 10 часа до 16 часа.

 

                ОСЪЖДА Р.С.Я., с ЕГН **********, родена на  г. от гр. С. да заплаща месечна издръжка на детето С. К. А., с ЕГН ********** *** със съгласието на неговия баща К.А.А., ЕГН ********** *** в размер на 70 лв., считано от 06.10.2007 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска и до настъпване на основания за изменение или прекратяването й.

 

                ОСЪЖДА Р.С.Я., с ЕГН **********, родена на  г. от гр. С. да заплати по сметка на Районен съд-Казанлък 100.80 лв.държавна такса.

 

 

                 Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                След влизане на решението в сила препис от същото да се изпрати на Община гр.Н. за вписване.

 

 

                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: