МОТИВИ по НОХД № 239 по описа за 2010г. на
РС-гр. М.
Подсъдимият ВЕНИСЛАВ И. xxx е обвинен в това, че през м. септември
2009г. в с. Б. Б., обл. М., противозаконно присвоил чужди движими вещи-десет бр.
овце”местна порода” и едно куче, без представен документ за родословие с кожен
нашийник, на обща стойност 1 110 лв., собственост на К.П.К. xxx, които
владеел и пазил-престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.
М. поддържа обвинението и неговата правна квалификация. Счита, че обвинението
бизспорно е доказано както от обективна, така и от субективна страна. С оглед
на обстоятелството, че настоящето производство протича по правилата на
съкратеното съдебно следствие, не прави анализ на доказателствата, тъй като
подсъдимият П. изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. При спазване на изискванията на чл. 373, ал. 2 от НПК, предлага
наказанието на подсъдимия П. да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1,
т. 2, б. ”б” от НК, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, а именно-предвиденото
наказание лишаване от свобода, да бъде заменено с наказание пробация, със
следните пробационни мерки:задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
осем месеца и задължителни срещи с пробационен служител за срок от осем месеца.
Счита, че с определяне на това наказание, в пълен обем ще се постигнат целите, които
законът е предвидил по смисъла на чл. 36 от НК.
Предявен е граждански иск от пострадалия К.П.К. xxx срещу
подсъдимия В.И.П., за сумата от 100 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на увреждането, до окончателното й изплащане. Конституиран
като граждански ищец, К. моли съда да признае подсъдимия П. за виновен по
повдигнатото обвинение, като уважи изцяло предявения граждански иск, със
законните последици.
Подсъдимият В.И.П. се признава за виновен. При условията на
чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези
факти. В последната си дума съжалява за стореното, обещава, че ще възстанови
последните 100 лв., които дължи на пострадалия. Моли съда да му наложи
наказание пробация, с което не ще се затрудни трудовият му процес, въз основа
на който изхранва семейството си.
Служебният защитник на подсъдимия-адвокат Ч. xxx поддържа, че
направеното самопризнание от страна на подсъдимия в днешното съдебно заседание,
кореспондира с фактите и обстоятелствата, събрани на досъдебното производство, поради
което не се спира по въпроса за вината. Моли съда да определи наказание при
условията на чл. 206, ал. 6 от НК, тъй като щетите били възстановени изцяло, видно
от фактите, установени на досъдебното производство. С оглед характера на
процедурата, предлага на съдът да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, като
замени наказанието лишаване от свобода, с наказанието пробация и определи
задължителните пробационни мерки, за срок от по 6 месеца. Намира, че това
наказание, би изиграло своята превантивна и превъзпитателна роля. По отношение
на гражданският иск, счита, че същият е неоснователен и предлага на съда да го
отхвърли, като такъв.
Производството се развива при условията на чл. 370, ал. 1 от НПК-проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително
изслушване на страните.
Доказателствата по делото са писмени. На основание чл. 373, ал.
1, във вр. с чл. 283 от НПК, сдът ги прие и прочете, без да извършва разпит на
свидетелите и вещото лице. Прочетоха се протоколите от разпита на свидетелите и
заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно-оценъчна
експертиза.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
тяхната взаимна връзка и логическо единство и съобрази доводите и становищата
на страните, приема за установено следното:
Свидетелят К.П.К. xxx. Същият е регистриран като земеделски
производител и се занимава с отглеждането на овце. За целта стопанисва недвижим
имот, находящ се в местността “Стопански двор”, в землището на с. Б. Б., в
който бил изграден външен обор, осветен и водоснабден, за отглеждане на овцете.
Във фермата, свидетелят отглеждал както свои овце, 32 на брой, така и овце, собственост
на жителите на близките села Лехчево и Фурен- 66 на брой. За животните основно
се грижел свидетелят К., но когато имал възможност, му помагал и неговия
син-свидетеля Петъл К. xxx 2009г., свидетелят К.К. решил да наеме още един
човек, който да дои овцете и ги извежда на паша. За тази дейност ангажирал
подсъдимия В.П., който познавал от около две години и знаел за него, че е от гр.
Козлодуй, както и, че е безработен. Отначало подсъдимят се справял добре с
работата.
През м. септември 2009г., подсъдимия В.П. се свързал по
телефона със свидетеля Б.И.И. xxx, който бил негов приятел от детинство и за
който знаел, че се занимава с отглеждане на животни, тъй като неведнаж го водил
при различни жители на с. Б. Б., за да закупува от тях овце. По време на
телефонния разговор, подсъдимият П. му предложил да му продаде няколко овце, за
които му заявил, че са негова собственост, тъй като имал финансови затруднения,
а трябвало да погасява заеми. Свидетелят И. изразил съгласие, но поставил
въпрос, да види животните.
Когато пристигнал в с. Б. Б., свидетелят И. намерил
подсъдимия П. на пасището, намиращо се непосредствено срещу обора на свидетеля К.К..
Там подсъдимият К. му показал, кои овце са негови и след като ги огледал, И. си
избрал шест от тях, натоварил ги в буса, с който бил дошъл и заплатил на
подсъдимия сумата от 480 лв. Докато избирал овцете, свидетелят И. си харесал и
едно овчарско куче, като поискал да го закупи, но подсъдимият му отказал и
свидетелят си заминал за гр. Козлодуй.
След няколко дни, подсъдимят П. отново се свързал със
свидетеля И. и го попитал дали още проявява интерес към кучето. Последният му
отговорил положително и двамата се разбрали, свидетелят И. да мине през дома на
майка на подсъдимия в гр. Козлодуй и да вземе багаж от нея, който да
транспортира до с. Б. Б.. Подсъдимят помолил свидетеля К. да отсъства на 25.09.2009г.
по семейни причини. Когато пристигнал в с. Б. Б., свидетелят И. отишъл до дома
на подсъдимия, оставил багажа и взел кучето, за което му заплатил сумата от 100
лв. и си тръгнал.
Вечерта на 25.09.2009г. свидетелят К.К. отишъл до обора, за
да прибере животните, но тогава не забелязал липсата на животните. На другия
ден, когато отишъл със сина си-свидетеля П.К., за да изкара животните от обора,
му се сторило, че овцете са по-малко от обичайното и започнали да ги преброяват.
След третото преброяване те се убедили, че от стадото липсват 10 овце. Тъй като
подсъдимият не се явил на работа, каквато им била уговорката, те решили да го
потърсят. Като установили, че го няма в дома му в с. Б. Б., двамата свидетели
потеглили за гр. Козлодуй.
Когато стигнали в града, свидетелите К.К. и П.К. се
отправили към дома на брата на подсъдимия, където от майката на последния
разбрали, че нито е идвал, нито се е обаждал и, че тя не знае къде се намира. Тогава
свидетелят П.К. се сетил, че когато е возил подсъдимия П. xxx, са посещавали
дома на негов приятел от детинството, а именно свидетелят И. и заедно с баща си
се отправили натам. Когато стигнали пред къщата на този свидетел, първото нещо,
което видели, било едно от овчарските им кучета, завързано за едно ремарке, оставено
на пътя пред къщата. Двамата свидетели развързали кучето и попитали жената, която
излязла, къде се намира свидетеля И.. Тя им отговорила, че в момента го няма. Жената,
която се оказала съпруга на И., се свързала с него по телефона и го уведомила, че
някакви хора от с. Б. Б. твърдят, че кучето, което закупил от П., е тяхно. Свидетелят
И. веднага тръгнал към домът си. Междувременно, докато го чакали, свидетелите
видели под един навес в двора на свидетеля И., че има овце и когато се
загледали в тях, видели и техните овце, за които установили, че липсват. Не
след дълго, свидетелят И. се прибрал, като Каменови-баща и син му заявили, че
шест от овцете са техни. И. им казал, че това е невъзможно, тъй като ги бил
закупил напълно законно, от негов познат. Тогава свидетелят П.К. xxx, обяснил
за какво става въпрос и поискал съдействие от полицейските органи, за да може
да си прибере овцете. Когато пристигнали на мястото, полицейските служители
констатирали, че твърденията на свидетеля П.К., са верни. В техните думи се
уверил и свидетеля И., който с протокол за доброволно предаване от 26.09.2009г.,
предал на органите на реда 6 бр. овце, описани по ушни марки и
индивидуализиращи белези и 1 бр. -овчарско куче. Така описаните животни, били
предадени на собственика им, срещу разписка.
От назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза се
установява, че стойността на 10 бр. овце, местна порода, по около 50-60 кг. и
един бр. куче, без представен документ за родословие, имунизационен паспорт, е
общо 1 110 лв. Към момента на извършване на деянието, стойността на
възстановените вещи е 670 лв.
От приложената по делото разписка от 27.05.2010г., издадена от
свидетеля К.К. е видно, че същият е получил от подсъдимия В.П. сумата от 600 лв.,
представляваща равностойността на 10 бр. овце. В показанията си на досъдебното
производство пострадалият К. заявява, че фактически подсъдимият му броил 400 лв.,
като го помолил да му подпише разписка за 600 лв., която да представи пред
разследващите органи, а останалата част от сумата, щял да му изпрати с пощенски
запис. Така и сторили. В съдебно заседание подсъдимият признава, че дължи на
свидетеля К.К. сумата от 100 лв., в какъвто размер е предявения граждански иск
от страна на К..
От събраните доказателства в рамките на досъдебното
производство, безспорно е установено, че автор на деянието е подсъдимия В.И. xxx.
Същият признава изцяло установената по-горе фактическа обстановка. В подкрепа
натвърденията му, са и показанията на свидетелите Б.И., К.К. и П.К., които
съдът кредитира изцяло, като дадени обективно и безстрастно и които се
подкрепят от събраните писмени доказателства по делото.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че
подсъдимият П. е осъждан по НОХД № 28/1997г., но е реабилитиран, при условията
на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК.
При условията на чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направените самопризнания от подсъдимия и доказателствата на досъдебното
производство, събрани по реда и условията предвидени в НПК, без да са допуснати
процесуални нарушения.
С оглед на установеното от фактическа страна, с извършеното
деяние, подсъдимият В.И. xxx е осъществил от обективна страна престъпление по
чл. 206, ал. 1 от НК, а именно-през м. септември 2009г. в с. Б. Б., обл. М.
противозаконно присвоил чужди движими вещи-десет бр. овце”местна порода” и едно
куче, без представен документ за родословие, на обща стойност 1 110 лв., собственост
на К.П.К. xxx., които владеел и пазил.
От субективна страна деянието е извършено под форма на
вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК-подсъдимият е съзнавал
извършеното от него, високата обществена опасност на деянието и е целял
настъпването на общественоопасните последици.
Обвинението е доказано от събраните в хода на разследването
на досъдебното производство писмени доказателства, свидетелски показания, справка
за съдимост, съдебно-оценъчна експертиза, признаването на вината от страна на
подсъдимия.
Причини и мотиви за престъплението-ниско правосъзнание, незачитане
на създадения правен ред и незачитане на личната собственост.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 36 от НК-относно
целите на наказанието и на чл. 55 от НК-за неговата индивидуализация, с оглед и
на производството по чл. 370 и сл. от НПК.
При определяне на наказанието, съдът взе предвид наказанието
предвидено в разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от НК, в редакцията й преди
изменението, публ. в ДВ бр. 26/2010г., влязло в сила на 10.04.2010г., причините
за извършване на деянието, подбудите за неговото извършване, тежестта на
обществената опасност на деянието и дееца, а също и обстоятелствата с правна
значимост за вината.
При индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази
смегчаващите вината обстоятелства-направеното самопризнание както на
досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, съдействие при
разкриване на обективната истина, искренното съжаление за стореното, възстановяване
на по-голяма част от отнетото имущество, липсата на предходна съдимост, а като
отегчаващо-тежестта на извършеното обществено опасно деяние.
Предвид горното, съдът призна подсъдимия В.И.П. за виновен
по чл. 206, ал. 1 от НК и при условията на чл. 58а, във вр. с чл. 55, ал. 1, т.
2, б. ”б”, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, постанови наказание ПРОБАЦИЯ, като на
основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. с ал. 1 от НК наложи следните
пробационни мерки:
1.задължителна регистрация по настоящ адрес, запсрок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, която мярка да се изцпълнява два пъти седмично-в дните вторник и
четвъртък
2.задължителни периодични срещи с пробационен служител, за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът намери възражението на процесуалния представител на
подсъдимия, че съдът следва да определи наказанието по чл. 206, ал. 6 от НК, като
неоснователно. Съгласно разпоредбата на този текст, ”ако присвоеното имущество
бъде внесено или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд, наказанието по ал. 1-е до три години лишаване от свобода. ”Самопризнанието
на подсъдимия, направено в съдебно заседание и изричното му изявление, че дължи
още 100 лв. на пострадалия свидетел, категорично оборват направеното искане.
ПО ГРАЖДАНСКАТА
ОТГОВОРНОСТ
Приет е за съвместно разглеждане с наказателната отговорност
граждански иск, устно предявен от К.П.К. xxx срещу подсъдимия В.И.П., за сумата
от 100 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
деянието, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането до
окончателното й изплащане.
За да е осъществен състава състава на чл. 45 от ЗЗД, трябва
да е налице настъпила вреда, противоправно поведение и причинна връзка между
тях. В настоящия случай, по един категоричен начин се доказа, че са настъпили
имуществени вреди за пострадалия К., в размер на претендираната сума от 100 лв.,
които са в резултат на виновното, противоправно поведение на подсъдимия П. и
последният следва да репарира вредите, които виновно е причинил другимо.
С оглед на събраните доказателства на досъдебното
производство и направеното самопризнание на подсъдимия, съдът намери за
основателен и доказан както по основание, така и по размер предявения
граждански иск и го уважи изцяло, със законните последици-лихва върху сумата, считано
от 30.09.2009г. до окончателнотой изплащане.
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия бяха присъдени и същия се осъди да заплати по
сметка на ВСС разноски по делото в размер на 45 лв. и 5 лв. държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен иск.
При този фактически и правен разбор на доказателствата, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: