Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
17.12.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
При
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2076 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
135, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Т.Ф.Г. твърди в исковата си молба, че с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, строителство и извършване на довършителни работи от 01.10.2007 г., в качеството си на възложител - купувач възложил на изпълнителя-продавач „П.к.” ЕООД *** да извърши строителни и довършителни работи, а именно да изгради, предаде владението и прехвърли собствеността на купувача върху следния недвижим имот - апартамент № 22, находящ се на кота 8.55 със застроена площ от 57.00 кв. м., при съседи апартамент № 23 и от две страни двор, както и мазе № 22, находящо се на кота 5.70 на сградата със застроена площ 2.55 кв. м. при съседи мазета 27, 26, 23 и коридор, заедно с 11,58 кв.м. идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото. Жилищната сграда, в която да се намират посочените по-горе апартамент № 22 и мазе № 22, следвало да се построи в урегулиран поземлен имот V-425, находящ се в град София, район Витоша - СО, с площ по нотариален акт от 2226 кв. м., а с площ по скица от 2 115 кв. м. от квартал 14 по действащия регулационен план на град София, район Витоша, м. „*****”, одобрен със заповед № РД-09-50-116/15.02.1995 г., при съседи по скица - улица, УПИ XXIX - за озеленяване, улица, УПИ IV-426. За жилищната сграда били налични одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж № 535/22.12.2006 г. на главния архитект на район Витоша - СО. Съгласно чл. 2 от предварителния договор, като купувач ищецът се задължил да заплати на продавача цена в размер на 36 000 евро по курса на БНБ към съответния момент на плащане. Според същата разпоредба било уговорено сумата да бъде платена на три части - 16 000 евро - в деня на сключването на договора, 10 000 евро - до 15.10.2007 г. и 10 000 евро - до десет дни след етап заверена кота било. Според разпоредбата на чл. 13 от предварителия договор изпълнителят- продавач имал право да използва имота - предмет на настоящия договор, като обезпечение по отпуснат му кредит като се задължил към момента на сключване на окончателния договор да прехвърли собствеността на имота без вписани към него вещни тежести и ипотеки.
Сочи, че видно от разписка от дата 11.05.2007 г., управителят на „П.к.” ЕООД *** Г.А.К.получил 16 000 евро - първа вноска по предварителния договор. В разписката се съдържала и договорка, представляваща анекс към предварителния договор, съгласно която продавачът се задължавал да не предлага и да не извършва продажба на посочения обект на трети лица, освен ако купувачът не се откаже от сключването на договора.
Със следваща разписка от дата 10.10.2007 г., управителят на „П.к.” ЕООД ***, Г.А.К.удостоверил, че е получил от купувача втората уговорена с предварителния договор вноска в размер на 10 000 евро.
Налице била и издадена фактура от „П.к.” ЕООД, видно от отразеното в нея - заплатена в брой, съгласно която ищцеът - Т.Ф.Г. заплатил на посоченото дружество сумата от 19 558, 30 лева, съставляваща левовата равностойност на 10 000 евро, т.е. третата последна вноска по горепосочения предварителен договор.
След завършване на
строителството на жилищната сграда в У ПИ V- 425, находящ се в град София,
район Витоша - СО, същата била въведена в експлоатация на 07.01.2010 г., видно
от издаденото от главния архитект на район Витоша - СО Удостоверение per. индекс 202/07.01.2010
г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Жилищна сграда с гаражи и офиси -
секции А и Б, сградна газова инсталация”, находящ се в град София, УПИ V- 425,
кв. 14, м. „*****” по плана на София, район Витоша – СО.
Вместо да изпълни всички поети задължения по предварителния договор от 01.10.2007 г., видно от нотариален акт от 21.06.2011 г. за покупко- продажба на недвижим имот № 64, том II, per. № 3913, дело № 230 от 2011 г., „П.к.” ЕООД прехвърлил собствеността включително върху апартамент № 22, находящ се на кота +8,55 кв. м. в тяло - блок „А”, със застроена площ от 57, 00 кв.м., заедно с мазе № 22, находящо се на кота +5,70 в тяло блок „Б”, с площ на мазето от 2,55 кв. м., заедно с припадащите се 1,15 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 11,58 кв.м., и заедно с 1,15 % идеални части от правото на строеж върху УПИ, в който е построена сградата. В нотариалния акт било посочено, че въпросният апартамент № 22 е заснет и нанесен в кадастъра като самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.1935.425.1.13 по кадастралната карта и кадастралния регистър на град София, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Видно от т. 2 от нотариалния акт, цената на която са закупени описаните в акта имота, измежду които въпросните самостоятелен обект - апартамент № 22, мазе към него и идеални части от сградата и УПИ, в който е построена сградата, купувачът е заявил, че е заплатил на продавача пълния размер на договорената сума от 130 000 лева. Видно обаче от описанието на представените при изповядване на сделката документи, измежду тях липсвал такъв, удостоверяващ заплащането на посочената като уговорена за покупко-продажбата сума от 130 000 лева. Впоследствие, по повод досъдебно производство по описа на Софийска районна прокуратура (прокурорска преписка № 12973.2013 г., ДП № ЗМ 15312/2013 г. по описа на 06 РУ- СДВР), се установило, че сумата от 130 000 лева не е платена при покупко-продажбата на имотите, описани в нотариалния акт от 21.06.2011 г. Установено било, че управителят на „П.к.” ЕООД *** е сключил на 15.02.2011 г. договор за заем с „А.” ЕООД ***, към онзи момент представлявано от управителя П.М.Ц., като със споразумение от 21.06.2011 г. „П.к.” ЕООД *** потвърдило задължението си към „А.” ЕООД ***, като вместо връщане на паричната сума се задължило да прехвърли собствеността над недвижимия имот, с което да погаси задължението си.
Ищецът твърди, че при
сключване на договора за покупко-продажба продавачът „П.к.” ЕООД - длъжник по
предварителния договор от 01.10.2007 г., е знаел, че с действията си уврежда ищеца
като кредитор по предварителния договор. Същевременно, макар да е посочена
покупна цена в нотариалния акт от 21.06.2011 г., задължение за такава всъщност
никога не било поемано, тъй като договорът за заем от 15.02.2011 г. между „П.к.”
ЕООД *** и „А.” ЕООД *** бил нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД in fine - същият бил
привиден. В този случай било налице фактически безвъзмездно отчуждаване от
продавача „П.к.” ЕООД по предварителния договор от 01.10.2007 г. на заплатените
му от ищеца и посочени в същия недвижими имоти и идеални части върху такива.
Отчуждаването без съмнение увреждало интереса му на кредитор по предварителния
договор, като предвид фактически безвъзмездно отчужденото от „П.к.” ЕООД в
полза на „А.” ЕООД на процесиите имоти и идеални части върху такива, не било необходимо
управителят на „А.” ЕООД *** да е знаел за увреждането (по аргумент на противното
от чл. 135 изр. второ ЗЗД) . Дори обаче сделката между двете дружества да е
възмездна, ищецът твърди че съществува знание на управителя на „А.” ЕООД, към
21.06.2011 г. за сключения между мен и „П.к.” ЕООД *** предварителен договор.
Макар и непряко доказателства в тази насока било обстоятелството, че отпреди т.
нар. продажба от 21.06.2011 г. на процесиите апартамент № 22 и мазе, както и
идеални части от сградата и правото на строеж върху УПИ, и чак до м. март 2012
г., фактически ищецът упражнявал владението върху посочените апартамент и мазе,
вкл. единствен той притежавал ключовете от посочените обекти. Също така, именно
по искане на купувача „А.” ЕООД, през м. март 2012 г. му било предоставено
съдействие от страна на органите на Министерство на вътрешните работи за
осигуряване достъп до имотите, които до този момент били поставени от ищеца под
охрана със сигнално-охранителна техника.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, в качеството си на кредитор
по сключения на 01.10.2007 г. предварителен договор, ищецът моли да бъде обявен
за недействителен спрямо него сключеният между „П.к.” ЕООД *** и „А.” ЕООД ***
договор за покупко-продажба от 21.06.2011 г., обективиран в нотариален акт № 64,
том II, per. № 3913, дело № 230 от 2011 г„ в частта на договора, с
която е прехвърлено правото на собственост върху апартамент № 22, находящ се на
кота +8,55 кв. м. в тяло - блок „А”, със застроена площ от 57, 00 кв.м., заедно
с мазе № 22, находящо се на кота +5,70 в тяло блок „Б”, с площ на мазето от
2,55 кв. м., заедно с припадащите се 1,15 % идеални части от общите части на
сградата, равняващи се на 11,58 кв.м., и заедно с 1,15 % идеални части от
правото на строеж върху УПИ, в който е построена сградата.
