№ 3326
гр. София, 16.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно частно гражданско
дело № 20211000502091 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от М. П. П. срещу определение
№268993 от 19.05.2021г., постановено по гр.д. №3393/2020г. по описа на СГС, I ГО,
20 състав в частта, в която е спряно, на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК,
производството по гр.д. № 3393/2020г. по описа н а СГС, ГО, 20 състав до
приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 9625/2020 г.
по описа на СГС, I ГО, 21 състав.
В частната жалба се прави искане въззивната инстанция да отмени
определението в обжалваната част.
В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по
делото – И. Х. К., в който изразява становище, с което поддържа, че определението на
първостепенния съд е правилно и частната жалба следва да бъде оставена без
уважение. Предявява претенция за заплащане на направените разноски.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК и изхожда от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като съобрази данните по
делото и обсъди становището на страните, намира от фактическа страна следното:
Производството пред СГС, I ГО, 20 състав по гр.д. № 3393/2020 е образувано
въз основа на искова молба, с която М. П. П. е предявила против И. Х. К. иск по чл.
61 ЗС - за прекратяване на ограниченото вещно право на ползване, учредено в полза
1
на ответника с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.11.2017 г.,
сключен във формата на нотариален акт № 135, том II, peг. № 13110, дело № 272/2017
г. по описа на нотариус с peг. № 074 от РНКРБ, върху подробно описания недвижим
имот - АПАРТАМЕНТ № 20, находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 16, ет. 2, вх. В,
съединен в условията на евентуалност, (ако бъде уважен първият иск) с иск по чл. 108
ЗС - за признаване за установено, че ищцата е собственик на описания
АПАРТАМЕНТ № 20 и осъждане на ответника да й предаде владението върху него и
иск по чл. 79 ЗЗД - за осъждане на ответника, да заплати на ищцата, сумата от 20 000
лева - обезщетение за вреди в банята и тоалетната на описания АПАРТАМЕНТ №
20.
След служебно извършената справка и приложените по гр.д. №3393/2020г.
определение от 08.02.2021 г. и определение № 264009/01.03.2021г., постановени от
СГС, I ГО, 21 състав по гр.д. № 9625/2020г., първостепенният съд е направил
констатация, че пред СГС, I ГО, 21 състав по гр.д. № 9625/2020 г. са предявени от И.
Х. К. против М. П. П. иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД - за обявяване за нищожен на
договора за покупко-продажба на недвижим имот от 17.11.2017 г., сключен във
формата на нотариален акт № 135, том II, peг. № 13110, дело № 272/2017 г. по описа
на нотариус с peг. № 074 от РНКРБ, съединен в условията на евентуалност, (ако бъде
отхвърлен първия) с иск по чл. 29 ЗЗД - за унищожаване поради измама на същия
договор.
С обжалваното определение СГС е приел, че спорът по гр.д. № 9625/2020г. е
преюдициален по отношение на спора по гр.д. № 3393/2020г., поради което е спрял
исковото производство по гр.д. №3393/2020г. до приключване с влязъл в сила съдебен
акт на производството по гр.д. № 9625/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 21 състав.
При така установената фактическа обстановка, съставът на САС достига до
следните правни изводи:
Основанието за спиране по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато е налице
висящо производство по друг правен спор, който е преюдициален за този, по който
производството се спира. Преюдициален се явява този правен спор, по който със СПН
ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право
по спряното производство. Спирането на производството поради преюдициалност
между делата се обуславя от връзката между субективните права и правопораждащите
ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения – в този смисъл
Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2013 г., ОСГТК и
Тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГТК.
За да установи правото си на собственост, предмет на разглеждане по гр.д.
№3393/2020г., ищцата М. П. П. следва да установи, че е станала собственик на
твърдяното придобивно основание – договор за покупко-продажба, обективиран във
2
формата на нотариален акт №135 от 17.11.2017г. Валидността на този договор е
предмет на разглеждане по гр.д. № 9625/2020г. Поради това, ако по гр.д. №
9625/2020г. бъде уважен иска и бъде признат за недействителен договора,
обективиран във формата на нотариален акт №135 от 17.11.2017г., то това ще доведе
да отричане правото на собственост на ищцата на твърдяното придобивно основание,
респ. ще бъде отречено и правото на ползване на ответника, което също произтича от
този договор. С оглед на това, въззивният състав приема, че решението по делото
относно действителността на договора от 17.11.2017г. е от значение за спора по
предявените искове с правно основание чл. 108 от ЗС, респ. чл. 61 ЗС. Поради което
обусловеното дело №3393/20202г. следва да бъде спряно до приключване с влязъл в
сила съдебен акт по обуславящото го дело №9625/2020г.
Изложените в частната жалба от жалбоподателя възражения са свързани с
приложението на чл. 213 ГПК и несъгласието му с произнасянето на първостепенния
съд, с което е оставено без уважение искането за съединяване на двете дела. Следва да
се посочи, че разпоредбата на чл. 213 ГПК се прилага по целесъобразност и не
подлежи на съдебен контрол. Следователно въпрос на целесъобразност и процесуална
икономия е дали съдът ще съедини двете дела за разглеждане в едно производство за
постановяване на едно решение, като тази преценка не се проверява по пътя на
обжалването. Ето защо въззивният съд не дължи произнасяне по релевираните в
частната жалба възражения, свързани изцяло с приложението на чл. 213 ГПК.
С оглед изложеното определението в обжалваната част се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него следва да
бъде оставена без уважение.
По искането за разноски на ответника по частната жалба: Компетентен да се
произнесе по тази претенция е съдът, който ще постанови акт, приключващ делото по
смисъла на чл. 81 от ГПК - съобразно крайния изход на същото.
Воден от горното, САС, ГО, 8 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от М. П. П. срещу
определение №268993 от 19.05.2021г., постановено по гр.д. №3393/2020г. по описа на
СГС, I ГО, 20 състав в частта, в която е спряно, на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК,
производството по гр.д. № 3393/2020г. по описа на СГС, I ГО, 20 състав до
приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 9625/2020 г. по
описа на СГС, I ГО, 21 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4