РЕШЕНИЕ

№ 970

гр.Бургас, 18.05.2017г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Бургаски районен съд, гражданска колегия, 43-ти граждански състав, в открито заседание на 10 май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Ж.С., като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 6799 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството се провежда по особения исков ред на чл.356 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Ищец по делото е С.В. ***. В производството ищецът участва лично и чрез пълномощник – адвокат Д.Д. ***, а в последствие чрез адвокат П.В. ***.

Ответник по делото е П.Р. ***. В производството ответницата участва лично и чрез пълномощник – адвокат Е.М. ***.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че страните са живели на съпружески начала в собствено на ищеца жилище с адрес гр.Б. бул.Д. .... ет..... ап......, като през 2005г. им се родило дете Г.. Страните живели заедно в жилището до началото на 2016г., когато ищецът постъпил в затвора за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода. Тогава в жилището останала съжителката му с детето им. В края на 2016г. ищецът научил, че ответницата злоупотребила с дадено и от майка му пълномощно, като причинила значителни имуществени вреди. Затова в края на м.януари 2017г. ищецът изпратил на ответницата нотариална покана да напусне жилището, където са съжителствали. Ответницата, от своя страна, завела срещу ищеца дело за определяне местоживеенето на детето им и упражняване на родителските права по чл.127 СК, чрез което се домогнала до постановяване на определение от 13.03.2017г. по г.д. № 807/2017г. на БРС, по което съдът е определил детето да живее при майката. В края на м.август 2017г. ищецът бил освободен от затвора, като на 31.08.2017г. посетил жилището и поканил лично ответницата да му освободи имота. Ответницата отказала, но при оказаното съдействие от полицията предала на ищеца ключовете на жилището. На следния ден, а именно на 01.09.2017г. В. отново посетил апартамента си и установил, че Р. е сменила патрона на входната врата, като по този начин владението на ищеца му било отнето от нея по скрит начин. След това ответницата завела срещу ищеца дело за защита от домашно насилие – г.д. № 6548/2017г., по което било постановено от съда В. да не се приближава до Р. и жилището и на разстояние до 50 метра. Иска се съдът да осъди ответницата да възстанови на ищеца владението върху имота, което му отнела. Иска се постановяване на предварително изпълнение на решението. Иска се присъждане на разноски. Представят се доказателства.

Правната квалификация на иска е чл.76 от Закона за собствеността. Във връзка с правната квалификация на иска следва да се отбележи, че с проекта за доклад съдът е дал такава по чл.75 ЗС – за защита на нарушено владение. В съдебно заседание на 05.04.2018г. ищецът е направил по-подробна интерпретация на обстоятелствата, съдържащи се в исковата молба, без да добавя нови твърдения. Това е наложило промяна на дадената от съда първоначална квалификация на иска.

Ответницата признава съществена част от сочената от ищеца фактическа обстановка, но оспорва иска. Признава соченото от ищеца съжителство до началото на 2016г. в собственото на В. жилище на посочения в исковата молба адрес, заедно с роденото от съжителството им дете Г.. Признава, че в началото на 2016г. ищецът е постъпил в затвора, а тя с детето им е останала в жилището му. Признава, че ищецът и е изпратил сочената в исковата молба покана, но сочи, че в нея не е имало изявление с искане за освобождаване на процесното жилище. Сочи се, че ответницата е била допусната до ползване на имота от ищеца като собственик, при съжителството им, а след това, със спогодбата по соченото г.д. № 807/2017г., възлагайки и да се грижи за детето им, В. се е съгласил да продължи да живее и в жилището. Наред с това ответницата сочи, че с решение от 09.02.2018г. по г.д. № 6548/2017г. на БРС по реда на ЗЗДН съдът е забранил на ищеца да доближава жилището, в което живее ответницата с детето им, а това е процесното жилище. Признава, че в края на м.август 2017г.  ищецът е дошъл в имота с полиция, при което тя му предала ключове за имота. Твърди, че тя не е сменяла бравата на имота и съответно не е отнемала по твърдяния от ищеца начин владението му. Иска се отхвърляне на предявените от ищеца претенции и присъждане на разноски. Представят се доказателства.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представен е заверен препис от нотариален акт № ..../.............г. по н.д. № ..../.........г. на нотариус А.Д., с който С.В. е закупил правото на строеж за изграждане на апартамент с адрес гр.Б. бул.Д. ..... ет...... ап......... По делото няма спор, че жилището е било изградено и с възникването на имота ищецът е започнал да го владее.

Съдът приема за установени безспорните между страните обстоятелства, че В. и Р. са живели на съпружески начала в процесния апартамент, от което съжителство през 2005г. им се родило детето Г.. Съжителството продължило до началото на 2016г., когато ищецът постъпил в затвора за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, а ответницата с детето останали в жилището.

Представен е препис от протокол за проведено съдебно заседание на 20.06.2017г. по г.д. № 807/2017г. на БРС, в който е обективирана одобрена от съда спогодба. Според уговореното между страните родителските права спрямо детето Георги ще се упражняват от майката П.Р., при която детето ще живее. Бащата С.В. се е задължил да заплаща за детето Г. Месечна издръжка в размер 150лв. Договорен е и режим за осъществяване на лични контакти на детето с бащата докато е в затвора и отделно след освобождаването му.

Представен е препис от удостоверение, от което се установи, че на 18.04.2017г. ищецът е сключил граждански брак с К.В..

Като свидетел по делото е разпитан Т.В., съсед при процесното жилище. Свидетелят потвърждава, че до преди 2-3 години страните живеели в апартамента заедно, ходил е на гости у тях. Свидетелят сочи, че на входа на стълбището има врата, която се отваря с ключ или чрез домофонна уредба. Отделно от това входната врата на процесното жилище е с две отделни ключалки и съответно два различни ключа. Свидетелят не е виждал ищеца да живее в имота от повече от две години. Съдът не намира основание да не кредитира показанията на този свидетел, поради което приема за установени съдържащите се в тях обстоятелства.

Като свидетел по делото е разпитана М.В., майка на ищеца. Свидетелката е във влошени отношения с ищеца и в добри отношения с ответницата и детето на страните. Свидетелката сочи, че те със съпруга си са дали на ищеца средствата за закупуване на процесното жилище. Той живял в апартамента с ответницата и детето им до началото на 2016г., когато влязъл в затвора. След това отношенията им се влошили. Също така ищецът изгонил и майка си при едно от посещенията му в затвора. Свидетелката счита, че я е изгонил, защото е манипулиран от новата му жена. Свидетелката считала за недопустимо това, че в края на м.август 2017г. дошъл в апартамента при детето с полиция, поради което на следващия ден извикала ключар и сменила една от бравите на жилището. Дала ключ на ответницата, но не и на ищеца. съдът кредитира показанията на св.В.. Наистина тя е предубедена и заинтересована относно отношенията между страните и личните и отношения с всяка от тях, но от друга страна показанията и са логични и последователни, не стоят в противоречие с останалия доказателствен материал по делото. Затова съдът прие за установено, че именно свидетелката В. на 01.09.2017г. е сменила заключващия механизъм, съответно и ключа на едната от двете брави на входната врата на процесния апартамент, като след това е дала на ответницата ключ за достъп до жилището.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.76 от Закона за собствеността владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането и от лицето, което я е отнело.

Съгласно чл.357 ал.1 ГПК по делата за възстановяване на нарушено владение съдът проверява само факта на владението и на нарушението му.

Искът е неоснователен. По делото се установи факта на владението на ищеца на процесния апартамент до края на м.август 2017г. Установи се и това, че на 01.09.2017г., докато ищецът е отсъствал от жилището си, чрез смяна на заключващия механизъм, е бил лишен от достъп до имота. По този скрит за В. начин е било отнето владението му, при което за него е възникнало правото да иска възстановяване от отнемащото лице. Това лице обаче не е ответницата, а св.В.. Отнемането на владението не е било извършено от лицето, посочено като ответник и поради това искът следва да се отхвърли.

По повод направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответницата разноските по делото, но доказателства за такива не са представени. Затова претенциите на страните за присъждане на разноски следва да се отхвърлят.

Мотивиран от изложеното Бургаски районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на ищеца С.Г.В. ЕГН:********** *** А. ........., адвокат П.В. ***, против ответницата П.М.Р. ЕГН:********** ***-2, адвокат Е.М. ***, за възстановяване на владението на ищеца върху недвижим имот, представляващ апартамент с адрес гр.Б. бул.Д.  ..... ет...... ап......., отнето по скрит начин на 01.09.2017г., посредством смяна на бравата на входната врата.

ОТХВЪРЛЯ претенциите на страните за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаски окръжен съд, чрез Бургаски районен съд, в двуседмичен срок от връчване на преписа.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.