№ 22247
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110170887 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от М. С. А., чрез адв. Д. Ф., против
*** искове както следва:
1/. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 ЗПК за прогласяване нищожност анекс от *** по транш №
*** към договор за потребителски кредит **** г. поради несъответствието му с част от
императивните изисквания за форма и съдържание, установени в разпоредбата на чл.
11, ал. 1 ЗПК, а именно:
- неспазване на изискването по т. 9 – договорът да съдържа данни за
уговорената възнаградителна лихва (твърди се, че клаузата на т. 7 от анекса, касаеща
възнаградителна лихва, е нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, защото посоченият размер на
възнаградителната лихва е неточен и подвеждащ, доколкото не включва вземането по
т. 9 от анекса - „неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение“, което по
своята същност представлява не неустойка, а допълнително възнаграждение за
кредитодателя);
- неспазване на изискването на т. 10 – в договора да бъде посочен
действителният ГПР (твърди се, че клаузата на т. 8 от анекса, посочваща ГПР, е
нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е неравноправна по смисъла на чл.
143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, защото посоченият размер на ГПР е неточен и подвеждащ,
доколкото не включва вземането по т. 9 от анекса - „неустойка в случай на
1
непредоставяне на обезпечение“, което по своята същност представлява не неустойка,
а допълнително възнаграждение за кредитодателя, както и на основание чл. 21 ЗПК,
тъй като цели заобикаляне на императивна забрана на чл. 19, ал. 4 ЗПК);
- неспазване на изискването на т. 20 - в договора да бъде посочен размерът на
лихвения процент на ден (твърди се, че такова посочване в съдържанието на договора
липсва);
2/. кумулативно съединен с иска по т. 1 иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата 767 лв.,
представляваща частта от платените суми, на основание анекса към договора за
потребителски кредит, надхвърляща чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23
ГПК (с протоколно определение от 07.06.2024 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с
протоколно определение от 13.09.2024 г., на основание чл. 214 ГПК е допуснато
изменение размера на иска от сумата 700 лв. на сумата 767 лв.), ведно със законната
лихва от 29.12.2022 г. до окончателното й изплащане (претенцията за законна лихва е
заявена в уточняваща молба вх. № 179710/03.06.2024 г. )
3/. евентуални искове – в случай на отхвърляне на иска по т. 1 с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 ЗПК
за прогласяване нищожността на анекса от *** по транш № *** към договор за
потребителски кредит **** г., да бъде прогласена нищожността само на клаузите по т.
9, т. 11 и т. 12 от анекса, както следва:
- клаузата на т. 9 от анекса - на основание чл. 21 ЗПК – като сключена с цел
заобикаляне на императивна законова забрана, установена в чл. 19, ал. 4 ЗПК,
изискваща годишният процент на разходите да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, евентуално – на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като накърняваща добрите нрави, доколкото не
притежава обезщетителна и обезпечителна функция;
- клаузите на т. 11 и т. 12 от анекса – като противоречащи на чл. 10а, ал. 2 и чл.
33 ЗПК, забраняващи на кредитора да събира вземания, свързани с управлението на
кредита;
Ищцата твърди, че между нея и ответника има сключен договор за
потребителски кредит ***, като на *** страните сключили анекс към договора за
потребителски кредит, транш с пореден № ***, по силата на който ответникът й
предоставил назаем 3500 лв. със срок на погасяване 24 седмици, при годишна лихва в
размер на 768,16 лв. и ГПР 49 %. Твърди, че в т. 9 от анекса е предвидено, че при
неизпълнение на задължението по т. 6.6. от договора за осигуряване на обезпечение,
кредитополучателят дължи неустойка в размер 8,89 лв. на ден или 3200,40 лв. за целия
срок за договора, а в т. 13 от анекса – че общият размер на всички суми, дължими от
2
кредитополучателя при неизпълнение на договора е 7798, 56 лв., с включената
неустойката. Твърди, че в т. 11 и т. 12 от анекса са предвидени такси за извънсъдебно
събиране на просрочен кредит при забава на която и да е погасителна вноска по
кредита с повече от 30 дни, съответно с повече от 90 дни, считано от датата на падежа.
Твърди, че не й е предоставен договор за потребителски кредит ***, а само сключения
анекс от *** С уточняваща молба от 03.06.2024 г. сочи, че в изпълнение на договора е
погасила сумата от 4267 лв.
Твърди, че поради нищожност на анекса от *** по транш № *** към договор за
потребителски кредит **** г., на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20
ЗПК и с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК дължи връщане само на главницата. Иска
анексът да бъде прогласен за нищожен и да бъде осъден ответникът да й върне сумата
767 лв., представляваща частта от платените суми, надхвърляща чистата стойност на
кредита по смисъла на чл. 23 ГПК, ведно със законната лихва от 29.12.2022 г. до
окончателното й изплащане.
При условията на евентуалност иска да бъде прогласена нищожността само на
клаузите на т. 9 ,т. 11 и т. 12 от анекса на посочените по-горе основания.
Претендира да й бъдат присъдени направените в съдебното производство
разноски.
С отговора на исковата молба ответникът ***, чрез адв. С. У., поддържа
неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на сключен с ищцата
договор за потребителски кредит, изменен с анекс, въз основа на който на ищцата е
предоставена в заем сумата 3500 лв. Оспорва твърденията на ищцата за
недействителност на анекса на основание чл. 22 ЗПК и на клаузите на т. 9 ,т. 11 и т. 12
от анекса. Със становище от 20.06.2024 г. заявява, че не оспорва, че по процесния
договор за потребителски кредит ищцата е извършила плащания в размер на 4267 лв.
Иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените разноски по
делото. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
От фактическа страна:
От договор за потребителски кредит **** г., подписан собственоръчно от
ищцата и от представител на ответника, се установява, че между ищцата М. С. А., като
кредитополучател, и ответника ***, като кредитодател, е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който в рамките на срока на договора
кредитополучателят може многократно да усвоява суми по кредита (траншове по
кредита) до максимално разрешения лимит, които се задължава да върне, като заплати
на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита и другите разходи по
3
кредита (чл. 1.1 и чл. 1.2 от договора). Условие за получаване на следващ транш по
кредита е кредитополучателят да е погасил изцяло всички свои задължения по
предходния транш по кредита (чл. 3.1 и чл. 5.1 от договора). Уговорен е срок на
договора 1 година, който се удължава автоматично с още една година, ако в 30 –
дневен срок преди изтичането на първоначалния или на всеки следващ едногодишен
период в рамките на 5 години, нито една от страните не изрази писмено желание за
прекратяването му, като ако срокът на договора изтича преди срока на транша по
кредита (който се установява с анекс към договора), срокът на договора автоматично
се удължава до края на срока на транша по кредита (чл. 3.1 и чл. 3.2 от договора).
Съгласно чл. 4.1 и чл. 4.2 от договора, кредитополучателят дължи на кредитодателя
годишна фиксирана лихва за ползване на кредита в размер на 39,67 % върху
главницата по кредита, като лихвата за ползване на кредита на ден е в размер на 1/365
от годишната лихва. В чл. 4.4. от договора е посочено, че ГПР се изчислява съгласно
формулата, посочена в Приложение 1 от ПЗР на ЗПК. В раздел VI от договора е
предвидено задължение за кредитополучателя да обезпечи потребителски кредит чрез
поръчителство на две лица или чрез банкова гаранция, като в случай, че не осигури в
срок обезпечението по кредита, дължи на кредитодателя неустойка, съобразно
погасителния план към съответния транш по кредита (чл. 6.6). В чл. 7.2 от договора е
уговорено, че при забава на плащането на една или повече погасителни вноски по
кредита, кредитополучателят заплаща на кредитодателя такса за извънсъдебно
събиране на просрочения кредит.
От анекс от *** към договор за потребителски кредит ***, по транш с пореден
№ ***, погасителен план към него и разписка от 04.03.2022 г. за получаване в брой на
сума по заема се установява, че след подписване на договора за потребителски кредит
страните са сключили анекс към същия, като ищцата е получила нов транш от 3500 лв.,
който се е задължила да върне за 24 седмици, чрез 24 погасителни вноски по 177,84
лв., при годишна лихва в размер на 768,16 лв. и ГПР от 49 %. В т. 9 от анекса страните
са уговорили, че размерът на неустойката при неизпълнение на задължението за
осигуряване на обезпечение, съгласно т. 6.6. от договора, е 8,89 лв. на ден или 3200,40
лв. за целия срок на договора. Съгласно т. 11 и т. 12 от анекса, при забава на която и да
е погасителна вноска по кредита с повече от 30 дни, считано от датата на падежа на
съответната вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя такса за
извънсъдебно събиране на просрочен кредит в размер на 30 лв., която такса се събира
не повече от пет пъти за всеки транш по кредита, а съгласно т. 12 - при забава повече
от 90 дни, кредитодателят начислява еднократна такса в размер на 300 лв. В т. 13 от
анекса е посочено, че общият размер на всички суми, дължими от кредитополучателя
при неизпълнение на договора е 7798, 56 лв. (с включени неустойка по т. 9 от анекса и
таксите по т. 11 и т. 12 от анекса). Видно от погасителния план (л. 57 и л. 58 от
делото), размерът на вноската по кредита е 177,84 лв., но при непредставяне на
4
обезпечение в указания в договора срок, същият е 311,19 лв.
Страните не спорят, а и с отговора на исковата молба и със становище на
ответника от 20.06.2024 г. ответникът е заявил, че във връзка със сключения между М.
С. А. и *** договор за потребителски кредит **** г. и анекс към него от ***, транш с
пореден № ***, ищцата е получила от ответника паричен заем в размер на 3500 лв.,
която сума й е била предоставена в брой на ***, както и че във връзка с посочения
договор и анекс към него ищцата е извършила плащания към ответника в размер на
4267 лв. Тези обстоятелства се установяват и от разписка от 04.03.2022 г. за
получаване в брой на сума по заема (л. 60 от делото) и от представените от ищцата с
молбата й от 03.06.2024 г. копия на платежни нареждания за извършени плащания към
ответника в периода 17.03.2022 г. – 17.11.2022 г. (л. 113 – л. 121 от делото).
При тези данни съдът намира следното от правна страна:
1. По главния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 ЗПК за прогласяване нищожност анекс от *** по транш
№ *** към договор за потребителски кредит **** г. поради несъответствието му с част
от императивните изисквания за форма и съдържание, установени в разпоредбата на
чл. 11, ал. 1 ЗПК:
Процесният договор за потребителски кредит от ** и анексът към него от *** са
сключени при действието на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на
потребителите и представляват договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9,
ал. 1 ЗПК, тъй като са сключени с физическо лице - потребител по смисъла на чл. 9,
ал. 3 ЗПК и § 13 ДР към ЗЗП. Ето защо са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни
законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит, установени в защита на потребителите.
В процесния анекс не са спазени част от тези императивни изисквания и по-
конкретно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като не е посочен
лихвеният процент и годишният процент на разходите (ГПР). Това е така, защото
клаузите от анекса, определящи лихвата за ползване на кредита и ГПР (т. 7 и т. 8
от анекса) са нищожни, а нищожната клауза означава липса на клауза. Според
практиката на ВКС, преценката за неравноправност и поради това за нищожност по
смисъла на чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП на клаузите, посочващи ГПР и ГЛП в договор за
потребителски кредит, е релевантна и за преценката налице ли е нищожност на целия
договор съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, защото установената недействителност
(нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на
5
договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22
ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до
недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на тези
компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има
същата последица, както и непосочването им. В този смисъл е решение № 50013 от
5.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г., II т. о. на ВКС и др.
Клаузата на т. 7 от анекса, предвиждаща възнаградителна лихва за
кредитодателя в размер на 768,16 лв., е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй
като е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП - не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Това
е така, защото в размера на възнаградителната лихва не е включено вземането по т. 9
от анекса (неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 6.6 от
договора), което е довело до неточно посочване на действителния размер на лихвата и
така ищцата-потребител не е могла да прецени реалните икономическите последици от
сключването на договора за потребителски кредит. Вземането по т. 9 от анекса е
следвало да бъде включено при изчисляването на възнаградителната лихва по т. 7 от
анекса, тъй като по своята същност представлява не неустойка, а допълнително
възнаграждение на кредитодателя. Основното задължение на кредитополучателя по
договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични
средства и да заплати уговореното възнаграждение за ползването им, а не да
предоставя обезпечение. Последното е само гаранция за постигане на дължимия по
договора резултат. Процесната клауза за неустойка не обезпечава пряко изпълнението
на тези задължения на кредитополучателя, а обезпечава изпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение и същата се дължи независимо от
своевременното изпълнение на задълженията за връщане на главница и плащане на
възнаградителна лихва съобразно погасителния план. Така уговорената клауза за
неустойка не мотивира кредитополучателя да изпълни задълженията си по договора за
кредит, нито обезщетява кредитора при такова неизпълнение – т.е. няма присъщите за
неустойката обезпечителна и обезщетителна функции, а само товари длъжника с
допълнителни парични задължения, независимо от изпълнението на основните
задължения по договора, които допълнителни парични задължения представляват
скрито начисляване на допълнително възнаграждение за кредитодателя. Изводът, че
уговорената неустойка представлява всъщност разход по кредита следва и от
обстоятелството, че същата е включена в погасителния план.
По аналогични съображения е нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй
като е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП - не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, и
клаузата на т. 8 от анекса, посочваща ГПР в размер на 49 %. Това е така, защото в
6
размера на ГПР не е включено вземането по т. 9 от анекса (неустойка в случай на
непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 6.6 от договора), което е довело до
неточно посочване на действителния размер на ГПР и така ищцата-потребител не е
могла да прецени реалните икономическите последици от сключването на договора за
потребителски кредит. Вземането по т. 9 от анекса е следвало да бъде включено при
изчисляването на ГПР по т. 8 от анекса, тъй като по своята същност представлява не
неустойка, а допълнително възнаграждение на кредитодателя. Съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. При изчисляване на годишния процент на разходите по кредита
не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит (чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК). В
случая в ГПР е следвало да бъде включено задължението по т. 9 от анекса, тъй като
същото не представлява неустойка, а възнаграждение за кредитодателя (по изложени
по-горе съображения), тоест разход по кредита.
Клаузата на т. 8 от анекса е нищожна и на основание чл. 21 ЗПК, тъй като е
сключена с цел заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. С непосочването на действителния ГПР
ответното дружество е целяло да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.
1 и ал. 4 ЗПК.
Предвид изложеното предявеният от М. С. А. против *** иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК
следва да бъде уважен.
Неоснователен е доводът на ищцата, че анексът е недействителен и на
основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 20, пр. последно ЗПК, тъй като в договора за
потребителски кредит не е посочен лихвеният процент на ден. В чл. 4.1 от договора за
потребителски кредит, подписан от ищцата, е посочено, че лихвата за ползване на
кредита на ден е в размер на 1/365 от годишната лихва за ползване на кредита.
2. По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да върне на ищцата сумата 767 лв., представляваща частта от платените
суми, на основание анекса към договора за потребителски кредит, надхвърляща
чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 ГПК, ведно със законната лихва от
29.12.2022 г. до окончателното й изплащане:
Искът е основателен и следва да се уважи за пълния предявен размер.
7
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи
лихва или други разходи по кредита.
По делото се установи, че по процесния анекс към договор за потребителски
кредит ищцата е платила сумата 4267 лв. От посочената сума чистата стойност на
кредита възлиза на 3500 лв. (усвоена и върната главница), поради което сумата 767 лв.
се явява платена при начална липса на основание – по нищожен анекс към договор за
потребителски кредит, и същата подлежи на връщане.
3. С оглед уважаването на главния иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на анекса към договора
за потребителски кредит, не следва да се разглеждат евентуалните искове за
прогласяване нищожността на отделни клаузи от същия.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат
направените по делото разноски, възлизащи на сумата 616 лв. – платена държавна
такса за разглеждане на делото. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния
представител на ищцата адв. Д. Ф. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
предоставената безплатна адвокатска помощ и съдействие в размер на 800 лв.,
съответно на защитения имуществен интерес, предвид фактическата и правна
сложност на делото и извършените по същото процесуалния действия от адвоката.
Следва да се посочи, че с оглед решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС
определените с Наредба № 1/09.01.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимални размери на адвокатските възнаграждения не са
задължителни за съда.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. С. А., ЕГН **********, гр.
**** против ****, гр. **** иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, че сключеният между страните анекс от *** по
транш № *** към договор за потребителски кредит **** г., е недействителен.
ОСЪЖДА ****, гр. **** да заплати на М. С. А., ЕГН **********, гр. **** на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – сумата 767 лв., представляваща частта от платените
суми, на основание анекс от *** по транш № *** към договор за потребителски кредит
**** г., надхвърляща чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 ГПК, ведно със
законната лихва от 29.12.2022 г. до окончателното й изплащане.
8
ОСЪЖДА ****, гр. **** да заплати на М. С. А., ЕГН **********, гр. **** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 616 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ****, гр. **** да заплати на адв. Д. Л. Ф., ** № **********, адрес на
кантора: гр. ****, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата 800 лв. – адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищцата пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9