Решение по дело №248/2010 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 474
Дата: 15 април 2010 г. (в сила от 13 май 2010 г.)
Съдия: Стоян Пеев Мутафчиев
Дело: 20102120200248
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2010 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

486                                               13.04.2010 г.                                    град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                                ХІІІ наказателен състав

На шестнадесети март                                     през две хиляди и десета година

В публично заседание в следния състав:

 

                            Председател : СТОЯН МУТАФЧИЕВ

 

Секретар: Илияна Георгиева

като разгледа докладваното от съдията Мутафчиев НАХ дело № 248 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 189, ал. 6 ЗДвП, вр. чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Г.Т.Г., ЕГН – **********, против наказателно постановление № 12113/01.12.2009 г. на началник сектор „Пътна полиция” към МВР – Бургас. С атакувания акт на жалбоподателя са наложени „глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП и „глоба” в размер на 50 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбата е бланкетна, като с нея се моли да бъдат отменени наложените наказания „глоба”.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата, като твърди, че пътно-транспортното произшествие не е протекло по начина, посочен в акта.

Административно-наказващият орган - редовно уведомен, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката до съда, се изказва мнение, че жалбата следва да бъде оставена без последствие.

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна в законоустановения срок.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното :

На 05.11.2009 г. в 10.00 настъпва ПТП на кръстовището на ул. “Сан Стефано” и ул. “Уилям Гладстон” в град Бургас. На място са изпратени свидетелите А.А. и А.П.. Там заварват само собственика на автомобил с рег. № . Установяват, че жалбоподателят се движи по ул. “Уилям Гладстон” и при предприемане на маневра по посока ул. “Мария Луиза” на кръстовището с ул. „Сан Стефано” става ПТП. Автомобилът на пострадалото лице, което свидетелите заварват на местопроизшествието, се движи по път с предимство, а именно по ул. “Сан Стефано” и на кръстовището с ул. “Уилям Гладстон” жалбоподателят отнема предимството, тъй като за него има знак “стоп”, който той пренебрегва, в резултат на което двете коли се блъскат. Потърпевшият казва на свидетелите номера на автомобила, с който е станало ПТП, а именно – А 24 62 КН, и въз основа на тези данни те издирват неговия собственик – жалбоподателят Г.. Съставят му АУАН, защото не е спазил пътен знак Б-2, отнел е предимство и е станал причина за ПТП. Другото нарушение е, че не е останал на мястото на ПТП като участник в него, каквото задължение предвижда ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото и от разпита на свидетелите А. и П..

При така установените факти съдът намира от правна страна следното :

Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП, защото не е спрял на знак „стоп”, поради което не е пропуснал движещия се по път с предимство л.а. с рег. № А 30 90 ВН, в резултат на което се е стигнало до настъпване на ПТП. Ето защо правилно му е ангажирана отговорността, като наложеното наказание е определено в неговия минимум, предвиден в чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, и в тази част наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Безспорно се установи и фактът, че жалбоподателят е напуснал мястото на произшествието преди пристигането на представител на Министерство на вътрешните работи. Но задължението да остане на това място и да изчака служителите на „Пътна полиция” му се вменява с разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.”Б” от ЗДвП, а не както е посочено в наказателното постановление – с разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. С други думи словесното описание на нарушението не кореспондира с правната квалификация, което е съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на жалбоподателя, тъй като за него, а и за съда, остава неясно за какво точно нарушение му се ангажира отговорността.

Ето защо наказателното постановление в тази му част подлежи на отмяна.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд, ХІІІ наказателен състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 12113/01.12.2009 г. на началник сектор „Пътна полиция” към МВР – Бургас в частта му, с която на Г.Т.Г., ЕГН – **********,***, е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 12113/01.12.2009 г. на началник сектор „Пътна полиция” към МВР – Бургас в частта му, с която на Г.Т.Г., ЕГН – **********,***, е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

Вярно с оригинала: Илияна Георгиева