Решение по дело №262/2021 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.64, ал.3 от ЗУСЕСИФ.

Образувано е по жалба на „Лафайет 2018” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление в гр. Видин, ул.”Екзарх Йосиф I” № 58, ет.4, ап.8, представлявано от управителя Г.В.А, действащ чрез пълномощника адв. Р.Л. от САК, съд. адрес:***, против решение № РД-11-1563/08.12.2021 г. на ръководител на управителен орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г.”. С атакуваното решение е постановен отказ от верификация и плащане на разходи в общ размер на 71094,52 лева, от които 56875,62 лева безвъзмездна финансова помощ по административен договор за предоставяне на БФП № BG16RFOP002-2.024-0564-С02 с бенефициент „Лафайет 2018” ЕООД, както следва: 1. Разходи за извършена услуга „Уеб-базирана софтуерна платформа, обслужваща производството и функционирането на нов продукт „Lafayette” за автоматизирано приемане на поръчки в заведения” по договор № BG16RFOP002-2.024-0564-С01/13.11.2020 г. с изпълнител „Демофикс” ЕООД, на обща стойност 49900,00 лева, от които БФП 39920,00 лева по бюджетен ред 3.1, поради липса на предвиденото в чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ условие, във връзка с чл.7, ал.1 от Постановление № 189/28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ за програмен период 2014-2020 г.; 2. Разходи за възнаграждения (включително здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на членове от екипа по проекта за периода от 01.10.2020 г. до 13.12.2020 г. на обща стойност 18776,14 лева, от които БФП 15020,91 лева по бюджетни редове от 1.1 до 1.5, поради липса на предвиденото в чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ условие, във връзка с чл.7, ал.1 от Постановление № 189/28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ за програмен период 2014-2020 г.; 3. Разходи за наем на помещения за целите на проекта, отчетени в окончателен отчет по договор №1/25.06.2019 г. с изпълнител „Видин Пропъртис” ООД, на обща стойност 2418,38 лева, от които БФП 1934,71 лева по бюджетен ред 5.1 „Наем на работни помещения”, поради липса на предвиденото в чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ условие, във връзка с чл.7, ал.1 от Постановление № 189/28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ за програмен период 2014-2020 г.

Твърди се от оспорващия, че оспорения акт представлява незаконосъобразен индивидуален административен акт, който е постановен при липса на мотиви и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в нарушение на материалния закон. Сочи се, че бенефициентът при всяко искане от УО е представял изискваната информация и доказателства. Посочва, че изпълнението на проектните дейности е било изключително затруднено поради влошилата се междувременно епидемиологична обстановка във връзка с пандемията от Ковид-19, довела до затваряне за продължителен период от време на заведенията за обществено хранене. Изпълнени са поетите ангажименти по административния договор, като своевременно е избран изпълнител по първия компонент „Уеб-базирана софтуерна платформа” в лицето на фирма „Демофикс” ЕООД и е разработен втория компонент: мобилно приложение за дигитално, оптимизирано поръчване в заведение, на което е извършено предвиденото тестване в реална среда в три заведения за хранене в гр. София, които са поименно посочени. Твърди се, че така разработеното мобилно приложение е налично за сваляне от клиенти съответно в Google Play (за операционна система Android) и в Apple Store (за операционна система iOS), за което са представени и надлежни доказателства. Уточнява, че разработения по проекта от изпълнителя „Демофикс” ЕООД уеб-сайт се състои от публична част и административна част, като пояснява характерните функционалности за всяка от тях. Сочи, че е проведена анкета сред потенциалните потребители на платформата през м. Декември 2020 г., данните от която са използвани за подобряване на потребителския интерфейс, с цел привличане на нови клиенти и задържане на вече проявилите интерес, както и заготовка на бъдещи нови функционалности. Пояснява, че направените разходи за наем и за възнаграждения за целия срок на договора са в пряка връзка с извършената работа от служителите на дружеството. Набляга се върху значението на пандемията върху ресторантьорския бранш, което обстоятелство не е коментирано от ответника, но по същество представлява непреодолима пречка („форсмажор”), довело до понижаване с над 80% на използването на разработения продукт.

Претендира се отмяна на атакуваното решение, като незаконосъобразно по изложените в жалбата основания и като недействително, поради несъобщаването му на оспорващия в посочения в самото него три дневен срок. Иска се на жалбоподателя да бъдат присъдени направените разноски в производството по делото.

В съдебно заседание процесуалния представител на оспорващия поддържа жалбата. Представя писмено доказателство - удостоверение за актуално състояние на дружеството - жалбоподател към 22.02.2022 г., удостоверяващо извършена промяна в управлението на същото, като вместо досегашния управител Е.И.Г. като такъв е вписан Г.В.А.

Ответникът ръководител на УО на ОПИК 2014-2020 г., редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установена следната фактическа обстановка: „Лафайет 2018” ЕООД и Министерство на икономиката са сключили административен договор за предоставяне на БФП № BG16RFOP002-2.024-0564-С02 от 13.06.2019 г., с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК 2014-2020 г. Като обща цел на проекта е посочено насърчаване на предприемачеството предоставяне на подкрепа на дружеството за реализация на пазара на нова предприемаческа идея на новорегистрирано микропредприятие, развиващо своята дейност в приоритетен сектор на Национална стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия 2014-2020 г., за реализиране на пазара на предприемаческа идея в сектор 26.51 „Производство на уреди и апарати за измерване, изпитване и навигация”. Специфична цел на проекта е предоставяне на подкрепа на дружеството за реализация на пазара на предприемаческа идея: нов продукт, иновативна система „Lafayette” за автоматично приемане на поръчки в заведения, произведена и функционираща в смарт среда, свързана с устройство-детектор, вписваща се в концепцията за смарт домове и смарт градове, както и постигане на устойчив ефект по отношение на новосъздаденото предприятие „Лафайет 2018” ЕООД, чрез създаване и постигане на стабилност и устойчивост на работните места и постигане на ръст чрез реализиране и предлагане на пазара на предприемаческа идея - нов продукт, иновативна система „Lafayette” за автоматично приемане на поръчки в заведения, произведена и функционираща в интелигентна (смарт) среда. В т.12 от договора е направено подробно описание на предприемаческата идея, представен е и бизнес-план, в който за първата година на изпълнението се предвижда реализация на 360 броя комплекта с единична цена 250,00 лева.

На 03.02.2021 г. дружество „Лафайет 2018” ЕООД депозира отчетни документи във връзка с изпълнението на проекта, входени под № 5 в ИСУН 2020, тип „Искане за плащане”, с които прави искане за междинно плащане на отчетени разходи в размер на 56875,62 лева за период 27.10.2020 г. до 13.12.2020 г. По повод проверка на постъпилото искане от бенефициента е изискана информация и документи във връзка с изпълнението на проекта, с Искане за пояснения и допълнителни документи рег.№ BG16RFOP002-2.024-0564-С02-М074/17.02.2021 г. на ИСУН 2020. В изпълнение на искането бенефициентът депозирал отговор и документи съответно рег.№ BG16RFOP002-2.024-0564-С02-М075/04.03.2021 г., рег.№ BG16RFOP002-2.024-0564-С02-М076/05.03.2021 г. и рег.№ BG16RFOP002-2.024-0564-С02-М077/08.03.2021 г.

Представените становища и документи не удовлетворили ответната страна, която поискала допълнително пояснения и документи с рег.№ BG16RFOP002-2.024-0564-С02-М078/15.03.2021 г., като напомня, че ако представените отчети са непълни или некоректно попълнени УО ще приложи разпоредбите на чл.13.2, буква „а” от Общите условия. На това искане бенефициентът отговорил с рег.№ BG16RFOP002-2.024-0564-С02-М079/22.03.2021 г. Отново неудовлетворен УО изпратил до бенефициента ново Искане за пояснения и допълнителни документи рег.№ BG16RFOP002-2.024-0564-С02-М080/26.03.2021 г. В отговор бенефициентът изпратил документи с рег.№ BG16RFOP002-2.024-0564-С02-М081/02.04.2021 г., рег.№ BG16RFOP002-2.024-0564-С02-М082/18.05.2021 г., рег.№ BG16RFOP002-2.024-0564-С02-М083/19.05.2021 г. и рег.№ BG16RFOP002-2.024-0564-С02-М084/29.05.2021 г.

След извършена проверка на така депозираните документи е изпратено ново Искане за пояснения и допълнителни документи рег.№ BG16RFOP002-2.024-0564-С02-М085/29.07.2021 г. във връзка с разработената по проекта уеб-базирана софтуерна платформа, обслужваща производството и функционирането на продукт „Lafayette” за автоматизирано приемане на поръчки в заведения, както и на документи, доказващи постигането на заложения в проекта резултат. В отговор управителят на дружеството-бенефициент направила допълнителни пояснения и възражения с писмо рег.№ BG16RFOP002-2.024-0564-С02-М086/05.08.2021 г., като представила допълнителни доказателства за изпълнение целите на проекта.

След извършена комплексна проверка на цялата документация служители на ответника изпратили ново Искане за пояснения и допълнителни документи рег.№ BG16RFOP002-2.024-0564-С02-М087/28.10.2021 г., с което изискали представяне на доказателства относно функционалността на разработения уеб-сайт от изпълнителя „Демофикс” ЕООД по договор № BG16RFOP002-2.024-0564-С01/13.11.2020 г., както и доказателства, че наемът на помещение за целите на проекта е обоснован за целия заявен от бенефициента период. Изискани са и доказателства, че възнагражденията на екипа по проекта са използвани за реално извършени дейности за постигане в срок на предприемаческата идея. В отговор управителят на „Лафайет 2018” ЕООД посочва точен адрес в интернет на разработения от „Демофикс” ЕООД уеб-сайт, прилага снимки и видеодемонстрационни материали, прилага и договори с конкретни заведения за хранене, където е инсталирана и въведена в експлоатация информационната система, посочено е и че е разработено мобилно приложение „Lafayette” за автоматизирано приемане на поръчки в заведения от служители на дружеството.

След обсъждане на становищата на представителя на бенефициента и приложените към преписката доказателства ответникът постановил процесното решение, с което отказал верификация и плащане на разходи в общ размер на 71094,52 лева, от които 56875,62 лева безвъзмездна финансова помощ по административен договор за предоставяне на БФП № BG16RFOP002-2.024-0564-С02 с бенефициент „Лафайет 2018” ЕООД, като приел, че предвид липсата на разумна увереност за постигане на проектните цели към етапа на приключване на проектните дейности е налице липса на разумна увереност за изпълнение на проектните индикатори в рамките на заложения три годишен период след края на проект „Уеб-базирана софтуерна платформа, обслужваща производството и функционирането на нов продукт „Lafayette” за автоматизирано приемане на поръчки в заведения”.

Жалбата е допустима като подадена в срок, тъй като решението е получено чрез ИСУН 2020 на 16.12.2021 г., а жалбата е изпратена по пощата на 29.12.2021 г., видно от приложената разписка. Подадена е против подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси на жалбоподателя като адресат на акта. С оспорения акт се отказва верификация на извършени разходи по подадено от „Лафайет 2018” ЕООД искане за междинно плащане за периода от 27.10.2020 г. до 13.12.2020 г. ведно с технически отчет по изпълнение на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-2.024-0564-С02 от 13.06.2019 г. по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г.”. ЗУСЕСИФ регламентира характера на договора за безвъзмездна финансова помощ като административен, а волеизявленията на органа във връзка с неговото изпълнение като индивидуални административни актове, за които е предвиден съдебен контрол по реда на АПК. Предвид изложеното съдът приема, че оспореното решение № РД-11-1563/08.12.2021 г., издадено от на управителен орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г.” при Министерство на икономиката представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Процесният индивидуален административен акт е издаден в производство по верифициране на разходи, регламентирано в Глава Пета, Раздел II "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи" от ЗУСЕСИФ.

Решението е издадено от компетентен административен орган. Съгласно чл.62, ал.3 от ЗУСЕСИФ управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо. Съгласно чл.9, ал.5 от ЗУСЕСИФ ръководителят на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващия орган или оправомощено от него лице. С решение № 574/13.07.2016 г. на Министерски съвет е определен за управляващ и сертифициращ орган Министерство на икономиката. Съгласно чл.30, ал.1, т.2 от Устройствения правилник на Министерството на икономиката (отм., ДВ, бр.17/01.03.2022 г.) Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” изпълнява функциите на управляващ на ОПИК. Със своя заповед № РД-16-635/30.07.2020 г. Министърът на икономиката е оправомощил Илияна Илиева, главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” в Министерство на икономиката да изпълнява функции на ръководител на УО по ОПИК. Впоследствие със заповед № РД-16-1347/27.09.2021 г. на Министъра на икономиката като ръководител на УО на ОПИК е определено друго лице, а именно Ивелина Пеева, заместник-министър на икономиката. Оспореното решение № РД-11-1563/08.12.2021 г. е издадено именно от последната, в качеството си на ръководител на УО на ОПИК при Министерство на икономиката, следователно е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.

Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че атакуваното решение е недействително, тъй като не е съобщено на адресата чрез ИСУН 2020 в тридневния срок, посочен в т.2 от същото. Касае се за срок, който не е преклузивен, а инструктивен по своето естество, като неспазването му не може да обуслови недействителност на акта, предвид липсата на нормативно предвидена последица в този смисъл.

Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл.60-чл.68 от ЗУСЕСИФ. Съгласно тези разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в Националните правила за допустимост на разходите са заложени в чл.57 от ЗУСЕСИФ общо за всички програми. Съгласно чл.59 от ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период се определят с нормативен акт на Министерския съвет. За всяка процедура по програма по чл.3, ал.2 се определят: 1. допустимите категории разходи и максималните размери на разходите, ако има такива; 2. методът, приложим за определянето на разходите, и условията за изплащане на безвъзмездната финансова помощ и възстановимата помощ, когато за тях се прилагат формите по чл.55, ал.1, т.2 - 4 от ЗУСЕСИФ; 3. при проекти, които генерират приходи - методът, по който нетните приходи се приспадат от разходите за проекта; 4. специфичните условия, на които да отговорят разходите, за да се третират като допустими, включително условията, при които проектът се смята за осъществен извън програмния район.

Управляващият орган по Оперативната програма е сезиран с искане за междинно плащане за периода 27.10.2020 г. до 13.12.2020 г., ведно с финансов отчет № 5 по проекта, съгласно сключения между страните административен договор. Верифицирането на разходите по изпълнение на проекта се изразява в извършването на проверка относно допустимостта на тези разходи. По направено искане за плащане те се верифицират въз основа на документите по чл.60, ал.3 от ЗУСЕСИФ, представени от бенефициента, чрез извършване на управленски проверки. Един от способите за извършване на проверка е документалната на всяко искане за плащане, подадено от бенефициента, включително и на придружаващата го документация, като в конкретната процедура са извършени документални проверки.

Верифицирането на разходи е признаването им от органа за допустими по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗУСЕСИФ. УО в т.1.1., т.1.2. и т.1.3. от решението е посочил като правно основание на отказа да признае направените по проекта разходи за допустими по чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ по отношение на отчетените разходи за извършена услуга „Уеб-базирана софтуерна платформа, обслужваща производството и функционирането на нов продукт „Lafayette” за автоматизирано приемане на поръчки в заведения”, за възнаграждения на членове на екипа по проекта за периода от 01.10.2020 г. до 13.12.2020 г., както и за наем на помещение за целите на проекта по договор № 1/25.06.2019 г. с изпълнител „Видин пропъртис” ООД. Установено е, че за целият отчетен период липсват доказателства, че разработения уеб-сайт притежава всички функционалности на продукта, съгласно заложеното в офертата на изпълнителя „Демофикс” ЕООД. Липсват документи, удостоверяващи наличието на съхранени, обработени и анализирани данни, свързани с електронната страница, както и реализиране на ангажимента за усъвършенстване на същата, въз основа на обратна връзка с потребителите, както и информация за разширяване и развитие на дейността на предприятието, привличане на нови клиенти и свързване в мрежи и развитие на продуктите с оглед изискванията на пазара. При извършена проверка на функционалността на платформата и на мобилното приложение по проекта, разработен продукт за платформите ANDROID и APPLE (iOS) към датата на приключване на проектното изпълнение е установено, че на електронната страница на бенефициента не е налична информация за „Маси и поръчки”, не е възможно да се направи избор за модули „Опции” и „Шаблони” към основния модул „Менюта”, няма налична информация в „История на поръчките”, няма и активни устройства в модул „Устройства”. Не е налична функционалност за управление на параметрите на търсачката, както и за управление на потребителските профили. Установена е липса и на т.нар. „Фронт-енд”, осигуряващ взаимодействие на потребителите с платформата на различни нива. Не е предоставен достъп на крайните потребители да регистрират профили с различни нива на достъп, да качват информация, както и да управляват и редактират информация на техните профили. Не са налични предложените в офертата „списък с микросървиси” – приложно-програмен интерфейс за плащане, приложно-програмен интерфейс за съобщения, интерфейс за анализ, управление, следене и позициониране във връзка с локализиране чрез прилагане на 3D позициониране, базирано на „Bluetooth low energy” (BLE) и съответното съхранение, обработка и анализ на данни. Не е разработено и взаимодействието с мобилното приложение и връзката със социалните мрежи. Не са обосновани и дейности, свързани с наем на помещение за целите на проекта, а възнагражденията на екипа по проекта не са използвани за реално извършени дейности за постигане в срок на предприемаческата идея. Ето защо настоящия състав споделя изцяло изводите на УО, че при изпълнение на административния договор и реализацията на проекта не са спазени изискванията на чл.1, т.1.1. от Общите условия към финансираните по ОПИК административни договори за предоставяне на БФП, като са отчетени дейности, които не изпълняват целите на проекта, не са пряко свързани и не допринасят за реализиране на предприемаческата идея.

За нарушенията в т.1.1, т.1.2. и т.1.3. от решението отказа за верифициране на разходите е постановен във връзка с надлежно проведено производство по отказ от верификация. В конкретната хипотеза, при акт с правна квалификация чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ, релевантни елементи в хода на осъществения контрол за материална законосъобразност на акта са: подадено искане за верифициране/плащане на средства по договор за предоставяне на БФП; непредставяне в срок на документи или разяснения по чл.63 от ЗУСЕСИФ по договора, по който е направено искане за възстановяване на средствата. Наличието на тези два елемента от фактическия състав обосновават извод за правомощие на УО да откаже на основание чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ верификация на разходи по договора.

Неоснователно е твърдението на оспорващия, че изпълнението на проекта е било възпрепятствано в голяма степен от въвеждането на редица противоепидемични мерки по повод пандемията, причинена от вируса Ковид-19. Действително тези мерки през процесния период са довели до затруднения в работата на заведенията за обществено хранене, но по никакъв начин не могат да оправдаят констатираното неизпълнение на поетите ангажименти по създаване, функциониране и усъвършенстване на уеб-базираната платформа, липсата на пълноценна функционалност на създаденото мобилно приложение по проекта, както и неразработването на взаимодействието на мобилното приложение със социалните мрежи.

В случая от събраните по делото доказателства се установи, че оспореното решение е законосъобразно и обосновано, постановено от компетентен орган и в нормативно предвидената форма, при спазени процесуални и материалноправни разпоредби по издаването му.

В хода на съдебното производство и двете страни са заявили своевременно претенция за присъждане на разноски, като предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК основателна се явява претенцията на ответната страна, по отношение на претендираното юридсконсултско възнаграждение. С оглед на това жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Лафайет 2018” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление в гр. Видин, ул.”Екзарх Йосиф I” № 58, ет.4, ап.8, представлявано от управителя Г.В.А, действащ чрез пълномощника адв. Р.Л. от САК, съд. адрес:***, против решение № РД-11-1563/08.12.2021 г. на ръководител на управителен орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г.”, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА „Лафайет 2018” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление в гр. Видин, ул.”Екзарх Йосиф I” № 58, ет.4, ап.8, представлявано от управителя Г.В.А, да заплати в полза на Министерство на икономиката направените по делото разноски за процесуално представителство в размер на 100,00 (сто) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от получаването му от страните.

 

Съдия: