СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
03.04.20г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 05.03.20г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 13525/16г. и констатира следното:
Предявени са искове от
Ф. Ф. и П. Ф. против ЗАД „ОЗК – З.“
АД с правно основание чл.
226 от КЗ за сумите: по 80 000 лева – за всеки от ищците /обезщетения за
неимуществени вреди – следствие от ПТП/. Претендира се /при условията на чл. 86
от ЗЗД/ и законната лихва върху посочените суми за периода след 02.11.11г.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства удостоверяват, че:
На 02.11.11г. е
настъпило ПТП-е и в резултат на същото е загинала Д. И./наследодател; майка на
ищците/. Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е са удостоверени с
наличният по делото писмен, гласен /събран по делегация/ и експертен
доказателствен материал /преценен в съвкупност/. Към датата на ПТП-е - К. А. /водачът
на МПС-во, с което е била блъсната пешеходката/ е имал действаща застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника.
Исковете /главни и
акцесорни/ са неоснователни:
В процесната хипотеза е
налице принципна пречка за уважаване на исковете:
Събраният по делото доказателствен
материал - преценен в съвкупност /основно: констатациите на приетите по делото
експертизи; в това число и обясненията на вещите лица от съдебните заседания/
налага извода, че: в момента на инцидента - К. А. е управлявал автомобила си с
допустима от закона скорост /която скорост е била съобразена и с конкретната
пътна обстановка/. В такава хипотеза /при такава ситуация/ - пострадалата е
предприела пресичане на пътното платно /автомагистрала/ по опасен /забранен/
начин - в тъмната част на денонощието. Вещите лица констатират изрично, че: към
момента – когато водачът на МПС-во е имал обективната /физическа, фактическа/
възможност да забележи опасността на пътя /пресичащата пешеходка/ същият вече
не е имал възможност да избегне инцидента /сблъсъка/. В тази връзка –
експертите констатират /при изследване на всички варианти на ПТП-е/, че ударът
се е явявал – непредотвратим за К. А.. В такъв случай следва да се приеме, че е
налице „случайно деяние“ /по смисъла на чл. 15 от НК/ и това обстоятелство
изключва както отговорността /по чл. 45 от ЗЗД/ на водача на МПС-во, така и гаранционното
задължение /по чл. 226 от КЗ/ на неговият застраховател /ответника/. По същите
съображения /на това основание/ е било прекратено и наказателното производство,
водено срещу К. А.. От друга страна /дори горните доводи да не бъдат
споделени/:
Събраният доказателствен
материал удостоверява, че: точно в зоната на инцидента /над шосето/ е било
изградено съоръжение /мост/, предназначено да осигури спокойно преминаване на
пешеходци над скоростното пътно платно /автомагистралата/. Изключително
рисковото /забранено/ пресичане на пострадалата в такава хипотеза – в тъмната
част на денонощието /при наличие на фактически осигурена възможност за безопасно
пресичане на пътното платно/ следва да се окачестви като обстоятелство: съществено
– изключително допринасящо /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ за настъпването
на инцидента /до степен, която на практика изключва изцяло възможността да се
търси обезщетение при условията на чл. 45 от ЗЗД или чл. 226 от КЗ/.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с
правно основание чл. 226 от КЗ на Ф.Г.Ф. ЕГН ********** и на П.Г.Ф. ЕГН **********
против ЗАД „ОЗК – З.“ АД.
ОСЪЖДА Ф.Г.Ф. и П.Г.Ф.
да платят на ЗАД „ОЗК – З.“
АД 8 130 - лева съдебни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: