РЕШЕНИЕ
№ 8021
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110154447 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Предявени са осъдителни искове: с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 5321,36
лева – непогасено регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на ... г. в с. ..., с включени разноски по определянето му
в размер на 15,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
/13.09.2024 г./ до окончателното изпълнение на задължението, и с правно основание чл. 86
ЗЗД за сумата 1676,17 лева – мораторна лихва за забава за периода от 01.02.2022 г. до
12.09.2024 г., начислена върху главницата за обезщетение.
Ищецът ... твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане е настъпило събитие, в причинна връзка с което са причинени
щети на застрахованото имущество – лек автомобил с марка и модел ... с рег. № ..., на
стойност 5306,36 лв. Твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в посочения
размер, включващо действителните вреди. Поддържа, че ответникът е застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за увреждащия автомобил, спрямо когото
възниква вземане за платеното обезщетение и за ликвидационни разноски в размер на 15,00
лева, сторени във връзка с приключване на преписката по щетата. Излага твърдения, че е
отправил покана до ответника за доброволно изпълнение на задължението, като такова не е
последвало. Затова претендира и обезщетение за забава в плащането на непогасеното
регресно вземане. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответникът ... поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Не
1
оспорва, че към датата на процесното ПТП гражданската отговорност на лек автомобил с
марка и модел ... с рег. № ... е застрахована при същия, както и съществуването на
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца за
увредения автомобил. Не оспорва изплащането на застрахователното обезщетение. Оспорва
механизма на настъпилото ПТП. Сочи, че инцидентът е настъпил изцяло в резултат на
виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил с марка и модел ... с рег.
№ .... Евентуално релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на последния. Оспорва твърдението на ищеца, че всички вреди се намират в причинната
връзка с процесния инцидент. Евентуално посочва, че действително причинените вреди са в
по – нисък размер. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните
факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните
вреди.
По делото е представен двустранен констативен протокол от ... г., съставен от Н. Т. Н.,
като водач на лек автомобил с марка и модел ... с рег. № ..., и Г. Б. П., като водач на лек
автомобил с марка и модел ... с рег. № ..., по повод на настъпило между тях
пътнотранспортно произшествие на ... г., около ... ч., в с. ..., .... Видно от съдържанието му,
вината за претърпените вреди от последното е поета от водача Г. Б. П.. В протокола липсва
отбелязване в графата „Обстоятелства“ за уточняване на механизма събитието.
Представеният протокол представлява частен свидетелстващ документ, чието
съдържание не може да бъде противопоставено на трети лица, в частност на ответника,
които не са участвали в съставянето му. Доколкото ответникът е оспорил удостовереното от
водачите в протокола, за установяване на действителния механизъм на настъпилото
произшествие в производството е допусната съдебно – автотехническа експертиза, както и
са разпитани водачите на участвалите в ПТП леки автомобили.
От показанията на водачите, които в тази им част са еднопосочни, се установява
следния механизъм на произшествие: на ... г., около ... ч., лек автомобил с марка и модел ... с
рег. № ... се движи в с. ..., в дясната пътна лента. В същото време лек автомобил с марка и
модел ... с рег. № ... е спрял вдясно на пътното платно, като водачът му предприема маневра
за излизане от реда на паркираните автомобили, навлиза в платното за движение, като
вследствие на предприетата маневра траекториите на двете превозни средства се пресичат и
настъпва удар между тях. От показанията на водача на лек автомобил с марка и модел ... с
рег. № ... Г. П., се установява, че управляваният от него автомобил се е движел с
приблизителна скорост от 40-45 км/ч. От показанията на водача на лек автомобил с марка и
2
модел ... с рег. № ... се установява, че на мястото на удара е нямало поставени знаци за
ограничение на скоростта.
При така възприетата фактическа обстановка, следва да се приеме, че
произшествието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на лек
автомобил с марка и модел ... с рег. № ..., който не е изчакал преминаването на лек
автомобил с марка и модел ... с рег. № ... зад него и след това да излезе на платното за
движение, наблюдавайки последното непрекъснато, при което е щял да има възможност да
го пропусне. Това задължение на водача е предписано в нормата на чл. 25, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата, като той е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните му последици. В случай че водачът на лек автомобил с марка и модел
... с рег. № ... не е имал добра видимост, поради обстоятелството, че е излизал от ред на
паркирани автомобил, е следвало да осигури човек, който да му окаже в кой момент е
безопасно да извърши маневрата.
По делото е изслушано заключение на съдебно – автотехническа експертиза. След
изслушване на свидетелските показания, вещото лице в открито съдебно заседание,
проведено на 20.03.2025 г., е допълнило заключението, като е потвърдило, че скоростта на
движение на лек автомобил с марка и модел ... с рег. № ... е била много под 50 км/ч, с оглед
на деформациите по автомобила след инцидента, т.е. е била в рамките на разрешената за
населеното място.
От изложеното съдът формира извод, че не е налице противоправно поведение на
водача на лек автомобил с марка и модел ... с рег. № ..., с което да е допринесъл за
настъпването на събитието. Следва да се посочи, че по делото не се установява дали водачът
на лек автомобил с марка и модел ... с рег. № ... е имал техническа възможност да възприеме
започването на маневрата на водача на другия автомобил, за да се преценява доколко е
могъл да предотврати произшествието.
Поради липсата не установен елемент от фактическия състав на вземането,
изследването на останалите предпоставки за уважаване на иска се явява ненеобходимо.
Водим от изложеното, съдът приема, че искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Подлежи на отхвърляне, поради обусловения си характер, и искът за претенцията за
лихва за забава.
На ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 180,00 лева,
представляващи заплатен депозит за един свидетел /80,00 лева/ и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Водим от горно, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...,
3
срещу ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., искове с правно основание чл. 411
КЗ за сумата 5321,36 лева – претендирана като непогасено регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на ... г. в с. ..., с
включени разноски по определянето му в размер на 15,00 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба /13.09.2024 г./ до окончателното изпълнение на
задължението, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 1676,17 лева – претендирана като
мораторна лихва за забава за периода от 01.02.2022 г. до 12.09.2024 г., начислена върху
главницата за обезщетение.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., сумата 180,00
лева, представляваща сторени съдебно - деловодни разноски в производството пред първа
инстанция.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4