Разпореждане по дело №109/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда от 07.10.2010 год., постановена по Н.о.х.дело №850/2010 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия С. Н. М. от Г.К., за виновен в това, че на 15.02.2010г. в землището на Г.К. чрез използване на техническо средство- брадва, отнел чужди движими вещи- 1 брой овощно дърво от вида лешник на стойност 80.00лв., 1 брой овощно дърво от вида круша на стойност 50.00лв. и 1 брой овощно дърво от вида джинджифил на стойност 50.00лв., всичко на обща стойност 180.00лв. от владението на А.М. И. от Г.К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.58а,във вр.с чл.55 ал.1 т.2 б."б" от НК му е наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 месеца при първоначален „общ" режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип.Постановил е подсъдимия М. да изтърпи отложеното по НОХД № 49/ 2008г. на Районен съд Г. Момчилград наказание- „лишаване от свобода" за срок от 6 месеца при първоначален „общ" режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип.Приспаднал е на основание чл.59 ал.1 от HK времето, през което подсъдимия С. Н. М. е бил задържан за срок от 24 часа със Заповед за задържане на лице № 60 от 15.02.2010г.Осъдил е подсъдимия М. да заплати разноски в размер на 30,00 лв. по сметка на Районен съд-К. и е постановил след влизане на присъдата в сила веществените доказателства 1 брой каруца с отсечени овощни дръвчета от 0,5 куб.м. да бъдат отнети в полза на Държавата.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия С. Н. М., който, чрез адвоката си Г.Б.- обжалва същата, като постановена при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Прави следните алтернативни процесуални искания:1.На основание чл.334, ал.1 във вр. с чл.335,ал.1 ,т.1 от НПК да се отмени и върне делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционния съд, поради допуснати на ДП отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и неговия З.. 2. На основание чл.348, ал.З от Н¤К във вр. с чл.335,ал.2 НПК да се върне делото на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатото и неотстранимо от в.съд процесуално нарушение.З.На основание чл.334, т.2 във вр. с чл. 336, ал.1 т.З НПК да се отмени обжалваната присъда и се постанови нова, с която се оправдае подсъдимия.4.На основание чл.334,т.З във вр. с чл.337,ал.1,т.1 и 2 НПК да се измени присъдата на РС-К., като се намали наказанието или се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление.Твърди, че в присъдата неправилно е прието приложението на чл.53 от НК и моли да се отмени приложението му.В съдебно заседание,защитника му -А.Б.,поддържа жалбата.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложеното на Ж. наказание намира за справедливо, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е провел съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК, като в проведеното въззивно съдебно следствие не са събрани нови доказателства.От събраните доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Свидетелят А.И. притежавал дворно място- два съседни парцела земеделска земя с обща площ от 1 дка в местностите „Път за общинската горичка" и „Юренлика", и двата в зона 5 в землището на Г.К.. В мястото имал посадени плодни дръвчета. На 15.02.2010г. сутринта подсъдимият М. отишъл с магаре и каруца до вилното място на свидетеля И.. Намерил пролука в телената ограда, влязъл в мястото и започнал да сече плодните дръвчета вътре с брадвата, която носел със себе си. Отсякъл едно дърво от вида лешник, едно дърво от вида круша и едно дърво от вида джинджифил, като окастрил пъновете от клоните. Отсечените части от трите дървета прехвърлил през телената мрежа и подредил в оставената там каруца,където бил заловен.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанието на подс. М., направено в хода на проведеното съкратено съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в което същият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти; както и от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства – обяснения на подсъдимия пред органа по разследването, показанията на свидетелите очевидци А.И., Г.И. и Т.М., както и от останалите писмени доказателства по делото, събрани и приети на ДП.От назначената на досъдебното производство стоково- оценителна експертиза се установява стойността на щетата, а именно 180.00лв.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият С. М. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 от НК. Деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал извършеното и е целял неговия резултат. Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към закона и незачитане на личната собственост. Инкриминираното деяние е съставомерно по т.4 на чл.195 ал.1 от НК, тъй като деянието е извършено чрез използване на техническо средство- брадва,до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и първоинстанционният съд. За да направи този краен извод, първоинстанционният съд е извършил цялостна оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция възприема изцяло и които не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.

Относно твърдяните в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила, настоящата инстанция намира,че такива липсват и неяснота или нарушения относно установената фактическа обстановка, относно авто­ството на деянието, времето, мястото и начина на осъществяването му, както относно формата на вината, няма.

Първоинстанционния съд е взел предвид степента на обществена опасност на деянието- типична, предвид характера на извършеното; отчел е наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- самопризнанието и добрата характеристика; както и отегчаващите такива- обременено съдебно минало, и съобразявайки разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, която препраща към чл.58а от НК, а той от своя страна- предвид редакцията му към датата на извършване на деянието- към чл.55 от НК, е счел, че чрез наказание под минимума, а именно "лишаване от свобода" за срок от 6 месеца при първоначален „общ" режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип на основание чл.61 т.З вр.чл.59 ал.1 от ЗИНЗС, ще бъдат изпълнени целите на чл.36 от НК.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира,че така наложеното на подс. С. М. Станев наказание съответства на тежестта на извършеното престъпление, същото е справедливо и напълно в състояние да постигне целите на личната и генералната превенция на наказанието – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите; както и да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и спрямо другите членове на обществото, поради което не са налице условия за неговото намаляване, в какъвто смисъл е направеното искане от подсъдимия с жалбата му.

Незаконосъобразен обаче е извода на съда, че изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода” следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим,в затворническо общежитие от открит тип,но поради липса на протест от страна на прокуратурата,настоящата инстанция не може да влоши положението на Ж.,като определи следващият се за престъплението, по-строги режим и общежитие.

Правилен и законосъобразен е извода на съда,че поради факта, че деянието е осъществено след като С. М. е осъден с присъда, по НОХД № 49/ 2008г. на Районен съд- Момчилград, то наложеното наказание по нея, а именно „лишаване от свобода" за срок от 6 месеца при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип на основание чл.61 т.З вр.чл.59 ал.1 от ЗИНЗС,следва да се изтърпи отделно.

Съдът законосъобразно е приспаднал на основание чл.59 ал.1 от НК времето, през което подсъдимият М. е бил задържан за срок до 24 часа със Заповед за задържане на лице №60 от 15.02.2010г.Правилно и законосъобразно ,съдът на основание чл.53 ал.1 б."а" и ал.2 б."б" от НК е постановил след влизане на присъдата в сила веществените доказателства 1 брой каруца с отсечени овощни дръвчета от 0,5 куб.м. да бъдат отнети в полза на Държавата, както и подсъдимия да заплати направените разноски.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното на Ж. наказание не е явно несправедливо, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 07.10.2010 год., постановена по Н.о.х.дело №850/2010година на Кърджалийският районен съд .

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.