Ответниците
не са депозирали отговор на исковата молба.
В
първото открито съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответниците.
Съдът
намира, че с оглед неявяването на представител на ответниците „П.к.” ЕООД и „А.“ ЕООД в първото открито съдебно заседание
по делото, неподаването на отговор на исковата молба в законоустановения и
указан от съда срок, липсата на искане от страна на ответниците за разглеждане
на делото в тяхно отсъствие, са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по исковете на ищеца Т.Ф.Г.. Налице са и
предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК – на ответниците редовно е връчена
исковата молба и призовка за първото открито съдебно заседание; при връчване на
исковата молба (в съобщението по чл. 367 ГПК) са им указани и последиците от
неподаване на отговор и от неявяването му в първото съдебно заседание, и
липсата на искане делото да се гледа в негово отсъствие. Такива указания са им
дадени и с определението за насрочване на делото за първо открито съдебно
заседание. От друга страна, искът е допустим и вероятно основателен с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства, представените писмени доказателства
и липсата на каквото й да е изявление на ответниците.
Предвид
изложеното, съдът следва да постанови срещу ответниците „П.к.” ЕООД и „А.“ ЕООД неприсъствено решение, като
присъди на ищеца и сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Той е доказал и поискал разноски за настоящото производство в размер на 3 750.82
лева, които следва да бъдат присъдени на ищеца в пълен размер.
Воден
от изложеното и при условията на чл. 238 и сл. ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ищеца Т.Ф.Г., на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, сключения между „П.к.” ЕООД, ЕИК *******и „А.” ЕООД, ЕИК *******, договор за покупко-продажба от 21.06.2011
г., обективиран в нотариален акт № 64, том II, per. № 3913, дело № 230 от
2011 г. на нотариус И.И.с район на действие Софийски районен съд, вписан в Службата
по вписванията с Акт № 35, том LXIII, дело № 13582, вх. рег. № 25442/21.06.2011 г., в частта на договора, с която е прехвърлено правото на
собственост върху апартамент № 22, находящ се на кота +8,55 кв. м. в тяло -
блок „А”, със застроена площ от 57, 00 кв.м., заедно с мазе № 22, находящо се
на кота +5,70 в тяло блок „Б”, с площ на мазето от 2,55 кв. м., заедно с
припадащите се 1,15 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се
на 11,58 кв.м., и заедно с 1,15 % идеални части от правото на строеж върху УПИ V-425, находящ се в град София, район Витоша - СО, с
площ по нотариален акт от 2226 кв. м., а с площ по скица от 2 115 кв. м. от
квартал 14 по действащия регулационен план на град София, район Витоша, м. „*****”,
одобрен със заповед № РД-09-50-116/15.02.1995 г., при съседи по скица - улица,
УПИ XXIX - за озеленяване, улица, УПИ IV-426, в който УПИ е
построена сградата с административен адрес гр. София, ул. „*******, като
описаният апартамент № 22 е заснет и нанесен в кадастъра като Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1935.425.1.13 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГГК, по иск
на Т.Ф.Г., ЕГН **********,*** против „П.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** и „А.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.
ОСЪЖДА „П.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и „А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление ***, да
заплатят на Т.Ф.Г., ЕГН **********,***,
сумата 3 750.82 лева
(три хиляди седемстотин и петдесет лева и осемдесет и две стотинки) – разноски
по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: