Решение по дело №38/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 28/23.04.2015 г., постановено по гр.д. № 193 по описа за 2014 г., Крумовградският районен съд е отхвърлил предявения от Ю. О. Ю. от с.П., мах."Ц." № 4, общ.К., обл. К., с ЕГН **********, против С. Я. С. от с.П., мах."О." № *, общ.К., обл. К., иск за предаване владението върху отнет по скрит и насилствен начин недвижим имот, представляващ част с площ 450 кв.м. от югозападната част на ПИ № 438, в кв.48 по плана на с. П., одобрен със заповед № 488/06.07.1987 г. при граници и съседи: североизток - улица, югоизток - улица и юг - С. Я. С., както искането на С. Я. С. да бъде наложена глоба, като неоснователен и недоказан. С решението са присъдени разноски в полза на ответника С. Я. С..

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Ю. О. Ю., представляван от процесуалния си представител, който го обжалва като неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В жалбата се твърди, че се претендира отнемане на владението само по насилствен, но не и по скрит начин. Излагат се съображения, че въззивникът е владял процесният имот, което се установявало както от събраните писмени доказателства, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Сочи се, че предмет на иска по чл.76 от ЗС било само владението като фактическо състояние и съдът бил ограничен да установи само факта на владението и факта на нарушението. Ирелевантно за спора било обстоятелството относно основанието, на което се основавало владението. Ищецът твърдял, че владението му било отнето с насилие, а присъстващите полицаи само внушили респект у въззивника, който се противопоставил на събарянето на оградата и стопанските постройки. Жалбата на Ю. О. Ю. до прокуратурата по повод действията на ответника също била израз на противопоставянето на ищеца да не се отнема владението му. Затова искането му било, че владението било отнето по насилствен начин. Моли съда да отмени обжалваното решение на Крумовградския районен съд и да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Посочва, че за няколко месеца въззивникът заплащал наем, но той бил заблуден от въззиваемия и по-късно престанал да заплаща наем.

Въззиваемият С. Я. С. не е представил отговор на въззивната жалба на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Излагат се съображения, че въззивникът не е владял процесният имот, тъй като същият е заплащал наем, за да ползува имота. Не били налице и предпоставките отнемането на владението да е станало по скрит начин или чрез насилие, тъй като това било извършено в присъствието на двама служители от РУ "Полиция" - гр.Крумовград. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалването. По съществото разгледана е неоснователна.

Решението на Крумовградския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен владелчески иск с правно основание чл.76 от ЗС за възстановяване на нарушено чрез насилие и по скрит начин владение. Ищецът твърди в исковата молба, че повече от 30 години владял поземлен имот с площ 450 кв.м., представляващ част от поземлен имот № 438, кв.48 по плана на с. П.. През 2011 г. ответникът закупил наследствени части от ПИ № 438, кв.48, целият с площ 1893 кв.м. и заявил на ищеца, че е собственик и на частта, която той владеел и последният се съгласил да му заплаща годишен наем от по 10 лв. за 2012 г. и 2013 г. След извършено трасиране на границите на имота разбрал, че ответникът не е собственик на ПИ № 438 и отказал да му заплаща наем. На 27.10.2014 г. ответникът С. Я., придружен от двама полицаи, започнал да разрушава оградата на завладения от ищеца имот, нарязал телената мрежа и извадил бетоновите колове. На 09.11.2014 г. ответникът отново влязъл в завладения от ищеца имот и съборил и двата курника, в които отглеждал домашни птици.

Ответникът оспорва иска в представен отговор на исковата молба, като твърди, че двамата със съпругата му били собственици на процесния имот № 438, в кв.48, целият с площ 1893 кв.м., по ПУП на с. П., общ.К., ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда и полумасивна сграда. Този имот двамата владеели повече от десет години. Ищецът не бил владелец или държател на имота и същият не му бил отнет по скрит начин или чрез насилие.

Установява се от събраните по делото като доказателства, а и не се оспорва от страните, че въззивникът Ю. О. Ю. е упражнявал фактическа власт върху площ от 450 кв.м., представляваща част от поземлен имот № 438, кв.48, целият с площ 1893 кв.м., по ПУП на с. П., общ.К.. Не е спорно също така и обстоятелството, че през 2012 г. и 2013 г. Ю. О. Ю. е заплащал наем за ползуването на тази част от имота в размер на 10 лв. годишно. При така установените данни, следва да се направи извод, че през периода 2012 г. и 2013 г. въззивникът не е упражнявал фактическа власт с намерение за своене, т.е. не е владял процесната част от ПИ № 435, кв.48 по ПУП на с. П., тъй като е заплащал наем и е държал вещта за другиго. За да се приеме, че през 2014 г. Ю. О. Ю. е променил отношението си към имота и е започнал да упражнява фактическа власт за себе си, т.е. да владее недвижимата вещ, то същият следва да е отблъснал владението на въззиваемия по един недвусмислен, явен и категоричен начин, каквото не се установява от данните по делото. Впрочем, в исковата молба ищецът не конкретизира точно момента, кога е престанал да заплаща наем, респ. кога е започнал да свои процесната част от ПИ № 438. Ето защо, твърдението за упражняване на фактическа власт с намерение за своене, т.е. владението от страна на въззивника, не е доказано.

На следващо място не се установява фактическата власт върху вещта да е отнета по скрит или насилствен начин. Установява се, че предаването на фактическата власт е станало в присъствието както на двама полицейски служители, така и в присъствието на въззвиника. Това от своя страна изключва отнемането на фактическата власт да е станало по скрит или насилствен начин. Във въвзивната жалба се поддържа, че предявеният иск е за възстановяване на нарушено само по насилствен начин владение, като не се излагат доводи за отнемане на владението по скрит начин. В тази връзка неоснователни са изложените доводи за отнемане на владението по насилствен начин, което се установява по безспорен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели, които посочват, че премахването на оградата е станало в присъствието на двама полицейски служители и след като въззивникът е бил уведомен от въззиваемия, без да е упражнено каквото и да е насилие. Впрочем, в исковата молба ищецът не е конкретизирал и в какво се изразяват насилствените действия на ответника при отнемането на фактическата власт върху процесната част от поземления имот. Що се отнася до изложения довод, че Ю. О. Ю. се е противопоставил на действията на С. Я. С., подавайки жалба до РП - Крумовград, то същата не може да обоснове отнемане на владението по насилствен начин. Видно от постановлението на РП - Крумовград (л.92-93 от гр.д. № 193/2014 г. по описа на РС-Крумовград), при събарянето на оградата и стопанските постройки не е извършвано насилие или други противоправни действия от страна на С. Я. С., поради което е отказано образуването на досъдебно производство срещу него.

Ето защо, предявеният иск с правно основание чл.76 от ЗС е неоснователен и недоказан, а решението на Крумовградския районен съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 28/23.04.2015 г., постановено от Крумовградския районен съд по гр.д. № 193 по описа за 2014 г. на същия съд.

ОСЪЖДА Ю. О. Ю. от с.П., общ.К., обл. К., с ЕГН **********, да заплати на С. Я. С. от с.П., мах."О." № *, общ.К., обл. К., с ЕГН **********, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

Председател:

Членове:1. 2.