Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ - 93                    31.07.2018 година                                   град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                    Трети състав

На седемнадесети юли                                                                     година 2018

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                                             2. Таня Евтимова

                       

                                                      Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер 935 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 1875/20.03.2018г. на АРС от OУ „ Св.Св.Кирил и Методий“, с.Карагеоргиево,  общ. Айтос, БУЛСТАТ: 43507, представлявано от Директора Силвия Томова, против решение № 42/01.03.18г., поправено с решение № 97 от 17.05.2018г. и двете по гр.д.№ 737/17г. АРС, с което са уважени  предявените от B. К.А., EГH: **********,*** искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ и въззивникът е осъден да й заплати направените по делото разноски.  Твърди, че постановеният акт не е правилен, подробни мотиви излага във въззивната жалба. Моли решението да бъде отменено и исковете – отхвърлени, като бъдат присъдени на ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ с.Карагеоргиево направените съдебно-деловодни разноски. Няма  доказателствени искания.

Въззиваемата B.К.А., чрез адв.Ж.Аостолова, оспорва жалбата, има искане по доказателствата, което не е допуснато пред въззивния съд. Моли да бъде потвърдено постановеното решение.

 Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице в срок и е допустима.

Предявените искове пред районния съд са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ.

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред АРС е образувано по искова молба от В. К.А., ЕГН: **********,*** против OУ „ Св.Св.Кирил и Методий“, с.Карагеоргиево. Въззиваемата е твърдяла, че е сключила трудов договор с въззивника, считано от 14.09.2011г. Договорът е прекратен със заповед № 66/22.06.2017г. на Директора на училището, на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, вр. с чл.69в, ал.1 КТСО – „при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“, като в същата заповед е наредено изплащането на дължимите обезщетения по чл.220, ал.1 КТ, 222, ал.3 КТ и чл.224, ал.1 КТ. Твърди, че уволнението й не е законосъобразно, понеже, като учител, е придобила право на т.нар. „ранно пенсиониране“, регламентирано в разпоредбата на чл.69в КСО, но не е придобила право на пълна пенсия при условията на чл.68 КСО. Счита, че правото на ранно пенсиониране е уредено от КСО като правна възможност в нейна полза, която да упражни по собствено желание. Работодателят, обаче, не може по свое усмотрение да я уволни на посоченото по-горе основание, понеже разпоредбата на чл.328, ал.1 т.10 КТ визира осъществяване на фактите по общата хипотеза на чл.68 КСО. Освен това въвежда оплакване, че не е спазен срокът на чл.326, ал.2 КТ за предизвестие, съставляващо още едно основание за незаконосъобразност на уволнението й. Позовава се на разпоредбата на § 4, ал.2 ПЗР КСО, която предвижда за лицата, визирани от законовия текст, възможност да се пенсионират при облекчени условия, т.е. предоставен им е избор за по-ранно пенсиониране, но това е тяхно право, а не право на работодателя. На изложените основания заявява незаконосъобразност на постановената и цитирана по-горе заповед и моли за отмяната й и присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа. Ангажира доказателства. Моли за присъждане на разноски.

Въззивното OУ „Св.Св.Кирил и Методий“, с.Карагеоргиево е оспорило исковете относно тяхната основателност. Подробни аргументи е изложило в депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба. Не оспорва наличието на сключен между страните трудов договор и прекратяването му, а твърдението,  че разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10 КТ визира само случаите на придобиване на право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не и на тези, в които работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при специални условия. Счита, че законът не предвижда подобно ограничение на правото на работодателя да уволни работника на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ. Излага мотиви. Ангажира доказателства. Също моли за присъждане на разноски.

Както бе изложено по-горе, фактическата обстановка по делото е безспорна и е изяснена от районния съд. Не се спори относно сключването на трудовото правоотношение между страните с трудов договор № 50/13.09.2011г. – стр.8 по делото, нито относно прекратяването му с цитираната заповед № 66/22.05.2017г. на Директора на OУ „ Св.Св.Кирил и Методий“, с.Карагеоргиево, считано от 23.06.2017г. Спори се относно приложението и тълкуването на закона.

Съгласно разпоредбата на чл.69в КСО: „Учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва:

1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година“

В хода на производството пред АРС е назначена съдебна експертиза. Видно от заключението на В.л., към 22.06.2017г. въззиваемата е имала 38 години 6 месеца и 18 дни общ трудов стаж, от който 33 години и 9 месеца – като учител.

Към същата дата е имала навършена възраст 58 години 1 месец и 11 дни. Налага заключение, че към датата на обжалваната заповед за уволнение въззиваемата категорично е придобила право на пенсия като учител, за осигурителен стаж и възраст, като е зачетено изискването на чл.69в, т.1 за увеличаване на възрастта за пенсиониране с 2 месеца, считано от 01.01.2017т.

Съгласно разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10 КТ: „Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи:

10. при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при навършване на 65-годишна възраст - за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование;“

Видно е, че законът не прави разлика дали придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да бъде при общите условия на чл.68 КСО или при специалните такива, регламентирани за лица, упражняващи определени професии, за които законодателят е предвидил условия за по-ранно придобиване на право на пенсиониране, след навършване на определена възраст и при прослужен трудов и осигурителен стаж.

Затова съдът приема, че при осъществяване на фактите от хипотезите както на чл.68 КСО, така и на чл.69в КСО за работодателя възниква потестативното право да уволни служителя, като отправи до него писмено предизвестие в сроковете по чл.326, ал.2 КТ. За служителя също възниква право да поиска прекратяване на трудовото правоотношение, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, стига да са осъществени условията на чл.69в КСО или чл.68 КСО.

Правото на работодателя да уволни служителя, отговарящ на условията за ранно пенсиониране, след навършване на определена възраст и прослужване на определен трудов и осигурителен стаж, може да бъде контролирано единствено досежно установяване на тези условия към датата на уволнението, а дали ще бъде упражнено от работодателя или не, е въпрос на преценка, неподлежаща на проверка от съда – в този смисъл Решение № 58 от 29.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1544/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева.

Налага се заключение за неоснователност на предявения иск за установяване на незаконосъобразност на заповед № 66/22.06.2017г. на Директора на ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ с.Карагеоргиево и отмяната й.

Горният извод не се променя от въведеното оплакване за неспазване на срока за предизвестие по реда на чл.326, ал.2 КТ, доколкото това се санкционира от закона единствено с изплащане на обезщетение по реда на чл.220 КТ, каквото е наредено за в атакуваната заповед.

Необосновано е и позоваването на § 4 ПЗР КСО, във връзка с твърдението в чия полза – на работника или на работодателя, възниква правото за прекратяване на трудовото правоотношение при придобиване на право на пенсия, понеже горната разпоредба има съвсем различен смисъл. В нея е предвидено, че изброените категории лица могат да се пенсионират при осъществяване на фактите по хипотезата на правната норма. Това ясно сочи, че възможността е уредена в тяхна полза и на следващо място разпоредбата не упоменава, че те са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което да бъде основание по чл.328, ал.1, т.10 и т.10а КТ за прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя с предизвестие по реда на чл.326, ал.2 КТ.

Отхвърлянето на основния иск води до заключение за неоснователност и на съединените с него искове за възстановяване на въззиваемата на заеманата от нея преди уволнението длъжност и месторабота и изплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, както и разноските по делото.

С оглед всичко изложено, следва решение в горния смисъл. В полза на въззивната страна се следват направените в двете инстанции разноски в размер на 1849лв. за двете инстанции.

Водим от всичко така изложено, БОС

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 42/01.03.18г., поправено с решение № 97 от 17.05.2018г. и двете по гр.д.№ 737/17г. АРС и вместо тях ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на В. К.А., EГH: **********,*** срещу OУ „ Св.Св.Кирил и Методий“, с.Карагеоргиево,  общ. Айтос, БУЛСТАТ: 43507, представлявано от Директора Силвия Томова за признаване на заповед № 66/22.06.2017г. на Директора на училището за незаконосъобразна и за отмяната й, както и за възстановяване на В.К. Атанасована заеманата от нея преди уволнението длъжност и месторабота и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и присъждане на разноски.

ОСЪЖДА В. К.А., EГH: **********,*** да заплати на OУ „ Св.Св.Кирил и Методий“, с.Карагеоргиево,  общ. Айтос, БУЛСТАТ: 43507, представлявано от Директора Силвия Томова, направените в двете инстанции разноски в размер на 1849лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: