№ 1268
гр. П***, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди д*** и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20225220101863 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 127а, ал. 2 от СК – даване на
разрешение за пътуване на дете в чужбина.
Ищцата Д. С. Й. чрез пълномощника си адвокат П. е предявила против
ответника Д. А. А. иск за даване на разрешение, заместващо съгласието на
бащата за пътуване в чужбина на детето Д. Д. А., родено на *** г. в А*** от
съвместното им съжителство. Мотивирала е искането от една страна с
обстоятелството, че с бащата са разделени от края на 2018 г. и с детето трайно
са се установили да живеят в А***, където то ежеседмично посещава
терапия, тъй като страда от детски аутизъм, а от друга страна с
невъзможността им да пътуват до А*** поради оттегляне от бащата на по-
рано даденото съгласие за пътуване на детето в чужбина и непостигане на
съгласие между родителите по този въпрос. Поради това моли да бъде
постановено решение, заместващо съгласието на бащата Д. А. А. за пътуване
на детето Д. Д. А. в чужбина, в т.ч. в Република А***, Република Т*** и
страните от Европейския съюз, придружено от своята майка Д. С. Й.. Моли да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението. Ангажира писмени
и гласни доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Д. А. А. намира исковата
молба за допустима, но неоснователна. Признава, че с ищцата са родители на
детето Д. Д. А. и живеят разделено, както и че е оттеглил даденото съгласие
за пътуване на детето в чужбина, като твърди, че причина за това е отказът на
ищцата да му дава да общува с детето. Посочва, че поради голямото
1
разстояние между с. Д*** и В*** вижда детето изключително рядко, но
многократно му е купувал дрехи и храна, в т.ч. откакто е в Б***. Изразява
готовност да поеме изцяло грижите за детето заедно със съжителката си П***
Я*** Г*** и да му осигури необходимата за лечението му терапия в Б***.
Счита, че на практика е предявен иск за местоживеенето на детето в чужбина,
с което той не е съгласен. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
разноските по делото. Ангажира писмени и гласни доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните са родители на малолетното дете Д. Д. А., роден на *** г. във
В***, А*** от съвместното им съжителство.
Ищцата и детето имат адресна регистрация във В***.
Детето е с диагноза „Разстройство от аутистичния спектър (F84.0
Детски аутизъм) със силно изразена симптоматика.
От 31.08.2020 г. до 07.09.2020 г. детето е посещавало детска градина във
В***, но не е успяло да се интегрира и майката е насочена към друго място,
което да може да отговори на специалните образователни потребности на
детето.
С писмо от 26.01.2021 г. ищцата е уведомена, че град В*** не може да
предложи подходящо място за детето за учебната 2020/2021 г.
От месец ноември 2020 г. всеки понеделник детето посещава Център за
неврология на развитието и социална педиатрия в гр. В***, където за него се
полагат терапевтични грижи под формата на музикална терапия в
индивидуални сесии.
От 01.03.2021 г. на детето е отпусната месечна добавка за чужда помощ
в размер на 640.10 евро, която от 01.01.2022 г. е актуализирана на 652.70 евро
месечно.
За периода от 01.04.2022 г. до 31.03.2023 г. на ищцата на отпуснати
помощи за покриване на разходи за издръжка и базова сума за покриване на
жилищните нужди в размер на 1 000.57 евро месечно, помощи за наем в
размер на 121.01 евро и добавка за притежателите на карта за хора с
увреждания в размер на 176.03 евро.
През месец февруари 2022 г. на детето е извършена оперативна
интервенция в болница „Х***“, отделение „Уши-нос-гърло“, а през месец
август 2022 г. е боледувало от ентеровирусна инфекция, неуточнена и остър
бронхит, неуточнен.
През месец август 2022 г. ищцата е сключила договори за предоставяне
на социални услуги с Център за обществена подкрепа, с. Л***, като тя ползва
психологическа подкрепа, а детето – логопедична и психологическа
подкрепа. Постигнати са положителни резултати в развитието на психичните
процеси на детето.
Община Л*** сключва договори за личен асистент по механизма
2
„Лична помощ“ за полагане на грижи от майка на болно дете въз основа на
направление от ДСП П***.
Социални услуги на деца с нарушения от аутистичния спектър се
предлагат и от ДЦДУ „В*** Н***, Л***“ в гр. П***.
Съгласно представения по делото социален доклад от ДСП П***
основни грижи за Д. се полагат от неговата майка. Същата е подкрепена от
своята пълнолетна дъщеря. Детето познава своя баща, но рядко се срещат.
Жилището на майката, намиращо се в с. Д***, се състои от една стая със
салон и осигурява добри хигиенно-битови условия за отглеждане на дете.
Майката е съобщила, че във В*** живеят под наем в жилище, за което се
заплаща сумата от 580 евро на месец. Майката е личен асистент на детето и
получава 650 евро заплата. Получава и социални помощи в размер на 800 –
900 евро, както и детски в размер на 320 евро. Бащата работи на частно в
областта на земеделието, с надник 40 лв. През месец юли е изплатил 180 лв.
за издръжка на Д., а докато майката и детето са били в чужбина е изплащал по
120 евро издръжка на месец. Д. има по-голяма сестра от друго съжителство на
майката и по-голям брат от друго съжителство на бащата. По данни от
майката детето общува с други деца. Не посещава детско заведение предвид
заболяването му. Д. има избран личен лекар в с. Д*** – д-р Богданов и във
В*** – д-р Даниела Каспарек.
С нотариално заверена декларация от 26.06.2018 г. ответникът е дал
съгласие детето да пътува безсрочно извън границите на Република Б*** в
Република Т***, М*** С*** и страните от ЕС, придружавано от майка си,
което е оттеглил през месец август 2020 г. съгласно признанията му.
Свидетелката М*** С. З***, сестра на ищцата, установява, че детето е
родено във В*** и от раждането му ищцата го е водила в Б*** два пъти. От
март-април тази година са в Б*** и живеят в Д***. Ищцата искала да се върне
с детето в А***, защото там го водила на терапия и можела да го гледа по-
добре. Имала квартира, в която живеели с по-голямата й дъщеря. Двете
гледали детето. Квартирата имала две спални, отделно кухня и баня, било
боядисано и имало всичко необходимо. За детето имало спалня и отделно в
другата стая имало място за игра. Отоплението било на парно. В Д*** ищцата
си строила нова къща и ответникът й помагал да закупува строителни
материали и да ги превозва до къщата. Когато ответникът разбрал, че ищцата
иска да се прибира с детето във В***, оттеглил пълномощното за пътуване на
детето в чужбина. Детето било болно, хиперактивно. Било непрекъснато в
движение и много трудно се гледало. Когато се прибрало в Б*** изобщо не
говорело, но като чувало другите хора как говорят, започнало да повтаря
думите. Във В*** ищцата водила детето всеки ден на процедури. Откакто се
прибрала в Б*** започнала да го води на процедури в Л***. Ответникът
започнал да се интересува от детето след започване на делото. Преди това се
криел и не искал да взема детето при него. Ако го вземел, го гледал по един
час и ги викал да го приберат. Започнал да плаща издръжка след началото на
3
делото.
Свидетелката П*** Я*** Г***, живееща на семейни начала с ответника,
установява, че познава детето. След като страните се разделили, имали добри
отношения, ответникът помагал на ищцата да пренасят материали за къщата
й, а също и с работа. Понякога ищцата им давала детето да го гледат и то
идвало у тях. Познавало баща си, играело си с него и се обичали. Водили го
на разходка до П***, купували му пица и дюнер. Когато детето се прибрало
от В*** изобщо не говорело, а сега говорело повече и казвало на име.
Ответникът и ищцата се скарали, защото ответникът я видял да бие детето,
ядосал се и й казал, че няма да разреши на детето да пътува в чужбина.
Докато ищцата и детето били във В***, ответникът два пъти ходил да ги
види, купил на детето маратонки и му дал 100 евро. Всеки месец плащал
издръжка. Ответникът искал детето да ходи на терапия в Б*** и дори завел
ищцата в П***, но тя не искала да слезе от буса. След това започнала да води
детето на процедури в Л*** и то имало подобрение.
По реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК ищцата признава, че след месец август
2019 г. за пръв път е водила детето в Б*** през месец май 2022 г. През месец
март 2020 г. била закупила билети, за да се приберат в Б***, но заради
пандемията отменили полетите. Откакто през 2020 г. се разделили с
ответника, той три пъти ходил във В*** да види детето. Ответникът не искал
тя да води детето на терапия в П***. През месец август завела детето на
терапия.
Изслушан по реда на чл. 127а ал. 3 от СК ответникът заяви, че от месец
януари 2020 г. не може да си вижда детето. Ищцата му казала, че ще живее
във В*** и няма да води детето в Б***. Когато се прибрала в Б***, се
разбирали добре, той й помагал със строежа на къщата. Нещата се влошили,
когато видял, че бие и навиква детето. Лично завел ищцата до ДЦДУ „В***,
Н*** и Л***“ в гр. П*** за терапия на детето, но тя отказала да влезе. Счита,
че ищцата може тук да стане личен асистент на детето, а той ще й помага и
ще плаща издръжка. Опасява се, че ако детето замине с нея в А***, той няма
да може да вижда детето.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК за
даване на разрешение за пътуване на дете в чужбина.
Производството представлява спорна съдебна администрация, в
рамките на която съдът се произнася по целесъобразност, изхождайки от най-
добрия интерес на детето и вземайки предвид фактите, обуславящи
необходимостта от пътуване на детето извън границите на страната, мястото,
условията и средата, при които то ще пребивава, отражението на промяната
върху интересите на детето, върху неговата жизнена и социална среда, върху
правото му на образование, адекватна медицинска грижа с оглед възрастта и
здравословното му състояние и други права и интереси на детето.
4
Съгласно ТР № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС даването на разрешение за
пътуване на дете в чужбина следва да се извършва въз основа на цялостен и
задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от
факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и
медицинско естество, включително при разумна и балансирана преценка на
интересите на всяка от страните и предвид правилото, че във всички решения,
отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно
значение. Необходимо е да се съобразят различните потребности на детето в
различна възраст, респективно да се подложат на изследване различни
обстоятелства от значение за развитието му по най-благоприятния за него
начин.
Изхождайки от тези принципни положения съдът намира, че в
настоящия случай на преценка следва да бъде подложен на първо място
интересът на детето и на следващо място интересите на двамата родители.
Интересът на детето е висша ценност, за която съдът следи служебно.
„Най-добър интерес на детето“ по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет.
означава да се извърши преценка на желанията и чувствата на детето;
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
В случая се касае за дете на 5 години от мъжки пол, силно привързано
към майка си, живяло преимуществено с нея през последните две години,
родено и живяло до месец март-април 2022 г. във В***, А***. От около шест
месеца детето се намира в Б***, където се отглежда от майка си и нейните
роднини в с. Д***. След раздялата на родителите през 2020 г. до завръщането
на детето в Б***, бащата се среща спорадично с него. През последните шест
месеца живеят в едно населено място и контактуват по-често. Понякога
детето остава при баща си и той се грижи за него. Двамата са привързани
един към друг. Детето е диагностицирано с детски аутизъм. Според
свидетелските показания поведението му е особено, почти не е говорило,
когато се е прибрало в Б***, като с течение на времето е започнало да
комуникира по-добре с хората около него, да повтаря думи и да назовава
хората с имена. От месец ноември 2020 г. веднъж седмично е посещавало
индивидуален терапевтичен курс във В***, а от месец август 2022 г. веднъж
седмично по утвърден график посещава Центъра за обществена подкрепа в с.
Л***, където му се предоставя логопедична и психологическа подкрепа. Не
посещава детска градина, тъй като не е успяло да се адаптира към условията
там. В А*** на детето е отпусната месечна добавка за чужда помощ, а на
ищцата – помощи за издръжка и за покриване на жилищните нужди и добавка
за притежателите на карта за хора с увреждания – в общ размер на 1 950.31
евро. Няма данни за получавани социални помощи от майката след
5
завръщането й в Б***.
Към настоящия момент въпросите за местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, режима на лични отношения и
издръжката на детето не са определени по съдебен ред. По взаимно съгласие
на родителите детето живее с майката, която упражнява родителските права, а
бащата заплаща издръжка. Няма установен режим на лични отношения на
детето с бащата. Съгласно данните по делото майката проявява загриженост и
се интересува от развитието на детето, активно участва в провежданите
терапии, както във В***, така и в Л***. Не забранява срещите между детето и
бащата. Има собствено жилище в с. Д***. Не е трудово ангажирана, тъй като
се грижи за детето. При отглеждане на детето разчита на помощта на
близките си. Бащата живее в с. Д*** със съжителката си – свидетелката Г***.
Проявява заинтересованост към детето, предоставя му издръжка, не желае да
бъде прекъсвана комуникацията му с детето, съдейства на майката при
терапиите на детето. Изразява готовност да поеме упражняването на
родителските права. В грижите за детето може да разчита на помощта на
съжителката си. Трудово ангажиран е, макар и да няма постоянно работно
място.
При тези данни съдът намира, че подходяща и адекватна психологична
и логопедична терапия, необходимата на детето с оглед специфичните му
потребности, детето може да получи както в Б***, така и в А***. Няма спор,
че във В*** детето е започнало терапевтичен курс, който е дал положителен
резултат с оглед становището на специалистите от Центъра за обществена
подкрепа в с. Л***. В Б*** също има възможност да се осъществява
необходимата за детето терапия под формата на социални услуги,
предоставяни както в П***, така и в Л***, където майката води детето от
месец август тази година. Според писмените доказателства от Центъра за
обществена подкрепа в с. Л*** още след първото посещение детето е
показало положителна нагласа и със съдействието на майката проведените
консултации са преминали добре. Положителната промяна в общуването на
детето е забелязана и от двете, разпитани по делото свидетелки, които
отбелязват, че детето е започнало да говори повече отколкото, когато е дошло
в Б***.
В интерес на детето би било същото да живее в обкръжението на
неговите родители и техните роднини, от които ще бъде обгрижвано. В Б***
детето общува активно както с роднините си по майчина линия, така и с
роднините си по бащина линия, а също и с логопед и психолог, което със
сигурност способства за развитие на речевите умения и общуването на
детето. За сравнение в А*** детето живее единствено с майка си и нейната
по-голяма дъщеря и няма други близки, с които да общува.
От друга страна изключително в интерес на детето е то да може да
пътува в чужбина. Съгласно ТР № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС възможните
ограничения, при които съдът следва да разреши по реда на чл. 127а от СК,
6
пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия родител, са само
гарантиращите опазването на най-добрия интерес на детето. При липса на
данни за съществуващ конкретен и реален риск за детето, разрешение на
детето да пътува извън страната не следва да бъде отказвано. Съдът обаче, не
би могъл да даде разрешение за пътуване на детето за неограничени като
период от време и място на пътуване в чужбина с единия родител, тъй като
интересът на детето не би бил защитен в достатъчна степен и би възникнал
конфликт между правото на детето да пътува и правото на другия родител на
лични отношения с детето.
Ето защо в случая съдът намира, че няма пречка и би било в интерес на
детето да му бъде дадено разрешение да пътува в чужбина, придружено от
своята майка и законен представил, но пътуването не може да бъде
неограничено във времето, тъй като това би накърнило правото на ответника
на лични отношения с детето. Детето е от мъжки пол и присъствието на
фигурата на бащата в живота му е от изключителна важност, тъй като ще
способства за правилното психо-емоционално развитие на детето. В
настоящия случай близостта на детето с бащата е особено важна с оглед
установеното изоставане в психическото развитие на детето и
необходимостта да бъде съхранена връзката баща-дете и да бъдат изградени
хармонични отношения между тях. Ето защо пътуването на детето в чужбина
следва да бъде ограничено от възможността за осъществяване на лични
контакти и общуване с баща му.
Поради това съдът намира, че на детето следва да бъде дадено
разрешение, заместващо съгласието на бащата, за пътуване в чужбина и по-
конкретно в държавите-членки на Европейския съюз и в Т***, като
пътуването извън страната бъде ограничено до 14 дни всеки календарен
месец. По този начин ще бъде постигнат баланс между интересите на детето
да пребивава в А*** с цел предоставяне на специализирана терапевтична
помощ и необходимостта от непосредствено общуване между детето и
бащата. При всяко от пътуванията детето следва да бъде придружавано от
неговата майка и законен представител. Целесъобразно е срокът на
разрешението да е от пет години, след изтичане на който при липса на
съгласие между родителите следва да се извърши отново преценка за
необходимостта от пътуване на детето извън страната.
Искането за допускане на предварително изпълнение на решението,
каквато възможност дава разпоредбата на чл. 127а, ал. 4 от СК, е основателно
и следва да бъде уважено с оглед продължителния период от време, в който
ищцата и детето не са имали възможност да посетят дома си във В***.
Искането на страните за присъждане на разноски не следва да бъде
уважавано, тъй като се касае за производството по спорна съдебна
администрация, при което за разлика от исковото производство, не се решава
със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на
едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на
7
упражняване на признати и гарантирани от закона права. Поради това в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този смисъл
е Определение № 385 от 25.08.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 3423/2015 г.
на ВКС, I г.о.
По изложените съображения и на основание чл. 127а, ал. 2 от СК
Районен съд – П***
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата Д. А. А., ЕГН
********** от с. Д***, общ. Л***, ул. „Д*** и д***“ ***, за пътуване на
детето Д. Д. А., ЕГН **********, придружено от неговата майка и законен
представител Д. С. Й., ЕГН ********** от с. Д***, общ. Л***, ул. „Ш***“
***, в държавите-членки на Европейския съюз и Т*** в рамките на 14 дни
всеки календарен месец, за срок от 5 години.
ДОПУСКА на основание чл. 127а, ал. 4 от СК предварително
изпълнение на решението.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – П*** в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им
и на ДСП П*** чрез ССЕВ.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8