Р Е Ш Е Н И Е
Номер
15.07.2020 г. Град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД
І граждански състав
На шестнадесети
юни две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния
състав:
СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
Секретар: Ангелина Добрева,
като разгледа докладваното от
Съдията
гражданско дело № 1253 по
описа за 2019
година,
намери за установено следното:
Предявени са искове на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, е
предявил обективно съединени искове за признаване за установено, че ответникът З.Н.И.,
с ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, му дължи сумите, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гр. дело
№ 1018/ 2019 г. по описа на Районан съд - Свиленград, а именно: сумата 500,00
лв. – главница, дължима по Договор за паричен заем № 3248077/ 14.06.2018 г.,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, сумата 77,84 лв. – договорна лихва за периода 14.07.2018г.
– 09.02.2019г., сумата 454,24 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода 14.07.2018г. – 09.02.2019 г., сумата 45,00 лв. – такса разходи,
сумата 42,02 лв. – обезщетение за забава за периода 15.07.2018г. – 30.08.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на заявлението
в съда - 30.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 14.06.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в
качеството на Заемодател, и З.Н.И., в качеството на Заемател, е сключен Договор
за паричен заем с № 3248077, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се задължил да предостави
на Заемателя парична сума в размер на 500,00 лева, представляваща главница и
чиста стойност на кредита. По силата на договора за заем, същият имал силата на
разписка, като заемната сума била предоставена от Заемодателя на Заемателя на
датата на сключване на договора. Погасителните вноски, които Заемателят се
задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и бил
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била
договорена в размер на 577,84 лв.
Съгласно Договора, Заемателят се задължил да върне кредита в срок до
09.02.2019 г. на 8 равни месечни погасителни вноски, в размер на 72,23 лева
всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 14.07.2018 г., а падежът
на последната погасителна вноска – 09.02.2019
г.
На основание сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят
забавил заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължал на Заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени
разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който имало
погасителна вноска със забавено плащане с повече от 30 календарни дни, като
всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябвало да заплати заемателят, не можело да надхвърлят 45,00 лв. Поради
това, на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в
размер на 45,00 лв.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора, Заемателят се задължил в 3-дневен срок
от подписване на договора да предостави на Заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко
от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна
бележка за размер на трудовото възнаграждение; нетният размер на осигурителния
му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор;
да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да
няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има -
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош
от 401 „Редовен“, като поръчителите подписвали договор за поръчителство ИЛИ
банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да
е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не представил на Заемодателя нито
едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл.4, ал.2
от договора, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на
454,24 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 8
равни вноски, всяка в размер на 56,78 лева, платими на съответните падежни дати
на погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка била с
конкретно определен размер в договора за заем, като не била изчислена в
процентно съотношение. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща
Заемателят била в общ размер на 129,01 лева. Срокът на договора изтекъл с
падежа на последната погасителна вноска и същият не бил обявяван за предсрочно
изискуем.
На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с
разпоредбите на сключения договор, на длъжника била начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 15.07.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 42,02
лева – сбор от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
На 01.01.2019 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което
вземането на Заемодателя, произтичащо от процесния договор за паричен заем било
прехвърлено, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която
уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Агенция за събиране на вземания” АД /понастоящем ищецът „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД/ било правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД.
Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на
вземането с Уведомително писмо от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД, получено
от ответника на 31.10.2019г. С исковата молба е представено и уведомление за
извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД, което да се връчи на
ответника, ведно с препис от исковата молба и приложенията, в случай че
последният оспори действията във връзка с уведомяването му.
Със заявление от 30.08.2019 г. ищецът поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, с която да се разпореди ответникът да му заплати
дължимите по договора суми, посочени по-горе. По заявлението било образувано
частно гр. дело № 1018/ 2019 г. по описа на РС-Свиленград, по което била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в
указания му 1-месечен срок ищецът предявил процесните искове.
По изложените
съображения ищецът иска от съда да уважи предявените искове и да му присъди
направените съдебни разноски в заповедното и в настоящето производство, като е
представил списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, представя отговор на исковата молба, чрез назначения му по реда на чл.47
от ГПК особен представител. С отговора се оспорват предявените искове по
основание и размер. Правят се възражения, че ответникът не дължи процесните
вземания и че не е получил уведомлението за цесия. Оспорва се и истинността на
подписа на ответника, положен срещу името му в обратната разписка, приложена
към товарителницета, с твърдение, че същият не е положен от него. Отделно от
това, обратната разписка не удостоверявала, че ответникът е получил
уведомлението за цесия, тъй като не ставало ясно какво е съдържанието на
пратката по товарителницата, представена с исковата молба. С отговора се
оспорва и процесния договор за паричен заем, с твърдение, че е недействителен,
като противоречащ на разпоредби на Закона за защита на потребителите. В
частност се оспорват уговорката за заплащане на възнаградителна лихва в размер
на 40% и уговорката за заплащане на неустойка, като противоречащи на добрите
нрави. Претендират се разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие за
установено следното:
От приложеното
частно
гр. дело № 1018/2019г. по описа на
Районен съд -Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед №
278/ 02.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която
е разпоредено ответникът да му заплати следните суми: сумата 500,00 лв. – главница,
дължима по Договор за паричен заем № 3248077 от 14.06.2018 г., сумата
77,84 лв. – договорна лихва за периода
14.07.2018г. – 09.02.2019г., сумата 454,24 лв. – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода 14.07.2018г. – 09.02.2019 г., сумата 45,00 лв.
– такса разходи, сумата 42,02 лв. – обезщетение за забава за периода
15.07.2018г. – 30.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на заявлението в съда - 30.08.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски в размер на 75,00 лв., от които 25,00
лв. – за държавна такса и 50,00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в изпълнение на
указанията на Съда заявителят е предявил искове за установяване на вземанията
си в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
Представен е по делото Договор за паричен заем №
3248077 от 14.06.2018 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като
Заемодател, и ответника З.Н.И., като Заемател, по силата на който Заемодателят е
предоставил на Заемателя заем в размер на 500,00 лева, срещу задължение за
връщането му в срок до 09.02.2019 г. на 8 равни месечни погасителни вноски, в
размер на 72,23 лева всяка, или обща сума в размер на 577,84 лв., ведно с
лихвите. Видно от договора, падежът на първата погасителна вноска е 14.07.2018
г., а падежът на последната погасителна вноска – 09.02.2019 г., т.е. преди датата за завеждане на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда /30.08.2019г./. Страните са договорили и
фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40% и годишен процент на разходите –
49,01%. В чл.4 от договора Заемателят се е задължил, в срок до 3 дни от
сключването му, да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: 1/.
Две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на определени
изисквания; 2/. Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която да е в
размер на цялото задължение по договора и да е валидна 30 дни след крайния срок
за плащане на задълженията. Съгласно чл.4, ал.2 от договора, при неизпълнение
на това задължение Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 454,24
лв., като неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните
вноски, като към всяка вноска се добавя сума в размер на 56,78 лв.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, се установява, че остатъкът от задълженията на
ответника по процесния договор за паричен заем са следните: главница – 500 лв.,
договорна лихва за периода от 14.07.2018г. до 09.02.2019г. – 77,84 лв., разходи
за събиране на вземането – 45,00 лв., неустойка – 454,24 лв. и обезщетение за
забава за периода 15.07.2018г. до 30.08.2019г. – 42,05 лв.
С договор за цесия - Рамков договор за продажба и прехвърляния на
вземания от 16.11.2010 г., съгласно Приложение № 1 към същия, подписано на 01.01.2019
г., Заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлил вземането си към Заемателя,
произтичащи от горепосочения договор за заем, на нов кредитор - „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, чийто правоприемник е ищецът „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД. За извършената цесия ответникът е уведомен с уведомително писмо,
изпратено с известие за доставяне и получено лично от него на 31.10.2019г.
С оглед така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Безспорно, представеният договор
представлява договор за потребителски кредит, уреден в разпоредбите на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, съгласно чл.9, ал.1 от който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Съгласно чл.24 от ЗПК, за договора за
потребителски кредит се прилагат и чл.143 - 148 от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
В чл.143, т.5 от ЗЗП
е установено, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Неравноправността на клауза в посочената хипотеза представлява частен случай на
противоречие с добрите нрави.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, добрите нрави са морални
норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона
(чл. 26, ал. 1 ЗЗД).
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при
иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е
принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат
използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични
или непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи - поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. В
мотивите на тълкувателното решение е прието, че неустойката следва да се приеме
за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Като съобрази цитираната задължителна
съдебна практика, настоящият съдебен състав намира, че уговорената в чл.4 от
договора неустойка противоречи на добрите нрави, поради което и тази клауза от
договора е нищожна. В случая, неустойката е установена при превес на нейните
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, и е установена единствено с
оглед генериране на допълнително възнаграждение за кредитодателя.
По тези съображения, претендираната
неустойка не следва да се присъжда, като предявените искове, в частта им с
която се претендира заплащане на сумата 454,24 лв. – неустойка по договора,
следва да се отхвърли като неоснователен.
Съдът не споделя обаче въведените от
особения представител на ответника възражения за нищожност на договора, като
противоречащ на добрите нрави, в частта му за определяне на размера на
уговорената възнаградителна лихва. С изменението на ЗПК (обн. в ДВ бр.35 от
22.04.2014 г.) е въведена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗКП, съгласно която
годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК,
ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на по- средниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно
§1, т.1 от ДР на ЗПК,
„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Видно от посочените разпоредби, ГПР включва и
размера на възнаградителната лихва по конкретния кредитен договор.
Годишният размер на законната лихва за
просрочени парични задължения е определен в Постановление № 426 от 18 декември
2014 г. на МС и е в размер на основния лихвен процент на Българската народна
банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта Съдът, съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент
към момента на възникване на правоотношението по договора за кредит (0,01),
увеличен с 10 процентни пункта, намира че максималният процент на годишния
процент на разходите не следва да превишава 50,05 %. Затова и определеният в
договора размер на ГПР от 49,01 % е съобразен с изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Следователно клаузата, уговаряща размера на лихвата не е нищожна поради
накърняване на добрите нрави.
В обобщение на
изложеното, безспорно установено е усвояването на кредита в пълен размер от 500
лв. Категорично е установено от съдебно-счетоводната експертиза и дължимостта
на главницата в пълен размер, както и дължимостта на договорната лихва,
разходите за събиране на вземането и обезщетението за забава в търсените
размери. Установено е също, че тези вземания са прехвърлени /цедирани/ на ищеца
с представения рамков договор от 16.11.2010г. и Приложение 1, подписано на
01.10.2019г.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът
намира, че прехвърлянето на процесните вземания следва да се счита за надлежно
съобщено на длъжника, на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, респ. че цесията е породила действие за
ответника. Прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, когато изходящото от цедента съобщаване
за
цесията достигне до длъжника. От ищеца
като доказателство е представено изходящо от цедента Уведомление за извършено
прехвърляне на вземания, което е достигнало до длъжника на 31.10.2019г., т.е.
след завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 30.08.2019г.
Тъй като настоящото
исково производство се явява продължение на заповедното такова, след полученото
уведомление по чл.99,
ал.4 ЗЗД ответникът дължи изпълнението по прехвърлените вземания на ищеца-цесионер.
Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, получаването от длъжника-ответник на уведомлението за цесия, дори
и като приложение към исковата молба, следва да бъде съобразено при решаването
на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК
/ Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК/.
Предвид изложеното,
претенциите на ищеца се явяват основателни и ще се уважат, с изключение на тази
за признаване дължимостта на претендираната неустойка.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, съразмерно с уважената част от исковете, на ищеца следва да се
присъдят направените в производството разноски, каквито се претендират и за
които е представен списък по чл.80 от ГПК. С оглед изхода на
делото, съразмерно на уважената част от исковете следва да се определят и
разноските в заповедното производство, но тъй като те са в минималния размер,
същоте ще се присъдят изцяло в тежест на ответника.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че
към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес съществува вземане на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, от З.Н.И., с ЕГН: **********, с настоящ
адрес: ***, по издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 по ч. гр. дело № 1018/ 2019 г. по
описа на Районен съд – Свиленград, за сумата 500,00 лв. – главница, дължима по Договор за
паричен заем № 3248077/ 14.06.2018 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД,
сумата 77,84 лв. – договорна лихва за
периода 14.07.2018г. – 09.02.2019г., сумата 45,00 лв. – такса разходи, сумата
42,02 лв. – обезщетение за забава за периода 15.07.2018г. – 30.08.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на заявлението в
съда - 30.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, а за частта,
досежно сумата 454,24 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода 14.07.2018г. – 09.02.2019 г., ОТХВЪРЛЯ предявения иск, като
неоснователен.
ОСЪЖДА З.Н.И., с ЕГН: **********, с
настоящ адрес: ***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, сумата 493,10 лв. – разноски по делото и сумата 75,00 лв. – разноски по
ч. гр. дело № 1018/ 2019 г. по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: