РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Девня, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И.ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20223120100840 по описа за 2022 година
Предявени са искове от “Водоснабдяване и Канализация - Варна”
ООД, ЕИК *********, представлявано от Управителя В. В., чрез процесуален
представител – ю. к. Ст. С. против Д. П. Г., ЕГН: ********** с адрес: гр.
Д******* с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
Ищецът твърди, че ищцовото дружество в качеството си на В и К
оператор съгласно чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги е предоставяло В и К услуги на ответницата Дияна
П. Г., ЕГН: ********** за имот, находящ се на адрес гр. Д********, която в
качеството си на потребител ги е получавала и ползвала на същия адрес.
Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитали по партида с абонатен
номер ****. Сочи се, че съгласно чл. ЗЗ ал.2 от Общите условия,
потребителят е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К
услуги в 30 - дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който
срок той изпада в забава. Твърди се, че ответницата не е заплатила сумите по
общо 21 бр. фактури, издадени за периода 20.11.2019 г. – 15.07.2021 г.,
подробно описани в табличен вид в исковата молба. По подадено от ищеца
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
Девненски районен съд срещу ответницата Г. било образувано ЧГД №
870/2021 г. по описа на ДРС и издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, с която тя била осъдена да заплати на
1
заявителя /настоящ ищец/ сумата от 895, 92 ллева, представляваща стойност
на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 10.10.2019 г. до
15.07.2021 г.; сумата от 68, 26 лева, представляваща лихва за забава върху
тази главница за периода от 20.12.2019 г. до 20.07.2021 г.; законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
26.07.2021 г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно
- деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в
размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. При
връчване на заповедта на длъжника по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, на
ищцовото дружеството било указано да предяви иск за установяване на
вземането си. Междувременно - на 06.04.2022 г. по партида с абонатен номер
2702243 била заплатена сума в общ размер на 60, 99 лева, в това число
главница в размер на 45, 19 лева по фактура № ********** от 20.11.2019 г.,
която е частично платена.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в
законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата
молба. В съобщението изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен
отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане
делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както
и присъждане на разноски.
Процесуалният представител на ищцовото дружество в откритото
съдебно заседание, както и в исковата молба прави искане за постановяване
на неприсъствено решение.
Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно
заседание съгласно чл. 40 ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 42 ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК, видно
от приложената по делото призовка. Препис от исковата молба също е връчен
редовно на ответника – л. 31 от делото.
В съдебно заседание на 05.06.2023 г. ответникът не се е явил, не е
изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът в исковата молба изрично е поискал на
основание чл. 238 ал.1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение
срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор
на исковата молба в срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, не изпраща представител в
първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане
делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата
2
молба писмени доказателства и заключението на назначената по делото ССчЕ
може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции.
Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 238 от ГПК, с което
предявените искове да се уважат изцяло.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Предвид изходът на делото и направеното искане от ищцовата
страна за присъждането на разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на
ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им направен
размер. По заповедното производство ищецът е направил раазноски в общ
размер на 75 лева, включващи 25 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнагражддение. В исковото производство са налице
доказателства за реално извършени разноски от ищеца в размер на 375 лева,
от които 75 лева държавна такса и 300 лева депозит за експертиза. С оглед
фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че
юрисконсултското възнаграждение на ищеца за исковото производство
следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 78 ал.8 от ГПК
вр. чл. 378 от ЗПП вр. чл. 25 от НЗПП. Или на ищеца са дължими разноски в
общ размер на 450 лева за двете производства, които следва да бъдат
присъдени в тежест на ответника.
Мотивиран от гореизложното и на основание чл. 238 ал. 1 и чл. 239
от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ
СТРАНИТЕ, че ответникът Д. П. Г., ЕГН: ********** с адрес: гр. Д*********
ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33 сумата от
850, 73 лева, представляваща остатък от сбор от главници за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 10.10.2019 г. до 15.07.2021 г. на адрес
гр. Д********, сума в общ размер на 55, 73 лева, представляваща остатък от
сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 20.12.2019
г. до 20.07.2021 г., както и законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 26.07.2021 г. до окончателното им
плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 870/2021 г. по описа на ДРС, на основание чл. 422 вр.
3
чл. 415 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. П. Г., ЕГН: ********** с адрес: гр. Д******** ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация Варна” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33 сумата от
450 лева /четиристотин и петдесет лева, 00 ст./, представляваща сторени в
заповедното и в исковото производство разноски, на основание чл.78 ал.1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ решението на страните, като заедно с преписът за
връчване до ответника да се изпратят и указания, че разполага със защита
срещу решението, съобразно чл. 240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4