Решение по дело №6450/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260405
Дата: 19 януари 2021 г.
Съдия: Десислава Георгиева Янева-Димитрова
Дело: 20181100106450
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ….

гр. София, 19.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

 

                                                               

при участието на секретаря Т.Щерева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6450 по описа за 2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявен е от К.С.К. срещу “Д.з.“ АД  иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.                                                                                                 Ищецът твърди, че на 04.08.2017 г. настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на водача на л.а.“ВАЗ 2107“ с рег. № ******– М.С.Ш., чиято отговорност била застрахована по договор за застраховка „Гражданска отговорност” от ответното дружество. При пътно-транспортното произшествие на ищеца били причинени телесни повреди, които е описал по следния начин: контузио капитис ет корпорис/контузия на главата и на тялото/; фрактура крании импресионата регио париеталис декстра /счупване на черепа вдясно странично/; контузио церебри /контузия на мозъка/; фрактура пертрохантерика декстра /пертрохантерно счупване на дясната бедрена кост/.  При лечението на пострадалия били извършени множество операции - на 04.08.2017г., на 06.08.2017 г., на  11.09.2017 г. и на 12.09.2017 г., част от които е описал в исковата молба с латинските им наименования - краниектомия регио париеталис декстра; екстирпацио фрагментам, открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация (десен фемур), дефектус крании регио темпоро-окципиталис декстра /дефект на черепа/ и алопластика на черепа темпоро-окципитално с титаниева мрежа „Optimus CMF System“, която била фиксирана с 4 титаниеви винта. На 19.12.2017 г., поради оплаквания от болезнени и ограничени във всички равнини движения в областта на лявата тазобедрена става, ищецът бил прегледан от ортопед - травматолог, който  установил следните травматични увреждания: счупване на тялото /диафизата/ на бедрената кост; некрозис асептика кап. феморис синистра /асептична некроза на ляво бедро/; коксартрозис син. /коксартроза на лява бедрена става/. На пострадалия било препоръчано оперативно лечение на лявата тазобедрена става. На 03.04.2018 г., поради влошаване на здравословното му състояние, К. бил хоспитализиран по спешност в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ - Плевен, където му била поставена диагноза: „злокачествено новообразувание на простатата“. Извършена била оперативна интервенция, изразяваща се в радикална простатектомия. По своя медико-биологичен характер  травматичните увреждания на ищеца довели до разстройство на здравето, временно опасно за неговия живот и до трайно затруднение на  движенията на десния долен крайник за период от около 7-8 месеца, както и  до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период от около 3 месеца. Твърди, че е налице влошаване на цялостното му здравословно състояние, изразяващо се в асептична некроза на лявото бедро и злокачествено новообразувание на простата, които били в причинно-следствена връзка с катастрофата. Поддържа становището, че лечебният и възстановителен период продължавал и към настоящия момент. Все още изпитвал негативните последици от уврежданията и нямало да се възстанови напълно. Ищецът получил сериозни телесни увреждания, претърпял болки и страдания за един продължителен период от време и с оглед на възрастта си, негативните последици от събитието щели да го съпровождат до  края на живота му. Твърди, че предявил извънсъдебна претенция пред ответника за заплащане на застрахователно обезщетение, по която застрахователят изплатил 55 000 лв. за неимуществени вреди и 5 312.85 лв. за имуществени вреди. Ищецът счита, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 130 000лв., поради което ответникът му дължал още 75 000 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 75 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.08.2017 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

                        Ответникът оспорва исковете, като поддържа следните възражения: оспорва размера на претендираното обезщетение; твърди, че изплатеното извънсъдебно обезщетение от 55 000 лв. било справедливо и съответствало на характера и обема на претърпените от ищеца вреди; липсвала пряка причинно-следствена връзка между ПТП и една от посочените от ищеца вреди – злокачествено образувание на простатата; оспорва началната дата, от която се претендира законна лихва.                                                                           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:                      По предявения иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:                                                                                                   За да бъде уважен този иск, ищецът трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.                                                                         Страните не спорят, че преди датата на подаване на ИМ ответникът е изплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, причинени при процесната катастрофа, в размер на 55 000 лв.                                                                                                                       С оглед на извършеното от ответника извънсъдебно плащане на обезщетение за неимуществени вреди съдът приема за доказан по делото ФС на чл.432, ал.1 от КЗ до размера на изплатеното обезщетение.                                                                                           Спорни въпроси по делото са дали установеното след катастрофата заболяване „злокачествено образувание на простатата“ е в причинно-следствена връзка с катастрофата и какъв е размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.                               От заключението на комплексната медицинската експертиза, което съдът приема, се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: контузия на главата и тялото; импресионно счупване на черепа в дясна теменна област; контузия на мозъка; счупване на дясна бедрена кост в горната й част/пертрохантерна фрактура/. Контузията на главата е била съпроводена с импресионно счупване на черепа в дясната теменна област и контузия на мозъка, наложили спешна оперативна намеса за декомпресия на мозъка, а в последствие и ново оперативно лечение за алопластика на черепа, темпоро-окципитално, което е извършено с титаниева мрежа „Optimus SMF System“, фиксирана с 4 титаниеви винта. Тази телесна повреда е довела до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупването на дясната бедрена кост в горната й част е довело до трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни. Наличието на простатен карцином и последвалото оперативно лечение по този повод не е в причинно-следствена връзка с катастрофата. По отношение на черепно-мозъчната травма не е налице ексцес - при ищеца няма остатъчни неврологични усложнения. Лечението на получената импресионна фрактура на черепа е протекло нормално и според правилата за добрата медицинска практика. По отношение на счупването на дясната бедрена кост предстои оперативно отстраняване на металната остеосинтеза. При прегледа, който вещите лица са извършили на ищеца на 09.10.2020 г., същият ги е уведомил, че през 2019г. получил световъртеж при лягане и ставане, за което се консултирал с неврохирург и му  бил изписан „Бетасерк“, като след около месец оплакванията му отзвучали. Преди месец отново получил световъртеж. Заявил, че приема магнезий, поради болките в двете тазобедрени стави. Оплакал се и от често уриниране, което налагало нощно време да става 3-4 пъти до тоалетна. Металната остеосинтеза от дясна бедрена кост не е отстранена. Предстои отстраняването й заедно с планувана смяна на дясната тазобедрена става. При прегледа вещите лица обективно са установили, че ищецът е в добро общо състояние. Контактен, адекватен с нормостеничен хабитус. Без неврологичен дефицит. В областта на главата, в теменната част, има оперативен белег с дъговидна форма и дължина 13 см. на нивото на кожата. Констатирали са оперативен белег от долната средина лапаротомия с дължина 10 см., без дани за дефект, както и  оперативен белег по външната страна на дясната глезенна става с надлъжен ход и дължина 12 см от входнато отвърстие на пирона и оперативни белези по външната страна на дясното бедро с надлъжен ход и дължина от по 4 см. от входните отвърстия на заключващите винтове. Установили са ограничен обем  на движение в дясната тазобедрена става при свиване от 60 градуса, при норма от 130 градуса; при въртене на бедрото навътре в тазобедрената става от 10 градуса, при норма 45 градуса, при въртене навън от 30 градуса, при норма 45 градуса. Вещите лица заявяват, че ограниченият обем на движение на дясната тазобедрена става, както и описаните оперативни белези на главата и дясно бедро, са с траен характер.                                                                                                          В съдебно заседание експертите потвърждават, че пациентът няма патологична неврологична находка. Неврологичният му статус е нормален. Единственото оплакване, което има, е от световъртеж, който със съответните медикаменти е бил преодолян. Експертите не могат да отговорят на въпроса дали световъртежът се дължи на травма от катастрофата или е от друго естество. Според тях, винаги, когато има счупване на единия крак, механиката на походката се променя, като част от тежестта на тялото се поема от другия крак, поради което е възможно да има оплаквания при наличие на промени в ставите. Единият от белезите е в окосмената част на главата, но се вижда. Експертът Й. заявява, че не може да квалифицира този белег като козметичен дефект, тъй като се крие в окосмената част, докато другият белег е видим и той вече представлява действително козметичен дефект в областта на операцията, по повод на бедрената фрактура - отстрани на дясното бедро. Този белег се вижда, когато ищецът е съблечен. Отстраняването на металната остеосинтеза няма да облекчи движението в долния крайник, тъй като характеристиката на счупването не засяга съответните стави. Счупването не влиза в тазобедрената става и в коленната става. То е на бедрената става и няма отношение към самата функция на ставите. На експертите не са били представени документи от ищеца за консултации с неврохирург за получените световъртежи. Научили са за оплакванията от световъртеж от самия пострадал при прегледа, който са извършили. Честото нощно ходене до тоалетна няма връзка с получените при катастрофата увреждания. То се дължи на операцията по повод на злокачественото заболяване на простатата на К., което не е в причинно-следствена вързка с пътно-транспортното произшествие.                                                                                                                                                    С оглед заключението на медицинската експертиза, което съдът изцяло кредитира, по делото се установи, че злокачественото образувание на простатата не е в причинно-следствена връзка с катастрофата, поради което за него не се дължи обезщетение за неимуществени вреди. По отношение на черепно- мозъчната травма не е налице ексцес – при ищеца няма остатъчни неврологични усложнения.                                                           При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства – възрастта на ищеца към датата на пътно-транспортното произшествие – 62 г., вида и характера на претърпените телесни повреди – контузия на главата и тялото; импресионно счупване на черепа в дясна теменна област; контузия на мозъка; счупване на дясната бедрена кост в горната и част/пертрохантерна фрактура/; вида на проведеното лечение – на 04.08.2017 г. е извършена спешна оперативна намеса за декомпресия на мозъка, като парчетата, притискащи мозъка, са били отстранени, а впоследствие на 11.09.2017 г. е проведено ново оперативно лечение за алопластика на черепа - темпоро-окципитално, извършено с титаниева мрежа „Optimus SMF System“, фиксирана с 4 титаниеви винта; на 06.08.2017 г. е проведено оперативно лечение на счупването на дясната бедрена кост в горната част /пертрохантерна фрактура/, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с интрамедуларен пирон и винтове; предстои отстраняване на металната остесинтеза на дясната бедрена кост./ медицинска експертиза, епикризи от 11.08.2017г. и от 14.09.2017г./. Съдът отчете обстоятелството, че по отношение на черепно-мозъчната травма не е налице ексцес – при ищеца няма остатъчни неврологични усложнения. Лечението на получената импресионна фрактура на черепа е протеко нормално и според правилита за добра медицинска практика. От друга страна, съдът съобрази обстоятелството, че ищецът е изпитвал силни болки от счупванията през продължителен период от време, както и че през периода на лечение и възстановяване е бил безпомощен, зависел е чужда помощ в ежедневието си. При преглед на ищеца на 19.12.2017 г./четири месеца след операцията на дясната бедрена кост/, който преглед е извършен по повод на болки в другата става - лявата тазобедрена става, която не е пострадала при катастрофата, лекуващият лекар е установил, че ищецът се придвижва с помощни средства/амбулаторен лист от 19.12.2017г. - л.47/. Съдът отчете и факта, че по отношение на счупването на дясната бедрена кост предстои оперативно отстраняване на металната остеосинтеза, както и че са останали трайни последици от тази травма - ограничен е обемът  на движение на дясната тазобедрена става при свиване от 60 градуса, при норма от 130 градуса; при въртене на бедрото навътре в тазобедрената става от 10 градуса, при норма от 45 градуса и при въртене навън от 30 градуса, при норма от 45 градуса. Вещите лица от медицинската експертиза са посочили в заключението тези ограничения в движението на дясната тазобедрена става като трайна последица от катастрофата. По делото бе установено, че е останал и оперативен белег по външната страна на дясната глезенна става на ищеца с надлъжен ход и дължина 12 см от входнато отвърстие на пирона и оперативни белези по външната страна на дясно бедро с надлъжен ход и дължина от по 4 см. от входните отвърстия на заключващите винтове.                                                                                                                      Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2017 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 110 000 лв. Част от тази сума в размер на 55 000 лв. е изплатена на ищеца, поради което неизплатеният остатък възлиза на 55 000 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 75 000 лв., следва да бъде отхвърлен.                                                   По претенцията за законна лихва:                                                                                          Ищецът претендира законна лихва, считано от 04.08.2017г.  до окончателното изплащане. Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът за произнасяне на застрахователя не може да бъде по-дълъг от три месеца.  В конкретния случай ищецът е отправил застрахователна претенция до ответника на 13.02.2018 г., по която ответникът се е произнесъл с окончателно становище на 01.03.2018г. Тримесечният срок за отговор изтича на 13.05.2018 г., поради което дължи законна лихва върху сумата от 55 000 лв., считано от 14.05.2018 г.  до окончателното изплащане, не и за периода преди тази дата.                                                                                                   По разноските:                                                                                                                        Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 586.66 лв., съобразно уважената част от иска.                                                                                                                                                                 Ищецът следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 26.66 лв., съобразно отхвърлената част от иска.                                                                           Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.Й.Н., ЕГН **********,*** с адрес за призоваване: гр.София, ул. „******, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2038.66 лв., съобразно уважената част от иска.                                            Дължимата ДТ за уважения иск е 2 200 лв., от която 300 лв. е внесъл ищецът, поради което ответникът следва да бъде осъден, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да довнесе сумата от 1 900 лв.

Мотивиран така, съдът

   

 

Р  Е  Ш  И  :

 

                        ОСЪЖДА „Д.з.” АД, ЕИК ******,  адрес: ***, да заплати на К.С.К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 55 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следните телесни повреди: контузия на главата и тялото; импресионно счупване на черепа в дясна теменна област; контузия на мозъка; счупване на дясна бедрена кост в горната й част/пертрохантерна фрактура/, причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 04.08.2017 г., по вина на водача М. С. Ш., при управление на л.а.“ВАЗ 2107“ с рег. № *****, по време на действие на застрахователен договор "Гражданска отговорност"/, ведно със законната лихва от  14.05.2018 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 75 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.                                                                                                                                                                                                                              ОСЪЖДА „Д.з.” АД да заплати на К.С.К., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 586.66 лв., съобразно уважената част от иска.                                                                                                                                                                                                                                                             ОСЪЖДА К.С.К. да заплати на „Д.з.” АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 26.66 лв., съобразно отхвърлената част от иска.                                                                                                                                                                                                                                                                   ОСЪЖДА „Д.з.” АД да заплати на адвокат В.Й.Н., ЕГН **********,*** с адрес за призоваване: гр.София, ул. „******, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2038.66 лв., съобразно уважената част от иска.              

                        ОСЪЖДА „Д.з.” АД да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса в размер на 1 900 лв., съразмерно уважената част от иска. 

                                                                                                                                                                     Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

 

                                                                                                                     СЪДИЯ: